Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 71 29.06.2022 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание на втори юни две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 54 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба
на ЕТ „С. Г.
– НИМ” с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Лозница, „Стопански двор“, срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № ФК-36 от
21.02.2022 год. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД „Фискален
контрол” при ЦУ на НАП. С оспорената заповед на основание чл. 186, ал. 1, т. 4,
б. „г” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се на адрес гр.
Лозница, „Стопански двор”, стопанисвана от жалбоподателя, и забрана за достъп
до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“. В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, като постановена в нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в
несъответствие с целта му. Жалбоподателят оспорва извършването на установеното
административно нарушение. Счита, че некоректното отчитане на доставките се
дължи на често спиране на електрозахранването в обекта и лоша интернет връзка
от мобилния оператор. Излага
доводи, че в заповедта не е описано разбираемо, точно и ясно в какво се състои
нарушението, във връзка с което му е приложена принудителната административна
мярка. Счита, че преди постановяването ѝ административният орган не е
изяснил пълно и всестранно всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Твърди още, че заповедта не съответства на целите по чл. 22 от ЗАНН, тъй като
приложената ПАМ нито предотвратява или преустановява твърдяното нарушение, нито
предотвратява или отстранява евентуални негови вредни последици. Сочи, че не са
изложени по същество мотиви за определяне срока на приложената мярка. Иска
съдът да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата
- Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, в писмено становище чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт С.
А.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2022 год. в
14:50 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР
на ЗДДС – бензиностанция, газстанция, магазин за промишлени стоки и кафетерия
„Деметра“, находящ се на адрес гр. Лозница, „Стопански двор” № 1, стопанисван
от ЕТ „С.
Г.-НИМ“
с ЕИК *********.
В обекта се продавали 3 вида течни горива – бензин А95, евродизел и
пропан-бутан. Имало 4 резервоара за течни горива: резервоар 1 за бензин А95 с
вместимост 9944 л., резервоар 2 за евродизел с вместимост 9838 л., резервоар 3
за пропан-бутан с обем 10031 л. (надземен в саркофаг) и резервоар 4 с
вместимост 12000 л., който бил неизползваем. В обекта, към момента на
проверката, била въведена в експлоатация електронна система с фискална памет
/ЕСФП/ „Дианел плюс, вер. 3.5 KL“ с ИН на фискалното
устройство DL002196 и
ИН на фискалната памет 59002196, с регистрационен номер в НАП №
4290907/28.06.2019 год. От ЕСФП се разпечатвали служебни бонове, съдържащи
получени от НАП съобщения за доставка по документ, но не били налични
разпечатки от нивомерната измервателна система /НИС/ за доставка на горива по
нивомер. След извършена служебна проверка било установено, че в информационната
система на НАП „Доставки на гориво по нивомер“ не са постъпвали данни за
получените в обекта доставки на горива за периода от 10.11.2021 год. до момента
на проверката – 21.01.2022 год. Констатациите от проверката били обективирани в
Протокол серия АА, бл. № 0057925 от 21.01.2022 год. Със същия търговеца бил
задължен в седмодневен срок да представи документи за доставките на горива в
обекта за периода от 01.11.2021 год. до 21.01.2022 год., както и служебни
бонове, изведени от ЕСФП за доставките по нивомер, подадени към НАП след
09.11.2021 год., ако такива са налични. Изискано било още да се представят
писмени обяснения относно множеството прекъсвания/възстановявания на връзката
между компонентите на ЕСФП към НАП и съобщения за блокиране на работата на ЕСФП
за периода от 01.11.2021 год. до 17.01.2022 год., както и становище от
сервизната фирма относно липсата на подавани към НАП данни за доставка по
нивомер за периода от 10.11.2021 год. до 21.01.2022 год., както и за разликата
в подадените към НАП доставки по документ (5000 л.) и по нивомер (442 л.) на
пропан-бутан на 10.11.2021 год.
