ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61
гр. К., 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в закрито заседание на девети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Георги Ст. Милушев Частно наказателно дело
№ 20225100200106 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.
Образувано е по подадена жалба от Е.И.Е. от с.Ч.,общ.К.,чрез адв.Р.Х.
от АК-К., против Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 05.05.2022 г. на прокурор при ОП – К., по досъдебно
производство № 93/2021 г. по описа на РУ-К. при ОДМВР-К. (преписка
2693/2021г. по описа на ОП- К.), с което на основание чл.243 ал.1, т.2 и ал.2 и
чл.199 от НПК е прекратено наказателното производство по посоченото
досъдебно производство, водено за извършено престъпление по чл.249ал.1
във вр. с чл.26 ал.1 от НК. В жалбата се излагат доводи за липсата на
доказателства, че на Е. е било плащано на ръка трудово възнаграждение, за
неяснота относно това, кое е наложило откриване на нова разплащателна
сметка на Е.Е., както и за пренебрегване от страна на прокуратурата на факта,
че ставало въпрос за европейски средства,за които се изисквал по-строг
контрол.Излагат се съображения за несъгласие с изводите на прокурора и се
моли съда да отмени атакуваното постановлението и да върне делото на РУ-
К. за продължаване на разследването.
Съдът, като извърши служебна преценка на редовността и
допустимостта на подадената жалба, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, при
наличие на активна процесуалноправна легитимация и в изискуемия
преклузивен срок.Разгледана по същество е неоснователна
1
Досъдебно производство № 93/2021 г. по описа на РУ-К. при ОДМВР-К.
е образувано за това, че в периода 23.08.2021г. до 02.09.2021г. в с.К., обл.К.
при условията на продължавано престъпление, са използвани данни от
платежен документ-банкова карта издадена от „Б.Д.“ АД, без съгласие на
титуляра Е.И.Е. от с.Ч.,общ.К., като деянието не представлява по-тежко
престъпление-престъпление по чл.249 ал.1 от НК.
Прокурорът по делото е направил извод, че процесното престъпление
не е доказано, като е приел следното:
Е.И.Е. на 19.02.2021г. бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“ с.К.
като търсещо работа лице в групата на безработни, като на 14.04.2021г. между
Агенция по заетостта, като възложител, и „М.“ ЕООД, представлявано от
М.М. бил сключен Договор № МЗ-3-09-06-5947#7 за осигуряване на заетост
по реда на чл.230, ал.1 от Кодекса на труда, с който работодателят се
съгласил да приеме на работа с условие за обучение по време на работа, Е.Е.
по условията на проект „Нова възможност за младежка заетост“. Трудовото
възнаграждение се осигурявало от възложителя със средства от бюджета на
проекта за срок не по-дълъг от шест месеца. На 19.04.2021г. между „М.“
ЕООД, от една страна като работодател и Е.И.Е., от страна като работник, бил
сключен трудов договор, с който на Е. било възложено да изпълнява
длъжността „общ работник“ в дружеството, считано от 20.4.2021г. Трудовият
договор бил сключен за определено време 19.11.2021г. и с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 650лв. месечно.Свидетеля Е. започнал работа в
магазина за строителни материали обект на „М.“ ЕООД, като при
необходимост св.М. му възлагал да работи и в други обекти на дружеството в
с.Б. и с.З., общ.К.. Трудовото възнаграждение работодателят следвало да
превежда по сметка на работника, след което изплатената сума до размера,
уговорен в сключения с Агенцията по зае договор, се превеждала на
работодателя от бюджета на проект възможност за младежка заетост. На
практика св.М. заплащал на св.Е. дължимото му трудово възнаграждение в
брой, като ежеседмично му давал по 150 лева.
Св.Е. имал открити две банкови сметки в Б.Д. АД, като в едната му
превеждали лична пенсия за инвалидност от НОИ, а другата използвал за
обслужване на банков кредит.До м.юли 2021г. трудовото възнаграждение на
Е. било превеждано от „М.“ ЕООД по една от тези сметки.През м.юли 2021 г.
2
св.М. предложил на Е. да открие банкова сметка в Б.Д. АД, по която да му
превежда трудовото възнаграждение, за да има яснота какви суми получава
по трудовия договор. През същия месец св.Е. посетил офис на Д. в с.К.,
придружаван от св.Р.В.С., с която М.М. живеел на съпружески начала, която
му съдействала да обясни на банковите служители каква услуга желае да
получи от банката, а именно откриване на банкова разплащателна сметка. Ha
14.07.2021г. в Б.Д. АД била открита сметка с № BD****************** с
титуляр Е.И. Е., а на 19.07.2021 г. на последния била издадена дебитна карта
за достъп до сметката. На 20.08.2021г. банковата карта била получена от
титуляра й. Банковата карта св.Е. предал на св.С., а тя от своя страна - на
М.М..На 23.07.2021г. по посочената банкова сметка от „М.“ ЕООД били
преведени 560,43 лева, представляващи трудово възнаграждение за м.юни
2021г. На 05.08.2021г. от НОИ били преведени 168,91 лева, предствляващи
обезщетение за временна неработоспособност по представен от работника
болничен лист. На 18.08.2021 г. от „М.“ ЕООД били преведени 560,43 лева,
представляващи трудово възнаграждение за м.юли 2021г. На 01.09.2021 г.
също от „М.“ ЕООД били преведени 809,71 лева, представляващи трудово
възнаграждение за м.август 2021г.Или от откриване на банковата сметка на
14.07.2021г. до 01.09.2021г. по същата били преведени общо 2099,48 лева, от
които 1930,57 лева трудово възнаграждение от „М.“ ЕООД.Тъй като
заплащал на св.Е. трудовото му възнаграждение в брой, св.М. периодично
предавал дебитната му карта на В.С., за да тегли от нея преведените средства
за работна заплата. Свидетелката, ползвайки дебитната карта, изтегляла от
банковата сметка на Е. различни по размер суми, които впоследствие
предавала на М., ведно с банковата карта.Така на 23.08.2021г. С. изтеглила от
банкомат в с.К. чрез дебитната карта на св.Е. сумата от 1000 лева, на
01.09.2021г. изтеглила 300 лева, а на 02.09.2021г. чрез две транзакции
изтеглила сумите от 10 лева и 800 лева. Паричните средства заедно с
банковата карта предавала веднага на св.М..Междувременно, на 01.09.2021г.,
след подадена молба от Е.Е. трудовото правоотношение с „М.“ ЕООД било
прекратено.
На 10.09.2021г. Е.Е. подал жалба в РУ-К. при ОДМВР- К. с оплакване,
че М.М. е изтеглил от банковата му сметка чрез използване на дебитната му
карта сума в размер на 3080 лева. Жалбоподателят претендирал да му бъдат
върнати преведените, според него, от Дирекция Бюро по труда трудови
3
възнаграждения. В хода на извършваната проверка М. предал на полицейски
орган от РУ-К. дебитната карта, издадена на Е.Е. от Б.Д. АД, ведно с писмо от
банката, съдържащо ПИН код.
В хода на досъдебното производство е установено безспорно, че за
времето от 20.04.2021г. до 01.09.2021г. между Е.Е. и „М.“ ЕООД с.Д., общ.К.
е съществувало трудово правоотношение,като трудовото възнаграждение на
работника Е. е било превеждано по път от работодателя по банкови сметки в
Б.Д. АД с титуляр Е.. На практика св.М. заплащал в брой по 150 лева
седмично на работника.След като на 14.07.2021г. била открита банковата
сметка BD******************, по която постъпвали плащания единствено
свързани с трудовото правоотношение, банковата карта, с която извършвали
транзакции от тази сметка след 20.08.2021г. била държана от М., по чиито
указания св.С. теглела различни суми и му предавала, за да си възстанови М.
платеното вече в брой трудово възнаграждение на работника.
