Решение по дело №126/2016 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 32
Дата: 26 юни 2017 г. (в сила от 21 ноември 2018 г.)
Съдия: Силвия Петрова Петрова
Дело: 20163500900126
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2016 г.

Съдържание на акта

 Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

32

Гр.Търговище, 26.06.2017  година

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Търговищки окръжен съд, в публично заседание на шестнадесети юни, две хиляди и седемнадесета година  в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.ПЕТРОВА

 

със секретаря Анатолия Атанасова, като разгледа докладваното от председателят гр.д. № 126 по описа за 2016 година, за да се произнесе  взе предвид следното

            Делото е образувано по искова молба от С.   С.К., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и З.С.З. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, действащи чрез пълномощника си адвокат Т.Т. - ВАК адрес ***-партер тел. 0898 556 250  срещу „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Николай Ценков Нешев и Матиас Юлиус Ерхард Фрайхер Гроте за сумата 44 700 лв., с правно основание чл.45 ЗЗД.

            Ищците твърдят, че на 29.07.2016г., пълномощниците на ответното дружество - адв.Катина Христова и адв.Владислав Велев, са подали молба до ЧСИ Венцислав Маринов, рег.№ 833 на КЧСИ и район на действие ОС Русе, за образуване на изпълнително производство, на основание приложен изпълнителен лист, съгласно който са осъдени да заплатят на дружеството сумата от 13868.30 лв., представляваща направени разноски в производството по гр.д.№ 229/2014г. по описа на ОС гр.Търговище, като за събиране на вземането са поискали налагане на възбрана върху недвижим имот, тяхна собственост, а именно: поземлен имот с идентификатор 73626.504.687, с адрес на имота: гр.Търговище, общ.Търговище, обл.Търговище Промишлена зона, с площ от 6957 кв.м. На 29.07.2016г., по молбата е образувано изпълнително дело № 20168330400713 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов а на  03.08.2016г. в Агенция по вписвания - гр.Търговище е вписана възбрана върху гореописания имот. С. на 03.08.2016г. а З. на 09.08.2016г., са получили покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, с която са уведомени за наложената възбрана. Задължението им към ответното дружество, за което е издаден изпълнителния лист и е образувано изпълнителното дело, посочено по-горе, е изплатено от З.З. по банков път, в банкова сметка *** - клон България, на 19.07.2016г.

          На 10.05.2016г., обаче ищците били сключили Предварителен договор за покупко-продажба на възбранения, описан по горе недвижим имот, с който като продавачи, са се задължили да прехвърлят нотариално собствеността върху същия, необременен с тежести, на Р.Й.Е., ЕГН **********, до 05.08.2016г. На 06.08.2016г., купувачът Р.Й.Е., им изпратил уведомление, че разваля сключеният Предварителен договор, на основание Раздел VI, чл.12 от същия, поради неизпълнение на договорните задължения на продавачите, а именно: да прехвърлят нотариално собствеността върху имота до 05.08.2016г., необременен с вещни тежести, поради наложената на 03.08.2016г. възбрана върху същия от ответното дружество.Със същото Уведомление те били поканени да му изплатят в тридневен срок, уговорената в Раздел VI, чл.12 от предварителния договор неустойка в размер на 44 700 лв. На 08.08.2016г., ищцата З.З., с платежно нареждане превела на Р.Й. Евтимов, ЕГН **********, исканата сума, представляваща горепосочената неустойка.

           С тези си действия - неоснователно налагане на възбрана върху недвижимия имот, който е бил предмет на Предварителен договор за покупко - продажба от 10.05.2016г., ищците твърдят че са им причинени имуществени вреди в размер на платената неустойка, поради разваляне на този договор по тяхна вина. Действието е неоснователно тъй като десет дни преди образуване на изпълнителното дело, ищците са заплатили задължението си към ответното дружество.

          Предвид гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което да се осъди „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Николай Ценков Нешев и Матиас Юлиус Ерхард Фрайхер Гроте, да заплати на ищците сумата от 44 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди, в следствие неправомерните действия на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 08.08.2016г. /когато е заплатена неустойката/, както и направените по делото разноски.

           В срока и по реда на чл.367, ал.1 ГПК, е постъпил отговор от ответника по делото, в който същият е оспорил иска по основание и размер. Възраженията са в няколко посоки: Настоящия спор следва да се гледа по обшия ред, тъй като не са налице предвидените в нормативния текст на чл. 365 от ГПК  условията за разглеждане на настоящия спор по реда на глава Тридесет и втора „Търговски спорове”. С оглед на това следва да се отмени определението, с което  настоящия спор е приет за „търговски“. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да бъде оборена презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. В настоящия случай, извод за вина от страна на „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД (с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ - АДРИА - АУТОЛИЗИНГ’ ООД) би могъл да се обоснове
само и единствено при знание у представители на ответника, че срещу ищците е било образувано изпълнителното производство, наложената възбрана върху недвижим имот, предмет на принудително изпълнение, по което е довела до разваляне на Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 10.05.2016 г. между С.С.К. и З.С.З., и Р.Й.Е.. Липсва вина тъй като ответникът никога не е бил информиран за образуваното от страна на Катина Христова и Владислав Велев, адвокати при Адвокатска колегия - гр. Русе и преупълномощени от ЗАД „Булстрад  Виена Иншурънс Груп”, за образуваното срещу ищците процесно изпълнително производство, за поисканите от тях в хода на това изпълнително производство изпълнителни действия по отношение на имуществото на ищците, както и за изпълнителните действия, предприети от страна на частния съдебен изпълнител. „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ООД е уведомено за образуването и воденето на това изпълнително производство едва с получената на исковата молба. Процесното изпълнително дело е образувано въз основа на разпореждане на ЗАД „Булстрад  Виена Иншурънс Груп” видно от подписаното пълномощно от ответника в полза на този застраховател, но той не го е упълномощавал да образува такова дело, което обстоятелство се потвърждава от съдържанието на Пълномощно под регистрационен № 3050/21.04.2010 г. (с нотариална заверка на подпис) на Андриян Балчев Балчев, нотариус под регистрационен № 391 на Нотариалната камара на Република България и Район на действие Районен съд - гр. София. Предвид всичко това се иска отхвърляне на така предявения иск като неоснователен. Алтернативно ако същият се уважи се прави възражение за прихващане със сумата в размер на 13 863,30 лв.- платени разноски от ищците на ответната страна.

            В допълнителната искова молба ищците подържат твърдяното в първоначалната искова молба. Оспорват възражението за прихващане като неоснователно.

           В отговора на допълнителната искова молба, ответникът подържа становището и възраженията си по иска.

            Привлеченото като трето лице в процеса –ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, чрез процесуалните си представители оспорват иска като неоснователен.Оспорват наличието на причинена вреда тъй като твърдят, че предварителния договор за продажба на процесния недвижим имот не е развален, поради неспазване разпоредбата за това на чл.87, ал.1 ЗЗД. Прекратяването на договора без даване на подходящ срок за изпълнение е незаконосъобразно тъй като не са налице предпоставките за прекратяване на договора по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД – невъзможност на изпълнението, изпълнението да е станало безполезно или ако е налице фикс-сделката, каквато договора за продажба не е.         

            Съдът след като се съобрази със становищата на страните по делото и събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

            На 10.05.2016г. ищците С.К. и З.З. ***/ продавачи/ и Р.Й.Е. ***/купувач/  сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Търговище, с идентификатор 73626.504.687, с площ от 6957 кв.м., с предназначение:територия на транспорта за железопътна гара, спирка, за сумата 447 000 лв. В чл.3 от договора продавачите се задължили да не обременяват с тежести и права на трети лица продавания имот, като и да не сключват други предварителни договори за прехвърляне собствеността върху имота, като продавачите декларирали, че притежават  изцяло и в пълен обем правото на собственост върху недвижимия имот, върху същия няма наложена възбрана, не е предмет на съдебни и други спорове, не е предмет на реституционни претенции не е обременен с право на ползване, няма сключен друг предварителен договор  за продажба с трети лица.Съгласно чл.8 от същия договор продавачите се задължили да прехвърлят нотариално собствеността върху имота, необременен с вещни тежести, до 05.08.2016г. Ако продавачите не изпълнят това си задължение или ако откажат да изпълнят това си задължение като са се задължили
да прехвърлят както и ако се установи, че обстоятелствата описани в цитирания по-горе чл.3, не отговарят на действителното  правно и фактическо  състояние на имота, купувачът има право едностранно да развали договора , като продавачите му дължат  неустойка  за развалянето  в размер на 10% от продажната цена на имота, а именно 44 700 лв. а при неизпълнение на задължението по договора от страна на купувача ,даденото капаро остава в полза на продавача.

