Решение по дело №1509/2014 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 350
Дата: 12 май 2016 г. (в сила от 12 юли 2016 г.)
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20145220101509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Пазарджик, 12.05.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на  дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНИ ХАРИЗАНОВА

                         

при секретаря М.К. , като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело №1509 по описа за 2014г., за да се произнесе, прие следното:

 

В исковата си  срещу С. З. К. с ЕГН **********, Г.З.К. с ЕГН ********** и М.Г.К. *** Л.К.К. с ЕГН ********** и Л.Д.К. с ЕГН ********** *** твърдят, че страните са съсобственици на УПИ V-775 в кв.45 по действащия ЗРП на село Мало Конаре община Пазарджик. Ищците твърдят, че са собственици на двуетажна масивна жилищна сграда, застроена върху 80 кв.м. , построена в източната част на УПИ V-775  и са собственици на ½ идеална част от дворното място. Твърдят, че с нотариален акт №179, том II, н.д.№1253/1997г  ответникът Г.К. е признат за собственик на масивна жилищна сграда , застроена върху 50 кв.м. с масивна надстройка, застроена върху 72 кв.м., гараж, застроен върху 18 кв.м., лятна кухня, застроена върху 36 кв.м., стопански навес, застроен върху 10 кв.м. и ½ ид.част от  УПИ V-775 в кв.45 по плана на село Мало Конаре, като жилищната сграда и допълващото застрояване са изпълнени в северната и северозападната част на имота. Твърдят, че с нотариален акт №192, том XIV, н.д.№4485/1997г Г.К. и съпругата му- ответника М.К. са дарили на ответницата С.К. 300 кв. м. идеални части от УПИ V-775 в кв.45  по плана на село Мало Конаре, ведно с лятна кухня , застроена върху 36 кв.м.Твърдят, че ответниците осъществяват съвместно реално ползване върху съсобствения недвижим имот. Твърдят, че на място в съсобствения имот е материализирана ограда. Твърди се, че по искане на страните , поради възникнало съмнение, кой каква реална част от съсобствения имот ползва е извършено геодезическо заснемане в съсобствения имот и при това заснемане било установено, че  площта на УПИ V-775 е 1 618.66 кв.м., а данните по действащия план на село мало Конаре , площта на имота е 1 640 кв.м. При тези данни е констатирана и собствеността на страните в актовете им за собственост. Разликата от около 20 кв.м. е в рамките на допустимото отклонение, тъй като имота е с голяма площ. Имотът е ограден спрямо съседните имоти. Твърди се, че при заснемането на имота се установява, че ответниците владеят с около 20 кв.м. повече от общо притежаването от тях ½ ид.ч. Твърди се, че ищците са изпратили  до ответниците нотариална покана, връчена им на 04.03.2014г чрез нотариус Хантова, с която са направили предложение доброволно да се извърши уравняване ползването върху съсобствения имот, като разликата от 20 кв.м.ищците да ползват по калканната стена на собствената си жилищна сграда. Границата, по която се осъществява реалното ползване, тангира по жилищната сграда, собственост на ищците. По този начин те ще имат достъп до западната стена на жилищната си сграда. Твърди се, че от години страните осъществяват ползването на имота по този начин, но това създава неудобство за ищците, тъй като нямат достъп до жилищната си сграда от западната и страна. Ищците желаят да извършат саниране на сградата, но поради липса на достъп не могат да го осъществят. Моли се съда да постанови решение, с което да се определи начин на реално ползване на съсобствения между страните недвижим имот V-775 в кв.45 по действащия план на село Мало Конаре, съответстващ на правата на страните.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника М.К. е постъпил писмен отговор, с който не се оспорват правата на страните като съсобственици на процесния имот. Твърди се, че още през 1977-79 г. наследодателите им са уредили отношенията  си  по повод на ползването на съсобствения имот. Поради това и в нотариалните им актове е отразено, че ответниците ще ползват тази част от имота, находяща се в северната и северозападната част  на процесния имот, а ищците другата и всяка от страните има вход за влизане в своята част от имота. Твърди, че е неоснователно твърдението, че ответниците ползват с 20 кв.м. повече от ищците. Твърди се, че зидовете, които са направени при построяване на оградата и част от сградите на ищците са значително по-големи от техните и оттам се намалява тяхната квадратура. Поддържа се в писмения отговор, че когато се търси разпределение на ползването  то трябва да се съобрази в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността и това разделение да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно ползване на имота. Твърди се, че липсва каквато и да било промяна в обстоятелствата и начина на ползване на съсобствения имот. Не са извършени каквито и да било фактически действия в имота, които да съставляват основание за ново разпределение на ползването на дворното място. Твърди се, че искането на ищците да ползват калканната стена на собствената им сграда е реално невъзможно, тъй като оттам е единствения им вход и нямат друг достъп до имота си докато ищците имат голяма врата и допълнителен вход. Твърди се, че е налице разпределение на ползването на съсобственото  дворно място  от много години и всеки до настоящия момент се съобразява с това ползване..  