На 27.01.2022 год. с
придружително писмо с вх. № ВхК-640/27.01.2022 год. търговецът представил
изисканите при проверката и налични при него документи, като пълен комплект
документи относно получените 33 броя доставки на горива в обекта за периода от
01.11.2021 год. до 21.01.2022 год. (фактури, приемо-предавателни протоколи,
товарителници, декларации за съответствие на качеството на течните горива,
акцизни данъчни декларации и разпечатки от ЕСФП за подадени към НАП данни за
доставки по документ) и 7 броя служебни бонове „Документи от КЛЕН“. Представил
и 48 броя служебни бонове „Доставка по нивомер“ от ЕФСП, издадени на 25.01.2022
год. във времевия интервал от 13:40 ч. до 13:51 ч. Било приложено и Становище
от „Дианел Сервиз“ ЕООД, в което от сервизната фирма, обслужваща ЕСФП,
монтирана в обекта, било обяснено, че липсата на подавани към НАП данни за
доставка по нивомер за периода от 10.11.2021 год. до 21.01.2022 год. се дължи
на обстоятелството, че на 10.11.2021 год. фискалния принтер, чрез който се
осъществява комуникацията на ЕСФП към НАП, е направил 3 последователни
неуспешни опита за изпращане на доставка по нивомер. След неуспеха статусът на
изпращане останал с грешка и се препращал многократно в работния процес на
принтера, което е попречило на нормалното изпращане на последващите доставки по
нивомер. След като грешката била изчистена на 25.01.2022 год., доставките по
нивомер били изпратени успешно към НАП. За разликата в подадените към НАП
доставки по документ и по нивомер на пропан-бутан на 10.11.2021 год. е
посочено, че най-вероятната причина за разминаването в количеството е замърсена
работна среда (наличие на твърди частици между сондата и поплавъка, които могат
да попречат на нормалното му движение и отчитане на постъпилото количество
гориво).
На 06.02.2022 год. контролните органи
извършили проверка на представените от търговеца документи, като направили и
справка в Програмния продукт „Фискални устройства с дистанционна връзка“
/ППФУДВ/ за регистрираните съобщения за доставки на гориво за FDRID4290907 ЕТ
„С.
Г.-НИМ“, гр.
Лозница, Стопански двор, с ЕИК *********, за периода от
01.11.2021 год. до 25.01.2022 год. Проверката била обективирана в Протокол
серия АА, бл. № 0057926 от 06.02.2022 год.
В резултат на същата се установили следните несъответствия между
подадените към НАП данни за постъпило в обекта гориво и данните по нивомерната
система:
На 10.11.2021 год.
търговецът е получил доставка на 2695 кг. /5000 л./ пропан-бутан по акцизна
данъчна декларация /АДД/ № 01000000000006474520. От ЕСФП е изпратено съобщение
към ИС на НАП „Доставка на гориво по документ“, като към ИС „Доставки на гориво
по нивомер“ е отчетено количество 442 л.
За периода от
12.11.2021 год. до 19.01.2022 год. са извършени общо 27 доставки на гориво в
бензиностанцията, като данни за същите са постъпили в ИС на НАП „Доставки на
гориво по документ“, но от нивомерната система на ЕСФП не са постъпили данни
към ИС на НАП „Доставки на гориво по нивомер“. За този период са били извършени
общо 9 броя доставки на бензин А95 за 28829 л., 10 броя доставки на евродизел
за 55494 л. и 8 броя доставки на пропан-бутан за 15548 кг. Нивомерната система
е отчитала извършените доставки, но ЕСФП не е подавала към НАП данните по
установената дистанционна връзка. Към 21.01.2022 год. за нито една от
посочените доставки на гориво в обекта не са били изпращани данни и съответно
такива не са постъпвали в ИС на НАП „Доставки на гориво по нивомер“ в деня на
доставката.
Този извод се
потвърждава от установената с Протокол бл. № 0057925 от 21.01.2022 год. липса
на служебни бонове „Доставка по нивомер“ за тези доставки в обекта към датата
на първата проверка и от обстоятелството, че данните за тези доставки са
получени в НАП на 25.01.2022 год. във времевия интервал от 13:40 ч. до 13:51
ч., видно от представените 48 броя служебни бонове „Доставка по нивомер“ от
25.01.2022 год. и изведената „Справка за регистрирани съобщения за доставка на
гориво“ за периода от 01.11.2021 год. до 25.01.2022 год.
Въз основа на
протоколите от извършените проверки, на 21.02.2022 год. Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал
оспорената заповед, с която е приложил спрямо оспорващия принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 4, б.
„г“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС „запечатване на търговски обект – бензиностанция,
находяща се на адрес гр. Лозница, „Стопански двор”, стопанисвана от
жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“.
