№ 26160
гр. София, 25.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20231110105821 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 - чл. 329 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
25.10.2023 година от 15:00 часа, за когато да се призоват страните, като на
съпругата се изпрати и препис от постъпилия по делото отговор на насрещна
искова молба, ведно с приложенията.
Изготвя следния проект на доклад по делото:
Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 от СК за развод, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, от мъжа против жената, без искане към
съда да се произнася по въпроса за вината.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в
който е инкорпорирана насрещна искова претенция за развод по вина на мъжа
с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, във вр. с чл. 49, ал. 3 от СК, съединена
с небрачни искове по чл. 56 от СК за ползване на семейното жилище.
В срока за отговор на насрещната искова молба е постъпил такъв от
съпруга, в който се оспорва последният да е виновен за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, като не се оспорва претенцията по чл. 56
от СК за предоставяне на съпругата на ползването на семейното жилище, но
се отправя искане по чл. 57, ал. 2 от СК за определяне от съда размера на
наема за това.
Указва на ищците по брачните искове, че носят доказателствената
тежест да установят по делото съществуването на брак, всички положителни
факти, които считат, че са довели до дълбокото и непоправимо разстройство
на брака, както и вината за това на насрещната страна.
1
Указва на ищеца по иска с правно основание чл. 56 СК, че носи
доказателствената тежест да установи собствеността върху семейното
жилище, респективно основанието въз основа на което последното се е
ползвало от страните, както и всички обстоятелства от значение за ползването
му.
Указва на ищеца по иска с правно основание чл. 57, ал. 2 СК, че носи
доказателствената тежест да установи стойността на наема относно идеалната
част, ползвана от насрещната страна.
Указва на ищците по брачните искове, че следва да предявят всички
основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака като ги
предупреждава, че непосочени основания, настъпили и станали им известни
до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание
за предявяване на нов иск за развод.
Допуска като писмени доказателства по делото представените от
страните документи.
По направените от страните доказателствени искания съдът ще се
произнесе в откритото съдебно заседание след изслушване техните становища
и посочване на конкретните обстоятелства, които ще искат да се установяват
с всяко едно от тях.
Приканва страните към споразумение по чл. 51 СК.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен
адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която за
момента предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от
която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма
„Спогодби” страните могат да получат всеки работен ден от 9:0ч. до 17:00ч.
на тел. 8955423 и ел. адрес spogodbi@srs.justice.bg, както и в Центъра за
спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” No.
54, ст. 204.
Указва на страните, доколкото всеки от тях има качеството на ищец,
следва да се явят лично в първото по делото съдебно заседание, като при
неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за
наличие на такава производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на всяка страна, че съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съгласно чл. 40, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал.
1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
2
УКАЗВА на всяка страна, че съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от
ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. Такова задължение има и когато е посочил електронен
адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 41,
ал. 2 от ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да
уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3