          Междувременно  по силата на влязло в сила решение по гр.д.№ 229 по описа на Окръжен съд Търговище за 2014г., ищците С.С. и З.З. са осъдени да заплатят на „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД, ЕИК ********* общо сумата в размер на 13 868,30 лв., представляваща направени разноски по делото пред три съдебни инстанции – Окръжен съд, Апелативен  съд и Върховен касационен съд. 

           Видно от платежно нареждане, приложено по делото, на 19.07.2016г.
ищцата З.З. е изплатила на ответното дружество
дължимата сума в размер на 13 863.30 лв.

           Независимо от това, адвокат Катина Христова и адвокат Владислав Велев-АК-Русе в качеството им на пълномощници на  Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД подали молба за принудително събиране на дължимата сума пред ЧСИ Венцислав Маринов, рег.№833 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Русе, като с Постановление №
3459/29.07.2016г. е
било образувано изпълнително дело №20168330400713. В изпълнителното производство двамата адвокати се легитимирали като пълномощници на процесното дружество по силата на пълномощно, с което  Хета Асет Резолюшън Ауто България“ ООД/с предишно наименование „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ ООД/,упълномощава ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********  да получи от органите на досъдебното производство или съдебните органи следното моторно средство: лек автомобил, марка Ауди, модел Ку 7 3.0 ТДИ, рег.№СА 4455 КМ с описана № на рама и двигател както и да организира съхранението и опазването на същото МПС, като извършва необходими правни и фактически действия за това. Да предявява претенции и искове пред съдилищата и другите държавни органи при възникнал спор за право върху същото МПС или за установяване на идентичността му, както и да подава жалби срещу актовете на органите на досъдебното производство, прокурора и съда във връзка с посоченото МПС.Да се разпорежда с него като го продава, дарява или заменя при условия, цена и на лица каквито прецени , включително и да договаря само със себе си. Да преупълномощава трети лица с горните права. На основание това пълномощно ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в качеството му на пълномощник на ответника по делото е упълномощило адвокатите К.Христова и В.Велев да представляват дружеството по процесното изпълнително дело.   

            За така образуваното изпълнително дело на 29.07.2016г., ответното дружество е заплатило такса в размер на 120 лв., видно от приходен касов ордер **********/29.07.2016г. Следват плащания от ответника за суми в размер на 26 лв. и 36 лв. за извършените от ЧСИ изпълнителни действия, в това число и такса за налагане на възбрана върху процесния имот, която е наложена на 03.08.2016г. с вх.№ 143, том I, партидна книга 36451.

            На 03.08.2016г., С.С. получил покана за доброволно
изпълнение по образувано изпълнително дело Със същата той е поканен да изпълни доброволно парично задължение в размер на 16001.21 лв., от които
13868.30 лв. присъдени разноски, 700 лв. разноски по изпълнителното дело и 1432.91 лв. такси по тарифа към ЗЧСИ. Със същата покана С.
е уведомен за наложен запор на банковите му сметки във всички банки, на
вземания по договор за наем и възбрана на недвижимия имот - предмет
на сключеният и описан по-горе предварителен договор. На 09.08.2016г.
същата покана получава и ищцата З.З..

          С Постановление № 3871 от 12.08.2016г. процесното изпълнително дело е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК- поради признато от взискателя плащане. На 19.08.2016г. е депозирана молба до Служба по вписваниятаТърговище за заличаване на наложената възбрана.

          От показанията на разпитания по делото свидетел Р.Й.Е. – купувач по процесния предварителен договор – се установява, че същият е бил наемател на собствения на ищците - цех за производство на ПВЦ дограма в с. Р. от 2005г. до 2009г. От тогава и до сега наемател е жената  с която той живее на фактически начала. На 04.08.2016г. направил справка в Служба по вписванията  и установил, че върху имота има тежести от ЧСИ. Разговарял е с купувачите за наложената възбрана, но не си спомня какво точно са разговаряли. На 06.08.с.г. ги уведомил, че разваля сделката.Не им е удължавал срока за сключване на окончателния договор, тъй като последният е с фиксирана дата и това не е било необходимо, не е искал да му се предава владението върху имота.           

           С Уведомление от 06.08.2016г., Й. уведомил ищците по делото и продавачи по процесния предварителен договор, че поради неизпълнение от тяхна страна на разпоредбата на чл.8 от договора разваля същия и ги кани в 3-дневен срок от получаване на уведомлението да му изплатят дължимата неустойка, визирана в чл.12, в размер на 44 700 лв. Уведомлението е получено същия ден от З. и С., удостовереното с техните подписи.

           В изпълнение на горното с пл.нареждане от 08.08.2016г. З.З. превела на Й. претендираната сума като основание за превода е посочено «неустойка по договор за продажба недвижим имот ,промишлена зона, терен жп гара.

           От изслушаните съдебно почеркови експертизи, възприети както от съдът така и от страните по делото като компетентно и безпристрастно изготвени, се установява, че подписите положени от С.К., З.З. и Р.Й. на разписка от 10.05.2016г., уведомление от 06.08.2016г. и предварителен договор от 10.05.2016г. са изпълнени от така посочените лица.

           От представените писмени доказателства се установява, че Служба по геодезия, картография и кадастър-гр.Търговище е издадена скица за недвижимия имот, предмет на предварителния договор за продажба, за същия не е искано и давано удостоверение за  данъчна оценка и дължимите данъци за този имот са платени  само за предходната 2015г.   

           От тази безспорна фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. За да е основателен така предявеният иска е необходимо да са налице следните юридически факти от сложния фактически състав на непозволеното увреждане: Да е налице настъпила вреда тя да е в резултат на виновно неправомерно действие или бездействие и да е налице причинна връзка между двата елемента.

          Първото вазръжение на ответника по така предявеният иск е, че те не са отговорни за претърпените от ищците вреди тъй като не са упълномощавали адвокатите Христова и велев да завеждат процесното изпълнително дело и са разбрали за него една с получаване на исковата молба. Това възражение се опровергава от представените по делото доказателства. Действително с оглед съдържанието на пълномощното, с което «Хета Асет Резолюшън Ауто България» ООД упълномощава ЗАД «Булстрад Виена Иншурънс Груп» гр.София няма правомощия упълномощеното дружество да завежда изпълнително дело от името на упълномощителя, каквото упълномощаване е необходимо за изпълнителното производство. Внасянето обаче след образуването на изпълнителното дело на всички такси по него за извършени от ЧСИ действия валидират действията на адвокатите Христова и Велев от АК-Русе, поради което и ответното дружество е отговорно за предприетите от него действия по процесното изпълително дело. 

          На следващо место с оглед доказателствата по делото е налице и виновно неправомерно действие на ответника по отношение на ищците по делото. Въпреки, че последните са заплатили дължимата сума, те престъпват към принудителното й събиране, довело до неоснователно налагане възбрана върху техен недвижим имот, предмет на предварителен договор за покупко-продажба.

           Следващия елемент за да е налице отговорност за непозволеното увреждане е да са настъпили вреди от това виновно противоправно действие на ответника по делото. В настоящия случай ищците твърдят, че претърпените от тях вреди са в резултат на разваления от страна на купувача- Р.Й. - предварителен договор по вина на продавачите и изплатената му във връзка с това неустойка в размер на 44 700 лв. Тяхната вина е, че не са успели до 05.08.2016г. да му прехвърлят процесния имот по нотариален ред, без тежести.Върху имота както вече се посочи е била наложена възбрана от ЧСИ по неправомерно образуваното от ответника изпълнително дело.       

           Предварителния договор за продажба на недвижимия имот е бил развален от купувача по реда на чл.87, ал.2  ЗЗД, без същият да даде на продавачите, ищци по делото, подходящ срок за неговото изпълнение/прехвърляне на имота по нотариален ред без същият да е обременен с тежести/.

           Основен принцип на облигационното ни право е изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални цели, които страните са преследвали с неговото сключване. Р. 3/29.03.1973г. на Пл. на ВС на НРБ. Предвид това при спорове във връзка с неизпълнение на договорите следва да се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето им само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното. В този именно дух е и разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, в която е предвидено задължение за кредитора и при виновно неизпълнение на договора от страна на длъжника да му даде подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който договорът да се смята за развален. В този дух е и разпоредбата на ал.4 на чл.87 ЗЗД, която не допуска развалянето на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.

            В настоящия случай както вече се посочи, предварителният договор е развален по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД. Ищците твърдят, че прекратяването на договора е по този ред, тъй като сключената между тях и Р.Й. сделка е фикс-сделка, тъй като в договора изрично е уговорено, че прехвърлянето на имота следва да се извърши до определена дата – 05.08.2016г.

           Голото твърдение, че предварителния договор е фикс-сделка, тъй като страните уговаряйки краен срок за изпълнение сами са презумирали липсата на интерес у купувача след изтичането на този срок е неоснователно. Трайна е съдебната практика, че договора за продажба не е фикс-сделка, затова            за да е упражнено правомерно правото на разваляне на договора по ред на чл.87, ал.2 ЗЗД, ищците следва пълно и главно да докажат, че това е сторено, тъй като изпълнението по процесния договор е станало невъзможно, станало е безполезно или е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време / касае се за фикс-сделка/.              

          В настоящото производство не бе доказано, че предварителния договор, сключен на 10.05.2016г. е фикс-сделка. На първо место в разпоредбата на чл.12 от договора не е дадена възможност за прекратяване на същия без даване допълнителен срок за изпълнение. Липсват доказателства и защо след посочената в договора дата, купувача/св.Й./ няма интерес от финализиране на сделката.

          Нещо повече от доказателствата по делото се установява, че е било напълно възможно предварителният договор да бъде прехвърлен по нотариален ред в съвсем кратък срок след уговорената в него крайна дата – 05.08.2016г. На 04.08.2016г. купувача по сделката узнава за наложената възбрана върху недвижимия имот, предмет на сделката. Уведомява за това продавачите, но не си спомня какво са разговаряли по случая. Продавачите вече са знаели за наложената възбрана / получена покана за доброволно изпълнение на 03.08./ знаят, че същата е неправомерно наложена с оглед изплащането на задължението им в размер на 13 868,30 лв. към ответника по делото. Вместо това без да направят опит да заличат възбраната плащат на купувача дължимата неустойка.

          Предвид всичко това съдът намира, че предварителният договор между ищците и Й. не е развален, поради което и на същия не следва да се изплаща дължимата неустойка.

          След като платените 44,700 лв. са платени без основание, то липсва и вреда причинена от ответното дружество на ищците по делото, поради виновното им неправомерно действие – образуване на изпълнително дело и налагане на възбрана на недвижим имот, предмет на предварителен договор за продажба, сключен на 10.05.2016г.

          Липсата на един елемент от фактическия състав на института на „непозволеното увреждане“ прави така предявеният иск неоснователен и като такъв същият следва де са отхвърли.

           С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество, направените от него разноски по делото в размер на ПО 1135 лв.

           Мотивиран от горното, съдът           

 

                                           Р    Е    Ш    И    :

 

            ОТХЪВРЛЯ иска предявен от С.С.К., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и З.С.З. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, действащи чрез пълномощника си адвокат Т.Т. - ВАК адрес ***-партер  срещу „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Николай Ценков Нешев и Матиас Юлиус Ерхард Фрайхер Гроте за сумата 44 700 лв., представляваща причинена вреда – заплащане на неустойка – по развален предварителен договор сключен на 10.05.2016г. между С., З. и Й. за продажба на поземлен имот с идентификатор 73626.504.687, с площ от 6957 кв.м., с административен адрес на имота: гр.Търговище, общ.Търговище, обл.Търговище Промишлена зона, с правно основание чл.45 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

             ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********, постоянен адрес: *** и З.С.З. ЕГН **********, постоянен адрес: ***,  ДА ЗАПЛАТЯТ на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на  ПО 1135 лв., представляващи разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните по делото, пред АПС Варна, в двуседмичен срок от връчването му.

           

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :