Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.12.2017

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

състав

На

20.11.

Година

2017

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Анелия Янчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Гр.

дело номер

46

по описа за

2017

година.

 

Предявени са съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК.

В исковата молба ищците Е.Ш.Й., Н. Ш. М., Ф. Ш. Е. и Н.Д.Р., действащи чрез процесуалният си представител адв.Г. сочат обстоятелството, че са съсобственици по наследство на недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ 885.00 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Черна Скала, общ.Кърджали, при граници на имота; изток - път на Община Кърджали, запад - път на Община Кърджали, север — неурегулиран поземлен имот на Е.Ш.Й., юг — неурегулиран поземлен имот на Г. Б. Р..

Изложени са твърдения, че описаният имот представлява част от имота, бивша собственост на покойните родители на ищците- Ш. Р. Б. с български имена Д.Д. Б. и С. Х. Б., бивши жители на с.Черна скала, общ.Кърджали.

Сочи се, че праводателите на ищците са притежавали неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Черна скала, с площ около 2 900 кв.м., като за посоченото населено място  през 1983 г.е бил изработен кадастрален план, а през 1984 г. регулационен план, като имотът на наследодателите на ищците е бил нанесен под пл.сн.№ 38, а в разписният лист към плана е бил записан на името на Д.Д. Б. - баща на ищците. В регулационния план за посочения имот били предвидени съответно УПИ № l, ll, III и IV, кв. 6 по плана на населеното място.

Твърди се, че изработените планове на с.Черна скала не са били одобрени и съответно не били влезли в законна сила, като понастоящем за селото нямало действащ одобрен ПУП-ПРЗ.

Сочи се обстоятелството, че северозападната част на гореописания имот били изградени жилищната сграда и стопанските постройки, а в южната му част били засадени овощни дръвчета, като целият имот бил ограден с ограда, разположена на имотните му граници.

Твърди се, че имот с пл.сн.№ 38 по неодобрения кадастрален план на селото е бил във владение повече от 40 години, непрекъснато и спокойно, с намерение да бъде своен от Ш. Р. Б. и С. Х. Б., като на всички жители на населеното място било известно, че имотът е тяхна собственост. Ищците живели в имота от рождението си до заминаването в Р.Турция през 1989 г. След заминаването за РТурция, собствениците на имота го били предоставили за временно ползване на лицето И. Д.С. срещу задължението да бъде поддържан в добро състояние, като собственикът Ш. Р. Б. за периода от 1989 г. до смъртта си през 1997 г. посещавал имота, отсядал и пребивавал в него не по-малко от 4 пъти годишно.

Изложени са твърдения, че през 2014 г. И. Д.С. напуснал наследствения имот на ищците и се заселил в с.Черноочене, като след смъртта на наследодателите си, ищците предприели фактически действия за снабдяването си с документи за собственост за посочения имот, като от служители при Община Кърджали им било обяснено, че следва да се снабдят с отделни документи за всеки един от опредените за имота УПИ, който да не надвишава площ от 1 000 кв.м.

Предвид изложеното, ищците се снабдили през 2008 г. с Нотариален акт № 59, т. ll, дело № 253/2008 г. на Нотариус К.Д. с рег.№ 020 на Нотариалната камара за реална част от имота с площ от 925 кв.м., ведно с построените в него сгради, а през 2012 r. с Нотариален акт № 130, t.V, дело № 901/2012 г. на Нотариус К.Д. с рег.№ 020 на Нотариалната камара за реална част от 960 кв.м. През 2016 г. предприели процедура по снабдяване с документ за собственост на последната част от поземления имот, при което установили обстоятелството, че ответници Е.И. и С.И. се снабдили по обстоятелствена проверка с Нотариален акт № 30, т. l, дело № 30/2014 г. на Нотариус Е.К. с рег.№ 280 на Нотариалната камара за 885 кв.м. от наследствения имот на ищците, която част била описана като самостоятелен имот, а в последствие тази част от имота била продадена на ответника М.И.Ч., с Нотариален акт № 151, т. l, дело № 151/2014 г. на Нотариус Е.К. с рег.№ 280 на Нотариалната камара. Ответникът М.Ч. влязъл във владение на имота, като разрушил част от оградата и поставил собствена по северната му граница, и междувременно изсякъл посадените в процесната част от имота дръвчета.

Излагат твърдения, че първите двама ответници не са живели, нито са владели в имота, описан в Нотариален акт № 30, т. l, дело № 30/2014 г., поради което считат, че не са го придобили по давност.

В тази връзка сочат твърдения, че доколкото първите двама ответници не са собственици на имота, то не е настъпил вещно-правният ефект от прехвърлителната сделка, материализирана с Нотариален акт № 151, т. l, дело № 151/2014 г. на Нотариус Е.К..

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Е.Р.И. и С.Р.И., че ищците са собственици на неурегулиран поземлен имот с площ 885.00 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Черна Скала, общ.Кърджали, при граници на целия имот: изток – път на Община Кърджали; запад – път на Община Кърджали; север – неурегулиран поземлен имот на Е.Ш.Й.; юг – неурегулиран поземлен имот на Г. Б. Р., като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, молят съда да отмени Нотариален акт № 30, т. l, дело №30/2014 г. на Нотариус Е.К. с рег.№ 280 на Нотариалната камара.

Молят съда на основание чл.108 от ЗС да признае за установено по отношение на ответника М.И.Ч., че ищците са собственици на процесния неурегулиран поземлен имот с площ 885.00 кв.м., както и да го осъди да предаде владението на имота на ищците. Претендират деловодни разноски.

В съдебно заседание, чрез адв.Г. поддържат предявените искове, по изложените в исковата молба съображения. 

В преклузивният срок по чл. 131 от ГПК ответниците Е.Р.И. и С.Р.И., действащи чрез процесуалния си представител адв.Б. депозират писмен отговор на исковата молба, в който изцяло оспорват предявеният иск.

Изложени са твърдения, че Е.Р.И. и С.Р.И. са придобили процесният имот на валидно правно основание с Нотариален акт № 30, т. l, дело № 30/2014 г. на Нотариус Е.К. с рег.№  280 на Нотариалната камара, като се сочи, че ответниците са владели имота добросъвестно за период повече от 5 години.

Оспорват изцяло твърденията в исковата молба, че първите двама ответници не са живели и не са владели процесният имот.

Изложени са хронологично следните обстоятелства: че ответниците Е.Р.И. и С.Р.И. са съпрузи, считано от 1978 г.; родителите на ответницата Е.И. през съвместното си съжителство са живели в с.Черна скала, общ.Черноочене, в неурегулиран поземлен имот с площ 885.00 кв.м., в който са построили едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 52.00 кв.м.;  в началото на 2014 г. първите двама ответници са предприели процедура за снабдяване с документ за собственост на имота, приключила с издаването на Нотариален акт № 30, т .l, дело № 30/2014 г. на нотариус Е. К. с peг.№ 280 на Нотариалната камара. 

Сочи се, че през годините са владеели и процесния имот, като същевременно са полагали грижи за Ф. М..

Изложени са твърдения, че през месец октомври 2014 г. са продали процесния имот на третия ответник М.И.Ч., като се твърди, че първите двама ответници са били носители на собственическите права върху процесния имот, поради което е настъпил вещно-правния ефект на прехвърлителната сделка.

Твърди се обстоятелството, че данни за процесния имот, собственост на праводателят на първите двама ответници - Р. Ю. Б. (А. Ю. Б.), се съдържали в представеният като писмено доказателство към исковата молба, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 59, т. ll дело № 253/2008 г. на нотариус К. Д. с peг. № 020 на Нотариалната камара.

В съдебно заседание, чрез адв.Б. поддържа депозирания писмен отговор.

В преклузивният срок по чл. 131 от ГПК назначеният особен представител на ответника М.И.Ч. депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва изложените в същата фактически твърдения.

Счита предявените искове за неоснователни, като сочи, че ищците не притежават правото на собственост на процесния недвижим имот и изложените доводи за наличие на придобивно основание, обосноваващо твърденията им като необосновани и неправилни.

Изложени са твърдения, че видно от представеният по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 59, т. ll дело № 253/2008 г. на нотариус К. Д. с peг. № 020 на Нотариалната камара  признаващ собствеността само на трима от ищците, както и видно от скица от 23.01.2008 г. поименна югоизточна граница на съседния имот, който всъщност касаел процесният се сочело лицето А. Ю., различен от наследодателя на ищците.

Счита, че първите двама ответници Е.Р.И. и С.Р.И. правомерно са признати за собственици на спорния процесен имот съгласно Нотариален акт за собственост № 30, т. l, дело № 30/2014 г. на Нотариус Е.К. с рег.№ 280 на Нотариалната камара. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание, адв.М. поддържа предявения отговор.

След като обсъди събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото: Удостоверение за наследници № 26/28.09.2016 г., издадено от Община Кърджали; Декларация за идентичност на имена с декларатор Е.Ш.Й.; Извадка от разписен лист за с.Черна скала; 2бр. Извадки от неодобрени кадастрален и регулационен план; Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 59, том ІI, рег. № 2 624, дело № 253/2008 г. на нотариус К. Д. с № 020, Скица на неурегулиран недвижим имот в урбанизираната територия на с.Черна скала, общ.Кърджали с площ на имота 925 кв.м.; Нотариален акт за констатиране собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение  № 130, том 5, рег. № 17 535, дело № 901/2012 г. на А.Г. - помощник нотариус при нотариус К. Д. с № 020, ведно с нотариалната преписка; Скица на поземлен имот, находящ се в с.Черна скала, ЕКАТТЕ 80844; Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание чл. 587, ал.2 от ГПК № 30, том I, рег. № 825, дело № 30/2014 г. на нотариус Е. К. с № 280, ведно с нотариалната преписка; Скица № 1/06.02.2014 г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 151, том І, рег.№ 3 339, дело № 151/2014 г. на нотариус Е. К. с № 280, ведно с нотариалната преписка; Удостоверение за данъчна оценка № 367/20.01.2017 г., Удостоверение за наследници № 008/13.02.2017 г., издадено от Община Черноочене; Удостоверение за наследници № 03/13.02.2017 г., издадено от Община Черноочене; Скица № 1/06.02.2014 г.; Приходна квитанция № **********/13.02.2014 г.; Декларация за идентичност на имена с декларатор Е.Р.И., се установява, че: ищците са наследници на Ш. Р. Б., бивш жител на с.Черна скала; с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 59, том II, рег. № 2 624, дело № 253/2008 г. на нотариус К. Д., Е.Ш.Й., Н.М. и Н.Й. са признати за собственици по давностно владение на по 1/3 ид.част от недвижим имот, придобит по давностно владение  и наследство от Ш. Р. Б., представляващ неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Черна скала, общ.Кърджали, с площ 925 кв.м. ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда, масивна стопанска сграда и масивен гараж; с Нотариален акт за констатиране собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 150, том V, рег.№ 17 535, дело № 901/2012 г. на помощник нотариус А.Г. по заместване при К. Д., Е.Ш.Й. е призната за собственик по давностно владение на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.Черна скала, общ.Кърджали,  съдържащ незастроено дворно място с площ 960 кв.м.; Е.Р.И. и С.Р.И. са признати за собственици по давностно владение на неурегулиран поземлен имот с площ 885 кв.м. ведно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, включваща приземен етаж и първи етаж с Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 30, том l, рег.№ 825, дело №30/2014 г. на нотариус Е. К. с peг.№ 280 на Нотариалната камара, който имот на 14.10.2014 г. първите двама ответници са продали на ответника М.И.Ч., която сделка е обективирана в Нотариален акт № 151, т. l, дело №151/2014 г. на Нотариус Е.К..

В разпита си свидетелите М. Р. Ю., М.А.Е. и С. М. С. излагат следните фактически твърдения: Св.Ю. сочи, че имота, за който се спори бил на бай Ш. и съпругата му С.. Имота бил около три декара, като от двата му края имало път, а на другия край стара къща, която се била построила наново. Старата къща била на А.. За да няма спорове за граница били засадени круша, ябълка и липа. На юг имало вековен дъб, който се намирал в имота на А.. Границата била на север от дъба. Ш. и С. живели в имота до 1989 г., когато се изселили в Турция. След този момент посещавали с.Черна скала, основно през летния сезон и обработвали земята. Дъщерите на бай Ш. живели в селото докато се омъжат, когато се преместили съответно в с.Рани лист, с.Невестино и с.Скърбино. Ищцата Е. предоставил право на лицето Й. да живее и обработва имота. Й. живял в процесния имот за периода 2013 – 2014 г. до 2017 г. Е. и С. не били живели в къщата на А.. Дъщерите на Ш. идвали в имота на 2-3 години, след което основно идвала Е., която предоставила имота на Й.; Св.Ю. – съпруг на първата ищца,  твърди, че имота на неговия тъст Ш. Б. бил около 3 декара, като на юг границата била къщата на А.. През 1989 г. всички заминали в Турция, след което ищците продължили да посещават имота и да се грижат за него. От 2004 г. в продължение на 10 години Й. се грижел за земята е поддържал жилището. В къщата на А. не живеел никой. Свидетелят първоначално твърди, че границата между имотите на Ш. и А. се намирала на около 3 метра от засадени дървета – липа, сливи и стар дъб, а впоследствие сочи, че границата се явявала къщата на А.. Идвал всяка година на мястото, като не бил виждал Е. в имота. В общината му казали, че мястото на Ш. Б. е 3 декара; Св.С. твърди, че мястото на Ш. граничело на юг с имот, собственост на А.. Граница между двата парцела се явявали засети дървета – дъб, липа, круши и сливи, които били посадени от Ш.. Към настоящия момент оградата между двата имота била поставена на грешно място, тъй като навлизала в имота на Ш.. Докато бил жив наследодателя на ищците се грижел за мястото, но след като заминал за Турция от преди около 20 – 25 години не се грижел за мястото. След смъртта на Ш. имота бил предоставен за ползване от ищците на съсед на име Й.. След като последният напуснал мястото бил виждал имота четирите дъщери на Ш.. Не бил виждал Е. да посещава имота на дядо си.

От разпита на свидетелите Д.Ю., Д.С. и И.Т., се установява следното: Св. Ю. сочи, че А. били трима братя и две сестри. Е. му била дъщеря от втората жена. Къщата на А. паднала и жена му и дъщеря му изградили нова постройка. Между мястото на Р. и къщата му и мястото на А. нямало ограда, но си граничели. Свидетелят не знаел за засети дръвчета, които да обозначават граница между имотите. Е. и с. идвали в селото за къщата и мястото. Познавал дъщерите на Ш. и С. и ги бил виждал, когато идват на гости. След като А. починал никой не бил живял в къщата му. Е. посещавала имота през месец или през 15 дни; Св.С. твърди, че А. починал около 63-64 година, след което съпругата му и майка на Е. построила къщата. В нея двете живели няколко години и отишли в друго село. Към къщата имало дворно място, което граничело с мястото на Ш.. Нямало ограда, като Ш. засадил дръвчета, за което свидетеля уточнява, че не може да посочи в чие място са засадени и с каква цел. Е. и С. посещавали имота два – три пъти годишно. От дъщерите на Ш., които живеели в Турция в имота била идвала само Х.е, която престоявала всяка година в къщата 1-15 дни. Останалите не били посещавали  селото; Св.Т. заявява, че между къщите на А. и Ш. имало дворно място, което се ползвало от Е. и дъщерите на Ш.. Имало круши и сливи в дворното място, които били засети от Щукрю в неговата част. Свидетелят знаел, че половината място е на Ш., а другата половина на А.. С. довел техници, които да извършат замервания, но направили грешка. Мястото на А. било на три метра в посока юг от работилницата, която построил Ш.. 

Видно от заключението на вещото лице Д.Д. по назначената съдебна експертиза и поставените допълнителни задачи и разпита му в съдебно заседание, в техническата служба на Община Кърджали бил наличен ПУП-застроителен план за с.Черна скала, както неодобрен кадастрален и регулационен план на населеното място; ПИ с № 38 бил записан разписния лист към неодобрения кадастрален план на с.Черна скала, общ.Кърджали на името на Д.Д. Б.. При направените замервания на място се констатирало, че границите на ПИ с № 38 са материализирани на място, като на изготвената скица към заключението са посочени с червен цвят, с изключение на южната част на комбинираната скица, което място е показано в бяло; В комбинираната скица границите на ПИ с № 38 са колорирани с червен цвят като частите от ПИ съгласно НА № 59 на нотариус К. Д. и постройките в него са колорирани в зелен цвят  - с площ 925 кв.м. Имота посочен в НА № 130 на помощник-нотариус А.Г. с площ 925 кв.м. е колориран в розов цвят, а имота съгласно НА № 30 на нотариус Е. К. с площ 885 кв.м е колориран в жълт цвят; В процесния имот, описан в НА № 30 на нотариус Е. К. с площ 885 кв.м и колориран в жълт цвят на комбинираната скица са налични широколистни дървета, както следва: вековен дъб, вишна, слива, липа, черница, круша и ябълка; Площта на реална част от имота, колориран в жълт цвят, намираща се между поставената нова граница на югоизток, съгласно поставената допълнителна задача/разположена на север от вековния дъб под ъгъл 90 градуса/ и отразената на север като съществуваща нова граница е в размер на 385 кв.м.

При тези данни съдът намира предявените съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2 от ГПК за недоказани.

В настоящия процес ищците не доказват правото си на собственост върху претендирания недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот с площ 885.00 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Черна Скала, общ.Кърджали, при граници на целия имот: изток – път на Община Кърджали; запад – път на Община Кърджали; север – неурегулиран поземлен имот на Е.Ш.Й.; юг – неурегулиран поземлен имот на Г. Б. Р., поради което предявените установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС се явяват недоказани. В тази връзка следва да се отбележи следното: Е.Ш.Й., Н.Ш.М., Ф.Ш.Е. и Н.Д.Р. основават правото си на собственост с твърденията, че са придобили правото на собственост по силата на наследствено правоприемство от своите наследодатели – родителите им Ш. Р. Б./Д.Д. Б./  и С. Х. Б., които владели необезпокоявано и непрекъснато до заминаването си в РТурция през 1989 г., а след това до смъртта на си през 1997 г. Твърди се, че Ш. Б. редовно посещавал имота и го бил предоставил за стопанисване на И. Д.С., който владял последния до 2014 г. Излагат съображения, че притежаваният от наследодателя им имот бил с площ от 2 900 кв.м., като за една част от имота в размер на 885 кв.м. ответниците Е. неправомерно са се снабдили с нотариален акт за собственост. 

На първо място ищците не проведоха пълно и главно доказване в процеса, че процесните 885 кв.м. са били собственост на наследодателя им Ш. Р. Б., бивш жител на с.Черна скала. В този смисъл по делото не се ангажираха и не се събраха доказателства, които да установят твърденията  на ищците, че процесният имот е част от имот, собственост на родителите им, който е бил владян непрекъснато и необезпокояване от тях до заминаването им за Турция, а след това са продължили да посещават имота, като са го предоставили за ползване на техен съсед с име Й., който е държал посоченото дворно място до 2014 г. В тази връзка съдът приема, че разпитаните по делото свидетели не установяват тези обстоятелства. Видно от показанията на свидетеля Е./ангажиран от ищците/, границата на имота на Ш. била на север от вековния дъб, намиращ се в мястото на А., като за отделянето на имотите били засети ябълка, круша и липа. Следва да се отбележи, че свидетелят не сочи, че вековният дъб се е явявал границата между двете дворни места. Допуснатия до разпит по искане на ищците свидетел С. М. твърди, че за граница между имотите служел вековният дъб, както и круши, сливи и липа. В показанията третият ангажиран от ищците свидетел М. Ю. заявява, че границата не били дърветата, а къщата на А.. Никой от посочените свидетели не излага конкретни данни, от които да се изведе извода, че Ш. Б. е владял, респ. обработвал процесните 885 кв.м. или след неговата смърт през 1997 г. ищците, в качеството му на наследници са обработвали процесния имот. Сочи, че лице на име Й., което ползвало къщата и дворното място на Ш. Б., но липсват изявления, че Й. е обработвал и процесната земя с площ от 885 кв.м.

Предвид горното и преценявайки показанията на цитираните свидетели по отделно и в съвкупност, както помежду си, така и с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 172 от ГПК и обстоятелството, че св.М. Ю. е съпруг на първата ищца и като такъв се явява заинтересован от изхода на делото, то съдът намира, че така посочените от ищците свидетели не установяват твърденията в исковата молба, че процесните 885 кв.м. са част от поземлен имот собственост на наследодателя Ш. Б., които той е обработвал до смъртта си, а след това са били ползвани от неговите наследници лично и чрез трето лице. В контекста на горното съдът намира и че посочените свидетели не установяват с точност, къде точно е минавала и границата между собствените на Ш. и А. имоти. Яснота по този въпрос не би могла да се извлече и от показанията на свидетелите Д.С., Д.Ю. и И.Т., които в тази си част са противоречиви и неясни. Свидетелите са категорични единствено в показанията си, че дворните места били гранични и били разделени, но без ограда. Част от разпитаните свидетели – Т., Е. и С. сочат, че като граница се явявали засети от Шюкру дървета – липа, круша и други овошки. За посочените  дървета част от разпитаните по делото свидетели заявяват, че са били засадени в мястото на Ш. и границата минавала на три метра след тях в посока юг, а останалата част твърдят, че не знаят в кое място са засадени.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства приема, че по делото не е доказано твърдението на процесуалния представител на ищците в съдебно заседание, че поставената в имота ограда от третия ответник навлизала в съществено в имота на ищците и следвало границата да прЕ.ава на север непосредствено от вековния дъб под ъгъл от 90 %, достигайки на изток до края на имота. В тази връзка освен горните съображения, следва да се посочи, че нелогично би било Ш. Б. да засади дървета с цел да материализира граница между своя имот и съседен такъв, като засади дърветата в собствения си имот на място което не е прието за граница, при положение, че границата е минавала на около три и повече метра на югоизток. Пред това и с оглед липсата на писмени доказателства за съществуваща някога метериализирана граница между имотите на Ш. Б. и А. Ю., както и преценявайки изложеното от свидетелите и заключението на вещото лице, ведно със изготвената комбинирана скица и представения снимков материал на находящите се в спорния имот дървета, от последния от които е видно, че поставената от третия ответник ограда е непосредствено до намиращите се в процесния имот дървета – липа, черница, круша и ябълка, които очевидно са посадени в редица, то съдът намира, че поставената от М.И.Ч. ограда, възприета от вещото лице като съществуваща нова граница, е изцяло в съответствие с постигнатото между наследодателите на ищците и първата ответница разделение на собствените им имоти.    

 По делото не се представиха доказателства, които да установят, че ищците са демонстрирали собственически и властнически намерения върху претендираните 885 кв.м. Липсват доказателства, че са обработвали процесната земя, че за заплащали данъци за същата и са демонстрирали намерение за своене върху имота. Показанията на св.Ю., че бил заплащал данъци върху имота на тъст си с площ 3 декара са изолирани и неподкрепени от фактическа и правна страна, поради което не се кредитират от съда.

Преценявайки съдържанието на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 59, том ІI, рег. № 2 624, дело № 253/2008 г. на нотариус К. Д. с № 020, с който  Е.Ш.Й./Х.Т./, Н.М./Н.Ш. М./ и Н.Й./Н. Д. Р./, респ. ищците в настоящия процес, са признати за собственици по давностно владение на по 1/3 ид.част от недвижим имот, придобит по давностно владение  и наследство от Ш. Р. Б., представляващ неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Черна скала, общ.Кърджали, с площ 925 кв.м. ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда, масивна стопанска сграда и масивен гараж, при граници на имота: северозапад – път; североизток . собствен имот; югоизток – неурегулиран поземлен имот на А. Ю.; югозапад - път, съдът намира, че така посочената граница на югоизток аргументира извода, че към датата на депозиране на молбата до нотариуса за снабдяването си с нотариален акт по реда на чл. 587 от ГПК, молителите в производството по издаване на констативен нотариален акт за собственост и ищци в настоящия процес са признали правото на А. Ю., респ. на неговите наследници върху съседния имот, явяващ се претендирания такъв по делото. В тази връзка независимо, че нотариалната преписка по горепосочения акт не е приобщена по делото, поради унищожаването й от нотариуса, ноторно е обстоятелството, че констативния нотариален акт, както и в случая, се издава, след обстоятелствена проверка и проверка на представените писмени доказателства, като молителя/те посочват в молбата си описание на имота, но който се извършва проверка, в това число и границите на съответния имот. Несъмнено при издаването на констативния нотариален акт ищците са посочили за югоизточна граница на собствения си имот, собствения такъв на А. Ю., който имот се явява и предмет на настоящия процес, с което недвусмислено са признали правото на собственост на наследодателя на първия ответник върху процесната вещ.  

 На следващо място следва да се посочи, че от показанията на свидетелите Д.С., Д.Ю. и И.Т. се установява, че Е.Р.И. е посещавала редовно през годините процесния имот, сама и заедно със съпруга си, като никой не й е оспорвал правото върху имота. Показанията в тази им част, като логични и непротиворечиви и кореспондиращи с показанията на разпитаните от нотариуса свидетели в производството по издаване на Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 30, том l, рег.№ 825, дело №30/2014 г. на нотариус Е. К. с peг.№ 280 на Нотариалната камара, изцяло се кредитират от съда, поради което и с оглед изложеното по-горе, настоящия съдебен състав приема за доказан изложения довод в писмения отговор на първите двама ответници, че са придобили собствеността върху процесния имот на основание наследство и давностно владение, продължило повече от пет години, след което и в съответствие с притежаваното от тях право на собственост са се разпоредили с имота, прехвърляйки го на третия ответник.  

В заключение следва да се посочи, че независимо от отразеното в разписния лист на имотите в с.Черна скала, че имот № 38 е записан на Д.Д. Б., който се явява наследодател на ищците и към датата на кончината си е носел имената Ш. Р. Б., за което не се спори по делото, то това обстоятелство само по себе си не удостоверява правото на собственост на ищците върху процесния имот с площ от 885 кв.м.

За прецизност следва да се отбележи, че съдът приема за доказано по делото, че ищците Е.Ш.Й./Х.Т./, Ф.Ш.Е., Н.М./Н.Ш. М./ и Н.Й./Н.Д.Р./, се явяват наследници на Ш. Р. Б.; че ответникът Е.Р.И. се явява наследник на Р. Ю. Б., който е носил и имената А. Ю. Б..

Предвид изложеното дотук съдът намира, че в процеса ищците не установиха пълно и главно доказване на твърдението, че са носители на собствеността върху неурегулиран поземлен имот с площ 885.00 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Черна Скала, общ.Кърджали, при граници на целия имот: изток – път на Община Кърджали; запад – път на Община Кърджали; север – неурегулиран поземлен имот на Е.Ш.Й.; юг – неурегулиран поземлен имот на Г. Б. Р., поради което предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлен.

Доколкото ищците не доказват собствеността си неосновател и недоказан се явява и предявеният ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В тази връзка, съдът счита, че ответникът М.И.Ч. владее имота и упражняват фактическа власт върху него на основание валидна сделка,  покупко – продажба, изповядана с Нотариален акт № 151, т. l, рег. № 3 339, дело №151/2014 г. на Нотариус Е.К., по силата на която сделка Ч. се легитимира като собственик на недвижимата вещ, което право на собственост е придобито по деривативен способ.  Респ. приобретателят е придобил имота от носителите на правото на собственост и е настъпил вещно-транслативният ефект на разпоредителната сделка. 

Предвид неоснователността на установителния иск за собственост, то неоснователен се явява и предявеният акцесорно съединен иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 30, том l, рег.№ 825, дело №30/2014 г. на нотариус Е. К. с peг.№ 280 на Нотариалната камара, който следва да бъде отхвърлен като такъв.

В тази връзка нотариалният акт се отменя, когато бъдат уважена претенцията на третото лице срещу титуляра на акта, като отмяната на констативен нотариален акт на основание чл.537, ал.2 от ГПК, винаги е последица от постановяване на съдебно решение, с което се признават права на лицето, което претендира отмяна на нотариален акт – ТР № 3/29.11.2012 г. по т.д.№ 3/2012 г., което в случая не е налице.  

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат осъдени ищците да заплатят на ответника Е.Р. разноски в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и разноски на ответника С.И. в размер на 600 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.  

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Ш.Й. ***, с ЕГН **********, Н.Ш.М. ***, с ЕГН **********, Ф.Ш.Е., род. на *** г. с постоянен адрес в РТурция и Н.Д.Р. ***, с ЕГН **********, всичките със съдебен адрес ***, чрез адв.Д.Г., против Е.Р. ***, с ЕГН ********** и С.Р.И. ***, с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване правото на собственост върху неурегулиран поземлен имот с площ 885.00 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Черна Скала, общ.Кърджали, при граници на целия имот: изток – път на Община Кърджали; запад – път на Община Кърджали; север – неурегулиран поземлен имот на Е.Ш.Й.; юг – неурегулиран поземлен имот на Г. Б. Р..

ОТХВЪРЛЯ предявения от  Е.Ш.Й. ***, с ЕГН **********, Н.Ш.М. ***, с ЕГН **********, Ф.Ш.Е., род. на *** г. с постоянен адрес в РТурция и Н.Д.Р. ***, с ЕГН **********, всичките със съдебен адрес ***, чрез адв.Д.Г., против М.И.Ч. ***, с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване правото на собственост и предаване на владението и отстъпване собствеността върху неурегулиран поземлен имот с площ 885.00 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Черна Скала, общ.Кърджали, при граници на целия имот: изток – път на Община Кърджали; запад – път на Община Кърджали; север – неурегулиран поземлен имот на Е.Ш.Й.; юг – неурегулиран поземлен имот на Г. Б. Р..

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Ш.Й. ***, с ЕГН **********, Н.Ш.М. ***, с ЕГН **********, Ф.Ш.Е., род. на *** г. с постоянен адрес в РТурция и Н.Д.Р. ***, с ЕГН **********, всичките със съдебен адрес ***, чрез адв.Д.Г., против Е.Р. ***, с ЕГН ********** и С.Р.И. ***, с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, относно отмяната на Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 30, том l, рег.№ 825, дело №30/2014 г. на нотариус Е. К. с peг.№ 280 на Нотариалната камара.

ОСЪЖДА Е.Ш.Й. ***, с ЕГН **********, Н.Ш.М. ***, с ЕГН **********, Ф.Ш.Е., род. на *** г. с постоянен адрес в РТурция и Н.Д.Р. ***, с ЕГН **********, всичките със съдебен адрес ***, чрез адв.Д.Г., да заплатят на Е.Р. ***, с ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 600 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е.Ш.Й. ***, с ЕГН **********, Н.Ш.М. ***, с ЕГН **********, Ф.Ш.Е., род. на *** г. с постоянен адрес в РТурция и Н.Д.Р. ***, с ЕГН **********, всичките със съдебен адрес ***, чрез адв.Д.Г., да заплатят на С.Р.И. ***, с ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 600 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.  

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен срок от връчване му на страните.

                                                                       Районен съдия: