№ 701
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20211110172090 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Н. П. Д. против ГД
„...........................“ иск с правно основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 11 640 лв. – обезщетение за претърпяна
трудова злополука от 15.06.2020 г., вследствие на която ищецът е получил средна
телесна повреда, в размер на шест месечни възнаграждения, както и сумата от 1 833,33
лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 15.06.2020 г. – 16.12.2021 г.
Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба и молба от 08.02.2022 г. /л. 23/ и от 02.03.2022
г., че е служител при ответника по служебно правоотношение по см. на чл. 142, ал. 1, т.
2 ЗМВР на длъжност старши експерт в сектор „.................................“. На 15.06.2020 г.
при изпълнение на служебните си задължения при извършване на профилактика на
климатици в адм. сграда 2 на РД „ГП- ....................................“ при преместване на маса
профил от същата паднал върху крака му и бил счупен палецът на стъпалото.
Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 29634/23.06.2020 г. на ТП на
НОИ София град, като ищецът е получил средна телесна повреда. Според чл. 238, ал.
1 ЗМВР на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод
изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10
месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при
средна телесна повреда. Месечното възнаграждение на ищеца е 1 940 лв. Ответникът –
работодател отказал да изплати това обезщетение по мотиви, че ищецът не е държавен
служител – полицейски орган и орган по пожарна безопасност и защита на
населението по см. на чл. 142 ЗМВР. Ищецът сочи в исковата молба, че обезщетение
по чл. 238, ал. 1 ЗМВР се дължи на всички служители на МВР,като твърди, че ЗМВР е
специален закон е дерогира ЗДСл. Претендира обезщетение именно по чл. 238, ал. 1
ЗМВР – във фиксиран размер от шест заплати.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
1
Ответникът не спори, че ищецът е служител по служебно правоотношение по см. на
чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР на длъжност старши експерт в сектор „.................................“,
както и че на 15.06.2020 г. ищецът при изпълнение на служебните си задължения в адм.
сграда 2 на РД „ГП- ....................................“ е претърпял злополука, призната като
трудова с разпореждане № 29634/23.06.2020 г. на ТП на НОИ София град, вследствие
на което е получил средна телесна повреда. Оспорва обаче да се дължи обезщетение,
понеже в случая е приложим ЗДСл, а не ЗМВР. Чл. 142, ал. 4 ЗМВР препращал към
ЗДСл.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното от фактическа и правна страна:
За основателност на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/ ищецът
да е в служебно правоотношение /държавен служител/ в МВР; 2/ да е получил телесна
повреда - средна или тежка по повод изпълнение на служебните му задължения и 3/ да
е налице причинна връзка между получената телесна повреда и извършените действия
или бездействие, свързани с изпълнение на длъжността, която е заемал.
С приетия при липса на възражения доклад като безспорно и неподлежащо на
доказване е прието, че ищецът е служител по служебно правоотношение на длъжност
старши експерт в сектор „.................................“, както и че на 15.06.2020 г. ищецът при
изпълнение на служебните си задължения в адм. сграда 2 на РД „ГП-
....................................“ е претърпял злополука, призната като трудова с разпореждане
№ 29634/23.06.2020 г. на ТП на НОИ София град, вследствие на която е получил
средна телесна повреда; че месечното възнаграждение на ищеца е 1 940 лв.
Страните не спорят и че разпореждане № 29634/23.06.2020 г. на ТП на НОИ
София град не е обжалвано и е влязло в сила.
Спорът на страните е правен и е съсредоточен около това дали на ищеца като
служител по служебно правоотношение по см. на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР на длъжност
старши експерт в сектор „.................................“ се дължи обезщетение по чл. 238, ал. 1
ЗМВР. В тази връзка в тежест на ищеца е възложено да докаже, че му се дължи
обезщетение в хипотезата на основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР. В тежест на ответника е да
докаже възраженията си.
Не се спори, а и е видно от кадрова справка рег. № 4064р-4926/19.04.2022 г. на л.
40, че ищецът е постъпил на работа при ответника през 1996 г. като служител –
командир на 3 Гранична застава. Според чл. 11, ал. 2, т. 4 ЗМВР /обн. ДВ бр. 57 от
1991 г., отм. бр. 122 от 19.12.1997 г./ Национална служба на Министерството на
вътрешните работи са Гранични войски. Правоотношение на ищеца с ответника е
съществувало считано от 1996 г. до настоящия момент. Считано от 28.11.2014 г. в сила
е ЗМВР /Обн. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г./. Видно от справката считано до 07.05.2009 г.
ищецът е заемал длъжност по см. на чл. 142, ал. 1, т. 1 по см. на актуалния ЗМВР, а
именно: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и
защита на населението. Според чл. 169, ал. 1 ЗМВР / Обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в
сила от 1.05.2006 г., отм., бр. 53 от 27.06.2014 г. / служители на МВР са държавните
служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, като статутът на първите
се урежда именно от ЗМВР – чл. 169, ал. 2 ЗМВР.
Считано от 07.05.2009 г. ищецът заема длъжност специалист V степен в група
„.................................“ от Администрация на ГПУ I степен – Калотина РДГП –
Драгоман. На заеманата към 15.06.2020 г. /дата на трудовата злополука/ длъжност
старши експерт в сектор „.................................“ към РДГП – .................................... при
2
ГДГП І МВР ищецът е назначен със заповед № 8121К-2356/07.02.2017 г. на МВР.
Ищецът е с висше образование – магистър специалност „...............................“.
Следователно считано от 07.05.2009 г. ищецът заема длъжност по см. на чл. 142, ал. 1,
т. 2 по актуалния ЗМВР - държавен служител.
Според чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон – ЗМВР. Според чл. 1421, ал. 4 ЗМВР /
Според § 86 ПЗР / В сила от 1.04.2015 г. - ДВ, бр. 14 от 2015 г. /от
Съгласно § 69 ЗИДЗМВР обаче /в сила от 01.02.2017 г.
Ищецът е именно такъв служител и считано от 01.02.2017 г. негово правоотношение е преобразувано в такова по ЗДСл.
Според чл. 38 ЗМВР ............................... на МВР е ...............................
"...........................", като ищецът е ст. експерт към РД към ГД „...........................“. Според
чл. 39, ал. 3 ЗМВР ............................... "..........................." (ГДГП) е национална
специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 9
от закона в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни
пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води,
териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на
река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Полицейските органи на ГДГП
изпълняват функционалните си задължения по извършване на оперативно-
издирвателна дейност и разследване на престъпления на територията на цялата страна.
............................... "..........................." осигурява техническото обслужване и
поддържането на постоянна летателна годност на въздухоплавателните средства, които
се използват за осъществяване на граничен контрол. Според чл. 7 от ПРАВИЛНИК за
устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, в
............................... "Гранична полиция" (ГДГП) може да се създават дирекции, отдели,
сектори и други звена от по-нисък ранг в зависимост от функциите и дейността й.
Според чл. 32 от Правилника ответникът е разпоредител с бюдженти кредити;
правоотношението е конституирано именно с него.
Не се спори, че след 01.02.2017 г. - на 15.06.2020 г. при изпълнение на
служебните си задължения при извършване на профилактика на климатици в адм.
сграда 2 на РД „ГП- ....................................“ при преместване на маса профил от същата
паднал върху крака му и бил счупен палецът на стъпалото. Злополуката е призната за
трудова с разпореждане № 29634/23.06.2020 г. на ТП на НОИ София град, като
ищецът е получил средна телесна повреда; че разпореждането не е обжалвано и е
влязло в сила.
Видно от МУ № 7/4 от 12.01.2021 г. от медицински институт на МР,
Централната експертна лекарска комисия, то е налице средна телесна повреда.
Според чл. 238, ал. 1 от актуалния ЗМВР на „служителите“ в МВР, претърпели
телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се
изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда
и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
3
Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР урежда кои са категориите служители на
МВР, сред които са и държавните служители по чл. 142, ал. 2, т. 2 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че понятието "служители на МВР" е с по
– широко значение от понятието "държавни служители" по см. на разпоредбата на чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поради което и следва, че държавните служители по чл. 142, ал. 1,
т. 2 ЗМВР са също служители на МВР според изрично посоченото в чл. 142, ал. 1, изр.
1 ЗМВР и като такива имат право на обезщетение пи чл. 238, ал. 1 ЗМВР. В този
смисъл е и Определение № 476 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4842/2021 г., IV г. о.,
ГК.
Следователно, дължи се на ищеца обезщетение в размер на 6 месечни
възнаграждения. Според уточнителни молби от 08.02.2022 г. и 02.03.2022 г. то
месечното трудово възнаграждение на ищеца е 1940 лв., което умножено по шест
прави сумата от 11 640 лв., за която искът за главница е основателен. Ответникът не
оспорва размера на иска – стр. 35 или стр. 3 от отговора на исковата молба.
За периода 15.06.2020 г. – 16.12.2021 г. се дължи лихва за забава, чийто
размер, определен по реда на чл. 162 ГПК, е 1778,32 лева
/https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/. Ищецът перетендира по-голяма сума,
но искът е основателен до тази сума – 1778,32 лева.
По разноските. Видно от договор за правна защита и съдействие от 26.02.2021 г.
е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв., заплатено в
брой. Неоснователно е възражението за прекомерност в тази връзка. Според НМРАВ
/относима към датата на даване ход на устните състезания редакция бр. 68 от
31.07.2020 г./, чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 2, то минималният размер на възнаграждението е
1 237,51 лв. /=879,2 лв.+ 358,31 лв./.Според уважената част от исковете на ищеца се
дължат 1 991,83 лв.
Ответникът е сторил разноски за 250 лв. юрк възнагражедине. Според
отхвърлената част от исковете на ответника се дължат 1,02 лева.
Предвид освобождаването на ищеца от заплащането на държавна такса и
разноски по делото съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съдебния бюджет сумата от 536,72 лв. дължима държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............................... „...........................“, да заплати на основание чл. 238, ал.
1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на Н. П. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 370, сумата от 11 640 лв. – обезщетение за претърпяна трудова злополука
от 15.06.2020 г., вследствие на която ищецът е получил средна телесна повреда, както и
сумата от 1778,32 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 15.06.2020 г. –
16.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за мораторна лихва за
сумата над 1778,32 лв. до пълния претендиран размер на 1 833,33 лв.
ОСЪЖДА ............................... „...........................“, да заплати по сметка на СРС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 536,72 лв. - дължима държавна такса.
4
ОСЪЖДА ............................... „...........................“, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на Н. П. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 370, сумата
от 1 991,83 лв. – адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. П. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 370, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ............................... „...........................“,
сумата от 1,02 лева – юрк възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5