В съдебно заседание ищците ,чрез пълномощника си,поддържат предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ответниците, чрез пълномощниците си, поддържат заявеното оспорване. Поддържат довод, че предявеният иск е недопустим, основан на изложените в отговора съображение. При условията на евентуалност поддържат довод , че искът е неоснователен. Подробни съображения са развити в хода на  устните състезания.    

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:     

Не е спорно обстоятелството, а това се установява и от приложените по делото нотариални актове- нотариален акт №23, том I, дело№23/1998г и нотариален акт №22, том I, дело№22/1998, нотариален акт №179, том II, дело №1253/1997г и нотариален акт №192, том XIV дело №4485/1997г. всички по описа на нотариус при Пазарджишкия районен съд,че ищците са съсобственици на ½ идеална част от УПИ V-775 в кв.45 целият с площ от 1640 кв.м. по плана на село Мало Конаре, община Пазарджик. Ищецът  Л.К. е собственик на втори жилищен етаж, а ищцата Л.К. е собственик на първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с площ от  80 кв.м., построена в източната част на УПИ-то. Съсобственици на останалата ½ идеална част от процесното УПИ са ответниците Г.К. и М. К., ведно с масивна жилищна сграда с площ от 50 кв.м., с масивна надстройка , застроена върху 72 кв.м., гараж, застроен върху 13 кв.м., лятна кухня, застроена върху 36 кв.м.и стопански навес , застроен върху 10 кв.м. Ответниците Г. и М. Караминови са дарили през 1997г. на ответника С.К. 300кв.м. идеални части от собствената си ½ идеална част от процесния имот, ведно с лятна кухня с площ от 36 кв.м. Съсобствеността   между ищците и ответниците по отношение на процесния поземлен имот е учредена през 1997-1998г.

За изясняване на делото от фактическа страна е изслушана съдебно-техническа експертиза, по която са  изготвени и представени основно и  допълнително заключения. Според  основното заключение, депозирано на 17.06.2015г.  източната част на на процесния имот, който се ползва от ищците   е застроен с двуетажна жилищна сграда на основно застрояване и още шест сгради на допълващо застрояване. Достъпът им до имота  от улицата се осъществява чрез проход  от 242 см до 228 см. Вещото лице е констатирало, че жилищната сграда на ищците е с калканна стена към имота на ответниците. Експертизата  установява, че западната част на процесния имот , която се ползва от ответниците, е застроена с двуетажна  жилищна сграда на основно застрояване и още пет сгради на допълващо застрояване . Жилищната сграда и масивния гараж са застроени на уличната регулация. Достъпът до имота откъм улицата се осъществява през проход от 206 до 168 см. Вещото лице е констатирало, че между така обособените части съществува ограда, която е масивна от северната имотна граница до края на застрояването и от там до южната граница оградата е паянтова. Вещото лице е дало площта на целия имот както следва : по документи за собственост: 1640 кв.м., по геодезическо заснемане 1618.67 кв.м. и по огради -1588.15 кв.м. В основното заключение вещото лице е дало  варианти на  реално ползване като западната част на имота е отразена като дял „А“/ оцветена в жълто/ , а източната част на имота е отразена като дял „В“ / оцветена в зелено/. Според вещото лице първият вариант  е този, отразяващ  фактическото положение и начина на ползване на съсобствения имот от много години.  Ищците ползват  площ от 799.55 кв.м. оцветена в зелено на скицата-проект, а ответниците ползват площ от 819.11 кв.м., оцветена в жълто на скицата. В съдебно заседание вещото лице даде разяснения, че между така обособените части с оглед разпределеното между страните ползване на процесния имот – източна  и западна част е изградена  ограда, която ограда  от северната граница на УПИ-то на юг до края на застроените сгради е масивна, с бетонна шапка отгоре, след което продължава до южната граница на имота като паянтова  ограда. Вещото лице  констатирало разлики  в площта: по нотариалните актове 1 640 кв.м., по геодезическо заснемане 1618.67 кв.м. Според вариант 2  е определена площ за ползване от ищците от  813.20 кв.м./ оцветена в зелено/, тоест с около 13 кв.м. повече, а на ответниците е определена за ползване площ от 805.47 кв.м., оцветена в жълт цвят на скицата-проект. Според вещото лице, това е частта от имота  от северната граница на УПИ-то до навеса на ответниците  като границата е изместена с 60 см. На скицата, в която е обективиран вариант 2, това изместване е онагледено, като е дадено в зелен цвят между две черни непрекъснати линии.Във връзка с вариант 2 вещото лице разясни в съдебно заседание изместването с 60 см. е с оглед поставяне на скеле, с което да се обслужва западната фасада на  двуетажната масивна жилищна сграда на ищците. Според вещото лице при този вариант  за вход на ответниците откъм улицата остават 206 см. Според вариант 3 е определена площ за ползване от ищците 812.44 кв.м, оцветена в зелено на скицата- проект.За ответниците е определена площ от 806.21 кв.м., оцветена в жълто на скицата-проект. Според  вещото лице това е частта от имота от северната част на УПИ-то на юг до края на жилищната сграда на ищците като този вариант границата  е изместена с  1 метър в посока от ищците към ответниците  до края на жилищната сграда и оттам се връща в югозападния ъгъл на жилищната сграда на ищците и продължава на юг-югоизток до южната граница на имота. На скицата, в която е обективиран вариант 3 това изместване е онагледено като е дадено в зелен цвят между две черни непрекъснати линии. При този вариант според вещото лице за ползване на ответниците към дъното на сградата остават 68 см.  С допълнителното заключение , депозирано на 06.10.2015г. вещото лице е дало  вариант 4  за реално ползване. Според този вариант площта за ползване от ищците е 809.37 кв.м, оцветена в сиво,  а за ответниците 809.28 кв.м., оцветена в червено като ползването е от т.1 от северната граница на имота и продължава на юг до края на втория метър от северозападния ъгъл на жилищната сграда на ищците , изместена с 50 см. в посока от ищците към ответниците, стигайки до т.2 и оттам в посока изток 50 см. до жилищната сграда на ищците т.3,продължава по стената на сградата в южна посока на разстояние четири метра и 42 см. до т.4. Три метра преди края на сградата продължава като се насочва в посока запад перпендикулярно на жилищната сграда 50 см. в т.5 , оттам в посока юг успоредно на стената на жилищната сграда на ищците на 50 см. от нея с дължина четири метра до т.6. на изток 50 см. до съществуващата в момента масивна ограда до т.7 оттам до съществуващите огради и сгради в т.8,9,10,11 и 12 в края на имота. Във връзка с предложения четвърти вариант на ползване вещото лице дава разяснения в съдебно заседание за премахване на масивната ограда на юг от къщата на ищците. Във вариант 3  не се предвижда премахване на масивната ограда, изградена от двуетажната масивна жилищна сграда на ищците до навеса на ответниците. Според вещото лице, за да се приложи вариант 2 следва да се премахне масивната ограда, изградена  от двуетажната масивна жилищна сграда на ищците до навеса на ответниците, която ограда е масивна с бетонна шапка отгоре. Вещото лице разясни, че разстоянието между жилищната сграда на ответниците и жилищната сграда на ищците е 1.63 кв.м., неотговарящо на никакви строителни правила и норми като трудно биха се разминали двама човека. Вещото лице разясни, че сградата на ищците е на калканно застрояване.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

 Предявен е иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.  Същият е процесуално допустим предвид определение №62 от 02.02.2016г по възз.гр.д.№955/2015г по описа на ПОС, който съдебен акт е задължителен  за настоящата съдебна инстанция.

По същество съдът намира следното:

Искът по чл.32, ал.2 от има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобствениците  по повод служене с общата вещ. Правомощието на съсобственика да си служи с общата вещ  е в зависимост от фактическото състояние на вещта и нейното предназначение, но упражняването му не трябва да накърнява правата на останалите съсобственици. Това е юридическият критерий, от който съдът, който е сезиран да се намеси в управлението на съсобствената вещ по реда на чл.32, ал.2 от ЗС следва да се ръководи. Начинът на ползване следва да бъде съобразен както с обема на правата съсобствениците, респективно лицата притежаващи ограничени вещни права по отношение на общата вещ, така и с техните взаимоотношения с цел осигуряване възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ. Между страни не  съществува спор за   правата им в съсобствеността върху процесното  УПИ. Правата им са равни -по ½ идеална част. Установи се, че основната жилищна сграда на ищците е на калканно застрояване.Действително всеки съсобственик следва да има достъп до сградата си от всичките и страни с оглед обслужване на същата  . Установи се, че такъв достъп на ищците не е осигурен от ответниците. От  разработените от вещото лице варианти съответно 2- ри, 3-ти и 4-ти  за разпределение на ползването вторият и третият вариант не са удачни. Вторият вариант изисква нарушаване на фактическото положение, изразяващо се в премахване на съществуващата ограда, а съгласно утвърдената съдебна практика такова вмешателство е недопустимо.Третият вариант е неудобен, тъй като  ако се приеме  разстоянието до сградата на ответниците  ще се редуцира на   68 см и тяхната правна сфера ще бъде смутена по начин, че същите няма да могат да преминават около жилищната си сграда. Удачен според съда е четвъртия вариант за разпределение на ползването, предложен от вещото лице. Този вариант дава възможност на ищците да имат достъп до калканната стена да собствената си жилищна сграда  и  да се  ползват площи- ищците съответно 809.37 кв.м. , ответниците - съответно 809.28 кв., които в максимална степен  съответстват на правата им  в съсобствеността, които права са равни.

Ето защо следва да  се уважи иска като се  разпредели ползването на  съсобствения имот по вариант четири от заключението на вещото лице.

Така мотивиран Пазарджишкият районен съд:

                  Р Е Ш И : 

 

 По иска на Л.К.К. с ЕГН ********** и Л.Д.К. с ЕГН ********** *** срещу С. З. К. с ЕГН **********, Г.З.К. с ЕГН ********** и М.Г.К. *** ОПРЕДЕЛЯ НАЧИН НА РЕАЛНО ПОЛЗВАНЕ  на  УПИ V-775 в кв.45 целият с площ от 1640 кв.м. по плана на село Мало Конаре, община Пазарджик по вариант четвърти от заключението на вещото лице, обективиран в скица -проект, съдържаща се на лист 93 от досието на делото и съставляваща неразделна част от съдебното решение, а именно -Л.К.К. с ЕГН ********** и Л.Д.К. с ЕГН **********  да ползват дял „Б“, оцветен в сив цвят, С. З. К. с ЕГН **********, Г.З.К. с ЕГН ********** и М.Г.К. да ползват дял“А“, оцветен  в червен цвят.

Решението подрежи на обжалване  с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от  връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: