№ 11
гр. Сливен, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело
№ 20212200900016 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът „ВИВА“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв.
Е.Д., надлежно упълномощен.
Ответникът Юлер Ермес Юръл СА, Брюксел, Клон Букурещ, редовно
призован, чрез писмо с обратна разписка до съдебен адрес, посочен в
отговора на исковата молба, не изпраща законен или упълномощен
представител.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Съдът ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
АДВ.Д.: Поддържам исковата молба, заедно с уточнението и
изменението на иска, което беше направено в дадения ни от съда срок. Тъй
като след постъпване на исковата молба, имаше нови обстоятелства –
частично удовлетворяване на претенцията, което води до възможността за
ищеца да измени своя размер на иска, вследствие на предприетото изменение
на иска по реда на ГПК, заявявам, че поддържам молба от 21.10.2021 год. и
моля размерът на иска да бъде считан 93 141,16 лв. без лихвите, които
претендираме до окончателното изплащане на сумата. Заявявам, че до датата
на настоящото съдебно заседание не са постъпвали други плащания от
ответника, нито от негов представител, които да обуславят последващо
изменение на иска от ищеца. Моля, изменението на иска да се счита за
сумите, посочени от ответника като платени, а именно: 1 116,50 евро и
съответно 10 963,46 евро. Намалението на иска, което правим е с общата сума
1
23 626,35 лв., което ще рече, че искът се счита заведен за сумата 93 058,65
лв. За разликата от 23 626,35 лв., правим частичен отказ от иска.
Предвид изявлението на процесуалният представител на ищеца за
частичен отказ от иска за сумата 23 626,35 лв., за която е налице десезиране
на съда, на основание чл. 233 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело № 16/2021г на СлОС,
поради частичен отказ от иска, за разликата от 93 058.65 лв. до пълния му
размер от 116 685 лв., т.е. за сумата 23 626.35лв.
Определението за частично прекратяване на производството по делото
подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-Бургас, в 1-седмичен срок от
днес за ищеца и от съобщаването – за ответника.
На основание чл. 375 ал. 1 ГПК, съдът пристъпва към устен ДОКЛАД
на делото.
В исковата молба ищецът “Вива“ЕООД твърди, че е търговец с основна
дейност: продажба на осветление, като от 1997 г. до момента е създал широка
търговска мрежа и осъществявал международни продажби.
Твърди, че ответникът е застрахователно дружество със седалище и
адрес на управление гр.Букурещ, Румъния.
Твърди, че през м. април 2018 г. бил потърсен контакт по имейл с лице,
което се е представило за изпълнителен директор на френското дружество
Сабле Дистрибусион СА Франция, с имена Ж.Т., като същият извършил две
поръчки за доставка на продукти за осветление.
Първата, обективирана в документ от 02.05.2018 г., а втората заявена в
кореспонденция от 21.05.2018 г.
Тъй като международната търговия много често била свързана с
неплащане от страна на купувачите, на 01.05.2018 г., ищецът сключил с
ответника договор за застраховка, при специални и общи условия.
В изпълнение на изискванията на договор за застраховка, ищецът
твърди, че извършил проверка на надеждността на френското дружество –
купувач, първо в системата на ответника и допълнително, и след като
установил, че дружеството е надлежно регистрирано във Франция на същия
адрес, извършил доставка по двете поръчки - първата на 08.05.2018 г., на
стойност 34 601.83 евро и издал съответната проформа фактура № 080518 -
2704 и втора доставка - на 29.05.2018 г. на стойност 49 550.52 евро и издал
съответната проформа - фактура № 290518-2704.
Твърди, че първата доставка била потвърдена по имейл от 21.05.2018 г.,
но след втората доставка комуникацията с купувача била прекъсната. Тъй
като не получил плащане и по двете фактури, завел при ответника щета и
2
предявил застрахователна претенция, но в отговора си от 12.11.2018 г.,
ответникът отказал да му изплати обезщетение, твърдейки, че най-вероятно
се касае за измама, а ищецът не е проявил достатъчно грижа да я установи,
което било неговото задължение по застрахователна полица.
