РЕШЕНИЕ
№1087/2.3.2020г.
гр.Варна,02.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLII-ри състав, в публично съдебно
заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12 490/2019 год.по описа на ВРС, ХLII – ри състав , за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба с регистрационен номер 57 455/06.08.2019 год., депозирана от ищцовото дружество „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Управителите С. Н. Н.и И. Х. Г., чрез процесуален представител – юрисконсулт К.
Е. С.против ответниците Й.Т.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.С.Ч., ЕГН **********, с адрес ***.Исковата молба е уточнена с допълнителна
молба с вх.№63 964/19 от 3.9.2019 г. /л. 23/.След въведеното уточнение
на исковата молба и съобразно принципа на диспозитивното
начало, настоящият исков съд с Определение
№ 11 451/3.9.2019 г. е прекратил частично производството по делото
само за СУМАТА от 1 045,43 лв. на
основание чл. 232 ГПК. Със същото определение частично е била обезсилена заповедта издадена от
заповедния съд по частно гр.дело №
6071/2019 г. по описа на РС Варна, ХХХIII– ти състав за оттеглената част на
иска - т.е. за паричното вземане в размер на 1 045,43 лева – неустойка
съгласно ОУ към договор за потребителски кредит № ********** от 15.2.2012
г.
Наведените
от ищцовата страна в исковата молба и двете уточнителни
молби фактически твърдения са следните:
В
исковата молба ищцовата страна
сочи на първо място, че в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в изпълнение на
Разпореждания, постановени по частно
гр.дело № 6071/2019 г. по описа на РС Варна, получени от ищцовото
дружество на дата 03.07.2019 г. и 08.07.2019 г. ищцовата страна сезира РС Варна
със специалния положителен установителен иск относно
вземанията на заявителя срещу Й.К. и С.Ч. в общ размер на 1 508,72 лева -представляващи
неизплатено парично задължение по договор за револвиращ
заем № **********.Сочи се на второ място в сезиращата ВРС искова молба, че
вземането на „П.К.Б.“ ЕООД произтичало от следните обстоятелства:На 14.02.2012 г. бил подписан Договор за револвиращ заем /ДРЗ/ № ********** ,между ищцовото дружество в качеството му на кредитор и Й.Т.К. и С.С.Ч., като солидарни
длъжници от друга страна. Съгласно чл. 61.1. от Общите условия и на
основание чл.121 – 127 ЗЗД С.С.Ч., твърди ищцовото дружество отговял солидарно за задълженията на Й.Т.К.
по Договора. Договорът бил сключен при посочени от ответника параметри,
посочени от същия в раздел на ДЗР „ Параметри на искания револвиращ
заем“. Съгласно чл.2 от ОУ, твърди ищцовото
дружество, това било молба от клиента за отпускане на заем до размера на
посочения от клиента или до по-нисък, одобрен от кредитора. Параметрите на
сключения ДРЗ били както следва: Общо задължение по договора: 3317,13 лева
включващо: сума за изплащане на заема 1000 лева, срок на заема 48 месеца;
размер на вноската 68 лева, дата на погасяване 10 –ти ден от месеца; годишен
процент на разходите /ГПР/ - 103,97 % ; годишен лихвен процент – 77,57 % и
лихвен процент на ден 0,21 %.Твърди се още в исковата молба, че договорът бил
сключен при Общи условия- неразделна
част от същия, които били предадени на клиента при подписването им и той
декларирал, че бил запознат със съдържанието йм и ги
приемал, нямал забележки към тях и се задължавал за ги спазва /съгласно буква Б
от ДЗР/. „П.К.Б.“ ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора,
като превело на 15.2.2012 г. парична сума
в общ размер на хиляда лева по посочена от Й.Т.К. банкова сметка, ***ата
молба преводно нареждане /документ за кредитен превод № 4091222, с посочена
референция от дата 15.2.2012 г/. От своя страна, релевира
ищцовото дружество, длъжникът се бил задължил да
погасява предоставения заем на равни месечни вноски, в размер и срокове според
погасителния план , който план бил неразделна част от ДРЗ. В тази връзка се
сочи, че Погасителния план бил с определени 48 равни месечни вноски всяка от
които в размер на 68,00лева, падежна дата - всяко 10 –то число на месеца.
На трето по ред място, в исковата си
молба ищцовото дружество се спира на твърдения
касаещи основанието на което почива претендираното
парично вземане: Сочи се, че крайния
срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към договора бил
изтекъл на дата 10-ти март 2016 година и с изтичането на този срок била
настъпила изискуемост на задължението на длъжника в пълен размер. Към момента
на предявяване на иска във ВРС размерът на погасеното
от длъжниците вземане по договора било в общ размер
на 1 817,00 лева, като с плащането била погасена част от номинала по
договора в размер на 1 808,41 лева както и лихви за забава в размер на
8,59 лв., начислени на основание чл.10.1 от ОУ. В съответствие с изложеното
по-горе ищцовата страна счита, че предявения иск е основателен и доказан и като
такъв следвало да бъде уважен. От представения по делото ДРЗ било видно, че
същият бил сключен в рамките на исканите от ответника параметри, посочени от
същия в раздел V на ДЗР „ Параметри на искания револвиращ
заем“. Съгласно ОУ, попълнената до точка V бланка на проекто
- договор за ДРЗ била искане от клиента за отпускане на заем, одобрен от
кредитора. След извършена преценка съгласно вътрешни правила попълненият и
подписан от КЛ проекто - договор на ДРЗ бил подписан
и от страна на кредитора , съответно влизал в сила. „П. К.“ ЕООД отново твърди,
че изпълнявало точно съгласно ОУ към договора задължението си да преведе по
посочената от КЛ в ДЗР банкова сметка *** сключения договор клиентът се
задължавал да върне на кредитора предоставените парични средства заедно с
договорно възнаграждение. В точка 2 –ра от ОУ бил
описан начинът на попълване на образеца на договора за револвиращ
заем като било посочено, че същият се попълвал съвместно от потребителя с
кредитния експерт до раздел V. Попълненият образец проекто
–договор, според ищцовата страна не представлявал договор за кредит, а съгл.ОУ-
искане от клиента за отпускане на заем до размера на посочения или по-малък.
При кандидатстване потребителят попълвал желаните от него финансови параметри в
т. V като подписаният от длъжниците проекто - договор имал ролята на молба да отпускане на заем
– т.е. за предоставяне на паричните
средства по заема в размер до искания или по-нисък. По преценка на клиента,
пояснява ищцовата страна в исковата си молба, той можел да се откаже от сключения ДРЗ
най-късно в 14 дневен срок въз основа на
връчено писмено известие за отказ от ДРЗ на адреса на кредитора, но длъжникът
не се бил отказал, усвоил отпуснатия заем и до определен момент вноските били
погасявани, което означава за ищцовата страна, че длъжниците
са били запознати с условията на договора. Посочено е още, че именно поради
твърдяното неизпълнение на договорно задължение „П.К.Б.“ ЕООД входирало във ВРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и по заявлението било образувано
ч.гр.д.№ 6071/2019 г. По същото това частно дело двамата длъжници били подали
възражения срещу издадената срещу тях Заповед за изпълнение а на ищцовото дружество били дадени указания по реда на чл. 415 ГПК.
При
тези твърдения ищцовата страна е обосновала правния си интерес от търсената с
иска защита и отправила до исковия съд искане по см. на чл.127, ал. 1 т. 5 ГПК.
/ИСКАНЕ което в допълнителната молба е
уточнено/. В подкрепа
на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила искания по делото да
бъдат приобщени като писмени доказателства представените с исковата молба и
описани в т.1 – т. 7 заверени за вярност с оригинала копия на документи. Обективирано е искане за приобщаване на заповедното
производство, инициирало настоящото исково. Изрично е заявено желанието на
ищцовата страна делото да се гледа в отсъствието на представител на ищеца и
направено искане съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК с оглед становището на ответниците
ищецът да ангажира и други доказателства.
Видно от уточнителна молба от дата 3.9.2019 г. ищцовото
дружество е оттеглило претенцията си за
сумата от 1 045,43 лева представляваща неустойка по договора за револвиращ заем
№ **********, подчертавайки, че относно
присъдената със Заповед за изпълнение № 3190/19.04.2019 г. по частно гр.дело №
6071/ 2019 г. сума в размер на 1 508,72 лева дружеството поддържа своята
претенция.При така изложеното и съобразно указанията на исковия съд
ищцовата страна е прецизирала петитума на иска си а именно Отправеното до РС
Варна ИСКАНЕ е да бъде постановено
Решение по силата на което със СПН да бъде установено съществуването на вземане
в полза на ищцовото дружество против солидарните длъжници
Й.К. и С.Ч. в общ размер на 1 508,72
лева - ведно със законната лихва
върху исковата сума, считано от датата на подаване на Заявлението в съда и до
окончателното изплащане на вземането. В същата молба е обективирано и искане от
страна на ищцовото дружество намиращо правното си
основание в разпоредбата на чл. 4 ЗДТ, което е уважено видно от л. 26 –ти от делото.
Приемайки,че исковата молба отговоря на изискванията за редовност с
Разпореждане от дата 3.9.2019 г. ВРС е пристъпил към връчване на преписите от
искова молба на ответниците. /л. 27/.
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез надлежно упълномощен
от тях процесуален представител адвокат И.И. са
депозирали отговори на искова молба, заведени с вх.номера 73 065/19 и
73066/19 от 09.10.2019г.
Първият
отговор на искова
молба, с вх.№ 73 065/19 е заведен
от ответника С.С.Ч., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника си и процесуален представител адвокат И.И. от ВАК, със съдебен адрес: ***1 А.В срока по чл. 131 ГПК отв.Ч. застъпва становището за допустимост на иска с правно основание чл. 422 от ГПК, доколкото
били изпълнени указания на съдебен състав по заповедно производство.Искът отв.Ч. намира по съществото си за неоснователен,като навежда следните възражения: Отв.Ч.
оспорва изцяло предявения иск на
посоченото правно основание, както и по размер, като счита,че искът е неоснователен и недоказан:
На първо място отв.Ч.
