Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2129/22.11.2019г.
гр. Варна, 22.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XХХVІІ-и наказателен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка Петрова
след като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 3519 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на „КБ инженеринг“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез неговия
управител Н.И.Т., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № ********** – 31 от 10.05.2019
год., издадено от Директора на РИОСВ –
гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на
чл. 34и., ал. 24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 лева (хиляда
лева).
Дружеството – жалбоподател „КБ инженеринг“ ЕООД – гр. Варна намира
издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя
подробни аргументи в защита на своята позиция. Твърди се, че в хода на
административно – наказателното производство са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, тъй като не е посочено и описано конкретното
оборудване (модел, марка, вид, технически параметри и т.н.). Също така се
поставя акцент, че нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление не е посочено въз основа на коя входяща кореспонденция
е било установено, че климатичните инсталации съдържат посочените видове и
количества флуорсъдържащи парникови газове. Застъпва се позиция, че дружеството
няма качеството на оператор по смисъла на цитираните разпоредби, поради което и
не е субект на задължение за представяне на годишни отчети по Закона за чистотата
на атмосферния въздух. Поради гореизложените съображения моли за пълна отмяна
на наказателното постановление.
В проведеното на 13.11.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3519 по
описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззивното дружество „КБ инженеринг“
ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. А. от АК – Варна,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление.
В проведеното на 13.11.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3519 по
описа за 2019 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна РИОСВ – гр.
Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт К., която
моли за потвърждаване на наказателното постановление, аргументирайки се в своята
пледоария, че по безспорен начин е установена и доказана съставомерността на
деянието, тъй като в срока до 15.02.2019 г. дружеството не е изпълнило своето
задължение да представи годишен отчет за експлоатираното оборудване, макар и да
е оператор на стационарно климатично оборудване, поради което и правилно е
ангажирана административно – наказателната му отговорност.
От фактическа страна, съдът установи
следното:
Дружеството „КБ инженеринг“ ЕООД е
оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3 кг. хладилен
агент – флуорсъдържащи парникови газове.
Макар и да е оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над 3
кг. хладилен агент, дружеството не представило в срок до 15.02.2019 г. годишен
отчет за експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи парникови
газове, като на 01.04.2019 г. св. А.Р.Д. – гл. експерт в дирекция „Контрол на
околната среда” в РИОСВ – гр. Варна констатирала това обстоятелство и съставила
нарочен констативен протокол, в който обективирала
своята констатация.
Преценявайки, че с това свое поведение, в частност с бездействие в срока до
15.02.2019 г. вкл., дружеството „КБ инженеринг“ ЕООД е нарушило разпоредбите на
чл. 34и, ал. 24 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух във вр. с чл. 35, ал. 1 и чл. 36 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за реда
и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица,
извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове,
както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови
газове, на 25.04.2019 г. св. Д. съставила акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушаване на
посочените разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН.
На 10.05.2019 г. Директорът на РИОСВ – гр. Варна издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 34и, ал. 24 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух наложил на въззивното дружество
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за извършеното нарушение на
разпоредбата на чл. 34и, ал. 24 във вр. с 17, ал. 2 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух във вр. с чл. 35, ал. 1 и чл. 36 от Наредба № 1 от
17.02.2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за
правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо
флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите
на флуорсъдържащи парникови газове.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка
се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства: показанията на
св. А.Р.Д., Констативен протокол от 01.04.201 г., съставен от св. Д.; Заповед №
РД – 142 от 24.02.2017 г. на Министъра на околната среда и водите; Заповед № РД
– 318 от 26.03.2010 г. на Министъра на околната среда и водите; Заповед № РД –
8/ 10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите; годишен отчет с
информация за продадено оборудване подадена от дистрибутор на флуорсъдържащи парникови газове.
На първо място, съдът изцяло
кредитира показанията на св. Д. и св.П., като последователни, логични и
най–важното подкрепени от всички събрани по делото доказателства.
Относно възраженията на въззивното дружество срещу законосъобразността на
наказателното постановление са изцяло от правно естество, като съдът ще се
опита да отговори на всички тях по надолу в своето решение.
Кредитирайки обаче показанията на св. Д. и събраните в хода на
административно – наказателното производство писмени доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна, че до 16.02.2019 г. „К.и.“ ООД ***,
в качеството си на оператор на стационарно климатично оборудване, съдържащо над
3 кг. хладилен агент – флуорсъдържащи парникови газове не е представило в РИОСВ
- гр. Варна годишен отчет за експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи
парникови газове з в срок до 15.02.2019 г. за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
Съдът не установи в рамките на извършената
служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва
да се отбележи, че вмененото във вина на дружеството – жалбоподател нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
В тази връзка следва да се обърне
внимание на Заповед № РД – 318 от 26.03.2010 г. на Министъра на околната среда
и водите (конкретно т. 4 от Заповедта), която предоставя материална
компетентност на инж. А.Р.Д. да съставя АУАН за нарушения по Закона за
чистотата на атмосферния въздух, както и Заповед № РД – 8 от 10.01.2011 г. на
Министъра на околната среда и водите, която предвижда изрични пълномощия на
Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите да издават
наказателни постановления за нарушения на същия този нормативен акт.
Разпоредбата на чл. 34и, ал. 24 от
Закона за чистотата на атмосферния въздух предвижда, че лице, което не
представи в срок информация за веществата, които нарушават озоновия слой, и/или
за флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и оборудването,
които съдържат или зависят от тези вещества, съгласно изискванията на наредбите
по чл. 17, ал. 1, 2 и/или 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000
до 3000 лева.
Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Закона
за чистотата на атмосферния въздух допълва, че с наредба на министъра на
околната среда и водите и на министъра на вътрешните работи се установяват
мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 16 април
Действително, както е отбелязано във
въззивната жалба и впоследствие беше акцентирано от адв. А. в неговата пледоария, Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за
реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица,
извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове,
както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови
газове е влязла в законна сила на 07.03.2017 г.
Следва обаче да се отбележи, че
разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух не
препраща конкретно към само и единствено тази Наредба № 1 от 17.02.2017 г.
Разпоредбата на чл. 36 от Наредбата
за установяване на мерки по прилагане на Регламент (ЕО) № 842/2006 относно
някои флуорирани парникови газове предвижда изрично задължение за операторите
на стационарни хладилни и климатични системи, топлинни помпи, съдържащи
Очевидно със своето бездействие в
срока до 15.02.2019 г. вкл., дружеството „КБ инженеринг“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 34и, ал.
24 вр. с чл. 17, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, доколкото
се установи, че в законоустановения в Наредбата за установяване на мерки за
прилагане на Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои флуорирани парникови
газове и в Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за реда и начина за обучение и издаване
на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване,
съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и
отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове срок не е депозирало
в РИОСВ – гр. Варна информация по отношение оборудване, съдържащо разтворители,
основани на флуорирани парникови газове.
При анализ на текстовете на
разпоредбата на чл. 36 от Наредбата за установяване на мерки за прилагане на
Регламент (ЕО) № 842/2006 относно някои флуорирани парникови газове и
разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за реда и начина
за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи
дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за
документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове се
вижда, че са налице идентични задължения за дружествата – оператори на
стационарно климатично оборудване.
Ето защо съдът с категоричност
намира, че към датата 15.02.2019 г. за дружеството „КБ инженеринг“ ЕООД е
съществувало нормативно установено задължение да депозира отчет пред РИОСВ –
гр. Варна за експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи парникови
газове.
Респективно, съдът приема, че със своето бездействие в срока до 15.02.2019
г. вкл. дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 34и, ал. 24 във вр. с 17,
ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух и правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност. Правилно е била определена
датата на извършване на административното нарушение, тъй като срока за
изпълнение на задължението за представяне на годишен отчет е изтекъл на
15.02.2019 г. и следващия ден – 16.02.2018 г. е деня, в който дружеството вече
се намира в нарушение.
Съдът не може да се съгласи с възражението, че дружеството „КБ инженеринг“ ЕООД
няма качеството оператор по смисъла на разпоредбите на Закона за чистотата на
атмосферния въздух. На практика тази теза, застъпена във въззивната жалба е
опровергана от факта, че в административно – наказателната преписка е приложен
списък на операторите на стационарно климатично оборудване и е видно, че
дружеството „К.и.“ ООД е един от тях.
Съдът не вижда по какъв начин непосочването на модел, марка, вид и технически
параметри на експлоатираното оборудване е нарушило правото на защита на
санкционираното дружество, още повече в степен изискваща отмяна на
наказателното постановление. Съдът застъпва това становище, защото дружеството е санкционирано за това, че в срок до 15.02.2019 г. не е
подало абсолютно никаква информация.
Свидетелката Д. подробно обясни начина, по който е констатирано
извършването на нарушение, като това се е случило след проверка на входящата
кореспонденция на РИОСВ – гр. Варна, в която към датата 15.02.2019 г. (вкл.)
очевидно не е постъпвал годишен отчет за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г.
Административно – наказващият орган е разгледал възраженията на „КБ
инженеринг“ ЕООД, обективирани във възражението с правно основание чл. 44, ал.
1 от ЗАНН, преценил ги е за неоснователни, като е наложил „имуществена санкция”
в минимален размер – 1000 лева, поради което и пред съда не е поставен въпроса
за евентуалната завишеност, респ. несправедливост на
наложеното административно наказание. Още повече, че административно –
наказващият орган коректно е индивидуализирал санкцията, предвид факта, че в
административно – наказателната преписка не се съдържат данни за други подобни
нарушения на екологичното законодателство от страна на „КБ инженеринг“ ЕООД,
което обоснова извод за едно като цяло правилно и отговорно отношение на
въззивното дружество към законоустановения ред в страна. В конкретния случай
обаче „К.и.“ ООД е нарушило разпоредбите на чл. 34и, ал. 24 във вр. с 17, ал. 2
от Закона за чистотата на атмосферния въздух, поради което и следва да понесе
своята административно – наказателна отговорност.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28, буква „а”
от ЗАНН, на първо място защото колкото и банално да звучи настоящото нарушение
не се откроява с по – ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения от този вид, а и не може да се каже, че дружеството е изпълнило
своето задължение да депозира годишен отчет във време пренебрежително малко –
само в рамките на няколко дни. Напротив – отчет не е подаден и след съставяне
на АУАН и НП, поради което и съдът намира, че в случая разпоредбата на чл. 28,
буква „а” е неприложима.
Поради тази причина и в
обобщение, съдът намира, че Наказателно постановление № ********** – 31 от
10.05.2019 г., издадено от Директора на РИОСВ – гр. Варна следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава
Наказателно постановление № ********** – 31 от 10.05.2019 г., издадено от
Директора на РИОСВ – гр. Варна, с което на „КБ инженеринг“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н.И.Т., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лв.
на основание чл. 34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух /ЗЧАВ/ за нарушение на чл. 34и, ал.24, вр.чл.17,
ал.2 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух /ЗЧАВ/ и чл.35, ал.1 и чл.36 от от Наредба № 1 за реда и начина на издаване на документи за
правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, зависещо от флуорсъдържащи
парникови газове.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: