Р Е Ш Е Н И Е
№ 536/27.6.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на двадесет и
шести май две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Радослава
Цоневска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 737 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от Закона за
кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Делото е образувано по жалба на Е.П.П.,
ЕГН **********,***, чрез адв. Т.К.,***, против Заповед №
18-10027/21.10.2020 г. на Началника на СГКК гр. Пазарджик. Заповедта е
оспорена като незаконосъобразна, противоречаща на материалния закон,
постановена при съществено нарушение на процесуални правила и в противоречие с
целта на закона. По същество се твърди, че на 08.10.2020 г. в Районен съд -Велинград,
по искова молба на жалбоподателя Е.П.П. е образувано гр.д. № 805/2020 г. за
делба срещу брата на жалбоподателя. Двамата братя били собственици по силата на
нотариален акт за дарение на поземления имот засегнат от оспорената заповед,
ведно с приземния и първи жилищен етаж на застроена масивна къща в имота при
равни права.
През 1984 г. родителите на двамата
братя учредили право на строеж на В.П.П. да застрои втори жилищен етаж над
съществуващия първи жилищен етаж на масивната къща. Вторият етаж бил застроен
от В.П. като в хода на строителството двамата братя, със съгласие на родителите
си, се разбрали Е.П., вместо таван, да застрои мансарден етаж над етажа на брат
си.
През 1987 г. Е.П. застроил мансарден
етаж, в който се настанява да живее със семейството си - съпруга и две деца,
където живее допреди 4 години, когато икономически обстоятелства налагат да
заживее в друго населено място. От 4 години мансардният етаж се отдавал под
наем от Е.П. и в момента в него имало наематели.
С процесната заповед е уважено искането
на В.П.П. (брат на жалбоподателя и собственик на втория жилищен етаж от същата
сграда) за заличаване на мансардния етаж на основание чл. 54, ал. 4 от ЗКИР
като жилищен. След завеждане на делото
за делба, на жалбоподателя от Община Велинград е издадено Удостоверение № 538/11.06.2021
г. за търпимост на цялата сграда.
В жалбата се твърди също, че от 1987 г.
до настоящия момент Е.П.П. заплащал данъци за трети жилищен етаж от триетажната
жилищна сграда в описания в жалбата УПИ, за което при завеждане на делото за
делба са му издадени данъчни оценки за всеки етаж поотделно.
В допълнително представено становище,
жалбоподателят излага съображения и представя доказателства, че е научил за
издаването на процесната заповед в хода на делбеното производство пред Районен
съд – Велинград.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
явява лично и поддържа жалбата чрез адв. К.. Претендира разноски съгласно представен
списък.
Ответникът по жалбата – Началникът на СГКК
- Пазарджик в съдебно заседание оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена
и да се потвърди акта на административния орган, като излага съображения в
писмено становище.
Заинтересованата страна В.П.П., чрез от
адв. Ч.Ч.,***, оспорва жалбата, като счита, че заповедта е законосъобразна, за
което представя подробни аргументи в становище по делото, в хода на делото и в
писмена защита. Иска жалбата да бъде оставена без уважение, претендира
разноски.
Административен съд Пазарджик, след
като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по
делото доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:
Със Заповед № 18-10027-21.10.2020 г. на
Началника на СГКК – Пазарджик, на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54,
ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър и
съобразно Заявление вх. № 01-458126-06.10.2020 г. от
ЕТ "Б.-91-В. Б." и Удостоверение за приемане на проект за изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-242422-05.10.2020 г.,
издадено от СГКК - гр. Пазарджик, е одобрено изменението в кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Велинград, ЕКАТТЕ 10450, общ. Велинград.
Промяната засяга сграда с идентификатор 10450.502.509.2, с данни преди
промяната: площ: 107 кв. м, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, триетажна,
няма данни за собственост и с данни след промяната: площ: 107 кв. м, предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна, двуетажна, няма данни за собственост.
Заличен е самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 10450.502.509.2.3, който преди изменението е бил отбелязан като
трети жилищен етаж.
От представените по делото писмени доказателства
става видно, че с Нотариален акт № 131 том I дело 303 от 06.06.1984 г., издаден
от Районен съд гр. Велинград Ц.И.П.и П.В.П. учредяват на В.П.П., внук на
първата и син на втория правото на строеж на жилище (суперфиция) на пожизнено и
безвъзмездно ползване, което ще се осъществи чрез построяване на втори жилищен
етаж над съществуващата къща на Ц. и П. П. в парцел № III, отреден за имот пл. № 3540 в кв. 180
по плана на гр. Велинград, кв. Лъджене. Издадено е Разрешение за стоеж № 91 от
29.06.1984 г. за надстрояване на втори етаж.
С Нотариален акт № 14 том II дело 490
от 08.04.1996 г., издаден от Районен съд гр. Велинград, съпрузите П.В.П. и В.А.П.даряват
на синовете си В. и Е. П.ви П. при равни права дворно място, застроено и
незастроено от 525 кв. м., съставляващо парцел № III, от отреден за имот пл. № 3540 в кв.
180 по плана на гр. Велинград, кв. Лъджене, ведно с приземния и жилищния етаж
от намиращата се в него масивна къща на 103 кв. м. с общи части по чл. 36 ЗС.
С пълномощно рег. № 3652 от 09.09.2020
г. на нотариус М.Р., РС – Велинград, В.П.П. упълномощава В. Т. Б., в качеството
му на управител на ЕТ „Б. – 91 В. Б.“, вписан в регистъра на правоспособните
лица по чл. 12, т. 8 от ЗКИР под рег. № 646 въз основа на заповед №
680/26.07.2001 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с права да представлява В.П.П.
***, АГКК, СГКК – Пазарджик и всички държавни и общински органи с цел изменение
на кадастралната карта за имот с идентификатор: 10450.502.509. и сграда
10450.502.509.2 по КК на гр. Велинград.
Съобразно упълномощаването, със
Заявление вх. № 01-458126-06.10.2020 г. от ЕТ „Б. – 91 В. Б.“ е заявено
премахването на самостоятелен обект с идентификатор 10450.502.509.2.3 от сграда
10450.502.509.2 и промяна на етажността
на сградата от три на два етажа в ПИ 10450.502.509 по КККР на гр.
Велинград. Като собственици с правен интерес в обяснителната записка към
заявлението са посочени В.П.П. и Е.П.П.. Съответно като възложители също са
посочени В.П.П. и Е.П.П.. Към заявлението са представени обяснителна записка,
Удостоверение за площ и идентификация на самостоятелни обекти в сграда с
идентификатори 10450.502.509.2.1 и 10450.502.509.2.2 по КККР на гр. Велинград;
Скица – Проект на нова сграда 10450.502.509.2; Схема – проект на етажи в сграда
10450.502.509.2 и съответната техническа документация.
Междувременно, с Искова молба вх. №
260637 от 08.10.2020 г. на РС – Велинград, вписана в Агенция по вписванията,
Имотен регистър, вх. № 1987/13.10.2021 г., дв. вх. № 198, Е.П. иска делба на
следния недвижим имот: ПИ с идентификатор 10450.502.509 по КККР на гр.
Велинград, с площ от 535 кв. м., ведно със застроените в него сграда с
идентификатор 10450.502.509.1 и сграда с идентификатор 10450.502.509.2 със
застроена площ от 107 кв.м. на три етажа – процесната сграда.
На 21.10.2020 г. е издадена оспорената
Заповед № 18-10027/21.10.2020 г. на Началника на СГКК гр. Пазарджик, с която е
заличен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.502.509.2.3
Съгласно писмо вх. № 6629/20.07.2021 г.
по настоящото дело, ответникът е посочил, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК,
Е.П. като заинтересовано лице, е уведомен за започналата процедура на адрес:
гр. Велинград, ул. „Димитър Талев“ № 55, с писмо с обратна разписка № ИД PS 4400 014Q15 Q, което е получено на 13.10.2020 г., като
в рамките на 7-дневния срок от датата на получаване на писмото не е постъпило възражение.
Ответникът твърди, че лицето е уведомено на адреса му по кадастрална карта и по
административната система на ГРАО. В тази връзка е представено и Уведомление №
24-24390-08.10.2020 г., адресирано до Е.П.П., с което същият се уведомява за
започналото производство по изменение на КККР на сграда с идентификатор 10450.502.509.2.
по КККР на гр. Велинград. Представена е и обратната разписка с № ИД PS 4400 014Q15 Q, от която е видно, че писмото действително е адресирано до
Е.П.П. на адрес ***, както и е видно, че е положен подпис на лице и е поставена
дата на получаване 13.10.2020 г.