оспорва сключването на този
договор.Оспорва така предявения иск досежно неговата допустимост
/въпреки, че в началото на отговора сочи, че искът е допустим/, евентуално
досежно неговата основателност при следните
аргументи: Заповедното производство, регламентирано в ГПК, сочи отв.Ч., чрез адв. И., създавало
възможност за облекчен процесуален ред за снабдяване на кредитора, в случая
финансовата институция, с два документа - заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. Основанието за уважаване на заявлението, с което стартирало
заповедното производство /според ответника/ било да е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, която да е обявена на кредитополучателя преди
подаване на заявлението до съда от кредитора. Съгласно практиката на ВКС в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане по договор за кредит
с твърдение за предсрочна изискуемост на кредита, цитат: „ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.“ Според върховните съдии, сочи адв. И., кредиторът следвало да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.В настоящия казус, възразява отв. Ч., чрез адв. И., липсвало уведомяване за едностранно
прекратяване на договора за револвиращ заем №
********** от 14.02.2012г. и за настъпване на предсрочна изискуемост на
задължението преди депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК в съда. С исковата
молба не било представено уведомително писмо, адресирано до клиент - Й.Т.К., в
случай, че било изпратено - това уведомление не било достигнало до знанието на
адресата.В множество решения ВКС се бил
произнесъл по въпроса за фактите и обстоятелствата, представляващи
основанието на заявената искова претенция по специалния иск по чл. 422 от ГПК,
произтичащи от сключения между страните договор за кредит. Всички тези решения
били обединени около едно становище, че в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорката, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на
определен брой вноски; вземането ставало изискуемо след като кредиторът -
банкова или финансова институция, е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Предсрочната изискуемост на вземането
имала действие от момента на получаване от длъжника на изявлението на неговия
кредитор. В този смисъл вземането, произтичащо от процесния
договор за револвиращ
заем, чиято предсрочна изискуемост не
била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не било
изискуемо, независимо, че кредиторът
- ищец се позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в
исковата молба.Евентуално, според ответника, били изискуеми само
вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни
вземания, с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Остатъкът от кредита, възразява ответникът Ч., не бил
обявен за предсрочно изискуем изрично даже с исковата молба, във връзка с която
било образувано настоящото производство, и следователно липсвала изискуемост и
по отношение на тези вноски с ненастъпил падеж след подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК.В случай, че се твърдяло, сочи още ответника /но това не било
видно от предявената исковата молба/, че остатъкът от кредита бил обявен за
предсрочно изискуем, именно с настоящата искова молба, т.е. след датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то искът по чл. 422 от ГПК,
отново според ответника се явявал недопустим тъй като ищецът разполагал с
правото да предяви осъдителен иск,
на друго основание, вкл. и на
настъпила предсрочна изискуемост, но различна от тази, на която кредиторът се е
позовал в проведеното Заповедно производство.На следващо място отв.Ч. е навел следните възражения срещу иска и обстоятелствата,
на които те се основават:Като
поръчител, отв.Ч. твърди, че не дължи плащане на
претендираната от ищеца сума в размер на 1508.72
лева, тъй като искът на ищеца срещу главния длъжник бил предявен едва на 06
август 2019 г. много след 6 месечния срок, считано от датата на
изискуемостта.Счита, че съгласно чл.
147, ал. 1, изр. 1 ЗЗД отв.Ч. бил освободен от
отговорност, поради изтичане на преклузивния шест
месечен срок.Само на това основание, отв. Ч. счита,
че насочения срещу него иск следва да бъде отхвърлен изцяло.В отговора на
искова молба отв. Ч. прави и следните възражения:Оспорва изцяло представените към исковата
молба документи. Твърди, че договора от 14.02.2012 г. бил сключен в
противоречие с императивните разпоредби
на закона и като такъв бил нищожен по смисъла на чл.26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, в
евентуалност - унищожаем по смисъла на чл.27-чл.ЗЗ от ЗЗД.На следващо място: Дори
и да се установяло, че на визираната в Договора дата били предоставяни суми на Й.Т.К.,
то към датата на предявяване на настоящият иск била изтекла 5 годишната давност за всяка една от процесните суми.Ето защо, отв.Ч.
прави възражение, за изтекла в негова полза погасителна давност и т.к. процесният договор за спогодба
бил нищожен, то и давността не е била прекъсната по реда на чл. 116 б „а“ от ЗЗД.С изтичането на 5
годишната давност по чл. 110 от ЗЗД от „предоставянето“ на сумата, задълженията
били погасени.Отделно от горното ответникът е направил и възражение за изтекла погасителната давност и за дължимите
лихви.Освен горните възражения, отв.Ч. прави още и
следните възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават: Доколкото
в исковата молба били наведени твърдения за сключен договор за предоставяне на револвиращ заем от 14.02.2012 г. и същият бил приложен към
ИМ, то прави следните възражения:Оспорва
изцяло представения договор, като неистински - неавтентичен и неверен. Ако
се приемело, че същият бил истински, то той бил недействителен, нищожен.Отделно
от горното ответникът се позовава на изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност по
отношение на всички претендирани с исковата молба
суми. В случай, че общата давност не
била настъпила, прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност,
с начална дата - датата на „предоставяне“ на сумите на главния длъжник, тъй
като било налице периодично задължение. Налице било основанието на чл.111, б.
„в" от ЗЗД за отхвърляне на иска поради погасяването му по давност.Оспорва се и истинността на всички представени с исковата
молба писмени доказателства.В обобщение ответникът Ч. счита че исковата
претенция се явява неоснователна и
недоказана.Отделно от горното още с отговора си на искова молба отв. Ч. е направил възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вкл. за
направените в заповедното производство разноски. Предвид горното,отв. Ч., желае ВРС
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск изцяло, като
неоснователен и недоказан, както и да
присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение, включително и тези, направени в заповедното производство в
негова полза. Изрично е обективирано искане на основание чл. 146, ал. 1, т. 3,
т. 4 и т. 5 ГПК съдът да укаже кои права и кои обстоятелства се признават от
страните, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
Обективирано е искане и на основание чл.146, ал.2 ГПК
съдът да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства. С
оглед становището на ищеца, отв. Ч. моли да му бъде
дадена възможност да посочи и представи допълнително други доказателства, вкл.
след разпределяне на доказателствената тежест между
страните, респ. в първото по делото заседание.
В
срока по чл. 131 ГПК и ответникът Й.Т.К., отново чрез
адвокат И.И. е подал отговор на исковата молба.
Отговорът на искова молба от отв. Й.К. е напълно
идентичен с отговора на отв. Ч., видимо изготвен на
принципа сору раste.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание от ищцовото дружество не изпраща
представител.
В същото съдебно заседание ответниците,
представлявани от адв.И. от ВАК желаят ВРС след като
се убеди в
основателността на аргументите йм, изложени в
писмения отговор, да постанови Решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, като присъди направените съдебно-деловодни разноски
съгласно представения списък. Изрично адв.И. моли
съда да отчете направеното възражение относно отговорността на солидарния
длъжник С.Ч., с оглед разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, като отчете, че исковата
претенция е предявена на 06.08.2019 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното :
От приложеното по делото частно гражданско дело № 6071/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХХIII-ти състав се изяснява ,че на 18.04.2019
год.„ П.К.Б. „ЕООД,ЕИК * е депозирало заявление по чл.410 ГПК против длъжниците Й.Т.К. и С.С.Ч. – ответници в исковия процес . В т.12 от заявлението заявителят
(ищец в исковия процес ) е навел фактически твърдения относно
обстоятелствата от които произтича претендираното
вземане а в т.14 са претендирани и разноски от 51,08 лева за внесената държавна такса и
150 лв. юрисконсултско възнаграждение.Видно от л.9 и л.10 от частното дело въз
основа на Разпореждане № 17369/19.04.2019 год. ВРС , ХХХIII – ти състав по ч.гр.д.№ 6071/2019 г. по описа
на ВРС е издал Заповед № 3190/19.4.2019г.
за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК в полза на заявителя и
против длъжниците.От оригинала на цитираната
заповед (л.10
от заповедното дело ) се
установява, че заповедният съд е разпоредил:цитат : “ДЛЪЖНИК Й.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***,ДЛЪЖНИК С.С.Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***,ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА КРЕДИТОР П.К.Б. ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ * с адрес *** СУМАТА от 1508,72 лева, представляваща
главница, по Договор
за потребителски кредит № ********** от
15.02.2012 г., СУМАТА от 1045,43 лева, представляваща неустойка
съгласно ОУ към Договора, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.04.2019г. до
окончателното й изплащане, както и СУМАТА
от 51,08 лв., представляваща
разноски по производството за заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ за
юрисконсултско възнаграждение.“В
заповедта е вписано още, че : „Вземането произтича от следните обстоятелства: „Договор
за потребителски кредит № ********** от
15.02.2012 г.“Спор няма по делото,че заповедта е връчена на длъжниците
а и този факт е виден от л.12, л.22 от частното дело.Установено е и не и
спорно,че в срока по чл.414 ГПК длъжниците са
възразили против заповедта,чрез упълномощения от тях адв.И.,
заповедният съд е дал указния на заявителя и последният в рамките на преклузивния срок по чл.415 ГПК е депозирал исковата молба
по която е образувано и водено настоящото исково производство .
Извън цитираното частно гр.дело ( част от писмения приобщен по делото доказателствен материал) по настоящото исково производство са
приобщени представените от ищцовата страна заверени за вярност с оригинала
копия на документи а именно : представените
с исковата молба заверени копия на
следните писмени доказателства, а именно: Договор
за револвиращ заем № **********/14.02.2012 г.;
декларация във връзка с обработката на личните данни на КЛ/СД от 14.02.2012 г.;
Общи условия на „П.К.Б.” ЕООД към Договор за револвиращ
заем за физически лица – версия 01.12.2011; погасителен план към Договор за револвиращ заем № **********; преводно нареждане за
кредитен превод № 4091222/15.02.2012 г.; извлечение по сметка към Договор за
потребителски кредит № ********** към дата 01.08.2019 г.; удостоверение изх. №
20190425132321/25.04.2019 г. от Агенция по вписванията.Допълнително по делото
ищцовата страна с писмена молба с вх.рег. № 85121/18.11.2019 г., е
представила и по делото са приобщени като писмени доказателства : оригинал на Договор за револвиращ
заем № **********/14.02.2012 г., ведно с декларация във връзка с обработката на
личните данни на КЛ/СД от 14.02.2012 г. и Общи условия на „П.К.Б.” ЕООД към
Договор за револвиращ заем за физически лица – версия
01.12.2011.
Представенте
с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи са били
оспорени в срока по чл.131 ГПК поради което и
ВРС е дал възможност на ищцовата страна да представи оригиналите и да
заяви дали ще се ползва от същите.Въпреки представяне на оригиналите и
приобщаването йм по делото производство по чл.193 ГПК
не е открито.Откриване на производство по оспорване на истинност / автентичност
на документ в конкретното исково производство не би могло да се проведе, т.к.
при представяне на оригиналите на
оспорените документи процесуалният представител на ответниците е заявил, че не
твърди, че подписите на Ч. и К. не са техни,
поне така предполага.В допълнение адв.И. заявява, че за съжаление и доверителите му не
можали да ми отговорят точно върху какво са се подписали.Ето защо производство
по чл.193 ГПК не е откривано.
При
така събраните писмени само доказателства съдът прави следните изводи от фактическа страна :
От
приложеното на л. 5-ти заверено за вярност с оригинала копие на договор за револвиращ заем от
дата 14.2.2012 г. е видно, че Й.Т.К. и
солидарния длъжник С. Ст. Ч. са встъпили в договорна връзка с П. К..
Договорът
сключен между страните е с посочени в раздел V параметри на ИСКАНИЯ револвиращ заем и раздел VI Параметри на ОДОБРЕНИЯ револвиращ заем.
В РАЗДЕЛ V e посочено : СУМА НА ЗАЕМА до 1000, срок на
заема 48, размер на вноска до 68, ГПР : 115,52 , дата на погасаняне
10 / десето число /
В
РАЗДЕЛ VI са
вписани параметри на одобрения револвиращ заем : сума
по заема 1000 ; срок на заема 48;размерна вноска 68 ; ГПР % 103,97 , ГЛП % 77,57 ; лихвен процент на ден 0,21, общо задължение 3 317,13 ; сума
на всеки револвинг 783 ,договорно възнаграждение при револвинг 1665,общо дължимо при револвинга
2448 .
