О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                          10.06. 2019 г.                     гр.Търговище,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На десети юни                                                 2019 година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

                          ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                      БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Възз.ч.гр.дело № 139,  по описа за 2019  година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Жалбата е подадена от Д.С.Д. и В.П.Д.,***, против определение, постановено в открито съдебно заседание на 27.11. 2018 г., по гр.д. № 1334/ 2018 г. на ШРС, което касае произнасяне по молбата за спиране на производството. В жалбата се излагат съображения, че съдът е отказал да спре производството по делото, защото молбата на въззивниците в настоящото дело била недопустима. Жалбоподателите посочват, че били лишени от възможността да отстранят пропуска. Затова се иска да бъде отменено посоченото определение и производството по делото да бъде спряно. Настоява се за отмяна и на определение подсъдност, за спиране и прекратяване на ч.гр.д. 682/ 2018 г. на ШРС, гр.д. 1334/ 2018 г. и гр.д. № 1333/ 2018 г. на ШРС.

В отговора на частната жалба, въззиваемата страна „Агенция за събиране на вземания“ гр. София моли същата да бъде оставена без уважение. Нямало основание за спиране на производството по делото. Да им бъде присъдено ю.к. възнаграждение в размер на 350 лв.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Жалбата е подадена в срок, от оправомощени лица, но е процесуално недопустима.

Предмет на обжалване е процесуално определение, постановено в открито заседание, на 27.11. 2018 г. от ШРС. В заседанието, при изслушване на страните дали да се даде ход на делото, ответникът и настоящ жалбоподател Д., е поискал да не се дава ход на делото, защото е направил искане за спиране на производството. Съдът е докладвал тази молба като възражение от 22.11. 2018 г. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че молбата е подадена от „Енергоснабдяване“ ООД гр. Шумен, чиито управители са ответниците по делото, но самото дружество не е страна в това производство. Затова е счетено, че е недопустимо съдът да се произнася по молба на трето за спора лице и е оставил искането без разглеждане. Посочено е още, че това определение подлежи на обжалване.

Въззивният съд е на противното становище по отношение на обжалването. Според чл. 274, ал. 1 от ГПК, на обжалване пред по-горния съд подлежат определенията, които преграждат по-нататъшния ход на делото и тези, които са изрично посочени в закона. От друга страна, в чл. 253 от ГПК се посочва, че определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд, вследствие изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

Обжалваното определение е постановено по чисто процедурен въпрос и с него не се слага край на делото. Обжалването му освен това не е предвидено изрично в закона. Страната няма правен интерес да обжалва подобни определения, защото и с оглед разпоредбата на чл. 253 от ГПК, във всеки един момент от производството, може да бъде отправено същото искане и съдът всеки път е длъжен да се мотивира, когато отказва дадено искане – според чл. 254 от ГПК. Както жалбоподателите, така и ищецът, в отговора си по частната жалба тълкуват съдебния акт като отказ да бъде спряно производството. Макар това да не е така, за пълнота, въззивният съд следва да посочи, че отказът за спиране на производството също не е от категорията определения, които подлежат на самостоятелно обжалване. Мотивите са вече посочените. За разлика от определението, което спира производството, защото то прегражда хода на делото.

Основателни са оплакванията, че ако дадена молба е нередовна или неясна, съдът е длъжен първо да даде указания за отстраняване на нередностите и неяснотите и едва тогава да се произнесе. В случая ответникът Д. се е явил лично в съдебно заседание и е отправил устно, като ответник, молба за спиране на делото. Ако писмената молба е била подадена в качеството му на управител на юридическо лице/същата не е приложена към копието на делото/, съдът е бил длъжен да отстрани това противоречие в съдебно заседание, макар на практика да е било ясно, че искането се прави от страната по делото. Всичко това обаче не влияе на изводите на съда относно недопустимостта на частната жалба. Тя е лишена от правен интерес и следва да бъде оставена без разглеждане.

По разноските. При прекратяване на делото, на другата страна се присъждат разноски – чл. 78, ал.4 от ГПК. Съдът, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, го определя на 50 лв.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д.С.Д. и В.П.Д. ***, против определение „спиране“, постановено в открито съдебно заседание по гр.д. № 1334/ 2018 г. на ШРС, като недопустима – лишена от правен интерес, на основание чл. 274, ал. 1 от ГПК и

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.

ОСЪЖДА Д.С.Д. и В.П.Д. ***, да заплатят на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, сумата от 50 лв. – ю.к. възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  може да се обжалва, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд гр. Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                      

                                                     

               2.