До Е.П.П. е изпратено и Уведомление №
24-25693-21.10.2020 г. за изготвената Заповед № 18-10027/21.10.2020 г. на
Началника на СГКК гр. Пазарджик, като със същото се дава възможност за
запознаване със съдържанието на заповедта в 14-дневен срок от получаване на
уведомлението. Същото е изпратено на Е.П.П. с писмо с обратна разписка № ИД PS
4400 013ОО2 7 на адрес: гр. Велинград, ул. „Димитър Талев“ № 55, но е върнато с
отбелязване като непотърсена пратка. В тази връзка е съставен Протокол на
13.11.2020 г. от длъжностни лица в СГКК – Пазарджик Г.Я.и Г.Р. за поставяне на
информация на информационно табло в СГКК – Пазарджик и на интернет страницата
на АГКК относно процесната заповед. По този начин ответникът е приел, че Е.П. е
надлежно уведомен за оспорената заповед на 13.11.2020 г., съобразно чл. 18а,
ал. 10 от АПК, съгласно представен по делото списък на заинтересованите лица –
л. 64.
С оглед установяване срочността на
подадената жалба на Е.П. срещу процесната заповед, са представени и Молба вх. №
05-8214 от 15.06.2021 г. на СГКК – Пазарджик от Е.П.П., с която моли да му бъде
връчен препис от Заповед № 18-10027/21.10.2020 г. на Началника на СГКК гр.
Пазарджик; Заявление вх. № 01-324306 от 15.06.2021 г. на СГКК гр. Пазарджик от Е.П.,
с което желае второ копие от Заповед № 18-10027/21.10.2020
г. на Началника на СГКК гр. Пазарджик, заедно с платежно нареждане за държана
такса; извадка от кадастралния регистър
на недвижимите имоти, в който е вписан адрес на Е.П. *** и Удостоверение
за настоящ адрес на Е.П. - л. 102 от делото, от което е видно, че считано от
04.10.2007 г. настоящият адрес на лицето е обл. Пазарджик, община Ракитово, с.
Дорково, ул. „Цепина“ № 045.
По делото е представено и прието и
Удостоверение за търпимост на строеж № 538/11.06.2021 г., издадено от Община
Велинград, в уверение на това, че в имот с идентификатор 10450.502.509 с площ
535 кв.м. по КККР на гр. Велинград, УПИ III- 3540, кв. 180 по действащия
регулационен план на гр. Велинград, за сграда с предназначение „Жилищна
многофамилна“ /брой етажи три/, със ЗП 107 кв.м. с идентификатор 10450.502.509.2
по КККР, находяща се на адрес: гр. Велинград, ул. „Димитър Талев“ № 55 са
налице условията по § 16, ал. 1 от ЗУТ.
Представена е и информация от Община
Велинград относно сграда с идентификатор 10450.502.509.2 по КККР на гр.
Велинград, съобразно която не е приложено нотариално заверено съгласие от
съсобственика В.П.П. за издаване на удостоверение за търпимост на строежа, като
единствената нотариално заверена декларация по повод издаденото удостоверение
за търпимост е с рег. № 574/01.06.2021 г. пред нотариус рег. № 156, РС –
Велинград за година на построяване. В тази връзка от Община Велинград са
представени разрешението за строеж от 1984 г., заедно с одобрените строителни
книжа от същата година, извадка от обезсиления регулационен план от 1957 г.,
извадка от действащия регулационен план от 2004 г. и копие от нотариално
заверената декларация с рег. № 574/01.06.2021 г. за година на построяване на
строежа.
Жалбоподателят е представил и
доказателства за заплатени дължими суми за местни данъци и такси за сграда и
недвижим имот, находящи се в гр. Велинград, ул. „Димитър Талев“, № 55, както и
Удостоверение за данъчна оценка от 14.07.2021 г., от което е видно, че
процесният обект е деклариран в общината като жилищен – трети етаж, собственост
на Е.П..
За изясняване на относимите към спора
факти и обстоятелства е назначена и съдебно – техническа експертиза,
заключението по която съдът кредитира в пълна степен като обективно, ясно,
мотивирано и изготвено от компетентно лице.
Със заключението си вещото лице е
посочило, че от направената проверка на документите и измерванията на място се
установява, че подпокривното пространство е жилищен етаж. Изпълнени били изискванията
за височини от минимум от 1,50 м на най-ниските части и над 50% от общата площ
е с 2,30 м. Дава крайно заключение, че подпокривното пространство е жилищен
етаж, а не таван. Към заключението си представя цветен снимков материал.
Вещото лице посочва в заключението си
също, че всички помещения изпълняват изискването за минимална площ.
Според вещото лице самостоятелният
обект с идентификатор 10450.502.509.2.3 е жилищен етаж и има нужната височина
по действалите по време на извършването му строителни правила и нормативи. За
да достигне до този извод вещото лице посочва, че в подпокривното пространство
на сградата са изградени жилищни помещения и в момента се ползва като жилищен
етаж. /посочва снимки № 5;6;7;8;9;10;11 към заключението/. Съобразно приетото
заключение, жилищният етаж има следните помещения с размери /схема на
разпределение на помещенията Приложение № 2/:
- стълбищна клетка с размери 2,43х4,25 м.
- коридор с вход от общото стълбище на
сградата с размери 2,39x2,45 м., средната светлата височина е 2,41 м
/2,16-2,66м/. Площта на помещението е 5,86 кв. м.
- баня-тоалетна с вход от към коридора.
В нея се влиза със стъпало с височина 5см. Размерите ѝ са 2,45х2,39 м;
средна светла височина 2,41 м / 2,16-2,66м/. Площта на помещението е 5,71 кв.м.
- спалня с открита тераса и вход от към
коридора с размери 4,00x3,42м, средна светла височина 2,285/2,21-2,36/. Площта
на помещението е 13,68 кв.м.
- дневна с вход от към коридора с
размери 3,47x3,78, светлата височина е 2,35м /2,21- 2,49/. Площта на
помещението е 13,12м2
- спалня с вход от към дневната с
размери 3,90x4,10м ,светла височина 2,33м /2,33- 2,33/. Площта на помещението е
15,99 кв.м.
- преходно помещение от входа, което е
от към коридора
-трапезария с размери 2,97x4,28м,светлата
височина е 2,405м /2,34-2,47/. Площта на помещението е 13,31 м2,а
полезната площ е 12,71 м2.
- кухненски бокс с открита тераса и
вход от трапезарията с размери 4,41 х 1,92 м, светла височина 2,28 м. Площта на
помещението е 8,47 кв. м.
- дневна - минимално изискуеми 15,00
кв.м. - установено на място - 13,12 кв.м. спалня за двама обитатели - минимално
изискуеми 12,50 кв.м. - установено на място - 13,48 кв.м. кухня със зона за хранене
/трапезария/ - минимално изискуеми 7,00 кв.м. - установено на място - 12,71 кв.м.
- кухня-бокс - минимално изискуеми 4,50
кв.м. - установено на място - 8,47 кв.м.
Вещото лице също така заключава, че от
направената проверка на документацията установява следното: …“жилищната сграда не отговаря на утвърдените
проекти /има явно видими отклонения по фасадите и изпълнения надзид от утвърдения
проект/. Ясно се вижда, че на източната фасада в надзида има два прозореца в
повече /сн. № 11/. На западната фасада има изградена тераса на нивото на тавана
на втория етаж, освен това покрива е видоизменен. На терасата се излиза от
пищол врата, размерите на прозорците са много по-големи от тези заложени в
проекта /сн. № 3/. На южната фасада има прозорци които ги няма по проект /сн. №
4/. Терасата на третия етаж е била козирка на терасата от втория етаж. Терасата
на западната фасада е излята заедно с таванската плоча на втория етаж, нея също
я няма в проекта. Измененията на фасадите и по-високият надзид се виждат ясно
от улицата. При така видимите външни разминавания задължително е трябвало да се
направи архитектурно заснемане.“.
По делото е изслушано и допълнително
заключение на вещото лице, в което се посочва, че от направеното допълнително
контролно замерване само на височините се установява, че две от помещенията
отговарят на изискванията на разпоредбите на ЗТСУ, ЗУТ и приложимите наредби; останалите
помещения са в отклонение на нормативните изисквания като тези отклонения могат
да бъдат допуснати само с разрешение на главния архитект на общината; спазени
са изискванията за най-малкото необходимите помещения, поради което вещото лице
счита, че обектът съставлява жилище. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че така направените измервания и
даденото заключение по допълнителната експертиза не променят генералното му
заключение, че се касае за жилищен етаж, а не за таван.
По делото е изслушан и свидетелят И.Б.Б.
който посочва, че познава жалбоподателя и заинтересованата страна по делото,
както и че му е известно коя е процесната сграда. Посочва, че обектът предмет
на оспорената заповед – третият етаж от сградата е построен през 1984 г., като
двата етажа – вторият на В.П. и третият са построени от В.П. и баща му, а
впоследствие в строежа се включва и Е.П.. Строежът бил извършен с личен труд и
средства, като последните били снабдени чрез банков кредит, част от който е
върнат на банката от Е.П.. Посочва, че родителите на жалбоподателя и
заинтересованата страна са живеели на първия жилищен етаж, на вторият се е
помещавал В.П., а на третия етаж е живеел Е.П. със семейството си. Свидетелят
твърди, че той е участвал в изграждането на третия жилищен етаж, като е
изработвал инсталацията му. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля като
пълни, обективни и непротиворечащи на събраните по делото писмени
доказателства.
За изясняване на относимите към спора
факти и обстоятелства е назначена и съдебно – почеркова експертиза,
заключението по която съдът кредитира в пълна степен като обективно, ясно,
мотивирано и изготвено от компетентно лице. Със заключението е категорично
посочено че подписът на получателя на известие за доставка – обратна разписка с
№ ИД PS 4400 014Q15 Q не е положен
от Е.П.П..
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е
основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане
на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния
и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР,
измененията в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника
на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.
Заповедта се придружава от скица-проект.
Процесната заповед, като подписана от
Началник Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пазарджик, е издадена
от компетентен административен орган в предписаната от закона форма. В същата
са посочени правните и фактически основания за издаване на процесния административен
акт, като са посочени относимите правни разпоредби и подаденото заявление с вх.
№ 01-458126-06.10.2020 г. от ЕТ "Б.-91-В. Б.", поради което не са
налице основания за отмяна съгласно чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Налице са отменителните основания по
чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради следните съображения: Съгласно чл.
51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят
при установяване на непълноти и грешки - каквито са несъответствия в данните за
недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите
имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри, според легалната дефиниция на §
1, т. 16 ДР ЗКИР. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се
допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа
на писмени доказателства и проект за изменение на КККР, изготвен от
правоспособно лице по кадастъра /чл. 51, ал. 6 от ЗКИР/. Когато Службата по
геодезия, картография и кадастър установи, че от представените писмени
доказателства и скица-проект за изменение е налице обективно несъответствие
между отразеното в кадастралната карта и действителното положение на имота към
датата на одобряване на кадастралната карта, проектът за изменението се
одобрява със заповед на началника на СГКК.
По делото са приети писмени
доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения
акт, събрани са гласни доказателства и заключение на съдебно-техническа
експертиза и по съдебно – почеркова експертиза, за изясняване предмета на
спора. Съдът кредитира заключенията на вещите лице като компетентно изготвени и
обективни.
На първо място, при издаване на
заповедта е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Инициираното производство е следвало да бъде съобщено на заинтересованото лице Е.П.
посредством Уведомление № 24-24390-08.10.2020 г., адресирано до Е.П.П..
Последното е изпратено на Е.П. с писмо с обратна разписка № ИД PS 4400 014Q15 Q на адреса гр. Велинград, ул. „Димитър
Талев“, № 55. Съобразно заключението по съдебно –почерковата експертиза обаче,
писмо с обратна разписка № ИД PS 4400 014Q15 Q не е получено
от Е.П.П.. Положеният подпис е на друго лице. Съгласно писмо – становище с вх.
№ 6629/20.07.2021 г. л. 49 по настоящото дело, ответникът твърди, че писмото е
изпратено до Е.П. на адреса му по кадастрална карта и по ГРАО, но от
представеното и прието по делото Удостоверение за настоящ адрес от 10.11.2021
г., Е.П. е с настоящ адрес *** от 2007 г. Уведомление № 24-25693-21.10.2020 г.
за изготвената Заповед № 18-10027/21.10.2020 г. обаче също е изпратено на Е.П.
на същия адрес ***, а не настоящия адрес на лицето.
Съобразно чл. 18а, ал. 8 от АПК когато
съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва
чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв -
на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за
последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или
на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват
съобщения: за граждани - по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не
могат да бъдат намерени на този адрес - по постоянния адрес; ако и по постоянен
адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота. Т.е.
административният орган е следвало да съобщи на заинтересованото лице за
инициираната процедура по неговия настоящ адрес, а не на адреса на процесния
обект.
От друга страна, разполагайки с цялата
административна преписка за издаване на процесната заповед, административният
орган не е съобразил, че заявлението е подадено от ЕТ "Б.-91-В. Б.",
който е упълномощен само от едното заинтересовано лице – В.П., но не и от
другото заинтересовано лице – Е.П.. Писмото с Уведомление № 24-25693-21.10.2020
г. за изготвената Заповед № 18-10027/21.10.2020 г. е върнато като непотърсено
от Е.П., но заповедта не е връчвана посредством други механизми или на
настоящия адрес на Е.П.. Връчено е редовно само на ЕТ "Б.-91-В. Б.". По
делото са налични данни заповедта да е стигнала до знанието на Е.П. едва на
18.06.2021 г. – л. 90 от делото, като последното обосновава и срочността на
подадената жалба.
Нарушавайки разпоредбата на чл.
18а, ал. 8 от АПК във вр. с чл. 26, ал.
1 от АПК във вр. с чл. 61, ал. 1 от АПК, в административното производство, заинтересованата страна и жалбоподател в
настоящото – Е.П. бива лишен от правото си на защита срещу процесната заповед.
На следващо място, от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесният обект е построен
в нарушение на даденото разрешение за строеж през 1984 г. Същото е за
изграждане на пристройка и надстройка – изграждане на втори жилищен етаж и съответното
таванско помещение. От показанията на св. Б. обаче става ясно, че при
изграждането на втория жилищен етаж, жалбоподателят, заедно с брат му и баща им
са изградили и трети жилищен етаж по лична уговорка, с личен труд и средства.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства става видно, че това се е
случило в периода 1984 г. – 1987 г.
Съгласно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да
бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че
строежите са търпими. Т.е. търпимостта следва от закона, в случай че строежът
отговаря на нормативните изисквания, а не от издадено удостоверение от компетентните
органи.
С оглед горните, третият етаж, макар и
изграден като незаконен строеж е търпим и не подлежи на премахване. Съответно
следва да бъде отбелязан в КККР на гр. Велинград съобразно действителното си
положение и състояние.
От изслушаната и приета по делото
съдебно-техническа експертиза следва, че обектът е изграден като жилищен етаж и
се ползва като такъв. Същият безспорно е изграден в нарушение на даденото
разрешение за строеж и строителни книжа – проекти, но е съответстващ на
нормативно установените правила. От заключението на вещото лице става видно, че
са налице съществени изменения спрямо одобрения проект, като са правени промени
във височината, наличието на прозорци, тераси. Правени са съществени
архитектурни допълнения. Това обаче не е отразено в представените обяснителна
записка, скица – проект и останалите съпроводителни документи от
правоспособното лице на ЕТ "Б.-91-В. Б."– заявител пред
административния орган.
Съгласно чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони (Наредба № 7), жилищните помещения във вилни сгради и в
подпокривното пространство на жилищни сгради трябва да имат светла височина
най-малко 2,30 м в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м в най-ниската им
част. Съответно в чл. 110 от Наредба № 7 е предвидено и минималното съдържание
на жилището като помещения. От горните и съобразно установеното със заключението
на вещото лице относно брой и вид на помещенията в обекта и техните размери, следва
че самостоятелният обект, предмет на оспорената заповед отговаря на действащите
изисквания за жилищни помещения. Доколкото целта на чл. 54 във вр. с чл. 51 от ЗКИР е отстраняване на непълноти и грешки в кадастралните карта и регистър, то
в настоящия случай не се установява наличието на такива. Макар и изграден в
нарушение на даденото разрешение за строеж и проект към 1984 г.,
самостоятелният обект е изграден като жилищен етаж, ползва се като такъв от
построяването му и е деклариран като такъв пред компетентните общински служби,
с оглед представената данъчна оценка. В този смисъл и правилно е бил отбелязан
в КККР на гр. Велинград като самостоятелен обект – жилище.
С оглед горните, оспорената заповед
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и направеното
своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал.
1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно
представени доказателства за сторени разноски – договор за правна помощ и 300
лв. депозит за изготвена съдебно-техническа експертиза и съдебно-почеркова
експертиза.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Е.П.П., ЕГН **********,***
Заповед № 18-10027/21.10.2020 г. на Началника на Службата по геодезия,
картография и кадастър гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Службата по
геодезия, картография и кадастър гр. Пазарджик към Агенцията по геодезия, картография и кадастър, гр.
София да заплати на Е.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 700
/седемстотин/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/