РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 19.01.2021 година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение , в публично заседание на четиринадесети януари , през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря И. Цветков в присъствието на прокурора………………………….като
разгледа докладваното от съдията Данчев
в.гр.д. № 924 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе съобрази
следното:
Въззивно обжалване.
С решение от 06.10.2020г. по гр.д.№ 526/ 2020 г.
Плевенски районен съд ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.Е.М. с ЕГН **********,***,
че дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. П.В. № **, ет.*, п.к.1527, представлявано от
законния си представител И.Ц.К. -
управител следните суми: 800.00 лв - главница по договор за паричен
заем № 5453946 от 13.07.2018г. сключен с „Вива кредит” ООД,
вземанията по който са прехвърлени на 01.07.2019г. с приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г. на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД;; 157.77 лв. - договорна
лихва в размер на за периода от 12.08.2018 г. до 09.04.2019 г.; 35.65 лв. - законна лихва в размер на за
периода от 19.04.2019 г. до 05.11.2019 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.11.2019г. до окончателното й погасяване, които суми
са присъдени по ч.гр.д. № 7324/19г. по описа на ПлРС със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
признаване за установено по отношение на Ф.Е.М., че дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД следните суми: 397,71 - такса за експресно разглеждане на
документи; 397,71 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 145
лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземания и остатък за
главница в размер на 100 лева, за разликата от 800 до 900 лева.
ОСЪЖДА Ф.Е.М. с ЕГН
**********,***, да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. П.В. № **, ет.*, п.к.1527, представлявано от
законния си представител И.Ц.К. -
управител сумата от 415,82 лева, представляващи съдебно деловодни разноски за
исковото производство и сумата от 44,29
лева, представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Това решение е
съобщено на Ф.Е.М., чрез особения му представител адв.И.А. на 09.10.2020г.,откогато тече двуседмичният
срок за неговото обжалване.
На
23.10.2020г. по пощата е
подадена въззивна жалба от Ф.Е.М.,
чрез особения му представител адв.И.А.
срещу това решение на РС-Плевен .
Решението се обжалва в осъдителните
му спрямо Ф.Е.М.,части.
При проверката , на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща
правен интерес от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.
Същата е редовна.
Особеният представител не дължи внасяне на
д.т. за въззивно обжалване. Жалбата съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои
порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна според който въззивната жалба не е основателна.
И двете страни не са
направили искания за събиране на нови доказателства пред ПлОС.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при
условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и
според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на
спора и правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната
жалба пороци,поради което същото следва да бъде потвърдено,като според
въззивната инстанция са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на
въззивното решение чрез препращане към мотивите на РС-Плевен ,които засягат всички значими за решаване на делото
спорни въпроси и възражения.
Заедно с това Плевенски окръжен съд
намира ,че е необходимо да бъдат изложени допълнително по –подробни мотиви що
се отнася до основния акцент ,който се съдържа както и в писмения отговор на
ответника и се повтаря във въззивната жалба и който касае
тълкуването и прилагането на нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , която
предвижда задължение за предишния кредитор / цедента / да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането и дали в
конкретния случай това задължение е изпълнено и какво е неговото значение за
действието на договора за цесия и за изхода на правния спор изобщо.
Жалбоподотелят счита
,че съобщаването на длъжника за направената цесия от 01.12.2016г. от „Вива кредит „ ООД на
Агенция за контрол на просрочени задължения на вземането срещу Ф.Е.М., не е
извършено и до настоящия момент. Развиват се съображения ,че връчването на
съдебните книжа ,ведно с приложеното към тях уведомление за извършена
цесия по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК в
хода на исковото производство не представлява надлежно уведомяване на длъжника
, а и назначаването на особен представител на длъжника в исковото производство на осн. чл. 47, ал. 6
от ГПК също така не води до надлежно уведомяване на самия длъжник .
На първо място следва да се отбележи ,че тези съображения не са пряко относими към конкретния случай , доколкото
при него уведомяването на длъжника за извършената цесия е извършено според
Плевенски окръжен съд надлежно с изрично писмено уведомление ,което е изпратено
с писмо до адресата –длъжника и което е било получено от неговата майка Б.М. със задължение до го предаде на адресата. В
т.см. съдът възприема писмените доказателства , вложени на л. 22- 26 от делото
на РС-Плевен ,които не са били оспорени от ответника по иска чрез неговия
особен представител. В случая ,връчването
на уведомлението за извършената цесия е станало при условията на чл. 46, ал.4
във вр. с ал . 2 във вр. с ал. 1 от ГПК ,които дават основание да се приеме ,че
с получаването на съобщението / уведомлението / от другото лице –майката на
длъжника ,която се е съгласила да го получи и е поела задължение да го предаде,
връчването е било извършено на адресата.
Поради това
развитите от жалбоподателя оплаквания, свързани с това дали връчването на
книжата ,в т.ч. и на уведомлението за извършената цесия, в хода на исковото
производство и на особения представител –адвокат представляват редовно уведомяване на адресата
за извършената цесия са ирелевантни за настоящия правен спор,тъй като това
връчване не е извършено по посочения в жалбата способ – в хода на съдебното производство , а
е извършено редовно в хипотезата на чл. 46, ал. 4 от ГПК преди това – на 22.07.2019г.
Дори и това връчване, обаче, да не беше
редовно извършено на посочената дата – 22.07.2019г., то Плевенски окръжен съд
отново би приел, че е налице уведомяване на длъжника за извършената цесия
,което е станало именно чрез връчването на съдебните книжа в хода на исковото
производство на особения представител на длъжника . В т.вр. съдът се позовава
на известната му съдебна практика в това отношение - вж. Решение №198/ 18.01.2019г. на ВКС по т.д.№
193/ 2018г. , І т.о. ,докладчик съдия Кристияна Генковска. В него ,макар пряко
разглежданият въпрос да е свързан с обявяването на предсрочна изискуемост на задълженията по договор за кредит , а не с
уведомяването на длъжника за цесията ,то все пак е прието ,че „ връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно ,ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици .„
Заедно с това , следва да се отбележи ,че в производството по делото пред РС-Плевен, а и пред Окръжен съд-Плевен длъжникът ,чрез
особения му представител не е твърдял ,че има извършени други плащания по
дълга /извън 100лв. ,които са съобразени от РС-Плевен / към стария кредитор в
какъвто случай само възражението за ненадлежно уведомяване за цесията би имало
значение при преценка на основателността на установителния иск. Целта на въпросното съобщаване на цесията на длъжника ,предвидено в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е да бъде защитен длъжника срещу претенцията на новия кредитор в случай ,че
изпълни частично или изцяло на стария си кредитор .Затова ,ако длъжникът
изпълни изцяло или частично на стария си кредитор преди да му е съобщено за
цесията ,това изпълнение ще е валидно и
ще погаси неговото задължение. Когато
,обаче ,в изследваната фактическа обстановка не са въведени от страна на ответника по иска твърдения за
каквото и да било изпълнение от страна на длъжника на неговото задължение към
стария кредитор ,то възражението ,че цесията не е съобщена на длъжника е
ирелевантно за правилното решаване на спора ; то е само формално направено и ще
е без всякакво значение за това дали ответникът има задължение към новия
кредитор/цесионера /и в какъв размер е то .Заедно с това ,въпросното възражение изобщо не засяга действителността на договора
за цесия и неговото прехвърлително действие по отношение на вземането.
На второ място , в конкретния случай в
исковата молба е обективирано твърдението за извършената цесия ,към нея
също така са приложени и документите за извършената цесия ,в т.ч. и
уведомленията до ответника за цесията . ПлОС намира ,че след като в конкретния случай РС-Плевен е
приел ,че е извършено редовно връчване на книжата/ исковата молба и
приложенията към нея / на ответника при
условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК ,то от това следва извода ,че следва да се
счита ,че на ответника е връчено и уведомлението за извършената цесия на
вземането срещу него. В т.вр.,според настоящия съд , връчването на
книжата на особения представител на длъжника ,назначен при условията на чл.
47,ал.6 от ГПК също така представлява надлежно уведомяване на длъжника-
ответник . В т.см.е посоченото по-горе Решение №198/ 18.01.2019г. на ВКС по т.д.№
193/ 2018г. , І т.о. ,докладчик съдия Кристияна Генковска. Съобщаването на
цесията на особения представител на ответника не представлява действие на разпореждане с предмета на делото от
страна на този особен представител ,поради което и на осн. чл. 34 ,ал. 3 от ГПК
да изисква изрично пълномощно с каквото
особеният представил безспорно не разполага.
Самият договор за цесия безспорно представлява разпореждане с
материалното право , но получаването на съобщение за тази цесия от длъжника няма характер на такова разпореждане.Съобщението до длъжника за цесията ,респ. неговото получаване от
длъжника , не е елемент от договора за цесия и не е условие за действителността
на този договор. То ,както беше изяснено
по –горе има значение само в случай ,че длъжникът твърди ,че е извършил
частично или пълно плащане на стария си кредитор преди да е надлежно
уведомен за извършената цесия.
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че длъжникът е редовно уведомен за
извършеното прехвърляне на вземането от първоначалния му кредитор „Вива кредит” ООД на правоприемника АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД и
по тази причина договора за цесия има действие спрямо него в хипотезата на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД . В т.вр. следва да се отбележи ,че няма пречка уведомяването
на длъжника за извършената цесия да бъде извършено и от цесионера въз основа на
изричното му упълномощаване от цедента ,което е станало с пълномощното , вложено
на л. 26 от делото на РС.-Плевен. В това отношение съдебната практика е
безпротиворечива.
Иначе ,Плевенски районен
съд е разгледал и съобразил както изрично направените от ответника твърдения за
нищожност на отделни клаузи от договора за кредит ,така и служебно се е занимал
с този въпрос и е отчел всички пороци в отделните клаузи на договора, водещи до
тяхната недействителност в резултат на което е редуцирал значително претендираните задължения ,като е отхвърлил
иска по отношение на следните суми:
397,71 - такса за експресно разглеждане на документи; 397,71 лева - неустойка
за неизпълнение на договорно задължение; 145 лева - разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземания и остатък за главница в размер на 100 лева,
за разликата от 800 до 900 лева.
Плевенски окръжен
съд не намира основание да приеме за
недействителни и други клаузи на процесния договор за кредит ,в т.ч. и по
отношение на договорената възнаградителна лихва и на договорения ГПР и годишен
лихвен процент.
Поради тези
съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на ПлРС
следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход
на делото ,следва жалбоподателят да заплати на въззиваемата страна направените
от нея деловодни разноски .В тях влиза сумата 372 лв. заплатена за особения
представил -адв.А. ,както и сумата 150 лв. ,определена от съда в хипотезата на чл. 25, ал.1 от
НЗПП за осъщественото пред въззивната
инстанция процесуално представителство на въззиваемата страна от юрисконсулт .Съдът
не намира основание да се присъжда възнаграждение за юрисконсулт в максималния
размер от 300лв. с оглед на фактическата и правна сложност на делото ,която не е по –голяма от обичайната
за този вид дела .Заедно с това съдът намира ,че не следва да се присъжда допълнително и сумата от 50лв. на осн. чл. 13,
т.2 от НЗПП ,тъй като подобно възнаграждение следва да се присъди
само когато действията на юрисконсулта се изчерпват единствено с
подготовката на документи за завеждане на дело, а когато е налице и осъществено
процесуално представителство от него , то тогава се присъжда само възнаграждение в хипотезата на чл. 25 от НЗПП,
а двете възнаграждения не се кумулират.
Водим от горното
,Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение от
06.10.2020г. , постановено по гр.д.№ 526/ 2020 г. на Плевенски
районен съд.
ОСЪЖДА Ф.Е.М. , с
ЕГН **********,***, да заплати на
“АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”
ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. П.В. № **, ет.*, п.к.1527, представлявано от
законния си представител И.Ц.К. –
управител, сумата 522 лв. /сбор от 372
лв. и 150лв./, представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :