РЕШЕНИЕ
№ 5050
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110153156 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Предявен е осъдителен иск от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ /ДА ДРВВЗ/ ЕООД, представлявана от А. Л. А. - вр.и.д. председател, срещу „Сирма
Приста“ АД, ЕИК ..., представлявано от С. И. Д., с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 22 от Закона за държавните резерви и
военновременни запаси (ЗДРВВЗ), във вр. с чл. 250 от ЗЗД за сумата 12272.00 лева с ДДС,
представляваща обезщетение, равностойно на пазарната стойност на липсващи количества
сирено в размер на 1030,400 кг. от краве мляко по Договор за съхранение на ДР №
3410/06.10.2008 г., изменен с Анекс № 1/10.02.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда- 30.09.2022 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните - ДА ДРВВЗ, чрез Териториална
дирекция „Държавен резерв“- гр. Велико Търново, и „Сирма Приета“ АД е сключен Договор
за съхранение на ДР № 3410/06.10.2008 г., и Анекс към него с №ДС- 1/10.02.2016 г., в МПП
гр. Русе ул. „Т. м.” № ...., по силата на които ищецът предал за съхранение количество краве
сирене в размер на 449,080 кг. Посочва се, че в договора е предвидено задължение
материалите да са с необходимото качество и характеристики, отговарящи на съответния
стандарт БДС и съобразено с описаните в Методиката за подготовката и провеждането на
проверки, измерването и установяването на количествата ДР и ВВЗ от млечни продукти
(сирене) критерии, като било предавано в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 7
1
НУРОДДРВВЗ и т.4.1. от Методиката.
Между страните са сключвани и Договор за покупка на краве сирене № 1706 от
15.12.2000 г., Договор от 15.01.2001 г., Договор от 06.10.2004 г., удостоверено с
приемателните актове по тях, както и приемателни актове за преместване на количества от
други дружества, подробно описани самите актове и количествата, предадени с тях, като във
връзка с тези договори и купеното количество сирене, то е предадено по силата на
посочения по-горе договор за съхранение от 06.10.2008г. и анекса към него.
С Анекс № ДС-2/10.02.2016 г. е изменено Приложение 1 и количествата млечни
продукти от краве сирене са променени на 499,080 кг. с издръжка за съхранение на цялото
количество за една година, възлизащо в размер на 99458,64 лв., като материалите са
съхранявани в складове на млекопреработващото предприятие в гр. Русе, ул. „Т. м.“, №....
Твърди се, че определеното по договорите възнаграждение за съхранение на материалите по
договорите за покупка на сирене и по последващото съхранение на количествата сирене е
заплатено изцяло от ищеца в полза на ответника, като ищецът се задължил да изплаща
възнаграждение за съхранение на материалите за реално съхраняваното количество
материали.
По силата на чл.8, т.5 от Договора ответникът се задължил да съхранява и пази
материалите с грижата на добър търговец и по начин, който не допуска влошаване на
качествените им показатели, да пази материалите от посегателства на трети лица, а в случай
на констатиране на такива, незабавно да уведоми ТД ДР - гр. Велико Търново, както и
незабавно да уведоми ищеца в случай на възникнала опасност от погиване или влошаване на
качествата им, да не използва по никакъв начин материалите, да не се разпорежда по
никакъв начин с тях, нито да ги влага в преработка, обработка или в производство, както и
няма право да ги премества от един склад в друг без писмена заповед на председателя на ДА
ДРВВЗ, както и да обновява материалите преди изтичане срока им за съхранение.
Поддържа се, че ответното дружество имал качеството „съхранител“ по смисъла на §1,
т.1 от ДР на Наредбата за условията и реда за организиране дейностите по държавните
резерви и военновременните запаси (НУРОДДРВВЗ) и в това си качество е поело
задължение да пази материалите, да не ги използва и да не се разпорежда с тях, с
изключение единствено при условията на обновяване съгласно чл.16, ал.1 НУРОДДРВВЗ-
замяна на държавни резерви и военновременни запаси преди изтичане на срока им на
съхранение след доставяне на равни количества такива. Твърди се, че ищецът е изплатил
задълженията си по договора за реално съхранение на материалите по всички предявени от
ответното дружество фактури в изпълнение на договора, съобразно представените му
ведомости за движение на наличностите, фактури за изплащане на разходите по реалното
съхранение. В сключения между страните договор било предвидено и че страните носят
имуществена отговорност при неизпълнение или лошо изпълнение на своите задължения.
По време на действие на договорите на ответника са извършвани планови проверки, при
които не са констатирани нарушения при съхранението на материалите.
Твърди се, че на 07.11.2017 г. със Заповед № РД-09-109/06.07.2017 г. комисия от
2
упълномощени служители на ДА ДРВВЗ е извършила извънпланова проверка в складовете
на „Сирма Приета“ АД, при която е констатирано, че от поверените за съхранение
количества сирене от краве мляко от 449 080,000 кг., към момента на проверката цялото
количество сирене липсва, като резултатите от проверката са отразени в КП №
4797/07.11.2017 г.
Посочва се, че с оглед опазване на съхраняваните материалите, предмет на процесния
договор, между ДА ДРВВЗ, ответното дружество и трето за спора лице- „Дунавска млечна
компания“ ООД, ЕИК ..., представлявано от управителя К. Н. К., е сключено Тристранно
споразумение ДД- 45/22.06.2018 г. и последващо Тристранно споразумение ДЦ-
27/25.03.2019 г., страни по което са ДА ДРВВЗ, ответното дружество и „Североизточна
млечна компания“ ЕООД /с предишно наименование „Дунавска млечна компания“ ЕООД/,
ЕИК ..., които третите лица се задължили да встъпят в правата и задълженията на
съхранителя „Сирма Приета“ АД, като се задължили да съхраняват, пазят и обновяват
количествата краве сирене съгласно Приложение 1 към съответния договор. С посочените
тристранни споразумения било предвидено задължение на „Североизточна млечна
компания“ ЕООД /с предишно наименование „Дунавска млечна компания“ ЕООД/, да
съхранява и обновява за своя сметка количествата материали в склад на ответното
дружество, а ответното дружество се е задължило да отговаря солидарно с посочените
дружества при неизпълнение на някое от задълженията им по договора. В чл. 4 от
Тристранните споразумения било предвидено предаването и приемането на материалите да
се извършва с приемателен акт по образец съгласно чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от НУРОДДРВВЗ, по
график за предаване на материалите в чл. 6 от Тристранното споразумение.
За съхраняваните количества млечни продукти ищецът се задължил да заплаща
възнаграждение в размер на 21 лева без ДДС на тон за календарен месец.
Твърди се, че на 07.08.2019 г. комисия при ищеца, назначена със заповед № РД-10-
245/06.08.2019 г. на директора на ТД „Държавен резерв“- гр. Велико Търново, е извършила
извънпланова проверка на съхраняваните от „Сирма Приета” АД държавни резерви и
военновременни запаси в складове на ответника на адрес: гр. Русе, ул. „Т. м.“ №...., при
която било установено, че материалите по процесния договор са съхранявани в зала 2 на
обекта, както и е установено количество без маркирана партида, дата на производство и
срок на годност в общ размер от 50 354,810 кг. За резултатите от извършената проверка е
съставен КП № 40-07-2869/07.08.2019г., въз основа на който е съставен АУАН №
40/02.10.2019г. на ответника и е издадено НП № 5289/28.11.2019 г.
Твърди се, че на 17.10.2019 г. комисия при ищеца е установила наличност от 3092,100
кг. краве сирене.
На 19.11.2019 г. комисия при ищеца, назначена със Заповед № РД-10-378/18.11.2019 г.
на Директора на ТД „Държавен резерв”- гр. Велико Търново, е извършена планова проверка,
при която е установено, че от цялото количество краве сирене в зала 2 в обект на адрес: гр.
Русе, ул. „Т. м.“ №..., е признато годно за държавен резерв количество в размер на
3
1030,400 кг. по партида от месец януари 2019 г., съхранявано в голдлакови тенекии, 70бр.
по 14,790 кг. всяка. Със същия акт не е било признато за годно количество от ДР 47 188,000
кг. сирене по партида от месец октомври 2018 г., тъй като било с изтекъл срок и нямало
изискуемата маркировка. Със същия протокол е констатирано, че сключеното Тристранно
споразумение № ДД-27/25.03.2019г. не е изпълнено. По повод тази проверка е съставен КП
№40-07- 4080/19.11.2019г., в който е отразено, че комисията е установила наличност от
1030,400 кг. краве сирене годно за държавен резерв и е издадено предписание за
възстановяване на краве сирене в размер на 448 049,600 кг.
Твърди се, че на 04.02.2020г. при проверка е установена липсата на количеството в
размер на 1030,400 кг. сирене от краве мляко, партида месец януари 2019г., което сирене
при предишните две проверки /тази от 19.11.2019г. и 14.01.2020г./ е установено за
налично, и са дадени задължителни предписания, дружеството да възстанови установеното
като липса в размер на 1 030,400 кг. количество краве сирене в срок до 14.02.2020г. За
проверката е съставен КП № 40-07-405/04.02.2020г., въз основа на който е съставен АУАН
№ 8/12.03.2020г. срещу „Сирма Приета” АД и е издадено НП № 1054/24.04.2020 г.
Въз основа на Заповед № РД-10-36/17.02.2020 г. на 18.02.2020 г. е извършена планова
проверка на дадените с КП № 40-07-405/04.02.2020г. предписания, при която комисията е
установила, че предписанията да се възстановят количествата от 1030,400 кг. сирене от
крава мляко и дадени предписания за възстановяване на 448 044,700 кг. сирене от крава
мляко не са изпълнени, като е съставен АУАН № 10/16.04.2020 г. и НП № 2304/18.06.2020 г.
Поддържа се, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по Договор за
съхранение на ДР № 3410/06.10.2008 г. относно съхранението, опазването и обновяването на
материалите от млечни продукти, с особен статут съобразно ЗДРВВЗ, предназначени за
удовлетворяване в случаи на необходимост на населението, националното стопанство, на
въоръжените сили, на структурите, изпълняващи задачи по отбраната на страната, и анекса
към него, тъй като е допуснало липса на количеството в размер на 1030,400 кг. сирене от
краве мляко, като за липсващите материали е изготвен КП № 40-07-405/04.02.2020г.
С оглед допуснатото неизпълнение на посоченото договорно задължение, се претендира
обезщетение, съобразно уговорното между страните в чл. 19 от Договорите в действителния
размер на вредите от 12 272.00 лева с ДДС, съставляващи пазарната стойност на липсващото
количество от 1030,400 кг. краве сирене по средни пазарни цени на едро за страната към
21.09.2022 г. съгласно Системата за агропазарна информация за краве сирене от 11,91 лв. за
килограм с ДДС. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства и прави искане за събиране на гласни доказателствени
средства и за допускане на съдебно счетоводна експертиза.
Ответникът - „Сирма Приета“ АД, оспорва исковете. Релевира възражение, че искът е
недопустим, а исковата молба е нередовна, тъй като липсва индивидуализация на предмета
на делото. Не се оспорва обстоятелството, че между страните е сключен процесният Договор
за съхранение на ДР № 3410/06.10.2008 г. Твърди се, че дружеството е било производител на
4
краве сирене до края на 2016 г., началото на 2017г.
Оспорва се да е получавал за съхранение от ДА ДРВВЗ краве сирене, произведено по
БДС 15:2010, както и се сочи, че такива материали не са били предмет на сключения между
страните договор.
Твърди се, че на 28.06.2013г. обектът МПП - Русе е придобит от „ПИБ“ АД и последното
е отдало обект МПП - Русе под наем на „Кистех“ ЕООД, ЕИК ..., по договор за наем от
23.04.2015 г., а „Кистех“ ЕООД го е отдал под наем на 01.07.2016г. на „Сирма Гранд“ ООД,
ЕИК ...., така и че на 10.11.2018г. „Кистех“ ЕООД отдало МПП - Русе под наем на
„Дунавска млечна компания“ ООД, ЕИК ..., като се сочи, че тези две дружества са
произвеждали кравето сирене и кашкавал, от чието производство са подновявани и
обновявани съхраняваните краве сирене и кашкавал от краве мляко, които „Сирма Приета“
АД е приела на влог от ДА ДРВВЗ. Сочи се, че „Дунавска млечна компания“ ООД, ЕИК ....,
извършвало производствената си дейност в МПП - Русе до 05.03.2019г., на която дата
„ПИБ“ АД преустановило производството в МПП– Русе.
Твърди се, че с писмо изх. №42 от 03.11.2017г. от „Сирма Приета“ АД , получено от ДА
ДРВВЗ на 06.11.2017г., дружеството уведомява ДА ДРВВЗ, че поради аварии в хладилните
помещения, стара материална база, неплащане от ДА ДРВВЗ за съхранение, включително на
реалните стойности за подмяна и съхранение на кравето сирене и кашкавал, както и със
същото е направено искане до ищеца да осигури други места за съхранение на материалите.
Оспорва констатациите в КП от 07.11.2017г., като твърди, че ДА ДРВВЗ е извършил
проверка, при която комисията не отчела в протоколите наличието на авариите в хладилни
зали, а единствено са отразени липси на краве сирене и кашкавал, както и ищецът не е
осигурил условия за получаване и преместване на съхраняваните материали, въпреки
отправените от ответника искания в тази насока.
Твърди се, че с писмо изх. № 42/03.11.2017г., получено от ищеца на 06.11.2017г.,
ответникът направил искане до последния да осигури други места за съхранение на
материалите по договора, след което на 07.11.2017г. била извършена проверка от ищеца.
С писмо изх. № 40-08-3168-1/07.11.2017г. до „Сирма Приета“ АД дружеството е
уведомено, че е длъжно да съхранява количествата за ДР и ВВЗ без никакви ангажименти от
страна на ДА „ДРВВЗ“ до вземане на решение и заповед във връзка с тяхното преместване,
освобождаване и/или реализация.
Твърди се, че с писмо изх. №44/08.11.2017г. ответникът е отправил предизвестие за
прекратяване на договорите, в упражняване на правото си чл.23, т.2 от Договор за
съхранение на ДР № 3410/06.10.2008г., в който било посочено, че съхранителят има право да
прекрати договора с едномесечно предизвестие, който срок е изтекъл на 10.12.2017г., поради
което и считано от 11.12.2017г. договорите били прекратени.
С писмо изх. № 40-08-3176-1/10.11.2017г. ищецът направил изявление, че „Сирма
Приета“ АД е длъжно да съхранява количествата до преместване или реализация на
материалите. Въз връзка с последното, с писмо изх. № 45/17.11.2017 г. ответникът е
5
уведомил ДА ДРВВЗ, че за кравето сирене няма хладилни камери, че дружеството не
разполага собствена хладилна база и няма възможност да наеме такава на територията на
МПП – Русе. Твърди се, че с писмо изх. № 4797-1/04.12.2017г. ищецът уведомил ответника,
че агенцията не разполага със складове и относно това, че ако дружеството не можа де
продължи да съхранява и обновява материалите, то от него се иска да посочи дружество,
което разполага със складови помещения, отговаряща на необходимите условия за
съхранение и обновяване и ще бъдат предприети действия за внасяне на предложение до
СДРВВЗ за освобождаване с възстановяване на материалите и последващата им реализация,
което не било осъществено.
С писмо изх. №50/12.12.2017 г., след изтичане на 10.12.2017г. на срока на
предизвестието и след като договорите с ищеца били прекратени, ответникът уведомил
ищеца, че количеството кашкавал, което се намира в складовете на „Дунавска млечна
компания“ ЕООД в МПП - Русе се нуждае от обновяване и имат готовност веднага да го
предадат. Сочи се, че със същото не е направено волеизявление за продължаване действието
на договорите.
С писмо изх. № 122/ 05.01.2018г. ищецът уведомил ответника, че агенцията не може да
сключи нов договор за съхранение и предлага дружеството да продължи да съхранява
материалите и с което се потвърждавало възникналата обективна невъзможност за „Сирма
Приета“ АД за обновяване на материалите. Твърди се, че ищецът не е предприел действия за
освобождаване на материалите и тяхната последваща реализация и понастоящем.
Поддържа се, че с оглед наличието на обективна невъзможност за обновяване на
материалите, както и на това, че ищецът е направил изрично признание за наличие на
сочената обективна невъзможност за „Сирма Приета“ АД, ищецът неоснователно
претендира стойността на обезщетение за липси, с оглед освобождаване от отговорност
съгласно чл.21 от Договора за съхранение на ДР №3410/06.10.2008г.
Твърди се, че ответното дружество продължава да съхранява краве сирене ДР, с
изключение на краве сирене от 87154.135 кг., което количество било изоставено от ДА
ДРВВЗ да погине в МПП – Русе.
С писмо изх. № 122/05.01.2018г., с което е предложено сключването на тристранно
споразумение, както и срокът на действие на това споразумение да се продължи до
приключване на процедурата на външен съхранител, съставлявало индиция, че договорите
между страните са валидно прекратени, а с последното плащане по същите от м.11.2017г. е
осъществено незаконосъобразно прихващане със сума от погасено по давност наказателно
постановление.
Твърди се, че с писмо изх. № 3245/21.06.2022 Председателят на ДА ДРВВЗ върнал
фактурите, с които ответникът претендирал заплащане на разходите за съхранение в размер
на 440 934.18 лева, с което намира, че се опровергава твърдението на ищеца за плащане на
задълженията по процесния договор.
Сочи се, че отправяните от ответното дружество до ищеца покани с искания за
6
създаване на организация за приемане на материалите и искане за заплащане на дължимите
от ДА ДРВВЗ суми не били изпълнени от ищеца.
Навежда се и довод, че изисквания за съответствие с БДС 15:2010 и БДС 14:2010 не са
включени сред изисквания, на които трябва да отговарят млечните продукти - краве сирене
и кашкавал по договорите.
Твърди, че в периода на действие на договорите са изготвяни констативни протоколи,
които не са представени от ищеца. Оспорва да носи отговорност, да е допуснало неправилно
съхранение или неопазване на стоката, оспорва констативните протоколи с довод, че
констатациите в тях са неверни и от компетентност на други органи, че приемателните
сведения не касаят настоящия процес, тъй като не се установява техните данни да са
относими с конкретни количества сирене, предмет на договора за съхранение;че
дружеството не е запознато и няма задължения по Методиката от 2021г.
С определението по чл. 140 ГПК съдът не е приел за съвместно разглеждане в това
производство заявеното от ответника възражение за прихващане.
От третото лице-помагач „П.“ АД е постъпило писмено становище, в което се твърди, че
неизпълнението на ответника е започнало преди банката да придобие имота, където се е
съхранявало сиренето, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том
III, рег.№ ..., дело №382/2013, вписан в СВ гр.Русе с вх. № 9439/28.06.2016г, акт № 33, том
23, дело 4437, поради настъпила авария на хладилните витрини през ноември 2017г., и
банката не отговаряла солидарно с ответника. Твърди се, че на 23.04.2015г. е сключен
договор за наем между банката и „Кистех“ ЕООД, по силата на който банката е
предоставила за временно и възмездно ползване на това дружество недвижими имоти и
движими вещи, описани в договора, където се съхраняват млечните продукти, собственост
на ищеца. Сочи се, че с уведомление изх.№ 287-357/17.10.2016г. банката прекратила
договора за наем с „Кистех“ ЕООД поради неизпълнение. Релевира се, че след
прекратяването на договора е изискано от ищеца информация за сключените с ответника
договори и е поискано те да бъдат прекратени. Въпреки това, твърди се, че банката е била
добросъвестна, уведомила е страните, че е собственик на имота и не им е препятствала
достъпа до него с оглед изпълнението на договора. Оспорват се като неверни твърденията на
ответника, че банката е създала обективна невъзможност ответника да изпълни
задълженията си по договора с ищеца с довода, че банката е упражнявала правата си като
собственик. Релевира се, че не е налице непреодолима сила. Иска се производството по
делото да бъде спряно поради висящ друг спор между страните по т.д. № 2785/2019г. на
СГС, VI-17 състав.
В открито съдебно заседание на 20.02.2024г. по повод на постъпилия отговор от
конституираното трето лице-помагач, направеното от ищеца уточнение на исковата молба и
възражение, проекта на доклад е изменен като в него правната квалификация на иска да се
чете с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с
чл. 19 от Закона за държавните резерви и военновременни запаси (ЗДРВВЗ), във вр. с чл. 250
от ЗЗД, както и че се претендира обезщетение за неизпълнение на договор за съхранение №
7
ДР 3410/06.10.2008г., изменен с Анекс 1/10.02.2016г. по отношение на установено като
липса на 1030.400 кг сирене от краве мляко поради изтекъл срок на годност към дата на
проверката 04.02.2020г., обективирана в КП № 40-07-405/04.02.2020г.
В същото съдебно заседание, с оглед направеното изменение, е указана
доказателствената тежест между страните, а именно - по иска с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 19 от ЗДРВВЗ, във вр. с чл. 250 от ЗЗД в негова тежест е да докаже по
делото пълно и главно, че между страните е възникнало облигационно отношение по
сключен договор за съхранение на военновременни резерви, анексите към същия и
тристранно споразумение с трети за спора юридически лица, конкретните права и
задължения на страните по същите; обстоятелствата, че за срока на договора за съхранение
на военновременни резерви за ответното дружество е било налице задължение да съхранява
количество краве сирене в конкретен размер, като в договора е предвидено задължение
материалите да са с необходимото качество и характеристики и отговарящи на съответния
стандарт БДС; изпълнение на задълженията на ищеца по това правоотношение – да предаде
количеството стока по посочения начин и означение; че в срока на действие на договора
ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в липси на краве сирене поради изтекъл срок на
годност /претърпени имуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението/ - по вид,
количество и качество, от предаденото краве сирене по договора, които са установени в
съответствие с Методиката за подготовката и провеждането на проверки, измерването и
установяването на количествата ДР и ВВЗ от млечни продукти, както и левова
равностойност на липсващите количества краве сирене към датата на установяване на
липсите. Указано е на ответника, при доказване на горните факти, че в негова тежест е да
докаже, че е погасил претендираното вземане, както и своите правопогасяващи или
правоизключващи възражения. С оглед конкретно наведените в отговора на исковата молба
доводи, в тежест на ответника е да установи пълно и главно, че в срока на действие на
договора е изпълнил задължението си по съхранение на предоставените му количества краве
сирене по договора или че неизпълнението се дължи на причина, за която не отговаря,
надлежно отправено изявление за прекратяване действието на договора до ищеца, съответно
датата на получаването му от ищеца.
С направените изменения и допълнения, докладът е обявен за окончателен без
възражения от страните.
В ход по същество представителят на ищеца молби предявения иск да бъде уважен. В
срок представя писмени бележки, в които обосновава съществуването на облигационна
обвързаност с ответника, по силата на която и според законодателството последният
следвало да съхранява и обновява държавния резерв, предоставен нему по силата на
договора, при неизпълнението на които задължения отговарял за понесените вреди.
Обяснява, че по делото не е доказано преместване и обновяване на резерва със знанието на
ищеца, но е доказана липсата на резерв в размер на 1030.400 кг с партида м. януари 2019г.
поради изтекъл срок на годност заради несвоевременно подновяване от ответника.
8
Обосновава се неоснователност на възражението за обективна невъзможност ответникът да
изпълни задължението си по обновяване с довод, че е съществувало наемно правоотношение
с третото лице-помагач и достъпът до склада не е бил ограничаван до края на 2019г.
Процесуалния представител на ответника моли предявения иск да бъде отхвърлен. В
срок представя защита, в която обосновава прекратяване на договорната връзка между
страните и сключването на тристранно споразумение за уреждане на последиците от
прекратяването на договора. Твърди, че ответникът е бил добросъвестен при изпълнение на
задълженията си по договора, тъй като макар да е преместил резерва поради авария на
хладилните витрини от склада на ответника в склад на „Дунавска млечна компания“ ЕООД
без разрешение, то след дадено разрешение е изпълнил задължението си по опресняване по
отношение на част от резерва, но е бил препятстван от непредвидено събитие – отнемане
държането, респ. ограничаване и забрана на достъп до складовата база на „Дунавска млечна
компания“ ЕООД на 05.03.2019г. от страна на третото лице – помагач „П.“. АД. Заявява, че
преместването на вещите не противоречи на закона и от него не се следват вреди за ищеца,
като страните са уредили отношенията си с тристранно споразумение, което не предвижда
санкции за ответника. Излага доводи за същността на тристранното споразумение и
неоказване на съдействие от ищеца преди сключването му. Релевира доводи за изпълнение
на задължението съгласно приемо-предавателен протокол от 05.03.2019г. Обосновава
погиването на държавния резерв по обективна причина, извеждайки я чрез анализ на
доказателствата.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Страните не спорят и се установява по делото, че на 06.10.2008г. е сключен договор за
съхранение на държавен резерв /л.10-26/, по силата на който възложителят – Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДАДРВЗ, Агенцията/, предава на
съхранителя – „Сирма приста“ АД, за съхранение и пазене в складовите му бази и складове,
материали, собственост на Агенцията, описани по групови позиции в Приложение 1 срещу
възнаграждение. Договорено е, че съхранението на материалите по Приложение 1 ще се
извършва в складово помещение в населено място гр. Русе, бул. „3-ти март“ № 51. Сред
задълженията на съхранителя по договора според чл. 3 от договора е да съхранява и пази
материалите и да ги върне на възложителя или да ги предаде на посочено от него трето лице
съгласно условията на писмена заповед и при спазване клаузите на договора. Договорът е
сключен за срок от една година, считано от 01.01.2008г., като е предвидено продължаване на
действието му за следващите 12 месеца при същите условия, ако един месец преди изтичане
на срока никоя от страните не отправи до другата предизвестие за прекратяване. В чл. 8, ал.
4 от договора са предвидени задължения на съхранителя да уведоми възложителя при
промяна в собствеността на складовете, в които се съхраняват материалите; да съхранява и
пази материалите с грижата на добрия търговец и по начин, който не допуска влошаване на
качествените им показатели; да не използва по никакъв начин и да не се разпорежда с
материалите, включително да ги влага в производство, преработва или обработва, като е
9
предвидено изключение от разпореждането с материалите – такова се допуска единствено
при условията на обновяване съгласно чл. 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НУРОДДРВВЗ; да не
премества от един в друг склад или складова база съхраняваните материали без писмена
заповед на председателя на Агенцията. Предвидени са имуществена отговорност на
страните при неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията по договора; неустойка
за съхранителя в размер на 10% от стойността на липсващите материали по приложение 1;
обезщетение за вреди за срока на договора по чл. 17, ал. 1 и до датата на окончателното
възстановяване на липсващите или погиналите материали в размер на законната лихва
върху стойността им от датата на констатираните липси до датата на констатиране на
тяхното възстановяване. Страните са запазили правото при неизпълнение или лошо
изпълнение на задълженията по договора да искат обезщетение до действителния размер на
вредите, когато те надхвърлят размера на неустойката и обезпеченията по предходните
членове, както и стойността на пропуснатите ползи. В чл. 20-22 е уговорено освобождаване
от отговорност на страните при неизпълнение на договорните задължения, ако то се дължи
на форсмажорни обстоятелства като война, бедствие, пожари, наводнения, земетресения или
поради друга причина, извън контрола им, като засегната страна се задължава незабавно да
уведоми другата, а в случай на възникване на някое от обстоятелствата по чл. 8, т. 4 от
договора, страните се споразумяват да обсъдят чрез свои представители дали договорът да
бъде прекратен или да бъдат установени нови условия за неговото изпълнение.
Прекратяването на договора е предвидено да стане с изтичане на неговия срок, извън случая
по чл. 4, ал. 2; с едномесечно мотивирано предизвестие от съхранителя; едностранно от
възложителя при констатирано неизпълнение и при констатиране, че складовете на
съхранение станат неудобни или негодни за ползване, отпадане на необходимостта от
осъществяване на предмета на договора.
Видно от приложение 1 към договора, материалите представляват сирене от 499.08 тона.
Съдържанието на Приложение 1 е изменено по обща воля на страните след сключване на
договора с няколко подписани от тях анекса, като видно от последния от тях, който е
анексът от 10.02.2016 г., вещите, които се предават на ответника за съхранение в негови
складове по силата на договора за съхранение представляват 449.080 тона краве сирене,
имащи характера на държавни резерви съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДРВВЗ. Количеството е
променено, тъй като има освободен материал съгласно решение на Съвета за държавните
резерви и военновременни запаси към Междуведомствения съвет по въпросите на
военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната и заповед на
председателя на Агенцията /л. 688-730, том II/.
Страните не спорят, че ищецът е предал на ответното дружество вещите,
представляващи 449 080 тона краве сирене. Това обстоятелство се твърди от ищеца и не се
оспорва от ответника в нито един момент в хода на производството до края на устните
състезания.
Установява се от представения по делото нотариален акт № ..., том III, рег. № 4111, дело
382/2013г. /л.311 от том II/, че през още през 2013г. ответникът е продал на „П.“ имота,
10
където е съхранявал материалите, както и че след това новият собственик е сключен договор
за наем от 23.04.2015г., по силата на който е предоставено ползването на имота в гр. Русе,
ул. „Т. м.“ № ... срещу наемна цена и за срок от една година с автоматично подновяване, ако
не бъде прекратен преди изтичането на срока, както и че ответникът ползва имота. Видно е,
че впоследствие имотът е отдаден на трето за спора лице - „Кистех“ЕООД, което от своя
страна също го е преотдало последователно за ползване отново на „Сирма Приста“АД, а
след това на „Дунавска млечна компания“ЕООД, като няма спор и че след преотдаването на
имота на последното дружество ответникът е продължил да извършва в същия имот
дейността по съхраняване на предоставените материали в изпълнение на задълженията по
процесния договор за съхранение.
Страните не спорят и се установява от доказателствата – писмо вх. № 43/03.11.20017г.
/л. 364-366, том II/, че поради авария с хладилните витрини, осигуряващи необходимата
температура за правилно съхранение на млечни продукти, собственост на ищеца, в
складовете на предприятието е поискано да се дадат указания по пренасочване на
материалите, в отговор на което е указано, че дружеството отговаря за съхранението на
материалите до преместването, както и че такова разрешение се дава от председателя на
Агенцията.
От представените по делото доказателства се установява, че на 08.11.2017 г. ответникът
е изпратил до ищеца писмо с изх. № 44/08.11.2017 г. /л. 367, том II/, в което се съдържа
негово изявление за прекратяване на процесните договори
за съхранение на държавни резерви и в.з., което е мотивирано с изтичане на срока на
действие на сключен от съхранителя с трето лице договор за наем на недвижимите имоти, в
които се намират хладилните камери, в които се съхраняват хранителните продукти,
предмет на сделките. Това предизвестие е отправено от съхранителя на стоките в
уговорения в чл. 4, ал. 2 от договора срок за това, поради което и доколкото не се спори, че
то е получено от Агенцията на 09.11.2017 г., което е видно и от посоченото в писмо от
10.11.2017 г. /л.369, том II/, може да се заключи, че с него надлежно е упражнено правото,
което съгласно договора възниква за „Сирма Приста” АД - да прекрати сключените
договори и да предотврати автоматичното продължаване на срока им на действие с още 12
месеца от 01.01.2018 г.
Установява се обаче, че след отправяне на волеизявлението за прекратяване на
договорните отношения между страните по сделките е разменена допълнителна
кореспонденция, в рамките на която ответникът е изпратил писма до Агенцията, от които е
видно, че не поддържа изявлението си за прекратяване на договорите, а желае да бъде
променено възнаграждението, което получава по тях за извършените действия по пазене и
съхранение на държавните резерви и военновременните запаси.
Видно е, че на 22.06.2018г. между Агенцията – като възложител, и „Сирма приста“ АД –
като съхранител и „Дунавска млечна компания“ ООД – като трета страна е сключено
тристранно споразумение № ДД-46/22.06.2018г. /л.61/, с което е постигнато съгласие за
встъпване на това трето лице в задълженията на съхранителя по процесния договора за
11
съхранение на държавни резерви. Уговорено е мястото на съхранение на материалите –
склад в гр. Русе, ул. „Т. м.“ № .... Със споразумението е уредено предаването – до 2 месеца
от датата на подписване на споразумението, респ. приемането на материалите от третата
страна за съхранение и пазене, въпреки което е предвидена солидарна отговорност на
съхранителя и третата страна при неизпълнение на някое е задълженията , както и че
действието на договора за съхранение на държавен резерв № 3409/06.10.2008г. не се
прекратява. Между същите страни е сключено второ тристранно споразумение от
25.03.2019г. при същите условия и с него е запазено действието на договора за съхранение
№ 3410/2008г. за срок до избор на нов съхранител, но не по-късно от 1 година от
сключването
Установява се по делото, че след сключване на тристранното споразумение, ответникът
е поискал от ищеца продължаване на срока по предаване на материалите, предмет на
тристранното споразумение, както и замяна на третата страна по споразумението /л. 381-
384, том II/, на които е даден отговор с писмо изх. № 254/05.02.2020г. /л.387/, че са
предприети действия по преместване на материалите. Налична по делото е кореспонденция
/л.394-420, том II/ между страните, в която ответникът е довеждал до знанието на ищеца
обстоятелства около съхранението на материалите, по неоказване на съдействие, наличието
на обективни причини и търсене на възнаграждението.
Представен е приемо-предавателен протокол /л. 781, 352-358, том II/, от който е видно,
че на 05.03.2019г. „Дунавска млечна компания“ ЕООД е предал фактическата власт върху
описаните там имота, сред които склада, където материалите са били съхранявани, както и
91 тона сирене и 25600 кг кашкавал.
Налично е уведомление с изх. № 15.11.2019г. /л.219/, адресирано от „П.“ АД до
Агенцията и получено от нея на 15.11.2019г., в което се обяснява, че банката е собственик
на имота, че е поискала информация за сключени договори с Агенцията, че ответникът няма
фактическа власт върху имота, поради което е отправена покана за предаване на движимите
вещи, предмет на договора за съхранение, в противен случай е посочено, че банката следва
да предприеме действия по възстановяване на възможността за нормално ползване на имота.
Страните не спорят, че ищецът знае чия собственост е склада, където се съхраняват
вещите, как се е осъществявал достъпа до него, както и в какъв период имотът е бил във
фактическа власт на ответника.
По делото е приет констативен протокол №4797/07.11.2017 г. /л.43/ от ДА „Държавен
резерв и военновременни запаси“, съставен на основание Заповед №РД-09-109/06.11.2017 г.,
като комисията е констатирала, че качествените характеристики на съхраняваният
материални запаси отговаряли на протоколите за качество. Касае се за проверка досежно
останалите за съхранение 449.080 тона сирене от краве мляко, след изменението на договора
с последния анекс от 2016г. Видно от протокола, технологичните изисквания за съхранение
на наличните материални запаси се спазвали без риск за тяхното погиване или похабяване.
При предходна проверка е било констатирано, че има отклонение на съхраняваните
материални запаси. Комисията е установила, че не е изпълнено предписание относно
12
обновяването на краве сирене партида ноември 2016 г срока е бил 08.11. 1017 г. като не е
констатирано наличност на краве сирене. При проверката е намереното количество
кашкавал е 218 68.775 кг с партиди май, август и октомври 2017 г. и 31 131.225 кг кашкавал
липсвал. Срока на годност на кравето сирене е 12 месеца, а на кашкавала 10 месеца.
Установено е че дружеството не е обновило, а неправомерно е отклонило цялото количество
краве сирене и част от съхранявания кашкавал. Проверката за качеството на съхраняваните
материали те се е извършвало от заводска лаборатория за изпитване при „Сирма Приста“ АД
и в изпитателна лаборатория „Лаб Стандарт ВСЕ“ ООД.
По делото са представени още множество констативни протоколи от извършени
проверки, наказателни постановления и АУАН от 2017г. до 31.01.2019г., които обаче не
следва да се обсъждат, тъй като релевантни за спора за констативните протоколи след
.12.2018г., от когато се твърди, че има наличност в склада в гр. Русе, ул. „Т. м.“ № ..., в зала
№ 2 на сирене от краве мляко с партида м.януари 2019г.
Видно от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол
№40-07-4113/11.12.2018г., комисията е имала за задача да провери изпълнение ли са
предходните предписания, дадени от проверка, резултатите от която са обективирани в
констативен протокол № 40-07-3503/31.10.2018г., както и да проследи изпълнението на
договора по съхранение, при която проверка е установила неизпълнение на предписания със
срок до 30.11.2018 г. – да се възстанови в пълен обем от 411803.134 кг краве сирене, като е
възстановена само част, и е останало за възстановяване 394541,150 кг краве сирене.
Установено е налично сирене в зала № 2 – партиди 2018г. в общо тегло от 38454,400 кг, а
заедно със съхраняваното сирене в зала № 1 партиди 2018г. – 75445.206 кг. Дадени са
предписания за възстановяване на посочено тегло сирене със срок за изпълнение до
11.01.2019г.
Установява се от констативен протокол № 40-07-211/15.01.2019г., че комисията е
имала за задача да провери изпълнение ли са предходните предписания, дадени от проверка,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 40-07-4113/11.12.2018г.,
както и да проследи изпълнението на договора по съхранение, при която проверка е
установила неизпълнение на предписания със срок до 11.01.2019 г. Установено е налично
сирене в зала № 2 – партиди 2018г. в общо тегло от 42185.150 кг, а заедно със съхраняваното
сирене в зала № 1 партиди 2018г. – 83110.850 кг. Дадени са предписания за възстановяване
на посоченото тегло сирене – 365969.150 кг със срок за изпълнение до 15.02.2019г.
Установява се от констативен протокол № 40-07-688/26.02.2019г., че комисията е
имала за задача да провери изпълнение ли са предходните предписания, дадени от проверка,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 40-07-211/15.01.2019г.,
както и да проследи изпълнението на договора по съхранение, при която проверка е
установила неизпълнение на предписания със срок до 15.02.2019 г. Установено е налично
сирене в зала № 2 – партиди 2018г. и една партида за м. януари 2019 г. с общо тегло от
87154.835 кг, а заедно със съхраняваното сирене в зала № 1 партиди 2018г. – 83110.850 кг.
Предписания не са дадени.
13
Видно е от констативен протокол № 40-07-1216/05.04.2019г., че комисията е имала за
задача да провери изпълнение ли са предходните предписания, дадени от проверка,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 40-07-688/26.02.2019г.,
като е дадено заключение, че не са давани предписания. Установено е налично сирене в зала
№ 2 – партиди 2018г. и една партида за м. януари 2019 г. с общо тегло от 80655.300 кг.
Установена е липса на краве сирене от предходната проверка в тегло от 6499.535 кг, като е
дадено предписание за неговото подновяване със срок на изпълнение 05.05.2019г. В
констативния протокол е посочено, че материалите се съхраняват само в зала № 2.
Видно е от констативен протокол № 40-07-1722/16.05.2019г., че комисията е имала за
задача да провери изпълнение ли са предходните предписания, дадени от проверка,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 40-07-1216/05.04.2019г.,
като е дадено заключение, че дадените предписания не са изпълнени в срок и до тази
проверка. Установено е налично сирене в зала № 2 – партиди 2018г. и една партида за м.
януари 2019 г. с общо тегло от 74472.300 кг. Установена е липса на краве сирене от
предходната проверка в тегло от 6183.000 кг, като е дадено предписание за подновяване на
краве сирене с тегло 12682.355 кг /сбора на липси от двете проверки – на 05.04.2019г. и на
26.02.20219г./ със срок на изпълнение 14.06.2019г. В констативния протокол е посочено, че
материалите се съхраняват само в зала № 2.
Видно е от констативен протокол № 40-07-1982/04.06.2019г., че комисията е имала за
задача да провери изпълнение ли са предходните предписания, дадени от проверка,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 40-07-1722/16.05.2019г.,
като е дадено заключение, че към момента на проверката тече изпълнение. Установено е
налично сирене в зала № 2 – партиди 2018г. и една партида за м. януари 2019 г. с общо тегло
от 67021.000 кг. Установена е липса на краве сирене от предходната проверка в тегло от
7451.300 кг, като е дадено предписание за подновяване на това количество краве сирене
/доколкото срокът за въстановяване на количеството по предходното предписание не е
изтекъл/ със срок на изпълнение 14.06.2019г.
Видно е от констативен протокол № 40-07-2240/26.06.2019г., че комисията е имала за
задача да провери изпълнение ли са предходните предписания, дадени от проверка,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 40-07-1722/16.05.2019г.,
като е дадено заключение, че към момента на проверката предписанията не са изпълнени.
Установено е налично сирене в зала № 2 – сред които 15 бр. голдлакови тенекии с краве
сирене партида м. януари 2019г. с нетно тегло 3133.200 кг, и общо налично тегло краве
сирене 5347.700 кг. При проверката е установено, че общото тегло краве сирене е 53477.700
кг сирене, което е признато за държавен резерв, и 51202.770 кг – което не е признато за
държавен резерв поради липса на партида, маркировка и изтекъл срок на годност.
Позовавайки се на общото тегло предадено сирене по последния анекс и на установените
липси по предходните проверки са отправени указания със срок за изпълнение до
26.07.2019г.
Установява се от констативен протокол № 40-07-2761/31.07.2019г., че комисията е
14
имала за задача да провери изпълнение ли са предходните предписания, дадени от проверка,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 40-07-2240/26.06.2019г.,
като е дадено заключение, че на Комисията е представен протокол от 26.07.2019г. /който се
намира по делото/ за подмяна на краве сирене партида м.юни 2018г. с краве сирене партида
м. януари 2019г. Установено е налично сирене в зала № 2 – партиди 2018г. и една партида за
м. януари 2019 г. с общо тегло от 60009.840 кг кг. Установена е липса на краве сирене от
предходната проверка в тегло от 7011.160 кг.
Видно е от представения протокол от ответника от 26.07.2019г., който е описан като
приложение на констативния протокол, че в зала № 2 е подменено количеството сирене в
тенекии по 15 кг партида м. 06.2018г. – 630 бр. тенекии с партида 01.2019г. – 630 бр.
тенекии по 15 кг.
Видно от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол
№40-07-2869/07.08.2019г. /л.181-189/, съставен на основание заповед №РД10-245/06.08.2019
г. на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, комисията е имала за задача да
провери изпълнение ли са предходните предписания, дадени от проверка, резултатите от
която са обективирани в констативен протокол № 40-07-2763/31.07.2019г., както и да
проследи изпълнението на договора по съхранение, при която проверка е установила
неизпълнение на предписания със срок до 30.08.2019 г. Всичкото налично сирене е било без
маркировка, дата на производство, срок на годност, партида 50 354,810 кг. Комисията е
констатирала, че има партиди от януари 2019 г. , които не са били с изтекъл срок, а именно
3059.700 кг нетно тегло краве сирене в голдлакови тенекии. Извършена е проверка на
сиренето от краве мляко съгласно т. 4.2.1. от Методика за подготовка и провеждане на
проверки, измерването и установяването на количествата от млечни продукти, етапите на
която са описани в протокола, като резултатите са отразени и в протокол № 117 /л. 192/–
резултати от изпитването за партида м.януари 2019г. – както е описано в констативния
протокол на стр. 6/9 или л.186 от делото. В протокола е отразено, че в зала 2 от склада в гр.
Русе, ул. „Т. м.“ №..., където се съхраняват материалите, има налично сирене от краве мляко
в голдлакови тенекии от 15 кг. без маркировка. Дадено е заключение за неизпълнение на
задължението по тристранното споразумение за възстановяване по график на количества
сирене държавен резерв. Дадени са предписания със срок на изпълнение 30.08.2019г.,
едното от които да се възстанови 54705.105 кг краве сирене, установено като липса от
предходната до тази проверка.
Видно от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол
№40-07-3637/17.10.2019 г. е, че комисията е констатирала налично сирене без маркирана
партида, дата на производство, срок на годност в тегло 47 498,060 кг, а 3092,100 е било
наличното сирене за ДР. Условията за съхранение са отговаряли на регл.852/853/2004.Залите
са били снабдени с електронни термометри. Температурата в залите в които се е
осъществявала дейността по съхранение на продуктите е била от 2-4 0 С в рамките на
допустимите норми за съхранение на млечните продукти. Комисията е установила
изправност на товаро-разтоварните съоръжения, 12 позволяващи транспортни операции за
15
създаване, обновяване и ползване на съхраняваните държавни резерви и военновременни
запаси, като е направила заключение, че технологичните изисквания за съхранение на
млечните продукти са били спазени и е нямало риск за тяхното погиване и похабяване. От
извършената органолептична проверка и качествен анализ от лабораторията на наличното
количество кашкавал за ВВЗ и краве сирене за ДР комисията е констатирала, че няма
влошаване на качествените характеристики на млечните продукти.
Видно от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол
№40-07-4080/19.11.2019г. /л.197-205/ комисията е имала за задача да провери изпълнение ли
са предходните предписания, дадени от проверка, резултатите от която са обективирани в
констативен протокол № 40-07-3637/17.10.2019г., както и да проследи изпълнението на
договора по съхранение, при която проверка е установила неизпълнение на предписания със
срок до 15.11.2019г. Комисията е констатирала, че ведно със съхранявано в склада в зала №
2 сирене от краве мляко без означения – маркировка, дата на производство, срок на годност
и партида, се съхранява още сирене от краве мляко в голдлакови тенекии с нетно тегло
1030,400 кг - партида м.Януари 2019 г., годно за държавен резерв. Извършена е проверка
на сиренето от краве мляко съгласно т. 4.2.1. от Методика за подготовка и провеждане на
проверки, измерването и установяването на количествата от млечни продукти, етапите на
която са описани в протокола, като резултатите са отразени и в протокол № 117 /л. 206/–
резултати от изпитването за партида м.януари 2019г. – както е описано в констативния
протокол на стр. 6/9 или л.202 от делото.
С Констативен протокол №40-07-162/14.01.2020г. /л.233-241/ комисията е имала за
задача да провери изпълнение ли са предходните предписания, дадени от проверка,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 40-07-4080/19.11.2020г.,
както и да проследи изпълнението на договора по съхранение, при която проверка е
установила неизпълнение на предписания със срок до 19.12.2019г. Комисията е
констатирала, че в зала № 2 се съхранява сирене от краве мляко в голдлакови тенекии
партида м. януари 2019г. – 70 броя – нетно тегло 1035.300 кг , както и че се съхранява
сирене с маркировка в пластмасови кутии и сирене без маркировка. Проверката е проведена
съгласно т. 4.2.1. от Методика за подготовка и провеждане на проверки, измерването и
установяването на количествата от млечни продукти, етапите на която са описани в
протокола. Дадено е заключение, че краве сирене годно за държавен резерв, съхранявано в
зала № 2 – 1035.300 кг партида м. януари 2019г. – обяснено е, че от предходната проверка на
19.11.2019г. комисията е установила наличност от 1030,400 кг краве сирене, а при тази
1035,300 кг , което не се дължи на констатирана липса, а разликата се дължи на метода на
изчисляване на средното тегло.
С Констативен протокол №40-07-405/04.02.2020г. /л.233-260/ комисията е имала за
задача да провери изпълнение ли са предходните предписания, дадени от проверка,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 40-07-162/14.01.2020г.,
както и да проследи изпълнението на договора по съхранение, при която проверка е
установила неизпълнение на предписания със срок до 14.02.2020г. Комисията е
16
констатирала, че в зала № 2 се съхранява сирене от краве мляко в голдлакови тенекии
партида м. януари 2019г. – 70 броя – нетно тегло 1036.700 кг , както и че се съхранява
сирене с маркировка в пластмасови кутии и сирене без маркировка. Проверката е проведена
съгласно т. 4.2.1. от Методика за подготовка и провеждане на проверки, измерването и
установяването на количествата от млечни продукти, етапите на която са описани в
протокола. Дадено е заключение, че общото съхранявано краве сирене в зала № 2 –
48273.840 кг е негодно за държавен резерв, поради изтекъл срок на годност или без
маркировка. Констатирано е, че при извършена проверка на 19.11.2019г., за която е съставен
констативен протокол № 40-07-4080 комисията е установила наличност на 1030.400 кг краве
сирене, годно за държавен резерв и е издадено предписание за 448044,700 кг. Същото било
констатирано и при проверката на 14.01.2020г. В обобщение е посочено, че в тази
проверка не е установено сирене, годно за държавен резерв, а е установена липса на
краве сирене в размер на 1030.400 кг, за което е издаден АУАН и са дадени предписания
със срок на изпълнение 14.02.2020г. – за възстановяване на 1030.400 кг краве сирене.
С Констативен протокол №40-07-599/18.02.2020г. /л.224-232/ комисията е имала за
задача да провери изпълнение ли са предходните предписания, дадени от проверка,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 40-07-405/04.02.2020г.,
както и да проследи изпълнението на договора по съхранение, при която проверка е
установила неизпълнение на предписания със срок до 14.02.2020г. – да се възстанови
количество сирене от краве мляко с нетно тегло 1030,400 кг, установено като липса.
Комисията е констатирала в зала №2 негодно сирене от краве мляко 48 153,570 кг, партида
месец януари 2019г. в голдлакови тенекии – 70бр. или в тегло 1035,300 кг нетно тегло ;
партида м. октомври 2018г.-пластмасови кутии; голдлакови тенекии с изтекъл срок на
годност, без маркировка и дата на производство. За определянето му като негодно и като
количество, проверката е преминала съгласно т. 4.2.1. от Методика за подготовка и
провеждане на проверки, измерването и установяването на количествата от млечни
продукти, етапите на която са описани в протокола. Дадено е заключение, че налично
сирене от краве мляко държавен резерв е 0,000 кг, а съхраняваното в зала № 2 сирене
от краве мляко от 48153.570 кг е негодно за държавен резерв поради изтекъл срок на
годност или без маркировка. В констативния протокол комисията е отразила, че фирмата
не е имала възможност да обновява материалите /сирене и кашкавал/. Контрол върху
качеството и съхранението на млечните продукти не се е извършвал, поради това, че
сградата с хладилните зали и производственият цех са били запечатени от ПИБ АД и
достъпа до същите е бил забранен с писмо от 21.10.2019 г. Дружеството не е извършвало
производствена и търговска дейност, поради липса на възможност в съответствие със
сключените договори, регламентираните технически условия и стандарти да обновява
материалите. В протокола комисията е отразила условията за съхранение на материалите ,
като залите са били снабдени с електронни термометри. Температурата в зала № 2 е
показвала 3,8 °C в рамките на допустимите норми за съхранение на млечните продукти.
Комисията не е установила състоянието на товаро-разтоварните съоръжения, позволяващи
транспортни операции за създаване, обновяване и ползване на съхраняваните държавни
17
резерви и военновременни запаси, поради това, че в предприятието не се е извършвала
производствена и търговска дейност.
Представените протоколи се ползват от съдебния състав, макар да са оспорени от
ответника, което оспорване обаче не е конкретизирано и е останало недоказано.
Констативните протоколи представляват частен свидетелстващ документ, защото е
подписан от представители на двете страни по процесния договора за съхранение и
удостоверява настъпването на определени факти от обективната действителност, които
видно от неговото съдържание са извършване на проверки в периода 12.2018г.002.2020г. в
сградата на млекопреработвателно предприятие в гр. Русе, ул. „Т. м.“ № ..., намерените в
складовете на този адрес количества краве сирене и кашкавал, посочената върху опаковките
на тези продукти дата на производство, констатираните качествените показатели на
откритите в складовете продукти, както и констатираните условия, при които се съхраняват
материалите на посочения адрес. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална
доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодни факти и тя важи в гражданския
процес единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не са
подписали документа. От съдържанието на представения констативен протокол и
положените под него подписи е видно, че всеки протокол е подписан от представител на
ответното дружество, на което този документ се противопоставя в настоящия процес. Ето
защо и констативните протоколи има материална доказателствена сила за установените в
него факти срещу ответника в производството, която съдът следва да зачете.
Разпитани като свидетели са В. Г. С. и К. С. И. – служители в ДА „Държавен резерв“ –
гр. Велико Търново. От показанията им се установява, че са извършвали проверка на
04.02.2020г. и на 18.02.2020г., за да проверят изпълнението на предписанията. И двамата
свидетели сочат мястото, където материалите са съхранявани – склад в гр. Русе, ул. „Т. м.“
№ ...., в зала № 2, находяща се на приземен етаж, при влизане в сградата в ляво покрай
естакадата за товарене и разтоварване и под нея, която е била запечатана. От показанията и
на двамата свидетели става ясно, че преди да посетят имота, Агенцията е искала разрешение
за достъп до помещението, както и че такъв им е бил осигурен от охраната, заедно с зам.-
изпълнителен директор Г. В. и материалното-отговорно лице на ответното предприятие.
Установява се още как е извършена проверката – отваряне на тенекии/кутии, от конкретната
партида са отворени две тенекии, сиренето е изцедено, претеглено и определено средно
тегло за целия брой партида, и какви са констатациите от проверката – наличие на
голдлакови тенекии с краве сирене партида м.01.2019г.
Показанията и на двамата свидетели се ползват с доверие от съдебния състав, тъй като
възпроизвеждат обстоятелства, които свидетелите са възприели лично. Разказът им е
логичен, последователен и не намира противоречие с останалите доказателства,
включително показанията на останалите свидетели досежно достъпа до имота и са в синхрон
с писмените доказателства по делото.
Като свидетел е разпитан Ст. Е. К. – служител при ответното дружество от 2004 г. на
длъжност технически организатор. Свидетелят обяснява, че в предприятието е имало
18
комисията по резерва, състояща се от трима човека, с технолог. Комисията наблюдавала
процеса по съхранение – следене на температурата и температурните листи, отговаряла за
проблеми с партиди или с подлежащи подмени на сирена и кашкавали, за което съставяла
протоколи, които се подписвали и се подменяли продуктите. Свидетелят обяснява, че
сиренето се съхранява на температура от 2,0 до 4,0 градуса, като това се следяло ежедневно.
Показанията дават информация, че до 2018г. не е имало проблеми в съхранението, но след
това имало авария на хладините зали – в края на 2017г., за което дружеството уведомило
Агенцията. Аварията била отстранена частично – за зала № 2 и зала № 7, чак към лятото на
2018г. Показанията дават информация, че през март 2019г. достъпът до предприятието им
бил спрян, тъй като владението върху имота било предадено на „П.“. След март 2019г. на
работа останали пет човека, сред които свидетелят К., които полагали грижи по
съхранението на сиренето – опресняване на саламурата. Достъпът им бил ограничен само до
административната сграда и с придружаване от охрана. На 21.10.2019г. служителите
окончателно напуснали, тъй като били изгонени от охраната на банката, като на всяка врата
имало лепенки с печати на банката. Според свидетеля, за да има подмяна, трябва да има
производство. Основното производство на сирене за държавния резерв било свързано с това,
че когато наближавала датата на подмяна, ежедневно се произвеждали сирена и кашкавали,
които били оставени да зрея, следени били датите на продукцията и при изтичането на срока
на годност на определена партида, тя се подменяла с друга. Това било свързано с доставка
на мляко и се извършвало регулярно всеки ден от над 50 човека, а преди - над 100 човека.
Към март 2019 г. в хладилно помещение № 2 се съхранявали 90 т. краве сирене. Партидата
не била една. Партидите били обозначени с табелки, това се следяло от технолога.
Партидата се определяла с дата на производство и се обозначавала с L /дата, месец и
година/. Състоянието на кравето сирене към март 2019 г., било отлично. След март 2019 г.
започнал да изтича срока на годност на партиди, но нямало как да се подмени сиренето,
защото нямало производство, поради което се извършвало само опресняване на саламурата.
Последно обновяване според свидетеля било през март. Свидетелят няма спомен през юли
2019 г. да е имало обновяване.
Показанията и на този свидетел се ползват с доверие, защото възпроизвеждат факти,
които е възприел лично, разказът му е логичен и не противоречи на останалите показания и
писмени доказателства. По въпроса дали е възможно да се извършва опресняване на
сиренето при липса на производство – съдът намира, че показанията изразяват мнение на
свидетеля, по която причина и с оглед релевираното в тази връзка възражение за обективна
невъзможност да се изпълни, този въпрос ще бъде разгледан по-долу. Що се касае до
показанията на свидетеля за последното подновяване на сирене – показанията се ползват
също с доверие, защото свидетеля заяви, че няма спомен за последващо подновяване. Ето
защо, показанията му не влизат в противоречие с констатациите в констативен протокол от
31.07.2019г. и протокол от ответника от 26.07.2019г., в които е отразено подновяване на
сирене с оглед дадените от предходна проверка от 26.06.2019г. предписания.
Като свидетел по делото е разпитан управителя на ответното дружество – Св. Д.,
19
показанията на който не се ползват от съда, тъй като лицето заема длъжността управител на
„Сирма Приста“ АД, в който случай показанията не са допустима, а следва да имат формата
на обяснения по чл. 176 ГПК. Дори обаче да се ползват, показанията на свидетеля носят
идентична на вече установената с останалите по делото доказателства информация.
Свидетелят е разпитан за обстоятелствата около достъпа до имота преди и след март 2019г.,
в който смисъл са събрани други доказателства, от които режимът се извежда.
Прието е заключение по съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало
отговор, че количество сирене от краве мляко с общо тегло 1036.700 кг /70 броя голдлакови
тенекии със сирене от краве мляко в зала 2/ не е липсвало и е било налично в склада МПП в
гр. Русе, но не е било признато за годно от ищеца поради изтекъл срок на годност. Посочено
е, че според КП № 40-07-405/04.02.2020г. комисията е установила като негодно за ДР
48273.840 кг сирене /без маркирана партида на производство и срок на годност/, но в това
общо количество е влязло и процесното сирене 1036.700 кг. Отговорено е по въпрос втори,
че по силата на приемо-предавателен протокол от 05.03.2019г. „Дунавска млечна компания“
ЕООД е предала на „П.“ АД 91 тона сирене от краве мляко , което е било налично и
предадено от хладилните помещения /зали/ в складовата база, намираща се в гр. Русе, бул.
„Т. м.“ № .... Посочено е, че има данни за внасяне и изнасяне на сирене от краве мляко след
05.03.2019г съгласно констативни протоколи от 05.04.2019г. до 18.02.2020г. Вещото лице е
посочило, че наличните в склада към 04.02.2020г. количество краве сирене са 48273.840 кг
не са признати за държавен резерв по критерии, че са били без маркирана партида, дата на
производство, срок на годност и изтекъл срок на съхранение, които критерии според вещото
лице не са меродавни, за да се даде обективно заключение, че съответното количество
сирене е негодно за консумация. Сочи се, че годността на даден продукт се определя с
лабораторни изследвания/органолептични, физикохимични и микробиологични. Описан е
етапа на производство на сирене, като е заключено, че действията, влизащи в него са
относими и към опресняване и подновяване на сирене от краве мляко, защото са
задължителни и необходими при продължително съхранение на млечния продукт, но могат
да се осъществяват според вещото лице само при производствена дейност. Казано е, че
технологията при производството и съхранение на краве сирене е продължителен процес,
който включва 45 дни зреене и останалите дни до 1 година съхранение /в тази една година се
включват 45 дни зреене – пояснение от вещото лице в о.с.з./. При продължително
съхранение, което максимално е 1 година, кравето сирене трябва да се съхранява при
хладилни условия с температура от 2°C до +4°C; при 3°C до 5°C– 10 месеца, при 6°C до
12°C – 6 месеца. Посочено е, че невъзможността за периодично опресняване, подновяване и
мониторинг поради спрялата производствена дейност от 05.03.2019г. и неспазването на
температурния режим на съхранение води сиренето от краве мляко до разваляне, т.е. става
негодно за консумация. В о.с.з. вещото лице заявява, че количествата предадено сирене от
краве мляко е взела от протокол от 05.03.2019г., а ако не е ползвала него – е следвало да се
вземат от протокол от 28.02.2019г.
Изслушаното заключение се ползва от съда при изграждане на фактическите изводи, с
20
изключение на отговорите на въпрос 1 – отговорът на въпроса противоречи на писмените
доказателства по делото и на свидетелските показания, които поотделно и в съвкупност
позволяват да се установи, че именно партида сирене от краве мляко м. 1.2019г. в
обозначени голдлакови тенекии се е намирала в зала № 2 в предприятието, ползвано от
ответника, при извършените проверки, като е установено съответствието на сиренето с БДС
и по тегло след изпълнение на процедурата по посочената по-горе Методика, поради което
констатациите на вещото лице не намират опора в доказателствата по делото и не се ценят.
Съдът не се ползва и от отговора на въпрос 2 по същите мотиви за противоречие с
останалите доказателства, а в допълнение е нужно да се каже, че тристранното споразумение
не засяга страните по договора за съхранение, тъй като материалите по него са предадени на
трето за договора лица. Същевременно, установяване физическото наличие на партидата от
м.01.2019г. е констатирано и след този протокол, а с протокол от м07.2019г., съставен от
самия ответник е установено подновяване на количество краве сирене по дадено по-рано
предписание именно с партидата от м.01.2019г. Извън обхвата на доверие от съда остава и
заключението при отговора на въпрос 3, защото, както се посочи по-горе, отговора на
въпроса влиза в противоречие с писмените доказателства по делото и показанията на
двамата свидетели относно обстоятелствата по извършване на проверката и установяване на
сиренето за липсващо поради изтекъл срок на годност – сиренето е установено като налично
с зала № 2 с поставена маркировка, включително с протокола от м. 07.2019г., съставен от
ответника, измерено е законосъобразно неговото нетно тегло, като самата процедура е
описана във всеки констативен протокол, а като приложение към него има протокол за
резултатите от годността /описан по-горе/.
Изслушано и прието е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е дало отговор, че пазарната стойност на 1030.400 кг краве сирене БДС 15:2010 към
04.02.2020г. е в размер на 12138.11 лева с ДДС, а законната лихва за периода 30.09.2022г.-
08.11.2023г. е в размер на 1590.01 лева. за да отговори на поставения въпрос, вещото лице е
прегледало документите по делото, като е установи съответствие на сиренето, съхранявано
от ответника, с партида 06.01.2019г. с БДС, след което е взело предвид пазарната ценова
информация от Система за агропазарни проучвания.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19 ЗДРВВЗ във вр. с чл. 250 от ЗЗД за заплащане на
сумата 12272.00 лева с ДДС, представляваща обезщетение, равностойно на пазарната
стойност на липсващи количества сирено в размер на 1030,400 кг. от краве мляко по
Договор за съхранение на ДР № 3410/06.10.2008 г., изменен с Анекс № 1/10.02.2016г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.09.2022 г., до
окончателното плащане.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на неизправната по договора страна на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД следва да бъде установено нaстъпването на всички
21
елементи от фактическия състав на тази правна норма, както следва: 1) съществуване на
договор между страните; 2) наличие на виновно неизпълнение на договорно задължение от
едната страна; 3) настъпване на имуществени вреди за другата страна, които да са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.
При съобразяване на твърденията, въведени от ищеца в настоящия процес, съдът
намира, че като правопораждащ факт на вземанията, които са предмет на предявения
осъдителен иск, се сочи наличието на сключени между страните договор, по който за
ответника е възникнало задължение за съхраняване на държавен резерв в наличните си
складови площи и съдови вместимости в гр. Русе, ул. „Т. м.“ № .....
Дейността по планиране, създаване, съхраняване, опазване, обновяване, поддържане,
освобождаване, ползване, отчитане, финансиране и контролиране на държавни резерви и в.з.
е обществено значима. Извършването на тази дейност има за цел да се осигури задоволяване
потребностите на националното стопанство и населението при кризисна ситуация, при
положение на война, военно или извънредно положение. Ето защо и обществените
отношения, които възникват между отделните правни субекти по повод извършване на
описаните дейности, които са част от процеса на управление на държавни резерви и в.з., са
законово регулирани с императивни правни норми. Такива норми се съдържат в Закона за
държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ и в издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, каквато е Наредба за условията и реда за организиране на
дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, приета с ПМС № 234 от
21.10.2003 г. /Наредбата/.
В чл. 7 и чл. 17 ЗДРВВЗ е предвидено, че съхраняването и опазването на държавните
резерви се осъществява от Агенцията, както и че тя може да възлага тази дейност на външни
съхранители – търговци и организации, като взаимоотношенията между тях се уреждат с
договор. Именно такъв договор се твърди да е сключен между страните по спора.
По своята същност, договора представлява договор за влог, който, с оглед спецификата
на неговия предмет, е подчинен на специалната уредба, регламентирана в ЗДРВВЗ и
Наредбата, както и на общите норми на ЗЗД, доколкото те не противоречат на специалните
правила. В тази насока е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение
№ 176 от 03.11.2010 г. по т.д. № 118/2010 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 67 от
07.05.2013 г., постановено по т.д. № 904/2012 г. по описа на ВКС, І т.о.
Задълженията, които възникват за страните по сключен договор за
съхраняването и опазването на държавните резерви и военновременните запаси, се
определят както от уговорките, постигнати по общо съгласие на страните в съдържанието на
сключения между тях договор, но така също и от правилата, предвидени в императивните
разпоредби на ЗДРВВЗ и издадената въз основа на него наредба.
По делото не е спорно, че на 06.10.2008 г. между Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ - като влогодател, и дружеството „Сирма Приста” АД,
22
като влогоприемател, е сключен договор за съхранение на държавни резерви. Тези
обстоятелства се установяват от представения в производството писмен договора № №
3409/06.10.2008г. и анекси към него, които са подписани от представители и на двете страни
по сделките и обективират тяхното съгласие за сключването им със съдържание на правата и
задълженията, които възникват в полза и в тежест на всеки един от съдоговорителите,
такова, каквото е отразено в техните клаузи.
Договорът за влог е реален договор, поради което той се счита сключен с предаване на
движимите вещи от влогодателя на влогоприемателя. По делото не е спорно, че ищецът е
предал на ответното дружество вещите, представляващи 449 080 тона краве сирене и се
доказва от доказателствата по делото, които свидетелстват за предаването, респ. приемането
на държавните резерви, разпорежданията за тяхното изнасяне и останалите след това
количества, с което действие се приеме, че договорът е породил последици.
Ответникът е оспорил действието на договора с довод, че последният е развален в края
на 2017г., ерго страните не се намират в облигационно правоотношение след края на 2017г.
В договора за съхранение е налице клауза - чл. 4, ал. 1, с която страните са уговорили срока
на действието му от една година, считано от 01.01.2008 г. В чл. 4, ал. 2 от договора е
предвидено, че договорът продължава действието си за следващите 12 месеца при същите
условия, ако един месец преди изтичане на срока му, нито една от страните не отправи до
другата предизвестие за прекратяването му. По делото няма представени доказателства, че
някоя от страните е изразила изрична воля за прекратяване на сключените договори за
съхранение на държавни резерви и на в.з. до началото на 2017г., поради което този съдебен
състав приема, че тяхното действие е било автоматично продължавано за срок от по 12
месеца съгласно чл. 4, ал. 2 от съдържанието му за всяка година, следваща изтичане на
уговорения с тях срок на действие и следователно те са били действащи за периода от
01.01.2008 г. до 31.12.2017 г. Спорен обаче е въпросът дали тези договори са били
действащи след 31.12.2017 г. и към момента, към който се твърди, че ответникът не е
изпълнил задълженията си по тях, от което са причинени вреди на ищеца. Това е така, тъй
като ищецът заявява, че договорите са имали действие през цялата 2019 г., както и към
момента на предявяване на настоящия иск, а ответното дружество твърди, че те са
прекратени в края на 2017 г. в резултат на упражнено от него право да ги прекрати с
писмено предизвестие до другата страна, което е отправено на 08.11.2017 г. Ето защо и
преди да се отговори на въпросите дали е налице соченото в исковата молба неизпълнение
на задължения по тази сделка и дали от това са произтекли имуществени вреди за
Агенцията, следва да обсъди въпроса за действието на договора за съхранение през 2019 г.,
когато се твърди, че е допуснато неизпълнение от ответника на задълженията му,
възникнали в негова тежест по тях.
В чл. 23, т. 2 от договора страните са уговорили, че правоотношението се прекратява с
едномесечно, мотивирано, писмено предизвестие от съхранителя. От съдържанието на тази
клауза е видно, че с нея страните са предвидили, по тяхна обща воля, право на
съхранителя възниква едно потестативно право да преустанови действието на тези договори
23
занапред, което се упражнява с едномесечно предизвестие, което следва да е писмено и
мотивирано и да е изпратено и получено от насрещната страна. На това право съответства и
предвиденото в чл. 4, ал. 2 от всеки от договорите друго право за всяка от страните по тях да
предотврати настъпването на факта на автоматично продължаване на действието на
договорите след изтичане на срока им на действие от 12 месеца, което право се упражнява с
отправяне от едната страна до другата на предизвестие за прекратяването им в едномесечен
срок преди изтичане на срока на действие на тези договори.
От представените по делото доказателства се установява, че на 08.11.2017 г. ответникът
е изпратил до ищеца писмо с изх. № 44/ 08.112017 г., в което се съдържа негово изявление за
прекратяване на процесния договор за съхранение , което е мотивирано с изтичане на срока
на действие на сключен от съхранителя с трето лице договор за наем на недвижимите имоти,
в които се намират хладилните камери, в които се съхраняват материалите, предмет на
сделката. Това предизвестие е отправено от съхранителя на стоките в уговорения в чл. 4, ал.
2 от всеки от договорите срок за това, поради което и доколкото не се спори, че то е
получено от Агенцията на 09.11.2017 г., което е видно и от посоченото в писмо от
10.11.2017 г., може да се заключи, че с него надлежно е упражнено правото, което съгласно
договора възниква за „Сирма Приста” АД, да прекрати сключените договори и да
предотврати автоматичното продължаване на срока им на действие с още 12 месеца от
01.01.2018 г. Установява се обаче, че след отправяне на волеизявлението за прекратяване на
договорите между страните по сделките е разменена допълнителна кореспонденция, в
рамките на която ответникът е изпратил писма до Агенцията, от които е видно, че не
поддържа изявлението си за прекратяване на договорите, а желае да бъде променено
възнаграждението, което получава по тях за извършените действия по пазене и съхранение
на държавните резерви и военновременните запаси. Желанието на ответника се извежда от
писмо от 12.12.2017 г. /л.374, том II/. Изразяването от ответника на воля за промяна на
съдържанието на едно от задълженията по сключените договори означава, че тази страна
желае да бъде продължено тяхното действие, което противоречи на изразената преди това
воля за тяхното прекратяване. Ето защо съдът приема, че изявлението за прекратяване на
договорите е оттеглено от „Сирма Приста” АД преди да е породило правното действие по
преустановяване на облигационните връзки между страните /доколкото изявлението на
ответника поражда действие след изтичане на срока на предизвестието от 1 месец, т.е. след
09.12.2017г. съобразно клаузата на чл. 23 от договора, или най-късно към 01.01.2018г.
според клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора/, към който момент вече е било мълчаливо
оттеглено видно от разменената кореспонденция, в която ответното дружество е мълчаливо
се съгласява да продължи изпълнението по договора при друго възнаграждение. Казаното се
извежда още от участието на ответното дружество в тристранното споразумение и клаузите
в него, предвиждащи солидарна отговорност на ответника и третата страна, както и
запазване действието на договора за съхранение на държавен резерв № 3409/06.10.2008г.,
като е посочено, че той не се прекратява.
Дори да се приеме, че с изпращането на писмото от 08.11.2017г. и получаването му от
24
ищеца, ответникът надлежно е упражнил правото си да прекрати договора, тъй като
последващите изявления на страните в разменената кореспонденция не са така категорични
– предлага се нов съхранител от ответника, който да го замести /но става страна по
тристранното споразумение/, ищецът не се противопоставя, а тристранното споразумение е
ограничено със срок до избор на нов външен съхранител /чл. 13/, то за ответника е
продължило да съществува задължение да съхранява и пази дадените му материали, тъй
като сам се е съгласил да стори това до изтичането на уговорения в тристранните
споразумения краен срок, независимо дали това би се определило като уреждане на
отношенията между страните по повод изявлението за прекратяване, тъй като е налице
продължаваща обвързаност между тях, която предвижда задължения за ответника, които той
не само се е съгласил да изпълнява, но и е изпълнявал. Ето защо, след изявлението на
ответника от 08.11.2017г., с което той е заявил, че се противопоставя на продължаване
действието на договорите за съхранение след изтичането на уговорения срок, до
окончателното уреждане на отношенията между страните по начина уговорен в
тристранните споразумения, т.е. изтичане на срока по чл. 13 от второто споразумение,
между ищеца и ответника е продължило да е налице съществуващо облигационно
правоотношение, чийто източник са договорите за пазене и съхранение на военновременни
запаси на краве сирене и кашкавал от 06.10.2008г., към който са приложими разпоредбите
на Закон за държавния резерв и военновременните запаси, на Наредба за условията и реда за
организиране на дейностите по държавния резерв и военновремените запаси, както и на
тези, уреждащи договора за влог – чл. 250 и сл. ЗЗД.
В обобщение, съдът намира, че представените доказателства дават основание да се
заключи, че сключения на 06.10.2008 г. договор за съхранение на държавни резерви е имал
действие до 25 март 2020г., до който момент всяка от страните по тях е била обвързана от
изпълнение на задълженията, които са поели с него, поради което релевираното възражение
не се споделя.
Едно от основните задължения, което възниква за ответното дружество, в качеството му
на влогоприемател по процесния договор за влог, имащ специфичен предмет, е да съхранява
и пази материалите, собственост на Агенцията, които са му предадени по теза сделка, с
грижата на добър търговец, който не допуска влошаване на качествените им показатели,
както и да не използва по никакъв начин и да не се разпорежда с материалите, включително
да ги влага в производство, преработва или обработва, като е предвидено изключение от
разпореждането с материалите – такова се допуска единствено при условията на обновяване
съгласно чл. 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НУРОДДРВВЗ /чл. 8, т. 5, т. 9 и 10 от съдържанието на
договора за съхранение/. В съдържанието на договора, както и в Наредбата, са предвидени и
други конкретни задължения, които възникват за съхранителя на материали,
представляващи държавни резерви, които са свързани с изпълнение на посоченото основно
задължение. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредбата за съхранителя възниква задължение да
осигури необходимите условия за спазване на технологичните изисквания при
съхраняването на държавни резерви и в.з. в наличните си складови площи и съдови
25
вместимости, което задължение цели да не бъде допускано влошаване на качествените
показатели на материалите, които в случая представляват краве сирене и кашкавал. Клауза
за възникване на това задължение в тежест на ответника е включена и в съдържанието на
процесния договор. Това е клаузата на чл. 11 от договорите, в която е посочено, че
ответникът е запознат с изискванията за съхранение на материалите по Приложение 1 от
договора и се задължава да ги съхранява съобразно необходимата технология и при условия,
гарантиращи доброто им опазване. В чл. 16, ал. 1 от Наредбата е предвидено задължение
на съхранителите в съответствие със сключения договор и регламентираните в техническите
условия и стандарти срокове за съхраняване да обновяват за своя сметка чрез текущи
доставки съхраняваните от тях държавни резерви и в.з. без намаляване на количествата
и комплектността на съхраняваните наличности. Тази разпоредба е възпроизведена и в
съдържанието на сключените договори - в чл. 8, т. 16 от тях, с които клаузи също е
установено възникването на това задължение в тежест на съхранителя на материалите.
Описаните в предходния абзац задължения са възникнали в тежест на „Сирма Приста”
АД със сключването на договора през 2008 г. и продължават да съществуват за дружеството
и през 2019 г. и към февруари 2020г. Като доказателства по делото е прието тристранно
споразумение към договора от 18.06.2018г., сключено между страните по спора и трето лице
„Дунавска млечна компания“ ЕООД, с които е постигнато съгласие това трето лице да
встъпи в задълженията на ответника по процесните сделки. При встъпване на трето лице в
задълженията на длъжника, отговорността на последния за тяхното изпълнение не отпада,
защото той продължава да отговаря солидарно с третото лице за изпълнение на всички
задължения, които са възникнали за него в качеството му на съхранител, включително и за
изпълнение на задълженията да извършва дейност по съхранение, опазване и обновяване на
предадените му количества краве сирене, представляващо държавни резерви. Ето защо
подписването на споразумението не се отразява на извода за това какви задължения са
възникнали за ответника към 04.02.2020г.
Ищецът твърди, че през февруари 2020г. ответникът не е изпълнил точно описаните
задължения, като неизпълнението се състои в това, че на 04.02.2020 г. е констатирано, че в
складовите помещения, описани в договора, липсва определено количество от материалите,
предадени за съхранение, а именно 1030,400 кг. сирене от краве мляко, което да е налично,
да е в срок на годност и с добри качествени показатели. Фактът на неизпълнение на едно
договорно задължение е отрицателен такъв и не подлежи на доказване в гражданския
процес, поради което и в тежест на ответника по делото е да установи положителния факт,
който го ползва в процеса, че е изпълнил възникналите в негова тежест задължения да
съхранява и пази материалите, представляващи държавни резерви, състоящи се от 1030,400
кг. сирене от краве мляко, както и да не допуска влошаване на качествените им показатели,
включително чрез извършване на своевременно обновяване на количествата сирене и
кашкавал преди изтичане на срока им за съхранение чрез доставяне и замяна на съответните
количества новопроизведени продукти, което включва и доказване на факта, че наличните
материали са в срока за съхранение, установен в приложимите за тях технически условия и
26
стандарти.
След извършен съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, този
съдебен състав приема, че ответникът не е доказал, че е изпълнил задължението си по
договора на 04.02.2020г. да има налично за съхранение в ползваните от него складови
помещения в гр. Русе 1030,400 кг. краве сирене, представляващи държавни резерви, които
да са в срок на годност и да са с добри качествени показатели. Дори напротив, в резултат на
този доказателствен анализ съдът намира, че осъществяването на този факт се опровергава
категорично от ангажираните в производството доказателства.
Установява се от представените констативни протоколи - констативен протокол № 40-
07-2761/31.07.2019г., констативен протокол №40-07-2869/07.08.2019г., констативен
протокол №40-07-4080/19.11.2019г., констативен протокол №40-07-162/14.01.2020г., че към
26.07.2019г. в складовете, намиращи се в сградата на млекопреработвателно предприятие в
гр. Русе, ул. „Т. м.“ № ..., са налични 1 030, 40 кг. краве сирене с дата на производство месец
януари 2019 г., които са годни за държавен резерв. Установява се още, че сиренето е
налично в склада в изпълнение на предписания обективирани в констативен протокол № 40-
07-2240/26.06.2019г. и за които ответникът сам е съставил протокол от 26.07.2019г., който е
описан като приложение на констативния протокол, че в зала № 2 е подменено количеството
сирене в тенекии по 15 кг партида м. 06.2018г. – 630 бр. тенекии с партида 01.2019г. – 630
бр. тенекии по 15 кг. Установява се още, противно на възраженията, че наличните 1 030, 40
кг. краве сирене са маркирани чрез посочване на тяхната партида, която е поставена от
самия ответник и е проследима през цялата верига от проверките, следващи датата на
първоначалната наличност, защото е означена в констативните протоколи и не съвпада с
онези количества материали, които не са обозначени. Дори е обяснима минималната разлика
в теглото при различните проверки с оглед метода на изчисление. Противно на
възраженията, извършените проверки на сиренето от краве мляко са проведени съгласно
Методика за подготовка и провеждане на проверки, измерването и установяването на
количествата от млечни продукти, като етапите на процедурата са описани в протокола и се
извеждат от свидетелските показания, а резултатите досежно тази партида от м. януари
2019г. са отразени и в протокол № 117 /л. 192/, както е описано в констативните протоколи,
че документът е приложение.
Ето защо и съдът счита изброените факти за доказани в процеса, още повече, че по
делото не са събрани никакви други доказателства, които да опровергават тяхното
настъпване в обективната действителност. Тези обстоятелства не се опровергават и
конкретно от направените от вещото лице изводи в заключението на изготвената от нея
съдебно-техническа експертиза. В своето заключение експертът прави изводите си без да
отчете представените протоколи за резултатите от изследванията, констативните протоколи,
но позовавайки се на протокол от 05.03.2019г., поради което и по изложените по-горе
мотиви в по-голямата си част заключението не се ползва. В частта относно срока на
съхранение, съдът се ползва от заключението и съобразявайки дадения отговор, който е в
съответствие и със свидетелските показания, се извежда, че максималния срок за съхранение
27
на материала – 1 година, на сиренето от краве мляко партида януари 2019г. е изтекъл в към
04.02.2020г.
Обстоятелствата, които са удостоверени в констативните протоколи не се опровергават
и от показанията на разпитаните по делото свидетели. В разпита си пред съда доведените от
ищеца свидетели излагат факти, които напълно съответстват на тези, отразени в протокола
относно наличното в склада, използван от „Сирма Приста” АД, количество сирене, което
изпълнява всички изисквания за годност и качество. Те не се опровергават и от показанията
на доведения от ответника свидетел, включително и в показанията на свидетеля Д., които не
се ползват. В разпита си пред съда свидетелите не са изнесли информация за обстоятелства
около наличностите на краве сирене към 02.2020г., поради което и от техните показания не
се доказват никакви факти, които да опровергават тези, удостоверени в констативния
протокол относно наличието на определени количества хранителни материали с изтекъл
срок на годност и такива, с неясна дата на производство. Дори противното, показанията на
свидетеля Киров свидетелства, че след март 2019г. е започнал да изтича срок на годност по
партиди краве сирене.
Следователно съдът счита, че по делото се доказва, че към 04.02.2020 г. в описания
в процесния договор склад, находящ се в зала № 2 в сградата на млекопреработвателно
предприятие в гр. Русе, ул. „Т. м.“ № ..., използвано от ответника, е имало сирене от краве
мляко в голдлакови тенекии партида м. януари 2019г. – 70 броя – нетно тегло 1036.700 кг, за
които е установено, че срокът на годност, броен една година от датата на производството, е
изтекъл.
Както беше посочено, в сключения договор и в приложимата нормативна уредба е
предвидено задължение за съхранителя да обновява предадените му материали в
регламентираните в техническите условия и стандарти срокове за тяхното съхраняване,
което означава, че за изпълнение на задълженията му по процесните сделки се приемат само
наличните в складовите му пространства количества краве сирене, които са в рамките на
сроковете за тяхното съхранени, т.е. в сроковете на годност на продуктите. Ето защо в
случая съдът приема, че ответникът не е изпълнил тази част от задължението си по договора
за съхранение на държавни резерви в размер на 1 030, 40 кг краве сирене и следователно
неизпълнението на задължението по този договор е в този обем. По делото не се твърди и не
се представят доказателства, от които да се установява, че за периода след 04.02.2020 г. до
края на устните състезания ответникът е възстановил липсващите количества краве сирене,
които е бил длъжен да съхранява, поради което неизпълнение е налице.
С оглед установеното неизпълнение от „Сирма Приста” АД на задълженията му за
съхраняване в складовата база в гр. Русе на уговорените с процесните договори по вид и
количество хранителни материали, представляващи държавни резерви, съдът следва да
разгледа направените от дружеството възражения, че неизпълнението не може да му се
вмени във вина, тъй като се дължи на обективни събития. Възраженията са формулирани
много общо в отговора на исковата молба и се извеждат от съда с оглед поясненията за тях в
молба от 17.11.2023г. Възраженията са квалифицирани от самия ответник едва в писмената
28
защита и са обосновани с конкретни доводи, но на този етап от процеса заявяването им в
този вид е преклудирано.
Договора за съхранение, сключен на 06.10.2008 г. по своя характер е търговска сделка,
то възражението за наличието на обективна невъзможност, посочена общо в отговора на
исковата молба, освобождаваща длъжникът от отговорност следва да се разгледа при
съобразяване на приложимата норма на чл. 306 ТЗ, в която е предвидено, че длъжникът по
търговска сделка не отговаря за неизпълнението, когато то е причинено от непреодолима
сила, която е определена като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден
характер, възникнало след сключването на договора.
При тълкуване на посочената разпоредба и при съобразяване на практиката на ВКС,
постановена в тази връзка по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. д. №
1028/2011 г. по описа на ВКС, I т.о., съдът счита, че за да е налице непреодолима сила, която
да е основание за освобождаване на длъжника от отговорност за неизпълнение на негово
договорно задължение, в производството следва да се установи осъществяването на
следните елементи от фактическия състав на чл. 306 ТЗ, а именно: 1) настъпване след
сключване на договора на обективно събитие; 2) това събитие да има извънреден характер;
3) събитието да е непредвидимо или непредотвратимо, както и 4) наличие на причинна
връзка между събитието и неизпълнението от ответника на негово договорно задължение.
Установяването на тези обстоятелства в процеса съгласно правилото на чл. 154 ГПК е
поставено в доказателствена тежест на страната, която се позовава на непреодолимата сила,
която в случая е ответникът.
Събитията, които ответникът твърди да имат обективен характер и да са в пряка
причинна връзка с допуснатото от него неизпълнение на договорните му задължения, са
формулират от съда като две – непредоставянето на достъп до склада и невъзможност да се
подновява сиренето поради прекратяване на производствената дейност поради действия на
трето лице, които действия се сочи да са извършени в периода от месец март 2019 г. до
месец октомври 2019 г.
Непредвидимостта е свързана с извънредния характер на събитието и се изразява в
невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали
настъпването му.
Обективно събитие, на което се позовава ответникът, реално е свързано с отправено от
трето лице изявление за прекратяване на договор за наем на складовото
помещение, находящо се в гр. Русе, ул. „Трети март“ № 51, ограничаване на достъпа на
ответника до него след прекратяване действието на сделката и прекратяване на
производствената дейност, не притежава нито една от характеристиките, при наличие на
които то може да се квалифицира като непреодолима сила.
Това събитие не е такова, което да има извънреден характер и неговото настъпване да не
може да се предвиди при сключване на процесните договори за съхранение. Това е така,
защото към датата на сключване на договорите, респ. на поемане на задължението
29
предоставените от влогодателя материали да се съхраняват в конкретно посочено в
обвързващия страните документ помещение и в срока им на действие влогоприемателят,
който е бил собственик на това помещение тогава, сам реши да го продаде на трето лице и
да го ползва по сключен с новия собственик договор за наем, в който случай при наемно
правоотношение е напълно предвидимо, че при определени обстоятелства, договорът за
наем може да бъде прекратен или развален поради неизпълнение от наемодателя и той да
упражни правото си да си върне собствената вещ от наемателя след преустановяване на
облигационната връзка, което да доведе до невъзможност у последния да съхранява там
предадените му материали и да ги обновява съгласно поетите от него задължения. Ето защо
това събитие не може да се определи като непредвидимо.
То не е и непреодолимо, защото последиците от него могат да бъдат предотвратени от
ответника при полагане на дължимата грижа. Видно от твърденията на наемодателя
„Първа инвестиционнна банка“ АД, което дружество е конституирано като трето лице
помагач в процеса, договорът за наем на процесното складово помещение, който е сключен с
дружество „Кистех“ ЕООД, което го е преотдало под наем на ответника, е прекратен поради
неизпълнение на задължението по плащане на наемни вноски. По делото не са представени
доказателства за причината, поради която банката е прекратила договора за наем, следствие
на което е искала връщане на фактическата власт върху имота, но при зачитане на правото
на собственост, респ. съобразно правата по договора за наем и изпълнението на
задълженията, както и липсата на доказателства за изправност на насрещната страна по
договора за наем, не може да се отрече правото на банката да иска обратно фактическата
власт върху имота. Ето защо се заключва, че при полагане на дължимата грижа на добрия
търговец от „Сирма Приста” АД, дружество е могло да предотврати последиците от искане
възстановяването на фактическата власт върху складовото помещение, в което се е
задължило да съхранява държавните резерви и военновременните запаси, предоставени му
за съхранение по сключените договори, изпълнявайки задълженията по договора за наем с
банката, макар пряко да не е страна по него, но на основание чл. 74 ЗЗД, поради което и
това събитие не може да се квалифицира като непредотвратимо.