Видно
и от копието и оригинала договорът носи подписите на заемополучателя
и на солидарния длъжник. Към договора с исковата молба на л. 6 – ти е
приложено заверено за вярност с
оригинала копие на декларация във връцка
с обработка на личните данни на КЛ /СД
носеща същата дата и също два подписа . Приложени на л. 7 – са заверени за
вярност с оригинала копия на Общи условия на П.К.Б. ЕООД към договор за револвиращ
заем за физически лица , които не са
подписани.На л.8 – ми е приложено заверено за вярност с оригинала копие на Погасителен план към договора за револвиращ заем №
********** с клиент Й.Т.К. – приложение 1 . Копието на този ПП
носи дата 16.2.2012 г. и не е подписвано от клиента .От вписаното в ПП
обаче се установява,че месечните вноски
по договора за реловриращ заем са с посочена дата на
плащане от 10 –ти април 2012 година
до 10-ти март 2016 год. и са общо 48
броя като от 1-ва до 47-маса в размер на
68 ,00,а последната 121,13 . при променливи величини на главници и лихви.
Приложеното
на л. 9 –ти заверено за вярност с оригинала копие на преводно нареждане носещо дата
15.2.2012 г. ,час 15:13:35 доказва твърдения от П.К.Б. ЕООД факт, че
на посочената дата ищцовото
дружество е превело по сметка на Й.Т. К.сумата
от 1000 ,00 лева .В преводното нареждане е вписано и основанието за
превода „ ********** „ – основание,което
съвпада с номера на договора за револвиращ заем.
Последното
относимо към спора писмено доказателство представено
с исковата молба е приобщеното на л. 10 –ти заверено за вярност с оригинала
копие на извлечение от сметка по договор за потребителски кредит № **********. От вписаното в извлечение по
сметка ,макар и без специални знания,настощият
съдебен състав констатира,че ищцовото дружество към
1.8.2019 г. е отразило че общата платена
сума по ДПК №********** е в размер на 1 817,00 лв.а остатъчното задължение
е в размер на 1 508,72 лв.При елементарно събиране на сумата от 1817,00
лв. и 1 508,72 лв. се получава сбор от 3325,72 лв. ,т.е. сума различна от
вписаното по договора общо
задължение 3 317,13 лв./л.5/.Видно
от същия погасителен план плащане на вноски от 1 до 26-та е било извършвано от
20.2.2012 г. до 12.5.2017 г., като след последното плащане частично е била
погасена 27 –ма главница 40,41лв.Т.е. от 28 –ма до 48 –ма погасителни месечни
вноски не е имало никакво плащане към кредитодателя а
последната погасителна вноска е била с падеж 10.03.2016 г.
Ето
защо се налага извод,че задължението по договора за кредит е търсимо от
ищцовата страна на краен падеж – дата 10.3.2016г.
При констатирана забава в плащанията на
месечни анюитетни вноски по договора за револвиращ кредит и пълно неплащане на вноски от 28 –ма до
48 –ма , на дата 18.04.2019 г. дружество П.К.Б. ЕООД е сезирало заповедния със
заявлението си по чл.410 ГПК ПРОТИВ двамата длъжника.Претенцията в заповедното
производство на заявителя кредитор е била за главница от 1 508,72 лв. за
периода от 11.9.2012 г. /датата на изпадане в забава / до 8.5.2013 г.датата на
прекратяване на договора и за сумата от 1 045,43 лв. неустойка дължими по
договора за потребителски кредит №
********** ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
заявлението и до окончателното плащане .
Предвид така установеното от фактическа
страна се налагат следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 6971/2019 г.по описа на ВРС, ХХХIII – ти състав, че в полза на ищеца срещу ответнците
е издадена заповед за изпълнение за претендирандираните
суми,предмет на иска по чл.422 ГПК, която заповед е връчена на двамата длъжника Искът по чл.422, ал.1 ГПК е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.Предмет на установителния иск е съществуване
на вземането по издадената заповед – САМО за сумата от 1 508,72 лв. –главница, ведно със законата лихва върху тази главница,считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК и до окончателното изплащане на вземането и успешното му провеждане предполага
установяване дължимостта на
сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца бе по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване
на валидно облигационно
отношение между него и ответника по договор за
кредит, че по него ответникът е останал
задължен за процесната сума
в посочения размер, както и че е налице солидарно
отговорност .
С оглед горното и първият подлежащ на разглеждане факт е наличието валиден
договор за заем, като в тази
връзка съдът съобрази служебното си задължение да следи за действителността на сделката,
от която за страната произтича защитимото материално право.
Процесният договор за заем/л.5/ има
характеристиките на договор за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите
на Закона за потребителския
кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г.последно
изменен ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г.), в редакциите действащи
към момента на сключване
на сделката –14.02.2012 г.
В
ОУ на които се позовава ищеца, в клаузата на чл. 2 (2.1. )Версия 01/12.01.2017г.(л.29) e записано, че въз основа на попълнена бланка на проекто
договор за ДРЗ и при положение, че са изпълнени условията определени от ДРЗ и ОУ,КР се задължава
да отпусне на КЛ парични
средства в искания размер /според т. V на ДЗР / ИЛИ ДО РАЗМЕРА на заема, одобрен от КР /
т. VI на ДЗР / .КЛ се
задължава да върне на КР така предоставените парични средства заедно с
договорено възнаграждение при условията посочени в ДЗР ,ОУ и Известието за
одобрение на заема / ИО/което е неразделна част от договора –
В самия договор,след раздел VI се съдържа информация вписана в букви от А до Г.Според
буква А – КЛ и СД с подписа си потвърждават, че данните посочени в ДЗР и във
всички негови приложения са верни и отговорят на истината и оторизират КР да
провери тяхната истинност и да извърши други действия ,каквито във връзка с
процедурата по одобрение на този договор сметне за необходимо. В буква Б е записано,че
неразделна част от ДЗР са ОУ към ДЗР за физически лица, които са предадени при подписване на ДЗР и с които КЛ и СД са
запознати и приемат .КЛ и СД внимателно са се запознали със съдържанието на
тези ОУ преди подписването на ДЗР и нямат към тях забележки и се задължават да
ги спазват като неразделна част от ДЗР. В буква В е записано ,че КЛ и СД дават
своето съгласие съществените условия по ДЗР да се договорят
по реда на по чл.2 от ОУ към ДЗР като промени в размера на револвиращия заем , размера на револвинга,
договорното възнаграждение и др. промени в ОУ могат да се извършват при
условията и предпоставките на ОУ като
във всички случаи имат действие по отношение на КЛ/СД след изменението
на ОУ и при липса на изрично несъгласие от СД и КЛ. Записано е на последно
място в б.В ,че КР предварително и по подходящ начин запознава КЛ/СД с новите
ОУ. В последната б. Г е записано в договора ,че КЛ/СД декларират, че са им предоставени : 1.безвъзмездно ,
на хартиен носител в ясна и разбираема
форма на български език – информация във форма на стандартен европейски формуляр , 2.разяснения,които са им дали възможност да преценят доколко предлагания
договор за заем съответства на техните
потребности и финансово състояние , 3. разяснение на преддоговорната
информация основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието което
могат да окажат върху тях в т.ч.
последиците на просрочени плащания за тях.
По делото
липсват твърдения, че процесният договор е сключен по различна от предвидената
в ОУ процедура, поради което
и следва да се приеме, че при кандидатстването
за отпускането на кредита, ответникът Й. Т. / заемополучател / и отв. С. Ч./солидарен
длъжник / в изпълнение
на описаната процедура от ОУ, са попълнили с помощта
на кредитен експерт предоставена им бланка на проектодоговор, като в същата са вписани данните
на кредитния експерт,
кредитора и кредитополучателя, вида на кредита и параметрите на искания заем (в
бланковия договор).Окончателните условия по
кредита, посочени в т. VI от договора, са одобрени впоследствие
от кредитора и имат съдържанието
описано и по-горе.
Следва да се подчертае, че с исковата молба
ищецът е представил извлечение по сметка към договора за револвиращ заем, от която сметка от което са видни условията
за издължаване на кредита за периода на заема.
Макар и без специалния
знания, запознавайки се със
извлечението по сметка
към ДПК съдът констатира, че ищцовата страна е записала дължими 48 броя вноски в табличен вид по
вертикала на таблицата а в хоризонтален
вид срещу всяка вноска е вписан: размер на вноска, главница ,лихва, дата на падеж, платено, платена главница, платена лихва, дата на плащането, дни в забава. От засичането на таблицата в хоризонтала и вертикала,
съдът извежда извод, че по счетоводни записвания на ищцовото дружество ответникът за целия период в който е следвало да връща получения от
него заем от датата на първата
падежирала вноска 10.04.2012 г. до датата
на последната –27 –мата падежирала
вноска – 10.06.2014 г. и за периода от 20.2.2012г. до 12.5.2017 г.е извършвал плащания по договора . Сам завителя
–сега ищец е осчетоводил платени суми от общо
1 817,00 по договора / л.10-ти от делото,гръб ,предпоследен ред / .
Следва
да бъде подчертано ,че само от
погасителния план може да бъде видяна периодичността и размерите на
всички общо 48 вноски и от датите на падежите да се изведе извода ,че вноските
са месечни, без да е посочена валутата в която е отпуснат заема.
По делото няма никакви
доказателства в частност Стандартен европейски формуляр и или приложения към
ДЗР на база на които съдът да изведе
извод,че ответниците са се запознали с така наречена преддоговорна
информация а и самите ОУ не са и подписани.
Разгледани по същество основните възражения
на процесуалния представите на ответниците са основателни, но частично.
На
първо място съдът намира,че след като не е оспорени като неистински договора, като
неавтентичен,то се налага извод, че с подписа си кредитополучателя и солидарния длъжник са удостоверили волята си
да се сключи договора за кредит и това е
било сторено. Приложеното на л. 9 – ти заверено за вярност с оригинала копие на
преводно нареждане от дата 15.2.2012 г.удостоверява и доказва твърдението на
ищеца,че е отпуснал кредит от 1000 лв. на отв.Й.Т. .
Спор
дали „ П.К.Б.“ ЕООД отпуска кредити/заеми и има ли служители които да обслужват
ЕООД –то едва ли би могъл да бъде породен при яснота относно този факт дори на
база общодостъпна информация а и при прочит на материалите по делото.
Ето
защо исковият съд счита,че между длъжниците по заповедното
производство – ответници в исковото и кредитора „П.К.Б.“ ЕООД е възникнала
договорна връзка на дата 14.2.2012 г.по силата на която ответникът Й.Т. е получил заетата сума от 1000 лева по банков
път, факт удостоверен и с преводното нареждане , като заема е обезпечен от ответника С.Ч. като солидарен длъжник / СД/.
Наведените в отговорите на искова молба
възражения на ответниците съдът намира за основателни
относно начина на сключване на договора, недействителността на отделни
договорни клаузи. В тази точно връзка съдът счита, че уредената в ОУ
процедура по сключване на процесния договор противоречи на нормата,
обективирана в чл. 5, ал. 1 ЗПК,
според която кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички условия
на потребителския кредит преди сключването на договора. Нормата
на чл. 5. (1) ЗПК гласи : Преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация
за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит.Непредоставянето на информация
относно крайните параметри на заема води до невъзможност за потребителя да
вземе информирано решение относно сключването на сделката и го поставя в
неравностойно положение спрямо контрагента, което от своя страна противоречи на
основния принцип на добросъвестност, прогласен в чл.12 от Закона за задълженията
и договорите.Отделно от това, описаното по-горе съдържание
на договора не съответства и на императивно установените в чл. 11 ЗПК
изисквания.Съгласно чл.11
ал.1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: 1. датата и мястото на сключването му; 2. вида на предоставения
кредит; 3. името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за
чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; 4.името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК
и адреса/седалището на кредитора;5. данните по т. 3 за физически лица и по т. 4
за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен
посредник; 6. срока на договора за кредит; 7. общия размер на кредита и
условията за усвояването му; 8. стоката или услугата и нейната цена в брой -
когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при
свързани договори за кредит; 9. лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти;9а. (нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.)
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;10.
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 12. информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план
за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в
плана, е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит; 13.
извлечение, показващо периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи
се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят, без
погасяване на главницата;14. всички разходи за откриване и обслужване на една
или повече банкови сметки, предназначени за обслужване (усвояване и погасяване)
на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***, разходите за
използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи,
произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те могат да бъдат
променяни; 15. лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото
променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора;16. предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските;17. наличието на нотариални и други
такси, които са свързани с договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има такива;20. наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6,
както и за размера на лихвения процент на ден;21. информация за правата на
потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28,
както и условията за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл.
32, както и начина за неговото изчисляване;23. реда за
прекратяване на договора за кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за
решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне
на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване;25. другите
клаузи и условия по договора;26. адреса на Комисията за защита на потребителите
като контролен орган по спазване изискванията на този закон;27. подписи на
страните.
Цитирайки цялата норма на чл.11 ал.1 ЗКП,
съдът намира,че договорът сключен между „П.К.Б.“ ЕООД и ответниците К. и Ч. и в
частност: Относно размера общото задължение и размера на вноските в раздел VI от договора
води до неяснота за сумата, подлежаща на връщане, която е съществен елемент от
съдържанието на договора и не може да се предполага. Към договора е приложен погасителен план от който се установява
,че са вписани общо 48 броя погасителни вноски с падежна дата 10 –то число на
месеца, платими по погасителен план .Дори само от погасителния план към
договора за револвиращ заем от 14.2.2012 г. се
установява, че същият макар и да достигнал до знанието на клиента едва ли
последният е разбрал начина на формиране на всяко от 48 –те периодични
задължения. С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че договорът за потребителски кредит не съдържа нормативно
установените реквизити и на основание чл. 22, вр. чл.
11, т. 11 ЗПК, респ. е недействителен, в който смисъл са и релевативните
възражения на адв.И..В същия смисъл е и изявлението
на адв.И. ,че ответниците не знаят на какво точно са
се подписали .
На
следващо място следва да бъде отчетено, че според
чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В условията на евентуалност, дори
и да се приеме, че ответниците по делото са сключили договор за револвиращ заем при
спазването от страна на ищцовата страна на всички изисквания и на чл.5 и на
чл.11 от ЗКП , изводът на настоящия състав затова ,че ответникът К. /и или и соридарня длъжник – отв.Ч. дължи
на ищцовото дружество само чистата стойност на невърнатия заем не се променя .
В подкрепа
на този извод е създадена достатъчно актуална практика на ВКС, като например
приетото разрешение в Решение № 125 от
10.10.2018г. на ВКС по гр.д. № 4497/2017г.Съгласно
цитираното Решение, съдът следи служебно за свръхпрекомерността
на уговорения размер на насрещната престация, което
опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до
нищожност на договорната клауза – чл.
26, ал. 1, пр. III - то
ЗЗД. Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация
в договора да зачете правните последици на този правоизключващ
факт, а именно противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на
действителна уговорка.При преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото
значително надхвърля нормалния и справедлив размер на възнаграждението на
кредитора, затова че е предоставил свои парични средства за ползване от
потребителя, както и адекватния размер на всички останали разходи, които
кредиторът е направил, прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето,
обслужването и възстановяването на кредита, но които се заплащат от
кредитополучателя, следва да се отчете характера на договора, неговата цел,
задължението на кредитора да предостави договорената сума в уговорения срок и
възможността потребителя да я върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва.
Когато едната престация е предоставяне в собственост
на парични средства, то насрещната престация -
заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и
със срока, за който се уговаря на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът
е обезпечен.
Ето
защо съдът намира, че при потребителски заем за сума от 1000 лева, със сравнително кратък срок на ползване - 48 месеца /съобразно представеното
извлечение от сметка, сумата от 3317,13
лева за връщане явно, че включва
възнаградителна лихва в полза на кредитора далеч над
вписания в договора от 0,21 (без
уточнението,че се касае за местна валута – л. 25) на ден и 77,57 % ГЛП и ГПР
103,97 Т.е. при получен
кредит от 1000 лева се оказва, че сумата която следва да се върне заемополучателя е със 2317,13лева повече от получената.Този договорен
размер на връщане на заема не може да бъде измерим с разходите, които е
направил заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на
добросъвестно очакваната от сделката печалба. По изложените съображения, съдът
намира, че ответникът дължи връщане единствено на заетата сума, но не и
договорна лихва.
На последно място съгласно новата ал. 3
на чл. 7 ГПК ,обн. в ДВ 100/2019 г. съдът
служебно следва да следи за наличието на недействителна клауза в договор
сключен с потребител .Влизането в сила в края на миналата година на измененията
в ГПК мотивира исковия съд да изведе отново същия правен извод, че по
конкретния договор се дължи само чистата
стойност на получения заем – сумата от 1000 лв. Това е така , т.к. дори и да се
е приеме, че цялата процедура по предоставяне на преддоговорна
информация е била спазена и съществуват неприложените към договора стандартен
европейски формуляр и приложения, то едва ли ответниците са разбрали
икономическата целесъобразност на този заем което съгласно ЗЗП е достатъчно и
самостоятелно основание да се приеме,че в договора от 14.2.2012 г. се съдържат
в раздел VI букви А- Г клаузи които поради противоречие с
закона за Защита на потребителите не следва да бъдат прилагани .
В обобщение при наличие на писмени доказателства
ангажирани от самия ищец, че е погасен заем
в размер от 1 817,00 лв.към 1.8.2019 г. съдът намира предявения
специален установетелен иск против солидарните
ответниците за изцяло неоснователен и недоказан ,т.к. чистата стойност на
кредита от 1000 лв. дори и по счетоводни записвания на ищеца е доказано че е
върната за периода от 20.2.2012 –
12.5.2017 г.
При така направените изводи от правна страна
съдът не обсъжда възраженията на ответниците относно приложимостта на нормите
на чл.111 ЗЗД .
С
оглед изхода на спора съдът следва да пресметне и какви разноски се държат на ответниците
по делото, като съобрази факта, че за частично прекратената част от исковото
производство с Определение № 14 307/ 31.10.2019 г./ л.52 – 55 / е
допълнено Определение № 11 415/ 3.9.2019 г. като са присъдени съдебно -деловодни разноски за исковото
производство в размер на сумата от общо 246,00
лв. по реда на чл.38,ал.2 ЗАДв в полза на адв.И. и в тежест на „П.К.Б. „ЕАД ,като е оставено без
уважение искането за присъждане на съдебно деловодни разноски по заповедното
производство / излагайки мотиви както във връзка с основанието на искането,
така и за размера на разноските /.
Видно от л. 91 –ви – в приобщения по делото
списък по чл. 80 ГПК адв.И. е отправил
искане за присъждане на съдебно деловодни разноски по реда на чл. 38, ал.1 ,
т.3 ЗАДв. в
размерна 500 лева за всеки от
ответниците- общо 1000 лева.Към списъка са приложени и надлежно заверени за
вярност с оригинала копия на договори за
правна помощ от дата 27.11.2019 г. за всеки от двамата ответника ,без посочен
размер на възнаграждение.От прочита на списъка по чл.80 ГПК ,исковият съд
констатира,че адв.И. е посочил размер на адв.възнаграждение определяемо по реда на Наредба1/2004 за осъществена от него безплатна правна помощ
на всеки от ответниците като включва и подаването на отговор на искова молба и
процесуално представителство по делото.Общия размер на разноските,така както
желае адв.И. да бъде определен е от 1000 лева.Предметът
на установителна защита в частта която се поддържа не
налага определяне на по-високо от минималното адвокатско възнаграждение от 300
лева и за двамата ответника .
Депозирането
на отговор на искова молба поставя началото на процесуалното представителство в
исковия процес за един ответник, но не е и самостоятелно основание за
определяне на допълнително адвокатско възнаграждение.
Ето
защо съдът счита отново, така както и при постановяване на предходното си
определение от 31.10.2019 г. че за
осъщественото от адв.И. и на двамата ответника
представителство по реда на чл.38 ЗАдв . максималното
адвокатско възнаграждение в конкретния исков процес не следва да надвишава 300
лева – минимума по Наредба 1 / 2004 г. Ето защо и с оглед изхода на спора по
същество, съдът определя сумата от 300 лева –за осъществено процесуално
представителство на двамата ответника по чл.38 ЗАдв в
полза на адв.И. .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените в условията на обективно,кумулативно
съединяване специални установителни искове от ищцовото дружество „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Управителите С. Н. Н.и И. Х. Г., чрез
процесуален представител – юрисконсулт К. Е. С.ПРОТИВ ответниците Й.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.С.Ч., ЕГН
**********, с адрес ***, С
ИСКАНЕ да бъде прието за установено в отношенията между ищцовото дружество и солидарните ответници Й.Т.К.,
ЕГН ********** и С.С.Ч., ЕГН **********/солидарен
длъжник/, че в полза на ищцовото дружество съществува
парично вземане дължимо от ответниците –солидарни длъжници, за което е била
издадена Заповед за изпълнение №
3190/19.04.2019 г. по частно гр.дело № 6071/ 2019 г. по описа на ВРС ХХХIII-ти
състав за СУМАТА
от 1508,72 лева,
представляваща
главница, по Договор за потребителски
кредит/договор за револвиращ заем/ № ********** от 15.02.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 18.04.2019г. до окончателното й изплащане,като неоснователен
и недоказан, на осн.
чл. 422, ал.1, вр. чл.415,ал.1 вр.
с чл. 86 ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД *** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И.И. ***, със съдебен адрес *** сумата от ОБЩО 300,00 лева (триста лева ) –съдебно- деловодни разноски за процесуално представителство и на
двамата ответника, съгласно чл. 38,ал.2
Закона за адвокатурата за осъществена от адв.И.И. безплатна правна помощ на всеки от двамата ответника Й.Т.К.,
ЕГН **********, и С.С.Ч., ЕГН **********, съразмерно на отхвърлената част на
иска,съгласно чл.78, ал.3 ГПК .
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от Решението да се
връчи на страните,чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: