Решение по дело №78/2024 на Административен съд - Перник

Производството по реда чл.208 – чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция АРОК към Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], чрез юрисконсулт С. Т., против Решение № 480/12.12.2023 г., постановено по АНД № 326/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

Касаторът излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр. с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Твърди, че районният съд, макар да е събрал всички относими към спора доказателства, е направил неправилни изводи и е тълкувал превратно закона. Прави искане за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция АРОК към Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], се представлява от юрисконсулт Тодорова, която поддържа жалбата, доводите в нея и заявените искания.

Ответникът по касационната жалба А. А. К. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], чрез пълномощника си адв. Я. С. от АК – Перник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски и представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор К. Т., изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл.218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С оспореното Решение № 480/12.12.2023 г., постановено по АНД № 326/2023 г., Районен съд – Перник е отменил Наказателно постановление № 8016/18.01.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция АРОК към Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], с което на А. А. К. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. /четири хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/, във връзка с чл.8, ал.2 и ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Извършеното нарушение се изразявало в това, че на 04.01.2023 г., в 15:43 часа, на АМ С., км.35, на разклона за [населено място] село - на територията на община Перник, движещото се в посока от [населено място] към [населено място] село МПС с четири оси с две управляеми оси [Марка] с рег. № [рег. номер], с водач А. А. К., превозвало взривена фракция, като след измерване от страна на контролни органи на АПИ – [населено място] с електронна мобилна везна за измерване на маса и по осово натоварване на пътно превозно средство модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5 м се установило, че при измерено разстояние между осите 1,38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 33,765 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т. Превишението било с 14,765 т, предвид разпоредбата на чл.7, ал.1, т.5, б.„в” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. На място свидетелят А. М. А. съставил АУАН № 0009446/04.01.2023 г., в който приел, че установения факт досежно констатираното превишаване на стойностите по чл.7, ал.1, т.5, б.„в” вр. чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., осъществява състава на административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.„а” от Закона за пътищата, вр. чл.8, ал.1 и ал.2 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като посочил, че водачът не представя документ за платена пътна такса за специалното ползване на пътищата. Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения. Въз основа на акта и представените материали административнонаказващият орган направил извод, че А. А. К. е извършвал движение с тежко пътно превозно средство /ППС/, без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата /разрешително/, поради което издал срещу него посоченото по-горе наказателно постановление.

Това наказателно постановление е било предмет на разглеждане в съдебното производство по АНД № 326/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

За да постанови обжалваният съдебен акт въззивният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл.56, ал.3, т.1 от ЗП и приложената Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на административнонаказващия орган /АНО/ по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН; АУАН е издаден от длъжностно лице с доказана материална компетентност съгласно чл.56, ал.2 от ЗП, предвид приложената Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ. Констатирал е, че от събраните доказателства се установява възприетата от АНО фактическата обстановка, тъй като управляваното от наказаното лице ППС е тежко, с четири оси с две управляеми оси, и при измерено разстояние между осите 1,38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 33,765 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, като същевременно водачът не е представил документ за платена пътна такса за специалното ползване на пътищата. Същевременно обаче районният съд е приел, че установеното от фактическа страна не изпълва приложения административнонаказателен състав на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.второ във връзка с чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.2 и ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. и като е изложил съответни разсъждания в тази насока е отменил наказателното постановление.

Решението е неправилно.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на въззивния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Проверката е извършена от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“, оправомощени за това, съобразно чл.37, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице по чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция АРОК към Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], оправомощен със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, съобразно чл.56, ал.3, т.1 от Закона за пътищата. И двата акта съдържат задължителните законоустановени реквизити. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и правилата на чл.36 и сл. от ЗАНН. При налагането на административното наказание са съобразени разпоредбите на Раздел IV от ЗАНН.

От друга страна, с разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Съгласно чл.53, ал.1, т.2 от ЗП се наказват физическите лица нарушили разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности по движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Именно като водач на моторното превозно средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение, А. К. е физическото лице, извършител на нарушението по смисъла на чл.53, ал.1 от ЗП. Респ. за превозвача съществува задължението да осигури разрешителното по чл.15, ал.3 от Наредбата, но за водача тежи задължението да осъществи превоза при спазване на изискванията на закона, включително да разполага с издадено разрешително. Неизпълнението на това задължение от страна на водача обуславя отговорността му по чл.53, ал.1 от ЗП, поради което и дадената от административнонаказващия орган квалификация е законосъобразна.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП е неотносима, доколкото ЗДвП касае изискванията към пътните превозни средства за участие в движението, а Законът за пътищата засяга управлението на безопасността на пътната инфраструктура. Участието на органите на МВР в контрола на извънгабаритните и/или тежки ППС, осъществяван от АПИ, е с цел съдействие и няма отношение към законосъобразното протичане на административнонаказателното производство.

Предвиденото в чл.53, ал.1 от ЗП административно наказание глоба е в размер [рег. номер]. [рег. номер]. В случая е наложена глоба [рег. номер]., т.е. над средния за съответното нарушение. АНО не е изложил каквито и да е съображения, свързани с относимите към индивидуализацията на наказанието обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН. При определяне на наказанието съгласно посочената разпоредба наказващият орган е длъжен да определи такова в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, след като съобрази тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, така че наложената административна санкция да изпълни предназначението си по чл.12 от ЗАНН.

Според настоящата инстанция, конкретният размер на наложената глоба не е съобразен с посочените критерии, поради което не може да се обоснове извод за справедливост на същия. Извършеното деяние представлява изолирана проява и с оглед възрастта на нарушителя, липсата на данни той да е наказван с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на ЗП или при извършване на нарушението да се е създала реална или дори потенциална опасност за движението по републиканския път, както и до повреждане или износване на пътната инфраструктура, отговорността му следва да бъде смекчена, като размерът на наказанието бъде определен в минималния, предвиден от закона размер, а именно: на 1000,00 лв. /хиляда лева/.

Видно от всичко гореизложено е налице основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС – Перник, като вместо него следва да бъде постановено решение, с което НП да бъде изменено, като наложената имуществена санкция бъде определена в минимално предвидения размер от 1000,00 лв. /хиляда лева/.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.1 и 3 от АПК и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, следва и на двете страни да се присъдят разноски, съразмерно на уважената/отхвърлена част на жалбата. Според съда, в полза на юридическото лице, в чиято структура е органът, издал процесното НП, а именно: Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], за всяка от инстанциите – въззивна и касационна, се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на по 120,00 лв., а съразмерно на уважената част - в размер на по 30,00 лв., или общо за двете инстанции 60,00 лв. /шестдесет лева/.

Заплатено е адвокатско възнаграждение от А. К. в размер на 700,00 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 02.02.2023 г., представен по АНД № 326/2023 г. на Районен съд – Перник, както и 700,00 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2024 г., представен по настоящото КАНД № 78/2024 г. по описа на Административен съд – Перник /същите са в минимално предвидените съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 3000,00 лв., в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на по 525,00 лв. за всяка съдебна инстанция, или общо: 1050,00 лв. /хиляда и петдесет лева/.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 480/12.12.2023 г., постановено по АНД № 326/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, и В. Т. П.:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8016/18.01.2023 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ в дирекция АРОК към Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], с което на А. А. К. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. /четири хиляди лева/ за извършено административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/, във връзка с чл.8, ал.2 и ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 4000,00 лв. /четири хиляди лева/ на 1000,00 лв. /хиляда лева/.

ОСЪЖДА А. А. К. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], Д. З. на Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], бул. Македония“ № 3, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер на 60,00 лв. /шестдесет лева/.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – [населено място], бул. Македония“ № 3, Д. З. на А. А. К. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [адрес], направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер на 1050,00 лв. /хиляда и петдесет лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.