2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от

съдията ДАНКОВА гр.Д N 574 по описа

за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх. №9001/12.08.2019г. в законоустановения срок от Е.Е.А., с която обжалва изцяло решение №338 от 22.07.2018г. по гр.д. № 516 по описа за 2019 год. на Ловешки районен съд като недопустимо, неправилно и необосновано, постановено при погрешни фактически констатации, не следващи се от събраните доказателства по делото. Твърди, че решението е недопустимо, защото не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Излага, че порочността се изразява в нередовното призоваване на ищцовата страна-нито лично, нито чрез процесуалния си представител, когато на 08.07.2019г. в открито съдебно заседание не се дава ход на делото и делото се отлага за друга дата, без страната да бъде редовно призована за датата на заседанието. Посочва, че са дадени указания за организацията на защитата си без да бъде редовно уведомен, съгласно изискванията на чл.142, ал.4 от ГПК - „съдът я определя в закрито заседание и призовава страните, свидетелите и вещите лица". Твърди, че така се нарушава правото, дадено му по закон, в открито заседание след разрешаване на предварителните въпроси и то поставени от съда, включая да бъде предоставено правото да задава въпроси, да вземе становище по така назначената съдебна графологична експертиза и зададе лично въпроси на допуснатите свидетели, за да може съдът да пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора. Твърди, че това навежда и до другия порок в обжалваният съдебен акт, а именно противоречието в така определеното спорно материално право с исковата молба и доклада от съдията в определение от 10.06.2019г. по смисъла на чл.422, вр. чл.415, вр. чл.535 от ТЗ. Излага, че съдът се произнесъл по иск, с който не е бил сезиран. Предмет на съдебен контрол е иск за установяване съществуването на вземане в размер на 150,00 евро /сто и петдесет евро/ по запис на заповед от 11.12.2018 г., с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от 08.01.2019 г. до изплащането му за вземането на която е било образувано гр.д. №15 от 2019г. по описа на ЛРС. Моли съдебния акт да бъде отменен като недопустим и неправилен.

Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба № №10165/19.09.2019г. от К.М.А., в който оспорва подадената въззивна жалба от Е.Е.А.. Твърди, че изложените в жалбата оплаквания не са налице, същите са неоснователни , недоказани и моли да бъде потвърдено, като се присъдят разноските за настоящата инстанция. Сочи, че на първото проведено открито съдебно заседание, ищцата е била редовно призована, представлявана е била от упълномощен от нея процесуален представител, на който в това заседание му е била съобщена датата за следващото открито съдебно заседание. Твърди, че макар да е отложено по тяхна молба, то страната след като е била веднъж редовно призована по делото е длъжна да следи за по нататъшния му ход. Сочи, че няма данни по делото пълномощното дадено на процесуалния представител да е било оттеглено от страна, поради което тя е била надлежно представлявана. Излага, че в първото заседание съдът е положил усилия да отдели спорните от безспорните факти, като безспорно било прието, че издадения запис на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение, а именно извършването на превоз на К.М.А. от България до Холандия за започването му на работа там чрез посредничеството на г-жа А.. Посочва, че разпитаните от съда свидетели безспорно са установили фактическата обстановка, начина на издаване на ценната книга, причините за издаването й, както и плащането на посочената в нея сума на ответника. Твърди, че по делото е представена разписка, от ищцата, която обяснили, че е издадена във връзка със същия запис на заповед и във връзка със същото правоотношение, който документ е бил оспорен и в това производство безспорно е установено, че подписа положен в него не е положен от К.М.А..

Въззивницата, редовно призована, в съдебно заседание се явява лично и с проц.представител адв. Д.. Изтъква, че атакуваното съдебно решение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. В подробни писмени бележки от 12.11.2019 г. се обсъждат процесуални нарушения на съда, представените гласни доказателства и се прави възражение за неверност на правните изводи по делото.

Въззиваемият,редовно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. В..Моли атакуваното съдебни решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

От представените доказателства по гр.д. №516/2019 г. на ЛРС, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установени следните фактически обстоятелства.

Пред въззивната инстанция е атакувано съдебно решение № 338/22.07.2019г. по гр.д. № 516/2019 г. на Ловешки районен съд изцяло. С цитираното съдебно решение районният съд е отхвърлил предявения от Е.Е.А. против К.М.А. иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на 150,00 евро /сто и петдесет евро/ по запис на заповед от 11.12.2018 г., с падеж 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от 08.01.2019 г. до изплащането му, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 08.01.2019 г. по ч. гр. д. № 15/2019 г. по описа на РС -Ловеч.

Ловешки окръжен съд намира,че съдебното решение от 22.07.2018 г. е валидно и допустимо. Направени са възражения по въззивната жалба относно липсата на редовно призоваване на въззивницата за съдебно заседание на 08.07.2019 г., което е необосновано.В съдебно заседание на 10.06.2019 г. на проц.представител на Ев.А. е съобщена датата на следващото съдебно заседание на 08.07.2019 г. Районният съд /въпреки че не са били налице условията на чл. 142,ал.2 от ГПК относно въззивницата за съд.заседание на 08.07.2019 г./, не е дал ход на делото с оглед заболяване на проц.представител на Ев.А. като се е позовал на обезпечаване на равнопоставеност на страните. Действително за задълженията на въззивницата да организира защитата си за следващо съдебно заседание, за да не става повод за отсрочване на делото, не е изпратено уведомление до страната. Тези проц.действия обаче не се отразяват на допустимостта на атакуваното съдебно решение, тъй като не се касае до липса на абсолютна проц.предпоставка или наличие на абсолютна отрицателна такава. Възражението на въззивницата относно произнасяне по непредявен иск е несъстоятелно, тъй като първоинстанционният съд е дал точна правна квалификация на претенцията и разпределил доказателствената тежест като подробно е указал фактите, които подлежат на доказване. Обсъждането на доказателствата по делото досежно каузалната сделка,се обосновава от възражението на въззиваемия и е в обхвата на въведената искова защита. Въззивният съд счита, че след анализа на представените писмени доказателства, заключението на съдебно-графологическата експертиза и гласните доказателства, съдебното решение от 22.07.2018 г. следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно .

Настоящата инстанция кредитира св.показания на А.Д.М.и М.Б.Р., тъй като са ясни, точни, конкретни и възпроизвеждат непосредствено възприетите от тях факти. Съдът съобразява като професионално и обосновано заключението на съдебно-графическата експертиза и мотивира изводите си по казуса с него, тъй като е компетентно и професионално изготвено.

Съдът приема, че облигационните отношения между страните са се формирали на 11.12.2018 г. по повод наемане на Кр.А. на работа в *****/Холандия/ от Е.А.. На същата дата въззивницата, представяйки се за трудов посредник осъществила среща с няколко лица в гр. Угърчин- в местен ресторант.В присъствие на св. М., Р., Кр.А. и други техни съграждани, тя предложила да осигури транспортирането им и работа в питицекланница –упояване с газ и обработка на птиците. Поискала да и бъдат заплатени транспортни разходи в размер на сумата 300 лева-150 евро. К.А. чрез майка си платил на въззивницата сумата от 300 лева, като подписал и запис на заповед на 11.12.2018 г. След което отпътувал за чужбина, а след кратък престой поради неосигурена работа се завърнал в страната.След като изтекъл срока по запис на заповед, въззивницата Е.Е.А. е инициирала заповедно производство по ч.гр. д. № 15/2019 г. по описа на ЛРС.Тя подала заявление №178/08.01.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.. 417 от ГПК, против К.М.А. въз основа на записа на заповед от 11.12.2018 г. за сумата 150 евро. Издадена е заповед за незабавно изпълнение от 08.01.2019 г. за сумата 150 евро, ведно със законна лихва, начиная от 08.01.2019 г. до окончателно изплащане, 25 лева - държавна такса и 150 лева- адв.възнаграждение, в полза на Ев.А.. К.А. е подал възражение №1831/13.02.2019 г.,като е посочил, че не дължи изпълнение и оспорва вземането. С разпореждане №777/25.02.2015 г. заповедният съд е указал на заявителя предявяване на иск в едномесечен срок. Съобщението за разпореждането от 25.02.2915 г. е връчено на въззивницата на 05.03.2019 ,г. а исковата молба по настоящето дело е подадена в съда на 18.03.2019 г.Следователно е спазен законоустановения месечен срок и производството е допустимо.

По делото е представена разписка от 11.12.2018 г. относно сумата 150 евро, издадена от Кр.А. за получена сума от Ев.А..

Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК във връзка чл. 422,ал.1 от ГПК-положителен установителен иск за съществуване на вземане въз основа на запис на заповед от 11.12.2018 г.за сумата 150 евро,ведно със законна лихва от 08.01.2019г. до окончателно изплащане. Правната природа на записа на заповед е установена в чл. 1, ал.1, т. 8, пр. 2 от ТЗ като едностранна, формална, абстрактна и безвъзмездна търговска сделка. При записа на заповед издателят поема задължение да плати на посоченото в записа лице определена сума. При действие на чл. 535 от ТЗ във връзка с чл. 455,т.3 от ТЗ и чл. 537 от ТЗ са определени задълженителните реквизити на записа на заповед. В текста на записа на заповед трябва по несъмнен начин да се конкретизира издателя,падежа на вземането и да се спази установената писмена форма за действителност. От строгия формален характер на записа на заповед произтича и изискването на основание чл. 535,т.1 от ТЗ израза „запис на заповед” да се съдържа в текста на документа и то в логическа връзка с останалото съдържанието, от което безусловно се установява дължимостта на сумата. В Тълкувателно решение №1/ 28.12.2005 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изписването на израза „запис на заповед” както в заглавието, така и в текста на документа е свързан с редовността на записа на заповед от външна страна и при неговата липса се касае до нищожна такава. В конкретния казус съдът констатира,че съдържанието на представената запис на заповед от 11.12.2018 г. отговаря на кумулативно установените изисквания на чл. 535 от ТЗ. Възраженията на Кр.А., касаят каузални отношения по посредническа дейност от Ев.А. за осигуряване на транспорт и намиране на работа в *****.Съдът намира, че твърденията на въззиваемия, че А. е събрала пари за транспортни разходи в размер на 150 евро, накарала е лицата да подпишат записи на заповед за тази сума и е обещала намиране на работа в птицекланница в ***** се доказват от събраните гласни доказателства.. Всяко юридическо лице, което осигурява работа на работници в *****, трябва да регистрира тази дейност в търговския регистър на търговската камара по. Закона за посредничество по наемане на персонал (Wet Allocatie Arbeidskrachten Door Intermediairs, WAADI). Според действащото българско законодателство, дейност по наемане на работа могат да регистрират лица, които имат право да извършват посреднически услуги по заетостта съгласно българското законодателство, законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство и също се регистрират в регистъра на Министерство на труда и социалната политика. Обстоятелството, доколко дейността на въззивницата отговоря на изискванията за регистрация и условията за трудово посредничество, не се отразява на изводите за фактически извършеното плащане на сумата 150 евро от Кр.А. на Ев.А.,пътуването и неосигуряване на работа в *****. Тези данни обаче опровергават позицията на въззивницата, че сумата 150 евро е дадена в заем на КрАсенов и за целта е подписал запис на заповед и разписка на дата 11.12.2018 г. От заключението на съдебно –графическата експертиза №6852/21.06.2019 г.се установява, че подписът в позиция „подпис” и ръкописно изписаните три имена на Кр.А. в разписката от 11.12.2018 г. са имитирани и пренесени чрез налагане/рисуване/. Предвид на това съдът приема, че писмената разписка от 11.12.2018 г. не следва да се обсъжда и не се доказва твърдението на въззивницата за даден заем на Кр.А...При тези съображения, съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Ловешки окръжен съд приема, атакуваното съдебно решение №338 от 22.07.2018г. по гр.д. № 516 по описа за 2019 год. на Ловешки районен съд, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на този изход от процеса въззивницата трябва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия сумата 200 лева разноски за настоящата инстанция.

Воден от горните мотиви съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, съдебно решение №338 от 22.07.2018г. по гр.д. № 516 по описа за 2019 год. на Ловешки районен съд..

ОСЪЖДА Е.Е.А.,ЕГН **********,*** да заплати на К.М.А., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200 лв. /двеста лева/ - съдебно-деловодни разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на иска.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

Номер на акта:	271
Дата:	29 ноември 2019 г.
Съдия:	Поля Стоянова Данкова

Дело:	20194300500574
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	4 октомври 2019 г.

Решение по дело №574/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Съдържание на акта Свали акта

2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