Ищецът счита, че независимо дали била налице измама, действащата
между тях полица никъде не уреждала, че основание за отказ от плащане и
респективно непокрит риск - измама при търговски отношения. Такова
изключение нямало в и застрахователното законодателство.
Твърди, че е налице правен интерес да търси обезщетение от ответника
на застрахованите вземания по процесната полица, тъй като възникването на
тези вземания било при условията на покрит риск.
Освен това, счита, че е действал напълно добросъвестно в отношенията
си с мнимия купувач, извършил изискуемите проверки чрез системата на
ответника, получил потвърждение от него за рейтинга на купувача, поради
което имал право да се ползва от обезщетение по застрахователната полица.
Тъй като изтекъл 120 дневния срок по полицата за проверка и плащане,
в който не последвало плащане от застрахователя, същият бил поканен с
писмо – претенция за изплащане на сумата по двете фактури.
С писмо от 13.02.2019 г. ответникът отказал да заплати поисканата сума
с аргумент за неположена дължима грижа от страна на ищеца за установяване
на измама.
Ищецът счита, че е предприел обичайно необходимите мерки да се
информира за правосубектността на бъдещия си съконтрахент, преди да
сключи сделката с него и преди да изпрати стоката за доставка. Това, че
кореспонденцията с Ж.Т. се осъществявала само чрез имейл, не означавало,
че не е положена достатъчна грижа от ищеца, който направил всички
възможни проверки на бъдещия си съконтрахент.
Твърди, че с Решение № 51/03.11.2020 г. по т.дело № 46/2019 г. на
СлОС, съдът уважил предявения частичен иск за сумата 30 000лв, ведно със
законната лихва и разноски по делото.
Размерът на цялото задължение бил 134 685 лв., равняващ се на
левовата равностойност на 75 000 евро, колкото бил лимитът на отговорност
според застрахователната полица..
След влизане в сила на решението по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, на
19.02.2021 г. ищецът поканил ответника доброволно да погаси задължението
си в размер на около 60 000 евро., но ответникът отказал.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата в размер на 93 058.65 лв., представляваща горница до пълния
размер на иска от 164 587.70 лв., представляваща неплатена част от вземане
по търговска доставка по проформа фактура № 080518 - 2704, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
Претендира и сумата 25 800.35 лв., представляваща законната лихва за
3
забава, считано от 31.01.2019 г. - датата на първоначалната покана за
доброволно плащане на цялото вземане до 05.04.2021г.
Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 367 ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба,чрез упълномощен представител.
Не оспорва наличието на застрахователен договор, сключен с ищеца,
нито факта на отправената към него претенция за заплащане на обезщетение
по застрахователната полица и последвалия отказ с писма от 12.11.2018 г. и
13.02.2019 г. Не оспорва, че с решението по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, е
осъден за заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., ведно с лихви и разноски,
която е частичен иск от общо 146 685 лв.
Оспорва предявеният иск за горницата над 30 000 лв. до пълния размер,
ведно с акцесорните претенции за лихви и разноски.
Твърди, че след постановяване на решението по т.дело № 46/2019 г. на
СлОС, пристъпили към изплащане на сумата 10 963.46 евро плюс лихвата
върху тази сума, представляваща разликата по обезщетението между сумата,
платена от ответника въз основа на решението и общия размер на дължимото
обезщетение при условията на застрахователната полица, т.е. 30 000 евро на
застрахователно събитие, причинено от длъжник. Доколкото било уговорено
между страните, че обезщетението, дължимо от застрахователя за събитие е в
максимален размер на 30 000 евро, искът за разликата до пълния размер от 75
000 евро, бил неоснователен.
Позовава се на чл. 4 от специалните условия на полицата и твърди, че е
платил дължимия остатък по сумата от 30 000 евро, ведно с лихвите, поради
което моли да бъде отхвърлен искът за горницата до пълния размер
Оспорва иска и за заплащане на законна лихва за забава и разноски, тъй
като платил задължените си след получаване на призовката и не би следвало
за отговаря за разноски.
Тъй като ищецът избрал да предяви втори иск за горницата до пълния
размер на иска, за същия застрахователен договор и във връзка със същото
застрахователно събитие, ответникът не му дължал допълнително съдебни
разноски, тъй като ищецът имал възможност да претендира пълния размер на
вземането си в едно дело. С избора му да предявява два иска - частичен и за
остатъка до пълния размер на вземането си, сторил допълнително разноски,
които следвало да си понесе.
Оспорва иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата 25 800.35 лв., тъй като
ищецът също можел да я потърси по съдебен ред с първата искова молба, но
предпочел да предяви частичен иск с цел да се обогати неоснователно чрез
удължаване на срока, в който може да предяви иск за лихви.
Счита, че липсва основание да бъде осъден за лихви след 31.01.2019 г.,
тъй като към тази дата по отношение на застрахователната полица, сумата не
е била дължима, а след като не е дължима, и лихви не се дължали.
4
С допълнителна молба, постъпила в деловодството на съда на
23.07.2021 г., ответникът е представил два броя платежни документи – ПН от
01.07.2021 г. за сумата от 10 963.46 евро и ПН от 19.07.2021 г. – за сумата от
1116.50 евро.
Със свое писмено становище от 15.09.2021 г., ищецът не оспорва, че е
получил от ответника двете суми, съответно на 01.07.2021 г. - сумата
10 925.19 евро с левова равностойност – 21 367.78 лв. и на 19.07.2021 г. -или
06.07.2021г – сумата 1112.60 евро с левова равностойност 2176.06лв, но
твърди, че исковата молба е предявена за много по-голяма сума.
Поради извършеното плащане, прави частичен отказ от главния иск със
сумата 23 543.84лв, като моли да се счита заведен за сумата 93 141.16 лв. В
днешното съдебно заседание, съобразно точния размер на преведените от
ответника суми по банков път, без лихвите, бе направен частичен отказ от
иска за сумата 23 626.35лв, в която част производството по делото бе
частично прекратено, като главния иск се счита заведен за сумата 93 058.65
лв.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът е подал и допълнителна искова молба, с
която оспорва твърдението на ответника, че лимитът на отговорност по
приложените от него специални условия на застрахователната полица бил в
окончателен размер на 30 000 евро и иск за сумата от 60 000 евро без
лихвите за забава, бил неоснователен.
Счита, че това възражение не е направено нито в производството по
т.дело № 46/2019 г. на СлОС, нито в кореспонденцията преди това, поради
което е преклудирано.
Твърди, че в самата графа на полицата – т.4.1 и 4.2 били на един и същ
ред и с различни размери, защото се отнасяли до различни обстоятелства - 4.1
бил на годишна база, а 4.2 била максималната отговорност на купувача. Със
същия успех ответникът можел за претендира, че отговорността му е базова,
посочена в т.4.2, в размер на 7500 евро.
Констатациите относно лимита на отговорност били описани в мотивите
на влязлото в сила решение по т.дело № 46/2019 г. на СлОС, като
констатираните суми и лимити на отговорност били същите, както ищецът ги
посочил в исковата си молба по настоящото дело.
Не било вярно твърдението, че договореният лимит на отговорност е
30 000 евро съгласно т.4.1 от графата на специалните условия, която била
отметната като максимална отговорност, а именно 75 000 евро. За тази сума
била сключена застраховката, защото това по специалните условия била
максималната годишна отговорност на ответника по полицата. Ищецът не е
претендирал по тази полица други щети, така че да се прилагала т.4.1 от
Специалните условия, а именно 75 000 евро лимит на максимална
отговорност за годишна полица. По настоящото и предходното дело не било
приложено нито едно доказателство, че ищецът е претендирал пред ответника
други щети в рамките на календарната година, в която е била сключена и е
5
действала полицата.
По отношение на избора му да предяви частичен иск, това било
продиктувано от оптимизиране на съдебните разноски и да прецени
евентуално бъдещото процесуално поведение в зависимост от развитието на
делото по частичния иск в рамките на погасителната давност за остатъка от
вземането.
В обобщение, оспорва правопогасяващото възражение за намален
размер на лимита на отговорност на ответника. Признава, че същият е погасил
частично търсената сума, за което е направено признание и намаляване
размера на иска.
В срока по чл. 373 ГПК не е постъпил допълнителен отговор от
ответника.
Тъй като спорните отношения между страните са с международен
елемент и във връзка със застраховане, международната компетентност на
настоящия съд се определя съгласно чл.11, параграф 1, буква “б“ от
Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на съвета относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела, а именно - мястото, където ищецът има
местоживеене, респективно седалище и адрес на управление.
По отношение на приложимото материално право, съгласно чл. 12 от
Общите условия към застрахователната полица, приложимо е българското
право, т.е. ЗЗД и Кодекса за застраховането.
Правна квалификация на предявените права и възражения:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр.чл. 343 КЗ и
цена – сумата 93 058.65 лв., представляваща разликата до пълния размер на
вземането от 146 685 лв., представляваща неизплатената част от търговска
доставка по проформа фактура № 080518-2704, ведно с акцесорен иск по чл.
86 ал. 1 ЗЗД с цена - сумата 25 800.35 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение, за периода 31.01.2019 г. -
05.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 15.04.2021 г. до окончателното
изплащане.
Настоящите искове са предявени за горницата до пълния размер на
вземането, след уважен частичен иск с решение по т.дело № 46/2019 г. по
описа на СлОС.
Обстоятелства, които се признават: че е сключен процесния договор за
застраховка, че ответникът е отказал за заплати на ищеца исковата сума, че с
влязло в сила решение № 51/03.11.2020г по т.дело № 46/2019г на СлОС, е
уважен частичния иск на ищеца за заплащане на сумата 30 000 лв., част от
неизпълнено задължение общо в размер на 146 685 лв., за заплащане на
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва за забава, считано от
09.10.2019г до окончателното изплащане и сумата 641.67 лв. - обезщетение за
6
забавено изпълнение на парично задължение за периода 31.01.2019 г. -
17.04.2019 г., и 6 590 лв. - разноски по делото; че след влизане в сила на това
решение, е извършено от ответника частично плащане на сумата 10 963.46
евро - на 01.07.2021 г., и на сумата 1116.50 евро - на 19.07.2021, или общо
12 079.96 евро,
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищеца е да докаже наличие на сключен с ответника
застрахователен договор, че е сключил с трето лице договори за продажба,
предмет на същия застраховател договор и че преди сключването му, е
положил дължимата грижа и е извършил всички необходими проверки на
своя съдоговорител; че е поканил писмено ответника да му изплати
застрахователно обезщетение, но е последвал отказ; периода на забавата,
размера на обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил договорното си
задължение да заплати на ищеца претендираното застрахователно
обезщетение или възраженията, направени в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че няма факти и обстоятелства, които да не се
нуждаят от доказване.
УКАЗВА на страните, че няма факти и обстоятелства, за които да не
сочат доказателства.
УКАЗВА на страните, че решението по уважен частичен иск за парично
вземане, се полза със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното материално право при предявен в друг исков процес иск
за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право.
Формираната сила на пресъдено нещо на решението по частичния иск
относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което възниква спорното право.
Правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за
останалата част от вземането обаче не се погасяват, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин, да не е
изискуемо и пр.
Съдът даде възможност на страните да вземат становище по доклада и
да предприемат съответните процесуални действия.
АДВ.Д.: Нямам възражения по доклада. Моля да бъде приет във вида,
който беше прочетен днес. Нямам доказателствени искания. Няма до соча
нови доказателства.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
7
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства,
подробно описани в същата.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и представените с молбата на ответника от 23.07.2021
год. два броя платежни документи.
ПРИЕМА изисканото т.дело № 46/2019 год. по описа на СлОС.
Тъй като страните нямат други доказателствени или процесуални
искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ.Д.: Уважаема госпожо председател, моля да постановите решение ,
с което да уважите предявената искова претенция от ищеца след направеното
изменение на иска в днешното съдебно заседание ,в условията на частичен
отказ от размера. Моля да се има предвид довода на ищеца в първоначалната
исковата молба. Да се вземе предвид тълкувателно Решение № 3/2016 год.
относно силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение на СлОС по
т.д.№ 46/2019 год. за уважен частичен иск. Молим също да ни бъдат
присъдени изцяло направените пред настоящата инстанция съдебни разноски,
представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и няколко
разхода за преводи на документи. Представям списък на разноските с
посочена банкова сметка на ищеца, с препис за ответника.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 22.03.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11:20 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8