№ 15837
гр. София, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря В.К.В.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110169081 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Ж. К. К. с
искане да бъде признато за установено, че дължи следните суми: сумата от 1545,22 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - ап. 8, находящ
се в гр. София, общ. „Триадица“, АДРЕС, аб. № ****** в периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., сумата от 246,26 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 15.09.2023г., сумата от 26,46 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., сумата от 5,88 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 16.10.2020г. до 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от 27.09.2023г.
до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 52911/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като за
процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е
заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника Ж. К. К., с
който оспорва заявените искови претенции. Оспорва, че е собственик или вещен ползвател
на имота. Сочи, че от протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост за
избор на търговец за извършване на услугата дялово разпределение с приложен списък на
присъствалите на събранието, и договор от 20.09.2002г., сключен с избраната фирма за
топлинно счетоводство се установява, че сградата има единствен вход с 16 бр. апартаменти,
като в упоменатия списък срещу апартамент под № 8 е вписана М.И.К.. Навежда твърдения,
1
че имотът е придобит чрез публичен търг от лицето М.Н.К. с Постановление за възлагане на
недвижим имот на ЧСИ М.Ц., с peг. № 840 на КЧСИ, вписано на 19.06.2020г. в имотния
регистър - София, с акт № 116, том № 78, с вх. peг. № 31703. Оспорва да е страна по
облигационно правоотношение, въз основа на което да придобие качеството „потребител на
топлинна енергия“. Оспорва, както наличието на облигационно правоотношение между
„Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, в която се намира имота, така и наличието
на такова между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД. Оспорва
отчитането на топлоенергията да е извършено надлежно. Твърди, че не били представени
доказателства, които да удостоверяват реалното потребление на топлинна енергия. Сочи, че
не са представени доказателства за престиране на топлинна енергия от страна на ищеца.
Противопоставя се на допускането на експертизи по делото като ненеобходими. Искането
към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД, с молба от
31.05.2024г. e заявил, че не оспорва предявения иск, счита същият за основателен и доказан.
Сочи, че дяловото разпределение за аб. № ****** е извършено в съответствие с всички
действащи през процесния период нормативни актове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
2
В конкретния случай по делото е приет препис от Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти № 139, том Първи, рег. № 4489, дело № 113 от
29.12.2011г. на нотариус Г.Г., от който се установява, че Ж. К. К. е учредила в полза на
„Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху следния свои собствен недвижим имот, а
именно: апартамент без посочена номерация, находящ се в гр. София, ул. АДРЕС, без
посочен етаж, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня-клозет, гардеробно и черно антрета,
без посочена номерация и площ, а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 161
кв.м., при съседи: Т. .Т., П.П., стълбище и двор, заедно с избено помещение без посочена
номерация и площ, а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 7 кв.м. при
съседи: Д.А.К., калкан към бул. П. № 11, двора, общ коридор, заедно с таванско помещение
без посочена номерация и площ, а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 4 кв.
метра при съседи: П.П., А. и Г. К., ул. П. и общ коридор, заедно с 58/1000 идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е
построена сградата, съставляващо парцел Втори за имот с планоснимачен номер втори в кв.
363 по плана на гр. София, местност ГПЦ-Г-6- Втора част с пространство от 307,50 кв.м по
скица, а по нотариален акт от 304,50 кв.м., при съседи по нотариален акт: от север- етажна
собственост ул. П. № 7, от юг- Г. и А. И. В. и от запад- ул. П..
Приет е и договор за наем от 01.05.2006г., сключен между .И.Ц. в качеството му на
наемател и Ж. К. К. в качеството й на наемодател с предмет предоставяне на временно и
възмездно ползване на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул.
АДРЕС, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня-клозет, гардеробно и черно антрата, при
съседи: Т.Т., П.П., стълбище и двор, за срок от една календарна година и един месец, считано
от датата на подписване на договора.
Приет е и препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот на
нотариус Д.Комсалова от 02.10.1996г., от който се установява, че Л.А.К. е продал на Ж. К. К.
апартамент, находящ се в гр. София, ул. П. № 9, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня-
клозет, гардеробно и черно антрета, при съседи: Т. .Т., П.П., стълбище и двор, заедно с
избено помещение при съседи: Д.А.К., калкан към бул. П. № 11, двор и общ коридор, заедно
с таванско помещение при съседи: П.П., А. и Г. К., ул. П. и общ коридор, заедно с 58/1000
идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място,
върху което е построена сградата, съставляващо парцел Втори за имот с планоснимачен
номер втори в кв. 363 по плана на гр. София, местност ГПЦ-Г-6- Втора част с пространство
от 307,50 кв.м по скица, а по нотариален акт от 304,50 кв.м., при съседи по нотариален акт:
от север- етажна собственост ул. П. № 7, от юг- Г. и А. И. В. и от запад- ул. П..
Прието е удостоверение за идентичност, издадено от директор Дирекция „Обслужване
на клиенти и управление на вземанията“, в което е посочено, че апартамент, находящ се на
адрес- ул. П. № 9, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня-клозет, гардеробно и черно
антре, парцел Втори- 2, квартал 363, местност ГГЦ-Г-6-Втора част, част от пространство от
304,50 кв.м. е идентичен с ап. № 8, регистриран на адрес- ул. П. № 9, вх. 1.
Прието е Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.05.2020г. по изп. дело №
3
20198400401077 по описа на ЧСИ М.Г., от което се установява, че по изпълнителното дело в
периода от 12.02.2020г.- 12.03.2020г. е проведена публична продан на недвижим имот с
адрес: гр. София, ул. П. № 9, собственост на трето лице- ипотекарен длъжник Ж. К. К., като
с протокол от 13.03.2020г. за купувач на описания имот е обявен М.Н.К.. С горецитираното
постановление съдебният изпълнител е възложил на М.Н.К. следния самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *******************- гр. София, бул. АДРЕС, на ет. 3,
представляващ апартамент без посочена номерация, находящ се в гр. София, бул. П. № 9, без
посочен етаж, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня-клозет, гардеробно и черно антрета,
без посочена номерация и площ, а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 161
кв.м., при съседи: Т. .Т., П.П., стълбище и двор, заедно с избено помещение без посочена
номерация и площ, а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 7 кв.м. при
съседи: Д.А.К., калкан към бул. П. № 11, двора, общ коридор, заедно с таванско помещение
без посочена номерация и площ, а съгласно удостоверение за данъчна оценка с площ от 4 кв.
метра при съседи: П.П., А. и Г. К., ул. П. и общ коридор, заедно с 58/1000 идеални части от
общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е
построена сградата, съставляващо парцел Втори за имот с планоснимачен номер втори в кв.
363 по плана на гр. София, местност ГПЦ-Г-6- Втора част с пространство от 307,50 кв.м по
скица, а по нотариален акт от 304,50 кв.м., при съседи по нотариален акт: от север- етажна
собственост ул. П. № 7, от юг- Г. и А. И. В. и от запад- ул. П. и при съседи по действащия
регулационен план: УПИ I-1, УПИ III-3, УПИ XVII-19, УПИ V-5 и булевард П.. Посочено е,
че постановлението е влязло в сила на 11.06.2020г., като местният данък е внесен с платежно
нареждане от 17.06.2020г.
При така събрания доказателствен материал съдът приема, че се установява по
категоричен начин по делото, че Ж. К. е била собственик на имота по силата на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** LLII, дело № ***** от 02.10.1996г. на
нотариус Д.К-И., рег. № 049 към Нотариалната камара, както и че с Постановление за
възлагане на недвижим имот от 27.05.2020г. по изп. дело № 20198400401077 по описа на
ЧСИ М.Ц., рег. № 840 с район на действие СГС процесният имот е бил възложен на трето за
спора лице- М.Н.К.. От постановлението за възлагане се установява, че същото е влязло в
сила на 11.06.2020г. и е вписано в Службата по вписвания на 19.06.2020г. Съгласно чл. 496,
ал. 2 ГПК от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива
всички права, които длъжникът е имал върху имота. Т.е. до 10.06.2020г. собственик на
процесния имот е бил именно ответникът Ж. К., а след този период от 11.06.2020г. до
30.04.2022г. собственик на имота по силата на влязлото в сила постановление за възлагане е
бил М.К., трето за спора лице.
С оглед на което ответникът в качеството му на собственик на имота е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане на топлинна енергия като
страна в облигационното правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
единствено за периода от 01.05.2020г. до 10.06.2020г., а за остатъка от процесния период-
11.06.2020г. до 30.04.2022г. пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове е
4
новият собственик на имота- М.К.. Поради което предявеният иск за топлинна енергия за
периода от 11.06.2020г. до 30.04.2022г. е неоснователен изцяло, доколкото както беше
посочено в този период ответникът вече не е бил собственик на имота, респ. не е пасивно
легитимиран да отговаря за задълженията за заплащане на цена на топлинна енергия на
ищцовото дружество за процесния имот.
По отношение на топлоснабдяването в сградата в режим на етажна собственост, в която
се намира процесният имот, както и на самия имот в периода от 01.05.2020г. до 10.06.2020г.,
това обстоятелство се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в
частност от приетата съдебно-техническа експертиза и от документите, представени от
третото лице-помагач. От заключението на вещото лице се установява, че процесният период
съвпада напълно с отчетни периоди: м.05.2020г.- м. 04.2021г. и м.05.2021г.- м.04.2022г., за
които „Техем Сървисис“ ЕООД е изготвила две индивидуални справки за потребената
топлинна енергия в ап. 8 на процесния адрес като е разпределяна топлинна енергия за
отопление от една щранг- лира по МСРС и сградна инсталация, а за БГВ по норма за разход
за един потребител поради водомер за топла вода без пломба. Вещото лице е посочило, че
топломерът, монтиран в АС на процесния адрес, е преминавал метрологични проверки през
две години, относими към исковия период, като от ежемесечните му отчети са приспадани
технологичните разходи на абонатната станция. От заключението се установява, че за
исковия период сумите за потребена топлинна енергия са: начислена сума по фактури по
прогнозно потребление на топлинна енергия- 1312,24 лева + 275,16 лева, сума от
изравнения, общо 1587,40 лева.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма
данни за извършени плащания от абоната на суми за топлинна енергия, касаещи процесната
сума. Вещото лице е посочило, че съобразно действащите цени на топлинна енергия през
процесния период общо начислените и незаплатени суми за топлинна енергия възлизат в
размер на 1545,22 лева /1312,23 лева, прогнозно фактури + изравнителни сметки 427,40
лева- разлика в цена 194,41 лева/. Били начислени и незаплатени и 20 броя фактури за
услуга дялово разпределение в общ размер от 26,46 лева, осчетоводени в периода от м.
08.2020г. до м. 04.2022г. Експертът е уточнил, че няма изравнителни сметки за
възстановяване съобразно месеците на осчетоводяване и не са погасявани задължения извън
процесния период.
По отношение на стойността на топлинна енергия в периода, през който съдът прие, че
страните са били в облигационно правоотношение /01.05.2020г.- 10.06.2020г./ съдът
кредитира заключенията на вещите лица по съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза на основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно изготвени. От Таблица № 3
от заключението на вещото лице-топлотехник /л. 96 от делото/ и от Таблица № 4 от
заключението на вещото лице-счетоводител /л. 103 от делото/ се установява, че стойността
на топлинната енергия /в този период единствено за БГВ/ се равнява на сумата от 35,75 лева.
От гореизложеното се установява, че между страните е било налице облигационно
правоотношение за процесния имот за период от 01.05.2020г.- 10.06.2020г., както и че
5
ищецът е доставил топлинна енергия на стойност от 35,75 лева, като не се твърди и не се
установява сумата да е била погасена чрез плащане.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че лихвата за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за целия
процесен период е в размер от 246,26 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата и дължи мораторна лихва за процесния период. Съдът изчисли
размерът на дължимата мораторна лихва върху приетия за основателен размер на
главничното задължение /35,75 лева/ пропорционално по реда на чл. 162 ГПК на сумата от
5,70 лева.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, се установява че услуга дялово разпределение е била предоставяна през
процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия
на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани. В конкретния случай, обаче, се претендира цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., в който период ответникът не е бил
собственик на процесния имот, респ. не е пасивно легитимиран да отговаря за заплащането
на цената на услугата дялово разпределение, поради което претенцията за цена на услуга
дялово разпределение, както и акцесорната претенция за мораторна лихва върху тази
претенция са изцяло неоснователни.
С оглед на гореизложеното предявеният иск за цена на доставена топлинна енергия е
основателен за сумата от 35,75 лева и за периода от 01.05.2020г. до 10.06.2020г. и следва да
бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1545,22
лева и за периода от 11.06.2020г. до 30.04.2022г. Предявеният иск за мораторна лихва върху
цената на топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 5,70 лева и следва да бъде
отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 246,26 лева.
6
Следва да бъдат отхвърлени предявените искове за цена на услугата дялово
разпределение и мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса в размер от 36,48
лева и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, тоест общо 86,48
лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в
заповедното производство в размер от 1,96 лева. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 76,39 лева, депозит за експертизи в общ размер от
600 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 100 лева, тоест общо 776,39 лева. С
оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в исковото
производство размер от 17,65 лева.
Ответникът Ж. К. претендира адвокатско възнаграждение в заповедното производство в
размер от 500 лева като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно
договор за правна защита и съдействие от 27.10.2023г.- л. 19 от заповедното дело. В исковото
производство ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева като
са представени и доказателства за сторените разноски, а именно договор за правна защита и
съдействие от 19.02.2024г.- л. 111 от делото. В проведеното съдебно заседание на
06.06.2024г. процесуалният представител на ищеца е релевирал възражение за прекомерност,
което съдът намира за неоснователно с оглед размера на претенциите и фактическата и
правна сложност на делото. Така с оглед отхвърлената част от исковете на ответника следва
да се присъдят разноски в размер от по 488,64 лева в исковото и в заповедното
производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ж. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. С.сон № 52, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, следните суми:
сумата от 35,75 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден
имот - ап. 8, находящ се в гр. София, общ. „Триадица“, АДРЕС, аб. № ****** в периода от
01.05.2020г. до 10.06.2020г., както и сумата от 5,70 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2021г. до 15.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
27.09.2023г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 52911/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1545,22 лева и за периода от 11.06.2020г. до
7
30.04.2022г., предявения иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 246,26 лева, предявения иск за
сумата от 26,46 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.08.2020г. до 30.04.2022г., предявения иск за сумата от 5,88 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.10.2020г.
до 15.09.2023г.
ОСЪЖДА Ж. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. С.сон № 52, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1,96 лева, представляваща
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковете и сумата от
17,65 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Ж. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. С.сон № 52, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 488,64 лева, представляваща
разноски в заповедното производство съразмерно отхвърлената част от исковете, както и
сумата от 488,64 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „Техем Сървисис“
ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8