№ 39285
гр. София, 30.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110168028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: *********
срещу К. З. И., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда особен представител – адв. Й.
А. С., ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо. Ищецът е представил и веществени доказателствени средства –
фотоснимки и компактдискове, които са относими и необходими и следва да бъдат
приложени по делото.
Следва да се приложи към настоящото дело заповедното производство.
Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 192 ГПК за задължаване трето
неучастващо лице - „УниКредит Булбанк“ АД, да представи справка дали на банкова сметка
с IBAN BG93UNCR70001523740647, BIC UNCRBGSF титуляр е ответникът К. З. И. и дали
по тази сметка е превеждана сума в размер на 1000 лева от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, на
какво основание и на коя дата. С оглед предходното искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА представените към исковата молба веществени доказателствени средства -
фотоснимки и компактдискове.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 69990/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „УниКредит Булбанк“ АД да представи
1
справка дали на банкова сметка с IBAN BG93UNCR70001523740647, BIC UNCRBGSF
титуляр е ответникът К. З. И. и дали по тази сметка е превеждана сума в размер на 1200 лева
от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, на какво основание и на коя дата, като се връчи препис от
молбата по чл. 192 от ГПК, инкорпорирана в т. 3, раздел „Доказателствени искания“ от
исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2024 г.
в 10,35 часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи
и препис от отговора на исковата молба.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът съобщава на страните проекта си за доклад
по делото:
Предявени са от ищеца „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК: ********* обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземане спрямо ответника К. З. И., ЕГН ********** за
следните суми: сумата 1 000 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 366067., ведно със законна лихва от 22.12.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 99 лева, представляваща договорна лихва за период от 16.01.2022 г. до
15.06.2022 г., както и сумата 42,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.06.2022 г. до 15.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 12.01.2023 г. по ч. гр. д. № 69990/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 366067, по който ищецът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД имал качеството на
кредитодател, а ответникът К. З. И. имал качеството на кредитополучател. Договарянето
било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние - уеб адрес:
www.minizaem.bg, където били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от
разстояние. Посочва, че договорът е сключен след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, одобрение
и активиращ код чрез СМС, изпратен на посочен от клиента телефонен номер. Твърди, че
след извършване на посочената процедура ищецът е отпуснал кредит на ответника в размер
на 1200 лева, като предоставил сумата по посочена от ответника в „УниКредит Булбанк“ АД
банкова сметка. Посочва, че преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение цялото вземане за главница по процесния договор е падежирало, а именно на
15.06.2022 г. – датата на последната дължима вноска. Сочи, че ответникът е извършил
плащане по процесния кредит в размер на 200 лева, с което била погасена главница,
респективно изцяло била погасена вноската за 16.01.2022 г. Посочва, че договорната лихва е
фиксирана в размер на 40.15 %, като по кредита била погасена такава за периода 17.12.2021
г. – 16.01.2022 г. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника (за
погасяване на задълженията), ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, по което заявление е образувано ч. гр. д. № 69990/2022 г. по описа
на СРС, 65 състав, и е издадена заповед за изпълнение, връчена на ответника при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК. С оглед на тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
предявил своя иск, чрез който отправя искане към съда да бъде поставеното решение, с което
спрямо ответника да бъдат приети за установени вземанията на ищеца. Претендира
направените в заповедното производство и в настоящото такова съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения от съда особен представител – адв.
Й. А. С., ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между
2
страните по процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние, с аргумент, че не
са спазени изискванията, предвидени в ЗПФУР. Оспорва наличието на обективирана от
ответника воля за сключване на процесния договор, която да е удостоверена по предвидения
в ЗЕДЕП начин. Навежда твърдения, че ищецът не е изпълнил задължението си да
предостави на ответника необходимата информация относно условията за сключване на
процесния договор за кредит от разстояние, респективно не била изпълнена процедурата по
сключване на договора. Възразява, че процесният договор е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК, тъй като не били спазени изискванията, предвидени в чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в
тази връзка посочва, че потребителят дължи само чистата стойност по кредита. Възразява,
че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави,
предвид завишения размер на същата. Навежда възражения, че не били спазени и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, като не било ясно посочено на каква база се
изчислява възнаградителната лихва, нито какъв е общият дължим размер на същата. Не било
ясно как е изчислен и посоченият в процесния договор ГПР в размер на 48,44 %.
Ето защо счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
По доказателствената тежест:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на
които основава исканията си.
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК е да докаже: че между страните е налице
валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 366067, по което кредиторът е предоставил на ответника посочената
сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна
лихва в уговорения размер; че ответникът е неизправна страна.
По иска по чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: съществуването и размера
на главния дълг; забава на длъжника и размера на обезщетението, което претендира.
По релевираното възражение за нищожност на клаузи в процесния договор за
кредит, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
В доказателствена тежест на ответника и при установяване на гореопосочените
обстоятелства е да докаже плащане на процесните задължения, както и останалите наведени
с отговора на исковата молба възражения.
Не са налице безспорни между страните обстоятелствата по делото.
Няма общоизвестни и служебно известни на съда факти и обстоятелства, които
поради тази причина да не се нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да решат спора извънсъдебно чрез медиация, или да
постигнат съдебна спогодба по делото, като разяснява на страните, че при постигане на
съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител,
за който следва да се представи надлежно пълномощно.
3
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска. УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4