Решение по дело №410/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 503
Дата: 18 април 2022 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20227040700410
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер           503                            от 18.04.2022г.,                                   град Бургас

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                      

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на седми април две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

                                                                                  Председател: Румен Йосифов

                                                                               Членове: 1. Диана Ганева

                                                                                                2. Галя Русева

 

при секретаря С. Х. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер  410 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ОДМВР Бургас, РУ Несебър, против Решение №4/14.01.2022г., постановено по АНД №1130/2021г. по описа на Районен съд –Несебър. Счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. С подадената касационна жалба от съда се иска да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение и отмененото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – В.Ц.Ч., редовно уведомен, не изпраща представител. По делото е постъпил отговор на касационната жалба с искане решението на РС-Несебър да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за основателна. Съображенията за това са следните:

 

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 4/14.01.2021г. постановено по АНД 1130/2021г. по описа на РС – Несебър, с което е отменено наказателно №21-0304-001215/31.08.2021г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на В.Ц.Ч. ***, на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. С решението съдът е осъдил ОДМВР Бургас да заплати на Ч. направените по делото разноски в размер на 300 лв. –заплатено възнаграждение за едни адвокат, съразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

 Районният съд е приел за установено, че на 05.08.2021г. Ч. посетил лекар поради наличието на болезнена подутина на гръдната стена в областта на лявата гърда. За извършения преглед му бил издаден амбулаторен лист № 000963 от 05.08.2021г. (на л. 33 от АНД №1130/2021г.), с който му била поставена диагноза: „Абсцес на кожата, фурункул и карбункул на торса“. Предписана му била терапия, като изрично било посочено „Да не  използва обезопасителен колан при шофиране за периода от минимум 1 месец“.

По делото не се спори, че на 08.08.2021г., около 11:20 часа, в к. к. „Слънчев бряг“, до хотел „Континентал“,  Ч. управлявал лек автомобил „Мерцедес С 560 4 Матик“ с рег. №СВ 7676НН. По същото време на посоченото място Рангел Вълков – ст. полицай при ОД на МВР Пловдив, изпълнявал служебните си задължения като командирован полицейски служител на територията на РУ Несебър. Спрял автомобила за проверка, установил самоличността на водача и му съставил АУАН бл. № 155332 от 08.08.2021г. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на водача на 08.08.2021г. и подписан от него без възражения. В законоустановения тридневен срок също не са постъпили писмени възражения срещу АУАН. Въз основа на АУАН АНО е издал оспореното наказателно постановление. Тази фактическа обстановка съдът е приел въз основа на приетата административна преписка, както и приобщения като доказателство амбулаторен лист от 05.08.2021г., издаден от д-р Симеонов.

При така установените факти, съдът е направил извод за основателност на въззивната жалба. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената Заповед № 8121з-515/14.45.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. На следващо място съдът е намерил, че АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, но е налице хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП. РС – Несебър е счел, че по делото е доказано от представения амбулаторен лист, че към датата  на проверката Ч. е страдал от заболяване, което не е позволявало да ползва обезопасителен колан.

Настоящата инстанция намира обжалваното решение е неправилно.

Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

 В разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗДвП изчерпателно са изброени случаите, в които законодателят допуска възможност да не се използват обезопасителни колани, а именно: бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите – при управление на автомобила с учебна цел.       

 Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Към момента на констатиране на нарушението липсва какъвто и да било медицински документ, който да установява обострено състояние на заболяването, за да може да се изключи задължението за поставяне на колан, като В.Ч. не е заявил за наличието на здравословен проблем към момента на проверката. Напротив, Ч. е подписал АУАН без възражения, като такива не са постъпили и в законоустановения 3-дневен срок. С депозиране на жалбата пред РС-Несебър жалбоподателят, ответник по касация в настоящото производство, е депозирал за първи път амбулаторен лист с отбелязване да не използва обезопасителен колан при шофиране за период от минимум един месец, който период съвпада с датата на проверката.

С касационната жалба касаторът е оспорил автентичността на представения амбулаторен лист. В тази връзка е изискана справка от РЗОК Враца на коя дата е издаден амбулаторния лист. Във връзка с постъпилото в РЗОК Враца писмо за представяне на информация на коя дата е издаден амбулаторен лист №000963 от д-р Анатоли Симеонов, е последвал отговор от здравната каса, че през 2021г. няма отчетен амбулаторен лист с този номер към НЗОК/РЗОК.

Във връзка с оспорване на амбулаторния лист, касаторът е отправил и искане до управителя на комплексен онкологичен център Враца да представи копие от журнала, в който е заведен амбулаторния лист, издаден от д-р Анатоли Симеонов на дата 05.08.2021г., като отговор не е постъпил.

Нито ЗДвП, нито правилника за приложението му, поставят някакви изисквания за формата и начина по който лицата следва да установяват физическото си състояние, което е пречка за поставянето на обезопасителни колани.

С оглед оспорване автентичността на представения амбулаторен лист и представените в настоящото производство доказателства, както и поради липсата на други доказателства в подкрепа на твърденията на Ч. относно здравословното му състояние, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно, издадено е от компетентен орган и отговаря на изискванията на закона, съдържа всички изискуеми реквизити и наложеното наказание е справедливо.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира, че решението на районния съд следва да се отмени, а по съществото на спора – да се потвърди наказателното постановление.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение №9/12.01.2022г., постановено по АНД №1130/2021г. по описа на Районен съд –Несебър

 и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 21-0304-001215/ 31.08.2021г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                           2.