Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 10.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №13736 по описа за 2019г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №148436 от 23.06.2019г.,
постановено по гр.дело №13220/2018г. по описа на СРС, ГО, 169 с-в, е отхвърлен
предявения от Н.С.М. с ЕГН********** срещу Държавата, представлявана от М.НА
Р.Р.и Б., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено
спрямо ответника, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от магазин №3 с
идентификатор 68134.300.487.2.3, с площ от 23 кв.м., находящ се в гр.София,
ул.„********, самостоятелен обект в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.300.487, при съседи на обекта: на същия етаж-
68134.300.487.2.2; 68134.300.487.2.4, под
обекта- няма; над обекта- няма и 1/3 идеална част от магазин №9 с идентификатор
68134.300.4887.6.1, с площ от 61 кв.м., находящ се в гр.София, ул.„********,
който е самостоятелен обект в сграда №6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.300.487, при съседи на обекта: на същия етаж- няма, под
обекта- няма; над обекта- 68134.300.487.6.2, като ищцата е осъдена да заплати
на ответника сумата от 300лв. разноски
за производството.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца Н.С.М.. Жалбоподателката поддържа, че нотариалните
актове за продажба на процесните идеални части от недвижими имоти не са
отменени и ответникът не е възразявал по тоношение ползването на имотите. С
протоколи били предадени на ищцата процесните идеални части от недвижими имоти.
Праводателката на ищцата Е.А.придобила процесните идеални части като наследник
по закон на Д.Й.Б.. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на иска.
Въззиваемият
ответник не е подал в срок отговор на въззивната жалба. В проведеното открито
съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба
като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се добави и следното:
За да бъде уважен предявеният
положителен установителен иск ищцата следва при условията на пълно и главно
доказване да установи правото си на собственост върху процесните идеални части
от недвижими имоти, включително да установи и правото на собственост на
праводателя си и неговия праводател, оспорени от ответника.
От представените по делото в първата
инстанция писмени доказателства се установяват следните релевантни за спора
факти и обстоятелства:
Процесните магазини са изградени в
имот, придобит на 07.06.1906г. чрез покупко- продажба от П.Ш., починал през
1945г. и оставил за свои наследници по закон Д.Ш.(съпруга), Т.К., Й.П.и О.Ф..
През 1949г. на основание ЗОЕГПНС(отм.ДВ.бр 52/1962г.) са одържавени
притежаваните от Т.К. 1/3 идеални части и от Й.П.и О.Ф.1/3 идеални части от магазините,
заедно със съответните тавански и избени помещения, идеални части от общите
части на сградата и от дворното място, като за магазини №3 и №9 са съставени
АДС №2203/03.10.1949г. (за 1/3 идеална част, бивша собственост на Т.К.), АДС №2204/19.09.1949г.
(за 1/9 идеална част- бивша собственост на Й.П.) и АДС №2205/19.09.1949г. (за 2/9
идеални части- бивша собственост на О.Ф.).
Със саморъчно завещание от 1980г. Й.П.(починала на 11.06.1982г.)
завещала цялото си имущество на Д.Й.Б..
Д.Й.Б. починала на 31.08.1997г. и
оставила за свой единствен наследник по закон праводателя на ищцата Е.Д.А..
С договор за продажба на магазин от
07.05.1984г. по реда на ПМС №60 от 14.05.1975г. Димитровски РНС изкупил от Д.Й.Б.
и от Т.П.К.останалите 1/3 ид.ч. от магазин №3 и е съставен АДС №10830/07.05.1984г.
С договор за продажба от 31.07.1985г.
е изкупена и 1/3 ид.ч. от магазин №9, от ГПК„Наркооп“.
От представеното по делото
удостоверение се установява, че И.Д.и Д.
Б. са внесли в касата на ГПК„Наркооп“ сумата от 602лв., представляващи
стойността на 3/9 идеални части от магазин №9, а имотът е предаден на същите и
отписан от актовата книга за основни средства на кооперацията.
Със Заповед №РД-15-041/11.02.2004г.
на Областния управител на област София е отменена Заповед №РД-57-1902/02.12.1992г.
на кмета на Столична община, с която от актовите книги са били отписани процесните
3/9 идеални части от магазин №3 с мотиви, че за да се придобие право на
възстановяване по реда на ЗВСВНМРСА и ЗВСОНИ, е необходимо завещателят да е
преживял влизането в сила на реституционните закони (съответно 19.12.1991г. и
21.02.1992г.), или завещанието да е извършено преди дата на одържавяването на съответният имот. На 16.03.2004г. за
процесиите имоти е съставен АДС №03580.
Видно от гореизложеното, до какъвто
извод е достигнал правилно и първоинстанционният съд в обжалваното решение,
праводателят на ищцата Е.А.(Д.Й.Б.) черпи правото си на собственост върху
процесните идеални части от недвижими имоти от горепосоченото саморъчно
завещание от 1980г., което е съставено след като собствеността е отчуждена и
преди влизането в сила на реституционните закони. Същото се отнася и до датата
на откриване на наследството на завещателя Й.П.(починала на 11.06.1982г.).
Съгласно разпоредбата на чл.90а от ЗН завещание, съставено след одържавяване на имоти, собствеността върху които
се възстановява, няма действие за тези имоти. Следователно нито Д.Й.Б., нито
правоприемника и Е.Д.А. са придобили правото на собственост върху процесните
идеални части от недвижими имоти и съответно- праводателката на ищцата не е
могла да прехвърли на ищцата право, което не притежава. Без значение е дали
сделката е оспорена и нотариалният акт отменен- в случая от значение е това, че
сделката не е породила целения с нея вещноправен ефект и право на собственост
не е прехвърлено на ищцата.
По така изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
При този изход на спора ответникът
по жалбата има право на възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивното
производство, което настоящият състав намира че следва да се определи на 200
лева предвид относително ниската фактическа и правна сложност на спора.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №148436
от 23.06.2019г., постановено по гр.дело №13220/2018г. по описа на СРС, ГО, 169
с-в.
ОСЪЖДА Н.С.М. с ЕГН**********
да заплати на Държавата, по сметка на областния управител на Област София сумата
от 200 лева (двеста лева)- разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/