С оглед изложеното,прокурорът е стигнал до извода,че за обективната
съставомерност на престъплението по чл.249, ал.1от НК било необходимо
използването на чужд за дееца платежен инструмент, каквато съобразно
легалната дефиниция, дадена в чл.93, т.24 била банковата карта, или данни от
него. За общественоопасно и наказуемо било обявено самото ползване на
платежния инструмент без съгласието на оправомощения държател на
картата, като неправомерният отдалечен достъп до съответната платежна
сметка не бил свързан задължително с прехвърляне на пари или парични
стойности. Използването на платежния инструмент можело да се изрази във
всяка употреба на платежния документ без съгласието на титуляра, като
законът не изисквал от това непременно реализирана имуществена облага за
дееца.За съставомерноста на деянието от субективна страна било необходимо
наред със знанието на дееца, че платежния инструмент е издаден на лице и
наличието на умисъл, че го ползва без съгласието на титуляра.При преценка
на така описаните доказателства водещият разследването прокурор правилно
и обосновано е приел,че в хода на разследването не са събрани безспорни
доказателства за това, че ползвайки посредством св.С., чуждия платежен
инструмент, М. е действал със съзнанието, че липсва съгласието на титуляра,
като законосъобразно е прекратил наказателното производство.
Тези изводи на прокурора се споделят напълно от тази
4
инстанция.Проведено е обективно, всестранно и пълно разследване в
съответствие с изискванията на НПК, което заедно със задълбочения анализ
на събраните доказателства е довело до единствено възможния извод,че
престъплението по чл.249 ал.1 от НК е недоказано и воденото за него
наказателното производство, следва да бъде прекратено.
Няма спор, че обявено за престъпление като обществено опасно и
наказуемо е само използването на чужд платежен инструмент без знанието и
съгласието на неговия титуляр.Субект на това престъпление може да бъде
всяко наказателно отговорно лице, което няма право да използва платежния
документ. От обективна страна първата особеност е предмета на това
престъпление - платежен инструмент по смисъла на чл.93, т.24 НК. А именно
– веществено средство, което позволява самостоятелно или във връзка с
друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности. От обективна
страна с престъплението са засегнати обществените отношения свързани с
установения правов ред регулиращ паричната система. Втората особеност от
обективна страна е изпълнителното деяние, а именно - използва платежен
инструмент или данни от него, ако не съставлява друго по тежко
престъпление. Третата особеност от обективна страна е, че липсва съгласие
на титуляра на този инструмент за използването.
В разглеждания казус съгласието на титуляра се е манифестирало по
категоричен начин с предаването на дебитната карта и нейния ПИН лично от
свидетеля Е.Е./титуляр на инструмента/ на свидетелката С..Същия изрично е
заявил при разпитите си, че е грамотен и може да работи с дебитна карта,
което е още едно доказателство,че в случая не може да се говори за липса на
знание и съгласие от негова страна, понеже с картата той е предал и нейния
ПИН код, което говори достатъчно за знанието и съгласието, че този който
държи картата и нейния ПИН –код, може да тегли средства от нея.
Що се касае до наведените в жалбата доводи,съдът приема следното:
относно довода за липсата на доказателства, за плащане на ръка на трудово
възнаграждение-самия Е.Е. установява, че му е плащана по 30лв. на ден. За
неяснота относно това, кое е наложило откриване на нова разплащателна
сметка на Е.Е., свидетелят М.М. установява, че е направено, за да има яснота
какви суми получава по трудовия договор Е.. Що се отнася до европейските
средства, за които се изисквал по-строг контрол, то същото е неотносимо към
5
спора.
Поради това настоящата инстанция намира, че атакуваното определение
като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на осн.чл.243 ал.6 т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 05.05.2022 г. на прокурор при ОП – К. по досъдебно
производство № 93/2021 г. по описа на РУ-К. при ОДМВР-К. (преписка
2693/2021г. по описа на ОП- К.), с което на основание чл.243 ал.1, т.2 и ал.2 и
чл.199 от НПК е прекратено наказателното производство по посоченото
досъдебно производство, водено за извършено престъпление по чл.249ал.1
във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване или протестиране в
седемдневен срок от съобщаването му, пред Апелативен съд-П.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
6