НЧХД № 38/2019год.
МОТИВИ:
Производството по делото
е образувано въз основа на постъпила в Районен съд - Панагюрище тъжба от Д.И.К. ***, с която е повдигнато обвинение против подсъдимия Д.И.С. *** за извършено престъпления по чл.130, ал.1 НК за това, че на *****г. около 14:30 часа в местността „С.д.“ в землището на с.Л, общ.
Панагюрище подсъдимият е нанесъл на частния тъжител удар по главата, с което му
е причинил травматично увреждане: разкъсно-контузна рана на главата с размери 4
см. -0,5 см., с което причинил на тъжителя лека телесна повреда.
С протоколно определение
на съда от 25.03.2019 г. е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от частния тъжител срещу подсъдимия
граждански иска по чл.45 от ЗЗД в размер на 500 (пет стотин) лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане. В същото
съдебно заседание, с нарочен акт на съда, частният тъжител е конституиран и като
граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание частният тъжител се
представлява от адвокат М.,
който
поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за постановяване на осъдителна присъда спрямо
подсъдимия
и уважаване на
предявения граждански
иск.
Защитникът на подсъдимия адв. К. пледира
за постановяване на
оправдателна присъда и отхвърляне на предявения от частния тъжител граждански иск
като неоснователен.
Подсъдимият Д.С. се явява лично в
съдебно заседание. Дава обяснения, като моли
да бъде
оправдан.
Районен съд – Панагюрище, като обсъди и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д.И.С. ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. В.,
живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан, работещ.
Частният тъжител Д.К. работи като пастир. През есента на 2018 г. К.
бил ангажиран от свидетеля Д. И. да пасе неговите крави. На *****г. тъжителят
пасял кравите на св. И. в местността „С.д.“ в землището на с.Л, като същият
заедно с животните се намирал в близост до шосето на пътя – Панагюрище-
Пазарджик. Около 14:30 часа на шосето, в близост до мястото където се намирал Д.К.,
спрял лек автомобил – джип, от който слезли 2-3 мъже. Те се приближили до
частния тъжител, един от мъжете го попитал „защо пасе животните на неговата
нива“ след което взел овчарската тояга, която тъжителят държал в ръката си и с
нея го ударил по главата. След това мъжете се върнали до спрения автомобил и
потеглили. Тъжителя К. изпитал силна болка от удара и паднал на земята. Той се
обадил по телефона на св. Д. И. и му разказал за случилото се. Св. И. заедно с
негов приятел се отправили към мястото на инцидента. След като пристигнали на
място на инцидента свидетелят И. помогнал на тъжителя да почисти кръвта от
раната и се обадил на негов приятел К., който дошъл със своята кола и откарал
тъжителя К. до БП където му била оказана медицинска помощ.
По доказателствата и от правна страна:
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Д. И., Н.й К., И. Ш., Г. Г., обясненията на подсъдимия Д.С.,
изцяло от заключението на съдебно-медицинската експертиза, приобщена по делото
чрез разпита на вещото лице П.М.,
като и от представените от страните и приети от съда писмените
доказателства.
Даде
се изцяло вяра на писмените доказателства, които са надлежно оформени и
неоспорени, както и на заключението експертизата, изготвена обективно и
компетентно, допусната
и приета по правилата на НПК,.
По
отношение на свидетелските показания съдът счете, че следва изцяло да кредитира
тези на Ш. и Г.. По отношение на показанията на тези свидетели може да бъде
направен общ извод за достоверност на думите им, тъй като те добросъвестно
възпроизведоха пред съда всички факти, които имат отношение към предмета на
делото, като няма никакво основание да се приеме тяхна заинтересованост от
изхода на делото или предубеденост. С показанията си те всъщност възпроизведоха
съдържанието на
изискванията
на закона по отношение реда и начина за провеждане на лов и облеклото носено от ловджиите по време на
лов.
Показанията
на свидетеля Н.й К.
са източник на информация по отношение на здравословното състояние на тъжителя
след инцидента, като в тази част съдът изцяло кредитира показанията на
свидетеля, доколкото са логични, последователни и безпротиворечиви. Свидтелят е
посетил частния тъжител след инцидента и лично е възприел последиците от
нанесения удар, в този ред на мисли настоящият съдебен състав счита, че свидетелят
добросъвестно заяви
фактите,
които помни. Свидетелят посочи, че от племенницата си разбрал, че ударът е
нанесен от ловци. В тази част показанията на свидетеля не следва да се вземат
предвид при постановяване на присъдата, доколкото същите са общи- не дават
конкретна информация относно авторството, а и освен това са факти изложени от
свидетел чул това от друго лице, което не е било пряк очевидец на случилото се.
Показанията
на св. Д.
И. дават информация единствено относно състоянието на частния тъжител след
процесната случка. Като в тази част те бяха кредитирани, тъй като са
последователни, безпротиворечиви и логични. Те освен това са подкрепени от
обективните данни по делото, събрани от медицинската документация за
състоянието на К. след събитието и заключенията на СМЕ. Показанията на този
свидетел не могат да бъдат
годен източник на информация относно извършителя на деянието, доколкото
преразказват казаното от частния тъжител, който разказ (на частния тъжител)
следва да бъде доказан в настоящия процес. Свидетелят И. не е станал пряк
очевидец на случилото се и извън разказаното му от тъжителя К. не може да
посочи извършителя на процесното деяние.
При това положение по въпроса за авторството
на престъплението единственият източник на доказателства се явяват обясненията
на подсъдимия Д.С. и показанията на свидетеля И. О..
При
преценка на показанията на свидетеля И. О. съдът констатира множество значилтени вътрепни противоречия, противоречия с останалия събран по делото
доказателствен материал и посоченото в частната тъжба, поради което не им даде
вяра. На първо място следва да се посочи, че по време на разпита си свидетелят
няколко пъти посочи различни разстояния, от които е наблюдавал случващото се в
началото посочи, че е намирал на 20 метра от инцидента, поле посочи, че самият
той се е намирал на 7-8 мета от шосето, а частния тъжителна около 20 метра от
шосето (т.е. разстоянието между тях е било около 27-28 метра), т.е. свидетелят
е наблюдавал случващото се от едно значително разстояние повече от 20 метра.
Прави впечатление, че при описанието на дееца свидетелят посочи, че същият е с
бяла коса и едър на ръст, като
свидетелят не посочва деецът да е носил камуфлажни дрехи, които от
разстоянието, от което е наблюдавал, ловджийското облекло е
по-лесно забележимо и следва да направи по-силно впечатление. Освен това при
разпита си свидетелят първо посочи, че не е видял кой е ударил частния тъжител,
като след това каза, че може да разпознае деецът и посочи подсъдимия С.. В този
ред на мисли разстоянието от около 20 м., от което свидетелят твърди да е наблюдавал случващото
се е твърдо голямо и бялата коса не е достатъчен белег за индивидуализация на
непознато за свидетеля лице. Още повече, че през това време свидетелят О. е
пасял овце, т.е. наблюдавал е както тях, така и случващото се с частния
тъжител. Свидетелят посочва, че след удара тъжителят К. паднал на земята и
останал на земята, като житейски нелогично е, че свидетелят не е отишъл при
тъжителя, за да му помогне, макар че са приятели. Следващо противоречие, което беше установено и
отново е относимо към кредитиране на думите на О. в съществените им части, се
констатира между неговите показания и тези на И.. Св. И. посочва, че частният тъжител бил закаран до бърза помощ от
„дядо К.“, който дошъл по-късно с неговия автомобил, а св. О. заявява, че
частния тъжител бил закара в Бърза помощ от св. И., с колата, с която същият
пристигнал на място. Забелязват се и множество противоречия между посоченото в
частната тъжба и показанията на св. О.. На първо място в жалбата се сочи, че на
процесната дата на шосето в близост до частния тъжител спрял един джип, от
който слезнали 2-3 човека, а свидетелят посочва, че спрели 2-3 коли, от които
слезли 5-6 човека. Освен това в жалбата се посочва, че при тъжителя отишъл
човек, който му посочил лицето, което му е нанесло удара. При показанията си
обаче свидетелят не посочва на място да е имало друго лице или той самия да е
отишъл при частния тъжител, за да му окаже помощ. Свидетелят категорично заяви,
че не познава лицето, което е ударило частния тъжител, поради което е
невъзможно, той самия да е казал „помислих, че Ш…“- както се сочи в тъжбата.
Съдът намира, че показанията на свидетеля са вътрешно противоречиви,
противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, както и на
изложеното в тъжбата, поради което не следва да се кредитират. Всичко това буди съмнение у съда, че
посоченият свидетел, действително е бил очевидец на случилото се и се е намирал
в близост до инцидента. Все в подкрепа на това съмнение за съда са и показанията
на св. И., от които не се установява, че когато свидетелят е пристигна на място
на инцидента, там да е имало друго лице,
с което свидетел И. да е разговарял или да му е помагал за прибиране на овцете,
както твърди св. О..
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия С., доколкото са вътрешно непротиворечиви,
последователни са и съвпадат с правилата на логиката. Поради това и съдът не
разполага с възможност да изключи думите на подсъдимия от доказателствения
материал по такава причина.
Действително,
обясненията на подсъдимия, освен доказателствено средство, са винаги и средство
за защита. Този двояк характер на обясненията обаче, никога не може да бъде
единственото основание да не се кредитират същите. Напротив – с оглед на
правилата за разпределение на доказателствената тежест, подсъдимият не е длъжен
да доказва, че не е извършил престъплението, а обвинението/частния тъжител следва да докаже без
всякакво съмнение че именно той е извършителят. Ето защо частният тъжител следва да противопостави на
обясненията на подсъдимия такива доказателства, които категорично да оборват
думите му като защитна версия. В конкретния случай това не е така, тъй като други
доказателства по отношение на авторството не се събраха. На обясненията на С.
са противопоставени показанията на лице, на което съдът не даде вяра.
Ето защо съдът счете, че по отношение на
въпроса с авторството на деянието противоречията в доказателствения материал са
неотстраними и от него не може да бъде направен категоричен извод за това, кой
е ударил Д.К.. Така единствено законосъобразният извод е съмнението да се
тълкува в полза на подсъдимия и да се приеме, че той не е извършил престъплението,
за което е обвинен.
При това положение от правна страна съдът прие
за доказано, че на 07. 10. 2018 г. около 14.30 часа на Д.К. му е бил нанесен
удар по главата, вследствие на което му е причинено травматично увреждане
изразяващо се в разкъсно-контузна рана на главата с размери 4см-0,5 см., с
което на частния тъжител е причинено разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК. Очевидно е и, че от субективна страна деянието е
извършено при форма на вина пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че с удара си,
че ще причини
на пострадалия травматично увреждане, като е целял точно настъпването на тези
общественоопасни последици.
Поради това и е безспорно, че на посочените в частната
тъжба ден и час престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК спрямо К. е извършено. Не
се доказа обаче по категоричен начин по изброените по-горе причини, кое е
лицето, което е осъществило изпълнителното деяние. Така на основание чл. 304 от НПК съдът достигна до извода, че Д.С. следва да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдебната практика константно приема,
че нормата на чл. 81, ал. 1 от НПК
предвижда задължение за частния тъжител да изложи в писмен вид обстоятелствата
на престъплението, но не и правната квалификация на повдигнатото с тъжба
обвинение, което е в правомощията на съдебния орган (така и в Решение № 9 от 28.01.2015 г. по нак. д. № 1805 / 2014
г. на ВКС). Съдът е този, който дължи посочването на правната
квалификация на престъплението,
за което
подсъдимият е обвинен
и то едва с крайния си съдебен акт. В тъжбата деянието следва да е конкретно
посочено – по време, място и начин на извършване, както и да са посочени
квалифициращите белези, ако има такива. По тези посочени факти се защитава и
подсъдимият. В конкретния случай в самата тъжба е посочено, че деянието извършено
от подсъдимия следва да се
квалифицира като престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, макар още с частната
тъжба са наведени факти и обстоятелства даващи основания за квалифициране на деянието по чл. 130, ал. 1 НК,
доколкото са изложени факти и обстоятелста водещи до причиняване разстройство
на здравето на тъжителя, по които подсъдимият се е защитавал. Доколкото както бе посочено и по-горе, съдът дължи
посочване на правната норма едва с крайния си съдебен акт, то не са налице съществени процесуални нарушения, а дори и да се приеме,
че такива са налице, то с постановяване на оправдателна присъда същите се
заличават.
По гражданския иск:
Същият намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, която визира задължение за всеки да обезвреди лицата, на които виновно е
причинил вреди. При това положение в конкретния случай няма основание да се
ангажира гражданската отговорност на Д.С., който не е осъществил деликт спрямо К.
тъй като не е имал противоправно поведение, в пряка връзка с което за ищеца да
са настъпили неимуществени вреди. Ето защо съдът отхвърли приетия за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск като неоснователен.
По
разноските:
На основание чл.190, ал. 1 от НПК частният
тъжител бе осъден да
заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Панагюрище направените по делото
разноски за съдебно медицинска експертиза в размер на 160 лв. На основание
същата законово разпоредба частният тъжител бе осъден да заплати в полза на
подсъдимия и сторените от него разноски в размер на 600 лв., доколкото същите бяха
своевременно поискани и бяха представени доказателства, че са реално сторени.
По изложените
съображения, Районен съд - Панагюрище
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: