РЕШЕНИЕ
№ 666
гр. Силистра, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
при участието на секретаря Н. Д. Г.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело №
20223420100256 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ “БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.”М.”№.., с ЕИК ........., представляван от юрисконсулт Бр.Н., моли съда признае за
установено, че ответникът С. Г. С.-кредитополучател по Договор за кредит за текущо
потребление от 08.04.2008г., му дължи следните суми:
2 556.37 евро- представляваща главница, заедно със законната лихва, считано от
23.04.2021г./ датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред съда/- до
окончателното изплащане на задължението;
640.03 евро-наказателна лихва, дължима за периода 20.09.2011г.- 07.04.2018г.;
788.92 евро- законна лихва, от датата на настъпване на изискуемостта- 08.04.2018г.-
22.04.2021г.;
140 евро- такси разходи при изискуем кредит;
Претендира разноските си по дело, както и тези, направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 562/2021г. по описа на СРС.
Твърди, че цитираният по-горе договор е сключен с ответника, който е престанал да
изпълнява поетите задължения. Настъпил е крайният падеж за изпълнение на задълженията
по договора, поради което банката, в качеството на неудовлетворен кредитор по ликвидно и
изискуемо вземане е депозирала заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. По заявлението е образувано ч.гр.д.№
562/2021г. по описа на СРС. Искането е уважено и съдът е издал заповед и изпълнителен
1
лист.
Тъй като длъжникът не е открит на заявените постоянен е настоящ адрес, ищецът, в
съответствие с дадените от съда указания, предявява настоящите искове с цел защита на
правата си.
Оспорва възраженията на процесуалния представител на ответника за погасяване на
вземанията му по давност, тъй като в случая е приложима общата 5-годишна давност. Това е
така, тъй като банката сее съгласила да предостави срок в полза на длъжника и да разсрочи
заплащане на задълженията чрез погасителни вноски по погасителен план, но това не
превръща вземанията в периодични, напротив налице е едно цяло е единно вземане на
банката.
ОТВЕТНИКЪТ С. Г. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С., чрез
назначения от съда адв. Др.Ч., е подал отговор, с който заявява, че оспорва предявените
искове като погасени по давност и излага съображенията си за това.
Поради това моли съда:
1. Ако приеме, че претенцията за главница е изцяло погасена по давност:
да отхвърлите изцяло предявените от Банка ДСК АД с ЕИК ********* срещу С. Г. С. с ЕГН
********** иск за заплащане на главница в размер на 2556,37 евро ведно със законната
лихва върху него от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и иск за
заплащане на лихвена надбавка за забава (санкционна лихва) в размер на 640,03 евро за
периода от 20.09.2011 г. до 07.04.2018 г., поради изтекъл тригодишен срок на погасителна
давност.
да отхвърлите претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на 788,
92 евро за периода 08.04.2018 - 22.04 2021 г. в частта за периода
2018. 22.04.2018 г. поради изтекъл тригодишен срок на погасителна давност.
2. Ако приемете, че претенцията за главница е частично погасена по давност:
да отхвърлите предявения от Банка ДСК АД с ЕИК ...........срещу С. Г. С. с ЕГН
********** иск за заплащане на главница в размер на 2556,37 евро в частта относно
месечните вноски по главницата с настъпил падеж от 20.09.2011 г. до 20.04.16 г. поради
изтекъл петгодишен срок на погасителна давност.
да отхвърлите изцяло иска за заплащане на лихвена надбавка за забава (санкционна
лихва) в размер на 640,03 евро за периода от 20.09.2011 г. до 07.04.2018 г., поради изтекъл
тригодишен срок на погасителна давност.
да отхвърлите претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на 788,
92 евро за периода 08.04.2018 - 22.04.2021 г. в частта за периода
2018. 22.04.2018 г. поради изтекъл тригодишен срок на погасителна давност.
Моли да бъдат редуцирани разноските на ищеца, съобразно уважената част от
исковете му.
Като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД във
връзка с чл.430 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Не се оспорва факта на неизпълнение, но ответникът счита, че не дължи такова
2
поради погасяване на вземането по давност.
Няма спор между страните, че крайният срок за погасяване на задълженията по
договора за кредит е 08.04.2018г.
Вноските по главницата нямат характер на периодични плащания, тъй като
съставляват частични плащания по едно единно задължение, а не няколко на брой
задължения с повтарящо се изпълнение, поради което спрямо тях, се прилага общата
давност по чл. 110 ЗЗД, която не е изтекла към момента на предявяване на заявлението
/23.04.2021г./, с оглед на което предявеният иск за установяване на вземането следва да се
уважи в предявения размер.
С оглед на това не е погасено задължението за такса изискуемост по отношение, на
което също е приложима 5-годишна давност.
Поради забавата при плащане на главницата по кредита с настоящия съдебен акт
следва да се потвърди и вземането на ищеца за законна лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението пред съда – 23.04.2022 г., до окончателното й издължаване.
Искът за заплащане на обезщетение за забава следва да се уважи частично за сумата
от 779.70 евро- дължимо обезщетение за периода 23.04.2018-23.04.2021г. в останалата част
следва да се отхвърли като неоснователен, поради погасен по давност за сумата от 9.22 евро,
обезщетение за периода 08.04.2018г.- 22.04.2018г.
Изцяло неоснователен е иска за заплащане на неустойка по чл.19.1 от Общите
условия за предоставяне на кредите за текущо потребление. /л.13 по заповедното
производство/.
Съгласно тази разпоредба, при забава в плащането на месечната вноска, от деня
следващ падежната дата, определена в Договора, частта, представляваща главница се
олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Кредиторът е начислил неустойка в размер на 640.03 евро за периода 20.09.2011г.-
07.04.2018г. Вземането му за неустойката е станало изискуемо с настъпване на крайния срок
от договора . /Кредиторът не се е възползвал от предвидената в договора възможност да
обяви вземането си за предсрочно изискуемо, поради което т.19.2 от ОУ не се прилага в
случая, съответно за падеж на задължението следва да се приеме 08.04.2018г. /.
Вземанията за неустойки се погасяват в изтичането на три годишна давност /чл.111,
т.2 от ЗЗД/. От това следва, че кредиторът е трябвало да предяви вземането си до
08.04.2021г. Тъй като това не е сторено /заявлението е подадено на 23.04.2021г./ ,вземането
му е погасено по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете. Разноските на ищеца са в размер
на 1021.38 лева- 161.38 лева заплатена държавна такса, 500 лева внесен депозит за
процесуален представител на ответника и 360 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно уважената част от исковете му се дължи сумата от 860.62 лева.
3
Дължат се и разноските, направени от кредитора в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 562/2021г. по описа на РС-Силистра, съразмерно с уважената част от исковете-
262.37 лева.
Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Районен съд-Силистра
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. С., с ЕГН **********, дължи на
“БАНКА ДСК”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”М.”№.., с ЕИК
.........., следните суми:
2 556.37(две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 37 евроцента) евро-
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2008г.
заедно със законната лихва, считано от 23.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението;
779.70(седемстотин седемдесет и девет евро и седемдесет евроцента) евро- законна
лихва, считано от 23.04.2018г.- 22.04.2021г.;
140(сто и четиридесет ) евро- такси разходи при изискуем кредит;
Отхвърля като неоснователен иска с правно основание чл.92 от ЗЗД, във
връзка с т.19, т.1 от ОУ на банка ДСК, предявен от “БАНКА ДСК”ЕАД, с ЕИК
............., да се признае за установено, че С. Г. С., с ЕГН **********, дължи сумата от 640.03
(шестстотин и четиридесет евро и три евроцента) евро-неустойка за неизпълнение, дължима
за периода 20.09.2011г.- 07.04.2018г., поради погасяване на задължението по давност.
Отхвърля като неоснователен иска с правно основание чл.86 от ЗЗД,
предявен от “БАНКА ДСК”ЕАД, с ЕИК ............., да се признае за установено, че С. Г. С., с
ЕГН **********, дължи сумата от 9.22(девет евро и 22 евроцента) евро-обезщетение за
забава, за периода 08.04.2021г.- 22.04.2021г.;
ОСЪЖДА С. Г. С., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК”ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№19, с ЕИК ............, следните суми:
860.62(осемстотин и шестдесет лв. и 62 ст.) лева- разноски по гр.д.№
256/2022г. по описа на РС-Силистра;
4
311.38(триста и единадесет лв. и 38 ст.) лева- разноски по ч.гр.д.№
562/2021г. по описа на РС-Силистра;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5