№ 715
гр. Варна , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на втори
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20203100102765 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от П. С. П. против Ю. Г. Г. с
правно основание чл.42 б.“ Б“ от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание
на С.С.А. от 23.01.2020г., с което е завещал на ответника недвижим имот – самостоятелен
обект в сграда с ид.10135.1.720.4.30 по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ
апартамент № 133 с площ от 77,80 кв.м. с адрес: гр.Варна, бул.“Христо Ботев“ № 18, вх.5,
ет.8, ап.133, както и налични по сметките му в „Банка ДСК“ парични средства.
В исковата и уточняващата молби ищецът твърди, че е чичо на С.С.А., починал на
05.04.2020г., който приживе съставил в полза на ответника Ю.Г. саморъчно завещание от
23.01.2020г., с което му завещал собствения си недвижим имот - самостоятелен обект в
сграда с ид.10135.1.720.4.30 по Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент
№ 133 с площ от 77,80 кв.м. с адрес: гр.Варна, бул.“Христо Ботев“ № 18, вх.5, ет.8, ап.133,
както и налични по сметките му парични средства. Твърди, че завещанието не е написано и
подписано от завещателя С.А., поради което се явява нищожно на основание чл.42, б.“б“ от
ЗН, вр.чл.25, ал.1 от ЗН. Моли предявените иск да бъде уважен както и да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ю. Г. Г.е е депозирал писмен отговор на
исковата молба, чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за
допустимост, но неоснователност на предявеният иск. Твърди, че съставеното в негова
полза завещание от С.А. е написано и подписано от завещателя, поради което е
действително и е породило права в негова полза.
В съдебно заседание ищецът – П.П., чрез процесуалния си представител поддържа
предявеният иск и моли да бъде уважен.
1
Ответникът Ю.Г. чрез процесуалния си представител в съдебно заседание поддържа
заявените в отговора на исковата молба възражения срещу основателността на предявения
иск.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Със саморъчно завещание от 23.01.2020г. С.А. от гр.Варна, живущ на бул.“Христо
Ботев“ № 18, вх.5, ет.8, ап.133 е завещал в полза на приятеля си Ю. Г. Г. наследствения си
апартамент находящ се в гр.Варна, живущ на бул.“Христо Ботев“ № 18, вх.5, ет.8, ап.133 и
наличната сума в личната си банкова сметка в банка ДСК клон на бул.“Христо Ботев“ №
18“д“. Завещанието е подписано от завещателят С.А.. Обявено е на 12.06.2020г. в кантората
на нотариус А.Г. в присъствието на приносителя Ю. Г. Г..
Видно от представеният препис-извлечение от акт за смърт /л.8/, С.С.А., роден на
23.10.1958г. е починал на 05.04.2020г. в гр.Варна.
Видно от представеното удостоверение за наследници издадено от Община Варна на
21.08.2020г. /л.10/, П. С. П. е наследник по закон – чичо /брат на бащата/ на С.А..
От заключението на проведената по делото Съдебно-графолофична експертиза,
поддържано в съдебно заседание от вещото лице Е.А. се установява, че ръкописният текст и
подписа положен срещу „завещател“ в саморъчното завещание от 23.01.2020г. не са
изпълнени от С.С.А..
Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи
от правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулирания въз основа на
нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание
чл.42, б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от
23.01.2020г. поради това, че същото не е написано и подписано от завещателя.
За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е действително. Според чл. 42, б.
"б" ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно завещанието да е изцяло написано от самия
завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него,
като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Саморъчното завещание по същността си представлява частен диспозитивен
документ, което означава, че при евентуално оспорване на неговата действителност, в това
2
число автентичността му от лице, чиито подпис не лежи върху документа, съгласно
разпоредбата на чл.193, ал.3, от ГПК лицето, което се ползва от него носи доказателствената
тежест да установи, че същото е действително и отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от
ЗН. В настоящия случай ищецът оспорва действителността на завещанието извършено от
С.А. в полза на ответника по иска с твърдения, че същото не е изписано лично и не носи
подписа на завещателя. Със самият факт на оспорване на предявения иск с правно
основание чл.42 от ЗН ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания документ, с
което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл.25, ал.1 от
ЗН, поради което нему е доказателствената тежест да установи този факт. Доказването,
проведеното от ответника чрез ангажираните специални знания на вещото лице по Съдебно-
графологична експертиза – Е.А. установява по категоричен начин, че завещанието
фактически не е написано и подписано от завещателя С.С.А.. Завещателният акт
следователно е неавтентичен, което обуславя извод за основателност на предявения иск по
чл.42, б.“б“ вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване на нищожността му.
Ищецът е направил искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, като съобразно изхода на спора и представеният списък по чл.80 от ГПК такива му
се следват в размер на 2790,77 лева включващ 790,77 лева – заплатена държавна такса и
2000 лева заплатено адвокатско възнаграждение, които на основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложена и
дължимата част от държавната такса в размер на 1858,74 лева, по отношение на която
ищецът е бил освободен от внасянето й на основание чл.83, ал.2 от ГПК, като сумата бъде
присъдена по сметка на ВОС.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на саморъчно завещание от 23.01.2020г., с което
наследодателят на ищеца С.С.А., ЕГН **********, починал на 05.04.2020г. е завещал в
полза на Ю. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: с.Осеново, местност „Кариерата“, община
Аксаково недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с ид.10135.1.720.4.30 по
Кадастралната карта на гр.Варна, представляващ апартамент № 133 с площ от 77,80 кв.м. с
адрес: гр.Варна, бул.“Христо Ботев“ № 18, вх.5, ет.8, ап.133, както и налични по сметките
му в „Банка ДСК“ парични средства, на основание чл.42, б.”б”, вр.чл.25, ал.1 от ЗН по
иска на П. С. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Силистра, ул.“Отец Паисий“ № 1, вх.Б, ет.4,
ап.6 против Ю. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: с.Осеново, местност „Кариерата“, община
Аксаково.
ОСЪЖДА Ю. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: с.Осеново, местност „Кариерата“,
3
община Аксаково ДА ЗАПЛАТИ на П. С. П., ЕГН ********** с адрес: гр.Силистра,
ул.“Отец Паисий“ № 1, вх.Б, ет.4, ап.6 сумата от 2790,77 /две хиляди седемстотин и
деветдесет и 0,77/ лева – сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: с.Осеново, местност „Кариерата“,
община Аксаково ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Окръжен съд –Варна сумата от
1858,74 /хиляда осемстотин петдесет и осем и 0,74/ лева – държавна такса, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4