РЕШЕНИЕ
№ 1372
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110110425 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искови претенции, предявени от З. Ш. З., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. „Т.“ № **, ет.**, ап.** против „М. К.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град В., ул. „Г. П.“ № **
с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с искане да се
осъди „М. К.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на З. Ш. З., ЕГН **********
следните суми:
1./ трудово възнаграждение за м. май 2023 г. – 1 454.96 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 237.64 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.07.2023 г. до 14.08.2024 г.;
2./ трудово възнаграждение за м. юни 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 298.39 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.08.2023 г.. до 14.08.2024 г.;
3./ трудово възнаграждение за м.юли 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 254.55 лева, представляваща, дължима лихва за забава
считано от 01.09.2023 г.. до 14.08.2024 г.;
4./ трудово възнаграждение за м. август 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно със
1
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 233.34 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.10.2023 г.. до 14.08.2024 г.;
5./ трудово възнаграждение за м. септември 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 211.43 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.11.2023 г. до 14.08.2024 г.;
6./ трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата 190.22 лева, представляваща дължима лихва за забава считано
от 01.12.2023 г. до 14.08.2024 г.;
7./ трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 168.30 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.01.2024 г.до 14.08.2024 г.;
8./ трудово възнаграждение за м. декември 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 145.26 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.02.2024 г.до 14.08.2024 г.;
9./ трудово възнаграждение за м. януари 2024 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 123.71 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.03.2024 г. до 14.08.2024 г.;
10./ трудово възнаграждение за м. февруари 2024 г. – 1 939.95 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 100.67 лева, представляваща дължима лихва
за забава считано от 01.04.2024 г. до 14.08.2024 г.;
11./ трудово възнаграждение за м. март 2024 г. – 1 939.95 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 78.38 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.05.2024 г. до 14.08.2024 г.;
12./ трудово възнаграждение за м. април 2024 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 55.34 лева, представляваща дължима лихва за забава
2
считано от 01.06.2024 г. до 14.08.2024 г.;
13./ трудово възнаграждение за м. май 2024 г. – 96.99 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 1.65 лева, представляваща дължима лихва за забава считано
от 01.07.2024 г. до 14.08.2024 г.
В исковата молба, ищецът твърди, че е работел при ответника на
длъжност „ръководител отдел по продажбите“ с уговорено месечно
възнаграждение в размер на 2500 лева с падеж на задължението за заплащане
на трудовото възнаграждение до 30-то число на следващия месец и с
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит 0,6% за всяка година трудов стаж. Твърди, че е изпълнявал трудовите си
задължения, в продължение на 12 месеца, но не му е заплащано трудово
възнаграждение, поради което на 02.05.2024 г. трудовото правоотношение е
прекратено. Заявява, че е изпратил покана за доброволно заплащане на
дължимите трудови възнаграждения, която е получена от работодателя на
07.06.2024 г., но в предоставения 7 дневен срок за доброволно изпълнение, не
е заплатил дължимото трудово възнаграждение. Моли исковите претенции да
бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
претенция. Оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Не
оспорва сключването на трудово правоотношение, но твърди, че същото е във
връзка с възникнало задължение на ищеца към ответника относно закупен от
З. лизингов автомобил. Уговорката била управителя на ответника да му
заплаща лизинговите вноски, на закупения л.а., тъй като той скоро очаквал
пари от продажбата на наследствен имот. З. му предложил да го назначи на
длъжността „ръководител отдел продажби“ като заявил, че не иска да
получава трудово възнаграждение, с оглед невъзможността да му върне
заплатените от М. А лизингови вноски, а след като се уравнят сумите, ще
прекратят трудовото правоотношение. За периода от 11.01.2023 г. до
12.03.2024 г. М. А заплаща лизинговите вноски, дължими от ищеца във връзка
със закупения от последния лизингов автомобил. Общата сума на заплатените
лизингови вноски възлиза на 27 868,20 лева, което е с 6572,75 лева повече от
дължимите месечни заплати. В края на април решили да прекратят трудовия
договор по взаимно съгласие, тъй като ищецът си бил намерил по-високо
платена работа, а се разбрали разликата от 6572,75 лева да погаси на няколко
месечни вноски. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, с оглед събраните по делото доказателства приема следното
от фактическа страна:
На осн. чл. 146, ал.1, т.3 съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че между страните е съществувало трудово
правоотношение по договор от 09.05.2023 г.; че ищецът е заемал длъжността
„ръководител отдел продажби”; че трудовото правоотношение е прекратено
3
със заповед № **/02.05.2024 г.
Прието като писмено доказателство е удостоверение № 7/22.05.2024 г. от
„М. К.“ ООД, от което се установява, че същото е издадено в полза на З. Ш. З.
на длъжност „ръководител отдел по продажбите“ и че за периода от май 2023 г.
до април 2024 г. нетното му възнаграждение възлиза на 17 340,81 лева. От
разчетно – платежните ведомости за периода от юни 2023 г. до април 2024 г. е
видно, че начисленото възнаграждение на З. Ш. З. е в размер на 1939,95 лева
месечно, а за месец април 2024 г. – 576,55 лева, която следва да се изплати в
брой.
От уведомление, по реда на чл. 62, ал.5 КТ, до Национална агенция по
приходите е видно, че основното трудово възнаграждение в полза на З. Ш. З.
при работодател „М. К.“ ООД възлиза на 2500 лева.
Като писмено доказателство е приет трудов договор № **/09.05.2023 г.,
от който се установява, че същият е сключен между „М. К.“ ООД като
работодател и З. Ш. З. като работник. Установява се, че работникът заема
длъжността „ръководител отдел продажби“ с договорено месечно
възнаграждение в размер на 2500 лева, платимо до 30 – то число на следващия
месец. Неразделна част от горепосочения трудов договор е длъжностната
характеристика на длъжността: ръководител отдел продажби. Със заповед №
**/02.05.2024 г., издадена от представляващия „М. К.“ ООД трудовото
правоотношение на З. е прекратено по взаимно съгласие на страните, считано
от 02.05.2024 г. Двата горепосочени документа, носят подписите на страните
по трудовото правоотношение и не са били обект на оспорване, по реда на чл.
193 ГПК.
Приети по делото са 36 преводни нареждания, за периода от 11.01.2023 г.
до 12.03.2024 г., от които се установява, че наредител е М. А, а получател е
„Ф.“ ЕАД. Във всяко от платежните нареждания е посочено основание – З. Ш.
З., вноска по лизинг № ******/00001. По делото като писмено доказателство е
приета декларация, подписана от М. А, роден на 10.04.1981 г., с нотариална
заверка на подписа от 05.04.2024 г. на нотариус с рег. № *** в Нотариалната
камара и район на действие Районен съд – град Варна. От нейното
съдържание се установява, че М. А е заплатил всички лизингови вноски за л.а.
Д. К. с рег. № В **** ТМ като З. З. няма да има финансови задължения към
него относно гореописания автомобил.
По делото като писмено доказателство е прието пълномощно, с
нотариална заверка на подписа, от 15.12.2022 г., на нотариус с рег. № *** в
Нотариалната камара и район на действие Районен съд – град Варна, от което
е видно, че М. А упълномощава З. З. да го представлява пред държавните
институции, както него така и дружеството му „М. К.“ ООД. Отразено е, че
това пълномощно е безсрочно.
От първоначалната съдебно – счетоводна експертиза е видно, че същото
е изготвено на база сключения трудов договор, допълнително споразумение и
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, разчетно – платежни
4
ведомости и фишове за заплати на З. Ш. З.. Посочено е, че дължимото нетно
възнаграждение за май 2023 г. е в размер на 1454,96 лева, а дължимата лихва
за забава – 223,79 лева; за месец юни 2023 г. – 1939,95 лева, а дължимата
лихва за забава – 276,47 лева; за месец юли 2023 г. – 1939,95 лева, а дължимата
лихва за забава – 254,56 лева; за месец август 2023 г. – 1939, 95 лева, а
дължимата лихва за забава – 233,35 лева; за месец септември 2023 г. – 1939,95
лева, а дължимата лихва за забава – 211,43 лева; за месец октомври 2023 г. –
1939,95 лева, а дължимата лихва за забава – 190,23 лева; за месец ноември
2023 г. – 1939,95 лева, а дължимата лихва за забава – 168,31 лева; за месец
декември 2023 г. – 1939,95 лева, а дължимата лихва за забава – 145,27 лева; за
месец януари 2024 г. – 576,55 лева, а дължимата лихва за забава – 36,77 лева;
за февруари 2024 г. – 576,55 лева, а дължимата лихва за забава – 29,92 лева; за
месец март 2024 г. – 576,55 лева, а дължимата лихва за забава – 23,30 лева; за
месец април 2024 г. – 576,55 лева, а дължимата лихва за забава – 16,45 лева.
Общо дължимото брутно възнаграждение възлиза на 22 347 лева, а нетното –
17 340,81 лева, а дължимата лихва за забава общо е в размер на 1809,85 лева.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че допълнителното споразумение е
било осчетоводено, но не е било подписано от страните. От допълнителната
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че без да се съобразява
допълнителното споразумение дължимото нетно възнаграждение и лихва е
както следва - за май 2023 г. е в размер на 1454,96 лева, а дължимата лихва за
забава – 223,79 лева; за месец юни 2023 г. – 1939,95 лева, а дължимата лихва
за забава – 276,47 лева; за месец юли 2023 г. – 1939,95 лева, а дължимата
лихва за забава – 254,56 лева; за месец август 2023 г. – 1939, 95 лева, а
дължимата лихва за забава – 233,35 лева; за месец септември 2023 г. – 1939,95
лева, а дължимата лихва за забава – 211,43 лева; за месец октомври 2023 г. –
1939,95 лева, а дължимата лихва за забава – 190,23 лева; за месец ноември
2023 г. – 1939,95 лева, а дължимата лихва за забава – 168,31 лева; за месец
декември 2023 г. – 1939,95 лева, а дължимата лихва за забава – 145,27 лева; за
месец януари 2024 г. – 1939,95 лева, а дължимата лихва за забава – 123,72
лева; за февруари 2024 г. – 1939,95 лева, а дължимата лихва за забава – 100,68
лева; за месец март 2024 г. – 1939,95 лева, а дължимата лихва за забава – 78,39
лева; за месец април 2024 г. – 1939,95 лева, а дължимата лихва за забава –
55,35 лева. Общо дължимото нетно възнаграждение, без да се съобразява
допълнителното възнаграждение възлиза на 22 974,41 лева, а дължимата
лихва за забава възлиза общо на 2061,55 лева.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпита на двама
свидетели при режим на водене на всяка от страните по един. От показанията
на свидетеля М. А. Р., се установява, че познава З. от пандемията 2020 г., а М.
А от Турция и е работил в „М. К.“, в продължение на около две години, като се
е занимавал с поддръжка на климатичната инсталация. След това е продължил
да посещава фабриката за ремонт и с оглед приятелството си с М. А. Заявява,
че първоначално З. не е работил за фирмата на М. А, която се занимавала с
производство на трационен турски продукт „кукуреч“, а е работел за фирма
5
„М.“, която се занимавала с производство на сладолед, но въпреки това е
помагал на М. А. През 2022 г. З. е преустановил работа за фирма „М.“ и след
около пет – шест месеца е започнал работа при М. А и реално е полагал труд –
виждал го е да цепи агнешки главички, да извършва пакетиране на
продуктите, да прави разнос, да се занимава с документи. Лично М. А му е
казвал, че от 2023 г. З. е при тях на работа и вече ще работят заедно. Този факт
го знае и от съдружник на М. А – Н. А., който също му заявил, че З. е говорил
с М. А и сега работи с тях.
От показанията на М. Г. се установява, че познава М. А от 2020 г., а З. го
е виждал няколко пъти, тъй като е идвал заедно с М. А в Добрич. От М. А
знае, че З. искал да тегли кредит и затова го е назначил на работа. Отново от
М. А знае, че са закупили един автомобил и М. А е заплатил вноските. Ходил е
в цеха на „М. К.“ от 2022 г. до 2024 г. почти всеки месец, но не е засичал З..
Имал е търговски отношения с М. А, през 2023 г., когато в Добрич е отворил
ресторант като е закупил продукти от него и тогава няколко пъти М. А. е идвал
в ресторанта със З., но твърди, че са идвали на разходка, а не по работа.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното по отношение на предявените искови претенции:
Разпоредбата на чл. 128, т.2 КТ посочва, че работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение. В
настоящия случай е безспорно, че между страните за процесния период от
месец май 2023 г. до месец май 2024 г. е съществувало трудово
правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор №
**/09.05.2023 г. като през процесния период ищецът е заемал длъжността
„ръководител отдел по продажбите” както и че работодателят се е задължил да
изплаща месечното трудово възнаграждение до края на месеца, следващ
отработения такъв. Уговореното трудовото възнаграждение възлиза на 2500
лева. Спорен между страните е въпросът дали З. З. реално е полагал труд в
„М. К.“ ООД. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М. А. Р.,
доколкото същият не е заинтересован от крайния изход на делото и
изложените от него факти и обстоятелства почиват на лични възприятия.
Същият заявява, че е виждал З. да се занимава с пакетиране, разнос, с цепене
на агнешки главички и с документи на фирмата „М. К.“ ООД, откъдето следва
изводът, че за процесния период З. З. е полагал реално труд при ответника.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля М. Г. доколкото същите
възпроизвеждат казано от М. А и не почиват на лични възприятия. Същите не
се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, а
именно, че трудовото правоотношение е сключено с цел З. да изтегли кредит.
Още повече същите са нелогични в частта, в която заявява, че посещенията на
М. А и З. З. са били с цел разходка до ресторанта му, предвид факта, че се е
намирал в търговски отношения с М. А и е закупувал от „М. К.“ ООД
продукти за ресторанта, който е открил в град Добрич. С оглед
гореизложените мотиви следва изводът, че за процесния период З. З. е полагал
реално труд в дружеството „М. К.“ ООД. Неотносими към случая са
6
възраженията за заплащане на дължими лизингови вноски, доколкото
наличието или не на други правоотношения между страните /М. А и З. З./ не
води до автоматичното отпадане на задължението за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение.
От приетата по делото ССчЕ /първоначална и допълнителна такава/, се
установява, че дължимото трудово възнаграждение за процесния период не е
заплатено в уговорения между страните срок. Липсват подписи от страна на
ищеца срещу ведомостите на заплатите. По делото липсват представени
доказателства, установяващи, че за процесните месеци са получавани парични
средства от страна на З. Ш. З., представляващи дължимото трудово
възнаграждение. В разчетите – платежна ведомост е отразено, че дължимото
трудово възнаграждение се изплаща в брой, но липсват разписки за
получаване на същото. Съдът не следва да кредитира първоначално
изготвената ССчЕ, доколкото същата е изготвена, при съобразяване
неподписан двустранно между страните документ – допълнително
споразумение. Такова не е представено пред съда, въпреки задължаването на
работодателя да представи цялото трудово досие на З..
С оглед гореизложените мотиви и при съобразяване на изготвената по
делото допълнителна ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно
изготвена се установява, че исковата претенция с правно основание чл. 128,
т.2 се явява основателна като дължимото нетно възнаграждение е както следва
- за май 2023 г. е в размер на 1454,96 лева; за месец юни 2023 г. – 1939,95 лева;
за месец юли 2023 г. – 1939,95 лева; за месец август 2023 г. – 1939, 95 лева; за
месец септември 2023 г. – 1939,95 лева; за месец октомври 2023 г. – 1939,95
лева; за месец ноември 2023 г. – 1939,95 лева; за месец декември 2023 г. –
1939,95 лева; за месец януари 2024 г. – 1939,95 лева; за февруари 2024 г. –
1939,95 лева; за месец март 2024 г. – 1939,95 лева; за месец април 2024 г. –
1939,95 лева. Съдът присъжда горепосочената сума в нетен размер. В случая
съдът споделя трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 154
/24.06.2015 по гр. д. № 6134/2014г. на 3-то гр. о. на ВКС, съобразно която ясно
е посочено, че работникът или служителят не може да получи частта от
брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък
върху общия доход и осигурителни вноски, но за да се съберат тези публични
държавни вземания е необходимо в съдебното решение ясно да е посочено
дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в който случай
съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези
задължения, или се присъжда остатъкът, т.е. нетното възнаграждение, след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху
общия доход и осигурителните вноски.
По отношение на претендираното трудово възнаграждение за месец май
2024 г., съдът намира, че такова не се дължи, доколкото видно от заповед №
**/02.05.2024 г. трудовото правоотношение е прекратено считано от
02.05.2024 г., а денят 01.05.2024 г. е официален национален празник, който е
неработен и почивен такъв, аргумент от чл. 154 КТ. От представения трудов
7
договор и при съблюдаване относимите правни норми, следва изводът, че е
договорено между страните, работникът да полага труд при петдневна работна
седмица, аргумент от чл.8 от трудов договор № **/09.05.2023 г. и чл. 153 КТ.
По делото липсват събрани доказателства, че на този официален празник,
работникът е полагал труд при работодателя „М. К.“ ООД, поради което
искането за заплащане на трудово възнаграждение за месец май 2024 г. следва
да се отхвърли като неоснователно.
По отношение заявените акцесорни искови претенции с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното от правна страна:
Предвид безспорното обстоятелство, че трудовото възнаграждение се
дължи до края на месеца, следващ отработения такъв, работодателят е
изпаднал в забава по отношение на първото дължимо трудово възнаграждение
– това за месец май 2023 г. на 01.07.2023 г., за месец юни – на 01.08.2023 г., за
месец юли – 01.09.2023 г., за месец август – 01.10.2023 г., за месец септември
2023 г. – 01.11.2023 г., за месец октомври – 01.12.2023 г., за месец ноември –
01.01.2024 г.; за месец декември 2023 г. – 01.02.2024 г.; за месец януари 2024 г.
– 01.03.2024 г.; за месец февруари 2023 г. – 01.04.2024 г.; за месец март 2024 г.
– 01.02.2024 г.; за месец април 2024 г. – 01.06.2024 г. С оглед приетото по
делото заключение по назнаначената допълнителна ССчЕ, която съдът
кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран
по делото доказателствен материал, е видно, че дължимата лихва за забава
върху дължимото възнаграждение за м. май 2023 г. е в размер на 223,79 лева,
поради което в този размер следва да се уважи, а за горницата над 223,79 лева
до претендирания размер от 237,64 лева да се отхвърли; дължимата лихва за
забава върху дължимото възнаграждение за месец юни 2023 г. е в размер на
276,47 лева, поради което следва да се уважи в този размер, а за горницата над
276,47 лева до пълно претендирания размер от 298,39 лева – да се отхвърли;
дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за месец юли
2023 г. е в размер на 254,56 лева, но се претендира сумата от 254,55 лева,
поради което следва да се уважи в този размер предвид недопустимостта от
произнасяне свръхпетитум; дължимата лихва за забава върху дължимото
възнаграждение за месец август 2023 г. е в размер на 233,35 лева, но се
претендира сумата от 233,34 лева, поради което следва да се уважи в този
размер, доколкото е недопустимо произнасяне свръхпетитум; дължимата
лихва за забава върху дължимото възнаграждение за месец септември 2023 г. е
в размер на 211,43 лева и следва да се уважи в този заявен и от страната
размер; дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за месец
октомври е в размер на 190,23 лева, но се претендира сумата от 190,22 лева,
поради което следва да се уважи в този размер, предвид недопустимостта
съдът да се произнася свръхпетитум; дължимата лихва за забава върху
дължимото възнаграждение за месец ноември 2023 г. възлиза на 168,31 лева,
но се претендира в размер от 168,30 лева, поради което следва да се уважи в
този размер предвид недопустимостта да се произнася съда свръхпетитум;
дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за месец
8
декември 2023 г. възлиза на 145,27 лева, но се претендира в размер от 145,26
лева, поради което следва да се уважи в този размер предвид недопустимостта
да се произнася съда свръхпетитум; дължимата лихва за забава върху
възнаграждението за месец януари 2024 г. е в размер на 123,72 лева, но се
претендира в размер от 123,71 лева, поради което следва да се уважи в този
размер предвид недопустимостта да се произнася съда свръхпетитум;
дължимата лихва за забава върху възнаграждението за месец февруари 2024 г.
е в размер на 100,68 лева но се претендира в размер от 100,67 лева, поради
което следва да се уважи в този размер предвид недопустимостта да се
произнася съда свръхпетитум; дължимата лихва за забава върху дължимото
възнаграждение за месец март 2024 г. е в размер на 78,39 лева, но се
претендира в размер от 78,38 лева, поради което следва да се уважи в този
размер предвид недопустимостта да се произнася съда свръхпетитум и
дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за месец април
2024 г. е в размер на 55,35 лева, но се претендира в размер от 55,34 лева,
поради което следва да се уважи в този размер предвид недопустимостта да се
произнася съда свръхпетитум. По отношение претендираната лихва за забава
върху дължимото възнаграждение за месец май 2024 г., съдът намира, че
искането е неоснователно, с оглед горедостигнатият извод, че възнаграждение
за месец май 2024 г. не се дължи, поради което искането за присъждане на
лихва за забава за заплащане на дължимото възнаграждение за месец май 2024
г. следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са поискали присъждане на сторените в
производството разноски. Ищецът претендира сумата от 2000 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, а ответникът
претендира сумата от 1560 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед изхода на спора и предвид частичното отхвърляне на
исковите претенции и частичното им уважаване, следва изводът, че и двете
страни имат право на разноски. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. При съблюдаване
действаща Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, обнародвана
в ДВ бр.14 от 18.02.2025 г. дължимото възнаграждение по предявените искови
претенции възлиза на 2970.12 лева /2460.23 лева по предявената главна искова
претенция и 509.89 лева по предявената акцесорна претенция/. Предвид
предприетите процесуални действия, съдът намира, че възнаграждението не е
прекомерно, поради което същото следва да се остави без уважение. С оглед
частичното уважаване на исковите претенции в тежест на ответника следва да
се възложат разноски в размер на 1990.04 лева, а с оглед частичното
отхвърляне на същите в тежест на ответника се следват разноски в размер на
7.77 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна,
сумата от 994.64 лева, представляваща държавна такса върху уважените
9
искове с правно основание чл. 128 т.2 КТ и с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., ул. „Г. П.“ № ** да заплати на З. Ш. З., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „Т.“ № **, ет.**, ап.**, по предявените обективно
кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 128, т. 2 от
КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, следните суми:
1./ трудово възнаграждение за м. май 2023 г. – 1 454.96 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 223.79 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.07.2023 г. до 14.08.2024 г. като отхвърля претенцията за
заплащане на лихва за забава за горницата над 223.79 лева до пълно
претендирания размер от 237.64 лева;
2./ трудово възнаграждение за м. юни 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 276.47 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.08.2023 г. до 14.08.2024 г. като отхвърля претенцията за
заплащане на лихва за забава за горницата над 276.47 лева до пълно
претендирания размер от 298.39 лева;
3./ трудово възнаграждение за м.юли 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 254.55 лева, представляваща, дължима лихва за забава
считано от 01.09.2023 г. до 14.08.2024 г.;
4./ трудово възнаграждение за м. август 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 233.34 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.10.2023 г. до 14.08.2024 г.;
5./ трудово възнаграждение за м. септември 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 211.43 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.11.2023 г. до 14.08.2024 г.;
6./ трудово възнаграждение за м. октомври 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
10
както и сумата 190.22 лева, представляваща дължима лихва за забава считано
от 01.12.2023 г. до 14.08.2024 г.;
7./ трудово възнаграждение за м. ноември 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 168.30 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.01.2024 г.до 14.08.2024 г.;
8./ трудово възнаграждение за м. декември 2023 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 145.26 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.02.2024 г.до 14.08.2024 г.;
9./ трудово възнаграждение за м. януари 2024 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 123.71 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.03.2024 г. до 14.08.2024 г.;
10./ трудово възнаграждение за м. февруари 2024 г. – 1 939.95 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 100.67 лева, представляваща дължима лихва
за забава считано от 01.04.2024 г. до 14.08.2024 г.;
11./ трудово възнаграждение за м. март 2024 г. – 1 939.95 лева, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 78.38 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.05.2024 г. до 14.08.2024 г.;
12./ трудово възнаграждение за м. април 2024 г. – 1 939.95 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 15.08.2024 г. до окончателното погасяване на задължението,
както и сумата от 55.34 лева, представляваща дължима лихва за забава
считано от 01.06.2024 г. до 14.08.2024 г.;
като отхвърля претенцията за заплащане на трудово възнаграждение
за м. май 2024 г. – 96.99 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.08.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 1.65 лева,
представляваща дължима лихва за забава считано от 01.07.2024 г. до
14.08.2024 г.
ОСЪЖДА „М. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., ул. „Г. П.“ № ** да заплати на З. Ш. З., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. „Т.“ № ** сумата от 1990.04 лева, представляваща сторени в
11
производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважените искови претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА З. Ш. З., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Т.“ № ** да
заплати на „М. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., ул. „Г. П.“ № ** сумата от 7.77 лева, представляваща
сторени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
съразмерно на отхвърлените искови претенции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „М. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., ул. „Г. П.“ № ** да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – град Варна сумата от 994.64 лева,
на основание чл. 78, ал.6 ГПК
УКАЗВА на „М. К.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В., ул. „Г. П.“ № **, че може да заплати присъдените в полза
на З. Ш. З., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Т.“ № ** суми по негова
банкова сметка BG ***************
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12