При тези мотиви няма значение дали и как е осигуряван достъпа до имота, който
въпреки предаване на фактическата власт е продължен да бъде указван при определени
условия. Ирелевантно е по изложените мотиви и свързаното с достъпа до имота събитие за
спиране на производството, по която причина ответникът е бил в невъзможност да
подновяван материалите. Ответникът е следвало да положи грижата на добрия търговец,
като осигури помещение за съхранение, респ. да бъде изправна страна по договора си за
наем, както и да осигури материали за подновяване на наличното сирене. Обновяването на
държавни резерви и военновременни запаси е дейност, дефинирана в закона, а именно
замяна на държавни резерви и военновременни запаси преди изтичане на срока им на
съхранение след доставяне на равни количества новопроизведени. Понятието не обвързва
доставката на равни количества новопроизведени материали – държавен резерв, с
производството, което следва и от логичния извод на самата дейност. Действително,
30
собствено производство би спомогнало и улеснило процеса по обновяване, но извършването
му не е предпоставено само и единствено от производство, поради което това възражение
остава несподелено и изводите на вещото лице и мнението на свидетеля не се ползват от
съда. Освен това, въпреки затваряне на производствената дейност и видно от протокол от
26.07.2019г. ответникът е опреснил краве сирене по дадените му предписания с подмяната
му с партидата м. януари 2019г.
В писмената си защита представителят на ответника формулира още едно възражение –
че неизпълнението се дължи на поради неполагане от ищеца на грижата на добър стопанин
съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД и поради неоказване на съдействие от страна на ищеца.
Възражението е преклудирано и не следва да се обсъжда. Дори обаче възраженията да не се
приемат за преклудирани, то те се приемат за неоснователни по следните съображения.
В тежест на ищеца не може да се вмени задължение да изиска от третото лице – помага
като собственик на имота оказване на съдействие по предоставяне на склада за
продължаващо съхранение на материалите, тъй като не е страна по този договор, въпреки че
кореспонденция между тези лица е водена именно с цел да се защитят интересите по
опазване на държавния резерв. Остава несподелен довода, че Агенцията не е предприела
действия по търсене на друго място или външен съхранител, който да продължи
съхранението на материала, тъй като именно с тази цел са подписани двете тристранни
споразумения, в срока на които ответникът сам се е съгласил да изпълнява това задължение.
За да е налице неоказване на съдействие от ищеца е необходимо извеждане на
предпоставките на чл. 96, ал. 1 ЗЗД - изпълнението на поетото договорно задължение да е
обусловено от определено поведение на кредитора, без което длъжникът не би могъл да
изпълни точно и кредиторът да не е предприел това поведение, както и че това негово
бездействие е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника.
Задължението, което е поето от ответника „Сирма Приста” АД и за неизпълнение на
което се претендира присъждане на обезщетение за вреди, е обвързано от изпълнение от
насрещната страна по сделките, която е Агенцията, единствено на възникналото в нейна
тежест задължение да предаде вещите, които е уговорено да се съхраняват и пазят в
ползваното от ответника складово помещение в гр. Русе, което е от значение и за възникване
на самата облигационна връзка между спорещите страни. Това е така, защото няма как да се
съхраняват, пазят и обновяват вещи, които не са предадени на влогоприемателя. По силата
на процесните договори за съхранение в тежест на Агенцията е възникнало и задължение да
заплаща в определен срок възнаграждение на влогоприемателя за съхранение на
материалите, което покрива разходите, направени за това. Изпълнението на задължението
на ответника за съхраняване и опресняване на предоставеното му количество материали не е
пряко обвързано от изпълнението на това задължение, но доколкото ответникът има нужда
от парични средства за поемане на разходите за съхранение и обновяване, то съдът счита, че
може да се приеме, че е налице връзка на обусловеност и между тези две задължения и
възможността за изпълнение на това, възникнало в тежест на ответника, е предпоставено от
изпълнение на това, възникнало в тежест на ищеца за заплащане на възнаграждение.
31
Следователно може да се приеме, че изпълнението на процесното задължение от ответника е
поставено в зависимост от поведението на кредитора по изпълнение на посочените негови
две задължения, с което той предоставя необходимото съдействие. В случая обаче при
заявяване на своето възражение „Сирма Приста” АД не се позовава на допуснато от ищеца
неизпълнение на някое от така възникналите в негова тежест задължения, което би могло да
бъде основание за извод, че е налице забава от негова страна по смисъла на чл. 95, предл. 2
ЗЗД. Поведението, което се сочи, че представлява неоказване на необходимото съдействие
от Агенцията за изпълнение на задължението на ответника, се изразява в непредприемане на
действия по приемане или преместване на оставените за съхранение количества краве
сирене. Такова задължение обаче не се доказва изобщо да е възникнало в тежест на
Агенцията към 04.02.2020 г. Това е така, на първо място, защото, както беше посочено, по
делото не се установява към тази дата сключеният между страните договор да е прекратен и
следователно за Агенцията няма как да е възникнало задължение да вземе вещите, предмет
на договорите за влог поради преустановяване на тяхното действие занапред. Освен това
трябва да се посочи, че при тълкуване на нормите на чл. 19, ал. 5 и чл. 24, ал. 5 ЗДРВВЗ се
налага извода, че за Агенцията по силата на закона възниква задължение да премести
държавните резерви и военновременните запаси от складовете на съхранителя и при
хипотезата на тяхното освобождаване, което става в резултат на решение на Министерски
съвет или на упълномощен от него орган и с последваща заповед на председателя на
Агенцията.
В производството не се твърди и не се представят доказателства процесните държавни
резерви и в.з. да са освободени по предвидения в закона ред, което означава, че за ищеца не
е възникнало задължение да премести стоките по силата на цитираните законови
разпоредби. След като в тежест на Агенцията към 04.02.2020 г. не е възникнало задължение
да премести предадените на ответника количества краве сирене от ползвания от него склад,
то нейното бездействие да стори това не може изобщо да се квалифицира като забава на
кредитора и не е основание за освобождаване на длъжника „Сирма Приста” АД от
отговорност за причинените вреди от неизпълнението на поетите с процесния договор от
06.10.2008 г. задължения за съхраняване, опазване и опресняване на предадените му по тези
сделки хранителни материали. Това дружество трябва да отговаря по правилата на
договорната отговорност за причинените на ищеца вреди, които са в пряка причинна връзка
с допуснатото неизпълнение.
След като обективните събития, на които се позовава ответникът, не представляват
непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ и не са налице предпоставките за
останалите възражения, то този правен субект отговаря за допуснатото от него неизпълнение
на задълженията за съхраняване, опазване и опресняване на предадените му хранителни
материали, поети със сключения на 06.10.2008 г. договора за съхранение.
В резултат на констатираното неизпълнение и от доказателствата по делото се
установява и това, че на Агенцията са причинени вредите, чието обезщетение се иска, които
с оглед изложените в исковата молба твърдения представляват претърпени загуби. Съгласно
32
чл. 4 ЗДРВВЗ държавните резерви и военновременните запаси са частна държавна
собственост, като на основание чл. 5, ал. 1 ЗДРВВЗ тяхното управление се осъществява от
Агенцията, като в нейна тежест е и съхраняването и опазването на тези материали съгласно
чл. 17, ал. 1 ЗДРВВЗ, които дейности тя може да превъзлага на трети лица. След като
Агенцията е правният субект, на който по силата на закона е възложено да съхранява и
опазва материалите, представляващи държавни резерви, които са частна държавна
собственост, каквито са и липсващите 1030,400 кг. краве сирене, предоставени за
съхранение на ответника, то трябва да се приеме, че при липсата на тези материали е налице
намаляване на имуществото точно на Агенцията, защото в нейна тежест и за сметка на
нейния бюджет възниква задължение да ги възстанови. Претърпените от Агенцията
вреди се съизмеряват със стойността на разходите, срещу които вместо липсващите
количества краве сирене и кашкавал могат да се закупят други хранителни материали от
същия вид и със същото качество, изчислени съобразно средните пазарни цени към датата
на настъпване на събитието, тъй като точно с тях се намалява имуществото на
държавното учреждение, на което е възложено управлението и опазването на стоките,
представляващи частна държавна собственост. Размерът на тези разходи се установява от
изводите на вещото лице Ж., направени по задача 1 от заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, като те са както следва: - размерът на разходи по
средни пазарни цени за придобиване на краве сирене в размер на 1030,400 кг., колкото е
посочено, че липсва в исковата молба и което като количество отговаря на доказаните по
делото липси, възлиза на сумата от 12138.11 лева с ДДС. Размерът на вредите не е оспорен с
конкретни доводи, нито е оспорено експертното заключение, поради което съдът приеме, че
това е стойността, в рамките на която се съизмеряват претърпените загуби.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД на обезщетяване по правилата на
договорната отговорност за вреди подлежат не всички претърпени от кредитора загуби, а
само тези, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорното
задължение от длъжника и които са били предвидими за страните по сделката към момента
на пораждане на задължението, което не е изпълнено в срок. Разходването на средства за
придобиване на количествата краве сирене, които са предмет на сключения договор за влог
от 06.10.2008 г. и които липсват, е закономерна и пряка последица от неизпълнението на
задължението на ответника да съхранява, пази и опреснява така предадените му материали,
защото това неизпълнение е единствената причина, поради която тези разходи се налага да
бъдат направени, за да бъде осигурено необходимото количество материали за държавните
резерви и в.з., гарантиращо националния интерес. Освен това съдът намира, че е напълно
обосновано и предвидимо, че при неизпълнение от ответника на задължението му да
съхранява и поддържа в добро качество предадените му за съхранение вещи, от субекта, на
който е възложено тяхното управление със закон, трябва да бъдат разходени парични
средства за възстановяване на липсващите и некачествени хранителни продукти до
количествата, до които е определено, че те ще се служат за държавен резерв и до които те са
предадени за съхранение на ответника.
33
Ето защо и сумата от 12138.11 лева, с която се е намалило имуществото на ищеца,
представлява вреда, която е предвидима и е пряка и непосредствена последица от
неизпълнението в срок от ответника на задълженията му по договора за съхранение на
държавни резерви от 06.10.2008 г. за съхраняване в складовата база в гр. Русе на 1030,400
кг. краве сирене, представляващи държавни резерви, поради което и подлежи на
обезщетяване.
Следователно по делото се доказа настъпването на всички предпоставки за ангажиране
на отговорността на „Сирма Приста” АД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за
неизпълнение на задълженията му, възникнали по договора за съхранение на държавни
резерви, и това дружество следва да бъде осъдено да заплати на изправната по договора
страна Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер на 12138.11 лева.
По делото от ответника не се твърди и не се представят доказателства, от които да се
установява, че е погасил някаква част от тези свои парични задължения чрез плащане,
поради което вземането се присъжда до посочената по-горе сума, а за разликата над нея –
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен. Вземането се присъжда със законната
лихва като акцесорна последица.
По разноските
При този изход на спора разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът има право на разноски, които са своевременно претендирани. Сторените
разноски възлизат в общ размер на 1630.88 лева, от които 480.88 лева – платена държавна
такса за предявяване на исковата молба, 200.00 лева – депозит за възнаграждение за
свидетели; 650.00 – депозит за възнаграждение за вещо лице и 300.00 лева - възнаграждение
за защита от юрисконсулт в производството, определено от съда съобразно правилото на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
От тях, съобразно размера на уважената част от иска, разноските, които следва да се
възложат в тежест на ответника възлизат на 1613.08 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. с
чл. 19 от Закона за държавните резерви и военновременни запаси във вр. с чл. 250 от ЗЗД,
„Сирма Приста“ АД, ЕИК ..., да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, представлявана от вр.и.д.председател А. Л. А., със седалище гр.
София, ул. „М.“ № ..., сумата от 12138.11 лева, представляваща обезщетение за причинените
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ вреди под формата на
34
претърпени загуби, изразяващи се в стойността на разходите за възстановяване на 1030,400
кг. краве сирене с качество по БДС, които вреди са пряка последица от неизпълнението от
„Сирма Приста” АД на задължението му да съхранява, пази и опреснява предоставеното му
количество млечни продукти, представляващи 1030,400 кг. краве сирене съгласно договор за
съхранение на държавни резерви № 3410/ 06.10.2008 г., сключен между Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ и „Сирма Приста“
АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковта
молба - 30.09.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
тази сума до пълния искан размер от 12272.00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, „Сирма
Приста“ АД, ЕИК ..., да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“, представлявана от вр.и.д.председател А. Л. А., със седалище гр. София, ул. „М.“ №
..., сумата от 1613.08 лева – направени в настоящото производство разноски съобразно
размера на уважената част от иска.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банков сметка с
титуляр Териториална дирекция „Държавен резерв“ гр. Велико Търново – ...
Решението е постановено при участие в процеса на „П.“ АД, ЕИК ..., като трето лице
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на връчването му.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
35