Присъда по дело №775/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ

към присъда по НОХД № 775/2024год. по описа на ВРС

Във ВРС е внесен обвинителен акт № 135 от Районния прокурор на РП
– Варна, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу
подсъдимия Д. И. И. за извършено от него престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.183, ал.1 от НК за това, че за периода от месец февруари
2022год. до месец декември 2023год., вкл. в гр.Варна, след като бил осъден с
решение № 10/04.01.2022г. по гр.дело № 20213110107495 по описа на
Районен съд - Варна – 43 състав, влязло в законна сила на 04.01.2022год. да
издържа свой низходящ – М. Д. И.а ЕГН **********, чрез нейната маяка и
законна представителка Г. С. Ч., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 23 (двадесет и три)
месечни вноски всяка в размер на 200лв., всички вноски на обща стойност
4600 (четири хиляди и шестстотин) лева.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа
обвинението като изразява становище, че същото е безспорно и категорично
доказано. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен като предлага на
същия да бъде наложено наказание пробация с определяне на двете
задължителни по закон пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от по една година.
Във фазата по съществото на делото защитникът на подсъдимия – адв.
Ст. Грудов се солидаризира с представителя на държавното обвинение
досежно доказаността на престъплението за което подсъдимият е предаден на
съд. По отношение на наказанието обаче защитника моли за налагане на
условно наказание лишаване от свобода като сочи, че с такова наказание той
ще може да работи и да се грижи и за второто си болно дете.
Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение в които по
същество не отрича виновно поведение. Сочи обаче, че не му била дадена
банкова сметка по която да плаща издръжката, както и че превеждал пари по
EasyPay, но преводите му били връщани. Заявява, че бил открил спестовна
сметка на детето М.. В дадената му последна дума заявява, че се признава за
виновен и съжалява за действията и бездействията си. Моли, предвид
обстоятелствата в неговия живот, да му бъде наложено условно наказание
лишаване от свобода, тъй като не знае в кой момент къде ще се намира.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Д. И. И. е баща на детето М. Д. И.а ЕГН **********, родена от
съвместното му съжителство със св. Г. С. Ч..
С Решение № 10/04.01.2022год. постановено от РС – Варна, 43-ти
1

състав, влязло в сила на същата дата 04.01.25022год., съдът е одобрил
постигната между подсъдимия и св. Ч. спогодба (споразумение по чл. 127,
ал.1 от СК, съгласно която подсъдимият бил осъден да плаща месечна
издръжка в полза на дъщеря си М. Д. И.а, чрез нейната майка и законен
представител – св. Г. С. Ч., в размер на 200лв., с падеж десето число на месеца
за който се дължи издръжката, до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване. Със съдебното решение съдът определи
местоживеене на детето при майка му, на адрес гр.Варна, ул. „Народни
будители“ № 77, вх. В, ап.6.
Подсъдимият бил наясно с влязлото в сила съдебно решение. Същият
участвал лично в съдебното заседание в което била постигната спогодбата
между страните, снабдил се и с препис от съдебното решение, обаче след
влизане в сила на решението, за периода от месец февруари 2022год. до месец
декември 2023год. не плащал издръжката на детето си М.. Поради неплащане
на издръжката срещу подсъдимия било образувано и изпълнително дело №
6098/2022год. по описа на Държавен съдебен изпълнител при ВРС, за което
подсъдимият бил надлежно уведомен от съдебния изпълнител, но суми по
изпълнителното дело също не постъпвали. През посочения период
подсъдимият работел и получавал доходи, макар и не постоянни. Същият си
закупил лек автомобил, грижел се и за другото си болно дете.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и
категоричен начин от обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелката Габриела С. Ч., препис от съдебно решение № 10/04.01.2022год.
постановено по гр.д. № 7495/2021год. оп описа на ВРС 43-ти състав и
материалите по това гражданско дело, материалите по и.д. № 6098/2022год.
по описа на Държавен съдебен изпълнител при РС – Варна, справка за
съдимост и останалите приложени към делото писмени доказателства.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателство съдът не
кредитира единствено обясненията на подсъдимия в частта в която сочи, че
бил плащал издръжката на ръка, на майката, както и че превеждал суми по
EasyPay, но те се връщали, тъй като в тази им част от една страна обясненията
му са вътрешно противоречиви, а от друга са и в пълно противоречие с
показанията на разпитаната свидетелка Габриела Ч..
На първо място сам в обясненията си подсъдимият сочи, че има
ограничителна заповед да говори със свидетелката по телефона и да я
приближава, а за да и плаща не по банков път трябва да има комуникация с
нея, от друга страна сочи,у че последната получавала издръжката на ръка.
На следващо място обясненията на подсъдимия за плащане на издръжка
се опровергават по категоричен начин от показанията на св. Ч. която отрича
да е получава издръжка за детето си по какъвто и да било начин, както и от
материалите по приобщеното изпълнително дело видно от които суми не са
постъпвали.
Твърдението на подсъдимият, че бил привеждал издръжка по EasyPay,
2

но сумите му се връщали също не се подкрепя от доказателствата по делото.
Разписки за върнати сучи липсват. Що се касае до твърдението пък, че св. Ч.
нарочно не взимала сумите от EasyPay защото искала да го съсипе, те звучат
меко казано несериозно.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност съдът
счете, че подсъдимият е осъществил от субективна и обективна страна
състава на чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода от месец февруари 2022год.
до месец декември 2023год. включително, в гр.Варна, след като бил осъден с
Решение № 10/04.01.2022год. по гр.д. № 20213110107495 по описа на Районен
съд - Варна – 43 състав, влязло в законна сила на 04.01.2022год. да издържа
свой низходящ – М. Д. И.а ЕГН **********, чрез нейната маяка и законна
представителка Г. С. Ч., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 23 (двадесет и три) месечни вноски
всяка в размер на 200лв., всички вноски на обща стойност 4600 (четири
хиляди и шестстотин) лева.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано лице.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и се изразява в
съзнателното неизпълнение на задължение за издръжка, в размер на повече от
две месечни вноски – 23 месечни вноски.
Накърнени са обществените отношения, чрез които се осигуряват
условията на нормално съществуване на семейството.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и ги е искал. Видно от
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства подсъдимия
е бил запознат със съдебното решение постановено по гр.д. № 7495/2021год..
В тази връзка следва да се отбележи, че с решението постановено от
гражданския съд той е утвърдил постигната спогодба. От друга страна видно
от показанията на св.Ч. подсъдимият не е плащал парите за издръжка на
детето си по никакъв начин - нито на ръка, нито по банков път, нито чрез
EasyPay, нито чрез пощенски запис, както се били разбрали при постигането
на спогодбата по гражданското дело.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че през
инкриминирания период подсъдимият е имал доходи и финансови средства –
от неговите обяснения е видни, че е работил макар и нередовно, а от
приобщените по делото писмени доказателства е видно че е придобил и лек
автомобил. Последното се установява от приобщения договор за покупко-
продажба на МПС видно от който на 18.08.2023год. подсъдимият е закупил
л.а. „Опел Корса“. С други думи същият е получавал доходи и поради
нежелание, съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е
осъществил дължимото според закона поведение. В тази връзка следва да се
съобразява и разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от СК, според която родителите са
3

длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл. 82, ал. 3 от СК).
Безспорно доказателства за постоянна трудова заетост на подсъдимия по
делото не са налице, но той е бил в работоспособна възраст като няма данни
да страда от здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността
му да упражнява общественополезен труд съответно до водят до обективна
невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото
съдебно минало на подсъдимия, частичните му самопризнания и проявеното
критично отношение към извършеното, а като отегчаващо отговорността
обстоятелство прие значителния период на бездействие – приблизително две
години – 23 вноски.
Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянието и тази на
дееца и като отчете превес на смекчаващи отговорността обстоятелства
приложи разпоредбата на чл.54 от НК и наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца.
И като отчете размера на наложеното наказание, както и данните за
личността на подсъдимия (с чисто съдебно минало) съдът прецени, че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия не е
наложително така наложеното му наказание да бъде изтърпяно от него
ефективно, поради което и приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и
отложи изтърпяване на наказанието като определи на подсъдимия
изпитателен срок от три години.
При определяне вида на наказанието (доколкото в НК за това
престъпление са предвидени две алтернативни наказания – лишаване от
свобода и пробация) съдът отчете от значително дългия период на
противоправно бездействие и счете, че в случая именно по-тежкото от двете
предвидени в НК алтернативни наказания е съответно на извършеното
престъпление и ще постигне целите предвидени в нормата на чл.36 от НК.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	110
Дата:	13 май 2024 г. (в сила от 29 май 2024 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20243110200775
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 февруари 2024 г.

Присъда по дело №775/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите