Решение по дело №138/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от М. М. Х., [ЛНЧ], г. на ***, с адрес по р. л.: [населено място], ***, ***, подадена против Решение № 1042 от 28.01.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет /МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Излага съображения, че: в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ административният орган не е обсъдил по същество предоставената от оспорващия информация; установено е, че н. на в. с. в *** води до о. с. от п.; голяма е вероятността при п. м. на оспорващия, той да бъде п. да и. д., които да се квалифицират като „в. п.“ или „п. п. ч.“, въпреки н. му да у. в подобни дейности; неправилно е заключението на административния орган за неприложимост на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ спрямо оспорващия; административният орган не е взел под внимание, че дори след п. на р. на Б. А. през м. декември 2024 г. о. на с. в п. А. остава к.; обжалваното решение не е съобразено и с актуалната позиция на ВКБООН; връщането на оспорващия в *** би нарушило правата му по чл. 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 3 от ЕКПЧ. Позовава се на практика на Съда на ЕС и на ЕСПЧ. Моли оспореното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата. Счита, че не е възможно да се върне в ***, тъй като положението в *** не е с., има в. с.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че оспореното решението е законосъобразно. Излага съображения, че: за оспорващия липсват основания за предоставяне на м. з.; след издаване на оспореното решение са настъпили промени, но и при новата обстановка не се установяват основания за предоставяне на м. з., още повече че видно от събраната информация, обстановката е благоприятна за оспорващия; предвид, че не се установява п. в. к., както и и. н. на б. н. на територията на ***, липсват и основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В представени писмени бележки излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, встъпила в образуваното съдебно производство, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по молба за предоставяне на м. з. Вх. № 358 от 09.09.2024 г. на РПЦ – [населено място], до ДАБ при МС, от М. М. Х., г. на ***.

Оспорващият е бил р. чрез попълване на Р. л. Рег. № УП 3949 от 09.09.2024 г., като М. М. Х., от м. п., г. – ***, е. п. – к., р. на ******** в ***, п. ***, р. – м., с., о. – н., с. п. – [семейно положение], б. д. за с. В р. л. е посочено, че в. а. и к. е. Р. л. е изготвен в присъствието на преводач от а. е. Оспорващият е р. с [ЛНЧ].

С оспорващия е проведено интервю на 19.09.2024 г. в присъствието на преводач от а. е. Интервюто е обективирано в Протокол с Рег. № УП 3949 от 19.09.2024 г. Оспорващият е потвърдил казаното от него при попълване на р. л. По време на интервюто е посочил, че: е н. *** на 17.08.2024 г. и е в. н. в *** на 18.08.2024 г.; на 21.08.2024 г. е в. н. в Република България; в страната си се придвижвал н., защото бил и. за в. с.; целта на пътуването му била България, защото е стабилна страна; не е бил а. или о. в *** или в друга държава; не е и. п. заради е. си п., нито заради и. от него р.; не е у. в р. о.; преди да отпътува от ***, е ж. в н. м. в о. Х.; с. му, т. му д. и р. му ж. в ***; не е о. в. си с.; не е п. п. за р. в. с.; не е ч. в п. п. или о.; не е бил ч. на в. г.; не е в. във в. с а. или п. в държавата си по произход; напуснал *** заради в. и тъй като нямало с., б. и с.; виждал е с. да б. района до н. д.; през 2016 г. е била б. к. им; нямал близки или познати, които да са п. вследствие на в. д.; към настоящия момент положението в н. р. било с., но не на 100 процента; отдавна искал да напусне страната си, но не е и. п.; не е имало з. към него или към с. му; не е било о. н. върху него или срещу негови близки.

В Писмо Рег. № М-16891 от 08.10.2024 г. /Рег. № УП 3949 от 09.10.2024 г. на ДАБ при МС/ на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето М. М. Х., р. на ******** в ***, в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение № 1042 от 28.01.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М. М. Х.. В мотивите е прието, че за молителя не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ.

Решението е връчено на оспорващия на 25.02.2025 г. Жалбата срещу решението е подадена на 04.03.2025 г.

По доказателствата са приети изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ: Справка Вх. № ЦУ-1841 от 23.08.2024 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка /към 23.08.2024 г./ в ***; Справка Вх. № ЦУ-1852 от 27.08.2024 г. относно ***, с данни за състояние на с. в р. на Д., Х., Х., К., Л. и Т.; Справка относно актуалната политическа и икономическа обстановка /към 14.01.2025 г./ в ***; Справка относно актуалната обществено-политическа обстановка /към 14.03.2025 г./ в ***; Справка относно актуалната обществено-политическа обстановка в *** /към 08.04.2025 г./.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореното решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ при МС, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона форма, съдът приема за валиден. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия.

Оспореното решение е издадено и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми.

От доказателствата по делото е установено, че в хода на административното производство, от интервюиращ орган, с ч. е проведено интервю в присъствие на преводач и на език, който молителят за закрила владее – а. Интервюто е удостоверено официално с протокол, съгласно чл. 63а, ал. 3, изр. 1, пр. 2 от ЗУБ. Текстът на протокола е бил преведен на ч. на разбираем от него а. е., като му е била дадена възможност да прави коментари по него, да предостави разяснения за грешки в превода или за отразени в него неточности, непосредствено след края на интервюто, съгласно чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ. Протоколът е подписан от оспорващия с изрично потвърждение, че няма възражения по написаното в него, като по този начин е потвърдил, че съдържанието на протокола правилно отразява проведеното с него интервю.

Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на оспорващия за предоставяне на м. з., каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа.

При произнасянето си административният орган е спазил разпоредбите на чл. 35 от АПК и чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като е изяснил относимите за случая факти и обстоятелства, обсъдил е изложеното от оспорващия в проведеното с него интервю, преценил е обстоятелствата, свързани с личното положение на оспорващия и с държавата му по произход. Изпълнено е и изискването на чл. 36, ал. 1 от АПК. Съобразени са данните за обществено-политическата и икономическа обстановка в ***, съдържащи се в изготвените от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ справки.

Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

В разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на ч. се предоставя статут на бежанец в Република България – ч. да е извън държавата си по произход и да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

Оспорващият е р. в РПЦ – [населено място] при ДАБ, като с. г., предвид което за държава по произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме ***. В разглеждания случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с оспорващия интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, в държавата му по произход. Оспорващият не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл. 8 ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на чл. 8 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат по дискриминационен начин. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от оспорващия бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход ***. Кандидатът за закрила посочва, че се придвижвал в страната си н., тъй като бил и. за в. с. Н. за в. с. не може да обоснове риск от преследване по смисъла на закона. Относно заявеното от ч., че д. му е бил б. през 2016 г., липсват данни тази а. да е била насочена конкретно към него и с. му. Наред с изложеното, случилото се през 2016 г. не е било причина оспорващият да напусне ***, тъй като той е п. да ж. в държавата си по произход още 8 години след това. Липсват по делото доказателства за наличие на действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5, т. 5 от ЗУБ. Липсват и доказателства за действия на субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към с. г. Върху оспорващия не е било о. н., както и самият той е заявил в интервюто си. Същият не е о. и не е бил п. в държавата си по произход или в друга държава, не е бил з. или п. по е. или р. п. в ***. В бежанската история на кандидата за убежище не се съдържат твърдения за конкретни действия на преследване или п. с мащаб, достигащ границата на преследване, нито за риск от такова.

Липсват данни за настъпили събития, след като ч. е напуснал държавата си по произход, или за извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ.

Относно твърденията в жалбата, че н. на в. с. в *** води до о. с. от преследване, следва да се посочи, че опасения от преследване поради н. на в. с. сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. Мотивът, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на ***, е общата обстановка на н. в страната заради в. и н. му за в. с. Така заявеното от ч. не може да се счита за преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, тъй като не са изложени данни за системно поведение от страна на представители на която и да е а. или друга в. о. в ***. По делото няма данни и не се установява от други източници на информация, че в периоди преди и около напускането на *** от ч., в тази страна да са били осъществявани а. по ч. или м. м. на лица, от а. или други субекти там. Ето защо не са налице хипотезите на параграф 169, 170 и 171 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. В тази насока следва да се посочи, че с оглед текста по параграф 170 от Наръчника, в случая ч. не доказва, че при връщането му в страната по произход същият ще бъде и. да в. О. на оспорващия, че ще бъде п. да о. в. си с., не са достатъчни, за да се направи извод, че следва да му бъде предоставен статут на бежанец, тъй като тези о. не обосновават наличието на р. з. от преследване. Наред с изложеното, от информацията за общото положение в *** след с. на в. през декември 2024 г., не може да се направи извод за съществуващи към настоящия момент о. от реално преследване на лица с цел в. в р. на а. в страната.

Бежанската история на ч. не сочи на каквито и да било актове от страна на субекти на преследване по смисъла на чл. 6 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена м. з., за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Не се сочат оплаквания за актове, достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, нито съвкупност от различни достатъчно тежки мерки, за да достигнат необходимата степен на засягане на съответното лице. Действително, о. за о. на в. с. в *** е разгледан в Решение на Съда на Европейския съюз (шести състав) от 19 ноември 2020 г. EZ срещу B. D., Дело C-238/19. Съдът приема, че в контекст на о. г. в., характеризираща се с м. и с. и. на в. п. или п. с. ч. чрез използване на н. в., се предполага, че и. на в. с. предполага и. на такива п. от конкретния субект. Ако в тази ситуация той отказва да и. в. с. и именно поради това е преследван, може да е налице основание за закрила. Но в разглеждания случай в бежанската история се сочи, че ч. не е бил п. към в. с. и не е бил с. на в. с., а се е придвижвал н., тъй като не и. да с. като в.

Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Относно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, административният орган правилно е приел, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради „р. о. от с. н. или е.“ - т. п. по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Правилно е прието и че за с. г. не се установява да е бил п. да отпътува от ***, поради р. о. от и. или н. или у. о., или н., по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Няма и изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на ч., който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от т. п., като: тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради б. н. в случай на в. м. или в. к. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради б. н. в случай на в. в. или м. к. е формулирано като т. п. и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от м. закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, е запазило своето значение. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и правилно, с оглед фактите е преценил бежанската история на ч., съобразно разписаното в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съобразен с доказателствата по делото е изводът на административния орган, че ч. г. не е бил изложен на р. о. от т. п., като т. з. срещу ж. или л. му на ц. л., поради б. н. в случай на в. м. или в. к. Предвид информацията, че ситуацията в *** не достига до границите на м. в. к. и поради липсата на т. з. във връзка с такъв, не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Доколкото личната бежанска история на оспорващия се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му /в този смисъл е Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспорения акт, че следва да се вземе предвид влиянието на международни организации, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, завърнали се бежанци и приемни общности, както и на търсещи закрила лица и бежанци. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю, както и към датата на издаване на оспорения акт, не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при съобразяване с установената фактическа обстановка.

Преди датата на издаване на акта, а и към настоящия момент, са налице данни за промяна в обстановката в ***, за което и след издаването на оспорения акт са изготвени от ДАБ справки от 14.03.2025 г. и 08.04.2025 г., но от изложените в тях данни не може да се направи извод, че за оспорващия е налице реална опасност по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Наличието на н. е естествена последица от осъществилите се събития, която би п. б. у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице р. о. от т. п. спрямо оспорващия, в следствие на събития, настъпили, след като ч. е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/.

Не се установява, че о. от в. или с. на п. Б. А. променя положението в *** в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източници е видно, че с. на в. не е довела до н. или п. на с. н. или е., или на и., н. или у. о., или н., или т. з. срещу ж. или л. на цивилни лица поради б. н.

Видно от представените по делото справки от 14.01.2025 г., 14.03.2025 г. и 08.04.2025 г., *** е в преход; Н. в. в *** обявяват сформирането на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация; В бюлетин на ВКБООН се посочва, че считано от 08.12.2024 г., към 27.03.2025 г., 371 900 с. са се з. обратно в *** от съседни страни. С тези лица общият брой на хората, преминали обратно в *** от началото на 2024 г., възлиза на 732 700 души; Същевременно, според данни от Работната група за вътрешно разселените лица, считано от 27.11.2024 г., около 926 000 вътрешно разселени лица също са се з. в районите си на произход в ***; По отношение на вътрешното разселване, широко мащабно проучване на намеренията, проведено от ВКБООН показва, че един милион вътрешно разселени лица, ж. в л. и о. в ***, възнамеряват да се з. в районите си на произход в рамките на една година; Проучването, проведено в 514 места за вътрешно разселени лица, подчертава, че намеренията за в. са особено силни в И., като б. ф. з. в И. и А. /Х./ са основните д.; По отношение на реакцията на ВКБООН, Комисариатът продължава да играе ключова роля в подкрепата на разселените и завърналите се лица в ***, като осигурява достъп до основни услуги и защита; За да подпомогне тези движения, ВКБООН осигурява специални транспортни услуги, гарантирайки, че вътрешно разселените лица могат да се завърнат по безопасен и достоен начин; Подкрепяните от ВКБООН обществени центрове остават в основата на услугите за закрила, като 106 от 122 оперативни центъра предоставят критична помощ на з. се лица, вътрешно разселени лица и приемни общности; Тези центрове предлагат правна помощ, селскостопанска подкрепа, медицинска помощ, психично здраве и психосоциални услуги; Скорошните инициативи включват в. на п. д., разпределяне на селскостопански субсидии, предоставяне на помощни комплекти, подкрепа за образованието на децата, разпределяне на основни помощи; Към 03.04.2025 г. ВКБООН изчислява, че считано от 08.12.2024 г., около 372 550 с. са п. обратно в *** от съседни страни; По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 27.03.2025 г. 1,05 милиона вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си.

От горепосочените справки е видно, че ситуацията в *** се характеризира с п. ниво на с. за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в ***, желанието на с., напуснали страната си, да се з. в нея, както и положителните сигнали в поведението на н. с. в. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници е видно, че дори и да се приеме, че е налице в. к. в ***, то същият не е повсеместен и не е насочен пряко към м. граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в р. си к. или в друго населено място молителят ще бъде изложен на т. з. срещу ж. или л. му поради б. н., породено от в. к.

С оглед изложеното и предвид личната бежанска история на оспорващия, съдът приема, че правилно искането му за предоставяне на м. з. /хуманитарен статут/ е счетено за неоснователно.

По отношение на оспорващия липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – ч. от неговото с. по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ да има предоставена м. з., нито се сочат доказателства от страна на оспорващия, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Предвид изложеното, за оспорващия не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ.

По изложените съображения, оспореното решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. Х., [ЛНЧ], г. на ***, с адрес по р. л.: [населено място], ***, ***, подадена против Решение № 1042 от 28.01.2025 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на М. М. Х..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.