Като фактически основания за издаване на заповедта органът е посочил отразените
в двата протокола констатации на органите по приходите, че в периода от
10.11.2021 год. до 21.01.2022 год. доставките на горива в обекта са се
декларирали в деня на получаването им чрез изпращане на съобщение от ЕСФП към
ИС на НАП „Доставка на гориво по документ“, но не са се изпращали и не са се
отчитали данните от нивомерната измервателна система на ЕСФП към ИС на НАП
„Доставки на гориво по нивомер“, т.е. че търговецът не е подавал данни от
нивомерната измервателна система на ЕСФП към НАП по установената дистанционна
връзка, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива
в резервоарите за съхранение. Приел е, че с това е осъществен съставът на чл.
186, ал. 1, т. 4, б.„г“ от ЗДДС.
Административният
орган е посочил, че при определяне на
срока на наложената мярка, е взел предвид тежестта и продължителността на
извършеното нарушение, последиците от същото и видът на стоката – течно гориво,
която не можело да се проследи дали се реализира по стопански начин при така
създадената организация от задълженото лице. Органът е посочил, че задължението
за предаване на НАП по установената дистанционна връзка на данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение, е нормативно установено и неспазването му винаги води до негативни
последици за фиска. Взето
е предвид, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина,
който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните
обороти. Сочи се също, че срокът е съобразен с принципа за съразмерност и с
целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта,
както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца. Целта на мярката е промяна на начина на осъществяване
на дейността в обекта, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреда
за фиска, за която промяна от органа е прието, че е необходим определения в
заповедта срок от 14 дни за действие на ПАМ. Според административният орган,
ако не бъде наложена ПАМ съществувала възможност за извършване на ново
нарушение. Изложено е, че в конкретния случай се касае за съществено
накърняване на обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
поведението на търговеца от една страна препятства контрола на НАП, а от друга
се създават предпоставки за отклонение от данъчното облагане поради неподаване
на актуална информация за количеството постъпило гориво, което води до
негативни последици за фиска и което според органа е било цел на търговеца.
Към административната
преписка е приложен Акт за установяване на административно нарушение №
F645003/09.03.2022 год. за това, че в периода от 10.11.2021 год. до 21.01.2022
год., като получател на доставка на течни горива, не е подавал данни от
нивомерната измервателна система на ЕСФП към НАП по установената дистанционна
връзка в деня на доставка на горивата, които данни да дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
стопанисвания от него обект, с което е нарушил разпоредбите на чл. 118, ал. 6
от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год. на МФ. АУАН бил
връчен на упълномощено от нарушителя лице, което не направило никакви
възражения. Актът е съставен 16 дни след издаване на оспорената по настоящото
дело заповед.
Заповедта е връчена на
оспорващия на 09.03.2022 год., а жалбата срещу нея е подадена на 23.03.2022
год. чрез административния орган.
С оглед на така
установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена
от надлежна страна, в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване съгласно разпоредбата
на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, е процесуално допустима.
Съдът намира, че
заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със Заповед
№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 год. изпълнителният директор на НАП е оправомощил
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за
прилагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Оспорената заповед е в
установената писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването ѝ, в т.ч. и
за продължителността на срока. Доколко същите са съответни на релевантната
нормативна уредба и на доказателствата по делото е въпрос на материална
законосъобразност на акта.
При издаването ѝ
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Административното производство е започнало с проверката на 21.01.2022
год., при която за първи път е било констатирано нарушението на търговеца и
същия е бил задължен на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 37, ал. 3 от ДОПК да
представи пред органите по приходите документи за получените от него доставки
на горива и за изпращането на данни за тези доставки до НАП. По този начин на
оспорващия е била предоставена възможност за участие в производството, която
той надлежно е упражнил като е представил изисканите му документи. За
проверката в съответствие с чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от ДОПК е бил изготвен
протокол. Такъв е бил изготвен и за втората проверка, извършена на 06.02.2022
год. При издаването на заповедта не са били нарушени разпоредбите на чл. 36 и
чл. 37 от АПК, тъй като административният орган е направил всичко необходимо,
за да събере относимите към случая доказателства. В нея изрично е посочено, че
се основава на събраните материали при извършените от органите по приходите
проверки и на приложените от търговеца документи. Ето защо съдът намира, че
административният орган е издал оспорения акт след като е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
Оспорената заповед съответства на материалния закон.
Съгласно разпоредбата
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ от ЗДДС принудителната административна мярка
„запечатване на обект за срок до 30 дни“ се прилага, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции, за лице, което не спазва реда и начина за подаване
на данни по чл. 118 в НАП. Според чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от с.з. се забранява и
достъпът до обекта. Като относима за случая разпоредба административният орган
е посочил чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, според
която всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от
търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни
горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове,
е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите
и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Идентична по
съдържание е и разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 год.
на МФ, като в нейното второ изречение е предвидено, че за целта като средство за измерване от одобрен
тип се използва нивомерна измерителна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от наредбата при ЕСФП, едновременно с данните от дневния
финансов отчет, се записват данни от НИС и броячите на
колонките/разходомерите/измервателните системи, като същите се отпечатват като
служебен бон, а съгласно ал. 11 отпечатаните
служебни бонове от ЕСФП, съдържащи получените от сървъра на НАП съобщения за
доставката по документ и по нивомерна измервателна система, съгласно приложение
№ 17 се съхраняват в книгата по ал. 5 на страницата на съответния ден, за който
се отнасят.
Правилата за установяване на дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и
подаване на данни се съдържат в т. IIIб на приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от
наредбата. В т. 3 от т. IIIб на цитираното приложение са регламентирани видове
данни за определяне на наличните и продадените количества горива, предавани от
ЕСФП по установената дистанционна връзка - а) данни от нивомерната система за
доставка на горива и за наличните количества горива (подавани автоматично от
нивомерните системи или ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат
прочетени от нивомерната система); б) данни за продадените количества горива от
сумарните броячи на средствата за измерване на разход (автоматично от
електронните броячи или ръчно въведени от ЕСФП показания на механичните броячи
при липса на електронни броячи); в) данни за доставени количества горива по
документ за доставка при приключване на доставката.
Анализът на тези норми
сочи, че процесната ПАМ се прилага, когато се установи, че задължено по чл. 118
от ЗДДС лице не подава данни от ЕСФП в НАП, сред които и данни от нивомерната
система, които да дават възможност за определяне на наличните количества горива
в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Тези данни
се записват в ЕСФП, отпечатват се на служебен бон и се подават автоматично от
нивомерната система към НАП. Неподаването им винаги се вменява в отговорност на
задълженото лице, независимо от причината за това, тъй като макар, че се
подават автоматично от НИС на ЕСФП, задължение на търговеца е да следи за
техническата изправност на системата, за да може тя да изпраща изискуемите
данни към НАП.
По делото е безспорно
установено, че проверяваният обект, стопанисван от оспорващия, представлява
търговски обект по смисъла на §1., т. 41 от ДР на ЗДДС, че в него има монтирана
и регистрирана в НАП, считано от 28.06.2019 год., ЕСФП с нивомерна измерителна
система за обем на течни горива от одобрен тип, както и че от 10.11.2021 год.
до момента на проверката ЕСФП не е подавала в НАП данни, които да дават
възможност за определяне на наличните течни горива в резервоарите за съхранение
в обекта. Тези констатации не се отричат от оспорващия, който обаче твърди, че
допуснатото нарушение е следствие на често спиране на електрозахранването в
обекта, лоша интернет връзка от мобилния оператор и техническа грешка/повреда в
системата, поради което същото не може да му се вмени във вина. Това твърдение
е неоснователно. Задължение на регистриран по ЗДДС търговец, извършващ доставки/
продажби на течни горива в търговски обект, е да предава по дистанционна връзка
на НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с
течни горива. Единствено осигуряването на непрекъснато предаване на тези данни
по такава връзка от въведената в обекта ЕСФП към НАП би представлявало точно и
пълно изпълнение на задължението му, като съответно неизпълнението му,
независимо по каква причина, представлява административно нарушение.
Събраните по делото
писмени доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че към
датата на извършената проверка оспорващия не е изпълнил това свое задължение.
По този начин, с противоправното си бездействие, той е извършил нарушение на
чл. 118, ал. 6 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006
год. на МФ. Неизпълнението на
задължението на оспорващия да предава по дистанционна връзка на НАП данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в стопанисвания от него обект за търговия с течни
горива, е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „г“ от ЗДДС
„запечатване на обект за срок до 30 дни“.
С оглед на това съдът
намира, че са били налице фактическите и правни основания за постановяване на
оспорената заповед.
Оспорената заповед
обаче противоречи на разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, тъй като е
необоснована по отношение на срока, за който е приложена мярката, и нарушава
принципа за съразмерност, регламентиран с чл. 6, ал. 2 от АПК. Действително,
при определяне продължителността на действие на мярката административният орган
действа в условията на оперативна самостоятелност, като в случая срокът на
процесната ПАМ е определен в рамките на законоустановения максимален срок от 30
дни. Изложените от административния орган мотиви досежно разпореденото
запечатване на обекта за срок от 14 дни обаче са бланкетни такива, които биха
били относими към всяко нарушение от вида на процесното, както и към всяка
продължителност на срока на действие на мярката. Административният орган не е
изложил конкретни мотиви и не е ангажирал доказателства за необходимостта от
запечатване на обекта именно за 14-дневен срок. Доводите за засягане на фиска и
обществения интерес не са доказани, тъй като не е установено неотчитане на
приходи или други конкретни вредни последици за държавния бюджет, които да
обосноват такава продължителност на срока на действие на ПАМ. Недоказан е и
изводът на административния орган, че създадената организация в търговския
обект няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти,
както и за наличието на обосновано предположение, че една от целите на
търговеца е отклонение от данъчно облагане. По делото няма никакви доказателства
неподаването на процесните данни от ЕСФП
към НАП по установената дистанционна връзка
да се дължи на действие на служител на оспорващото дружество.
При определяне срока
на мярката административният орган не е изследвал всички относими към случая
факти и обстоятелства. Органът не е взел предвид обстоятелството, че към
момента на издаване на процесната заповед нарушението вече е било отстранено от
търговеца, с което една от основните цели на ПАМ – преустановяване на
нарушението, е била лишена от основание. Не е посочил и анализирал и данни за
оборота на обекта, съответно не е обсъдил загубите, които биха настъпили за
търговеца, респ. за фиска, в резултат на запечатването за срок от 14 дни. Ето
защо съдът намира, че конкретните факти по спора не са били правилно преценени
от административния орган при определяне срока на ПАМ. Същите не обосновават
продължителност на действие на мярката за 14 дни. Определеният срок се явява
прекомерен и предвид това, че засяга в по-голяма степен от необходимото, както
икономическите интереси на оспорващия, така и обществения интерес, тъй като
запечатването на обекта за срок от 14 дни би довело до по-ниски приходи за
бюджета.
В тази връзка оспорената заповед не съответства и на целта
на закона. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се
прилагат за преустановяване и предотвратяване на административните нарушения и
вредните последици от тях. Към момента на издаване на заповедта за прилагане на
ПАМ нарушението вече е било преустановено. Няма данни то да е оставило след
себе си вредни последици, още повече такива, които могат да бъдат отстранени
посредством запечатване на обекта за 14 дни и забрана за достъп до него. В
случая приложената ПАМ има характера на наказание за вече извършеното
нарушение, но ПАМ не е санкция и няма функциите да предупреждава и превъзпитава
нарушителя. В този смисъл е и трайната практика на ВАС / Решение № 3461 от 12.04.2022 г.
на ВАС по адм. д. № 8013/2021 г., I о., Решение № 2911
от 29.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6968/2021 г., VIII о., Решение № 2273 от
10.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5626/2021 г., I о., Решение № 986 от
3.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5452/2021 г., VIII о., Решение № 3009 от
8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11108/2020 г., I о., Решение № 10393 от 13.10.2021
г. на ВАС по адм. д. № 11248/2020 г., I о.Решение № 15448 от 14.12.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 9096/2020 г., I о., Решение № 10568 от 30.07.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 5272/2020 г., I о., Решение № 7198 от 14.05.2019 г. на ВАС, по
адм. д. № 1410/2019 г., I о., Решение № 13189
от 30.10.2018 г. на ВАС, по адм. дело № 5363/2018 г. I о./
По изложените
съображения съдът намира, че оспорената заповед следва да бъде отменена на
основание чл. 146, т. 5 от АПК, като постановена в несъответствие с целта на
закона.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-36
от 21.02.2022 год. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Варна в ГД
„Фискален контрол” при ЦУ на НАП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/