О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен, 03.05.2018г.
Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр.д.№ 766 по описа на съда за 2018 г., на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по подадена искова молба от Д. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, Зона Б – 18,
ул. Димитър Петков № 77, представлявано от управител Димитър Бориславов
Димитров, против З.Х.Г., ЕГН **********, Н.Е.М., ЕГН **********, М.Й.М., ЕГН **********,***, с посочено правно
основание чл. 422 от ГПК.
Постъпила
е молба с вх. рег. № 11358 / 02. 05. 2018 г. от Д. ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, с която ищецът прави отказ от спорното
право на основание чл. 233 от ГПК.
За разрешаване въпроса коя страна дължи заплащане разноските по прекратено на основание чл. 233
от ГПК производство, значение има само какво е извънпроцесуалното поведение на
ответниците - дали ли са повод за
образуване на делото?
Съгласно установената съдебна
практика (определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на І
г. о. на ВКС; определение № 518 от 15.06.2012 г. по ч. т. д. № 156/2011 г. на
ІІ т. о. на ВКС; определение № 1176 от 28.12.2012 г. по ч. т. д. № 560/2012 г.
на ІІ т. о. на ВКС) в случай, че ответниците са дали повод за предявяването на
иска и този повод отпадне в хода на исковия процес, ищецът има право на
разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на иска или отказ от
иска. Това разрешение почива на способа за правоприлагане - по аргумент за
противното от чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Съдът след
като се запозна с молбата и доказателствата по делото, намира, че молбата е
основателна и следва да бъде уважена, като делото се прекрати, поради отказ от спорното право от страна на
ищеца.
При това
положение, ответниците З.Х.Г., ЕГН **********,
Н.Е.М., ЕГН **********, М.Й.М., ЕГН **********,
следва ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 280 лв. На вещото лице П.В. следва да се
изплатят 150 лв. от внесения от ответната страна депозит за изготвяне на
заключението по назначената икономическа експертиза и да се издаде ордер.
Водим от
горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 233 от ГПК, ПРЕКРАТЯВА гр. д. № 766 / 2018 г. по описа на
ПлРС, поради отказ от спорното право,
направен от Д. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, Зона Б – 18, ул.
Димитър Петков № 77, представлявано от управител Димитър Бориславов Димитров. На
вещото лице П.В. да се изплати възнаграждение в размер на 150 лв. от внесения от ответната страна депозит
за изготвяне на заключението по назначената икономическа експертиза и да се
издаде ордер.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, З.Х.Г., ЕГН **********,***, Н.Е.М., ЕГН **********,***,
М.Й.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, Зона
Б – 18, ул. Димитър Петков № 77, представлявано от управител Димитър Бориславов
Димитров, направените по делото разноски
за държавна такса в размер на 280 лв.
Определението
подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: