Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 4 994 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 105 579 лв.
В исковата молба на М.К.Е. се твърди,
че на 22.01.2016 г., на път І-4 гр. София – гр. Варна, на км 197+ 500, на
разклона за с. Камбурово, водачът на автобус „Бова футура“ с рег. № ********- К.Й.Т. нарушил правилата за
движение по пътищата и допуснал настъпването на ПТП с товарен автомобил „Ивеко 50Ц35“ с рег. № *****, управляван от В.С.Г. и автобус
„Иризар И6 12 35“ с рег. № *****, управляван от
ищеца. Твърди се, че вината на водача на автобус „Бова
футура“ е установена със споразумение, одобрено от
наказателния съд. Твърди се, че ищецът от ПТП-то е получил счупване с луксация на костите на лява предраменница,
надкондилно счупване на лявата раменна кост, счупване
на капачката на лявата колянна става, счупване на 5,
6 и 7 ребра вляво, множество рани по лицевата част на главата и лявата ръка.
Твърди се, че бил транспортиран в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, където бил подложен
на изследвания и оперативни интервенции. Твърди се, че за продължителен период
от време бил напълно обездвижен, зависим от околните като ограничения обем
движения на горния крайник продължавали да му създават проблеми, бил временно
нетрудоспособен като 9 месеца след ПТП-то нямал възможност да работи. Станал
апатичен, замислен, несигурен, тъжен и унил. Направил и разходи по повод на
лечението си в размер на 5 579 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на автобус „Бова Футура”, да му заплати сумата
от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 5 579 лв. –
обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗД „Е.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Страните са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
По делото като трето лице помагач на
страната на ответника е конституирано дружество ЗАД „Б.В.И.Г.“, редовно
уведомено, заявява становище по исковете чрез процесуален представител.
В открито съдебно заседание исковете се поддържат от адв.
Г..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Лалова.
Становището на третото лице помагач се поддържа от юрк.
Злидолски.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен съдебен протокол от 27.02.2017 г. по нохд 24/2017 г. по описа на РС – Омуртаг, в който е обективирано одобрено споразумение, съгласно което К.Й.Т.
на 22.01.2016 г., около 14.50 ч, на ПП І-ІV София – Варна, на км. 197+500, на
разклона за с. Камбурово, при управление на автобус „Бова
Футура“ с рег. № ********нарушил правилата за
движение по чл. 20 ал. и чл. 21 ал.1 от ЗДвП, а именно неконтролирал
непрекъснато превозното средство, управлявал същото със скорост 85 -110 км/ч, в
резултат на което допуснал настъпването на ПТПс
товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № ********,
управляван от В.С.Г. и автобус „Скания Иризар“ с рег. № *****, управляван от М.К.Е., в резултат на
това по непредпазливост причинил средни и тежки телесни повреди на повече от
едно лице, сред които и М.К.Е., изразяващи се в трайно затрудняване движението
на левия горен крайник, трайно затрудняване движението на снагата и трайно
затрудняване движението на левия долен крайник.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д., както и тройна САТЕ, изготвена от вещите лица
инж. Ж.Е., инж. В.Д. и инж. П.Д..
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р К.А.С.. В заключението на същото вещото лице е обосновало извод, че ищецът
М.Е. е получил счупване на долния край на лява раменна кост, счупване и
изкълчване на двете кости на лява предмишница в
горния й край, счупване на капачката на лява колянна
става, счупване на 5, 6 и 7 ребра вляво, разкъсно-контузна
рана в областта на лява лакътна става, множество разкъсно-контузни рани по лицето и челото на главата. Вещото
лице е посочило, че продължителността на възстановителния период е около 10
месеца като посочените разходи по приложените фактури са във връзка с
приложеното лечение на ищеца. Посочено е, че през периода на лечение е търпял
болки и страдания като първите 60 дни същите са били с интензивен характер.
В съдебно заседание на 12.02.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите В.Ц.Ш.и К.Й.Т., водач на автобус „Бова
Футура“, а в съдебно заседание от 04.02.2019 г. и
свидетелят В.С.Г..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед констатациите в констативния
протокол, договорът за застраховка, покриващ риска „ГО“е сключен при ответника
на 01.07.2015 г., което обуславя приложението на нормите на КЗ /отм./.
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» по отношение автобус «Бова
Футура» с рег. № ********.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Установено по делото, от споразумението на наказателния съд, което е задължително за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК респ. заключенията на САТЕ
/единична и тройна/ е обстоятелството,
че причина за настъпване на ПТП-то е поведението и на
водача на автобус «Бова Футура». Същият е предприел действия по управление на автомобила в нарушение
на правилата за движение, установени
в нормата на чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 от като е управлявал
същият със скорост, която не
му е позволила да спре
без да настъпи удар при налична
техническа възможност да управлява с такава. При ангажираните от страните
доказателства настоящият съдебен състав не може да обоснове извод, че с поведението си ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, предвид изводите на САТЕ и СМЕ, поради
което наведеното възражение за съпричиняване от
страна на ответника се възприема
като неоснователно от настоящия съдебен състав. Без правно значение за настоящия спор е дали е налице
случай на независимо съизвършителство между водачите на автобус «Бова Футура» и товарен автомобил «Ивеко» с оглед нормата на чл. 53 от ЗЗД.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза респ. от събраните свидетелски показания.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания и създаден дискомфорт
представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитетът на неговото страдание с оглед понесените от същия
травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени, справедливо би
било да се присъди сума от 60 000 лв., а за горницата до пълния предявен размер
от 100 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изводите на СМЕ претенцията за имуществени вреди е изцяло
основателна.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г. по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ
ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/. С
оглед диспозитивното начало в процеса началната дата,
от която следва да се присъди законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди е тази, посочена в исковата молба.
По разноските: Ищецът е депозирал списък по чл. 80 от ГПК с оглед
заявеното искане за присъждане на разноски като е заявено искане за определяне
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на
4 369, 90 с включен ДДС респ. доказателства, че процесуалният представител
е лице, регистрирано по ЗДДС. По отношение на неговия размер е заявено
възражение по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Предвид размера на заявените
искове и минималните адвокатски възнаграждения, определени от Наредба 1/2004 г.
размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5 086,
74 лв. с ДДС, поради което заявеното възражение за прекомерност се възприема
като неоснователно от състава на съда. Съразмерната част от претендираното
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете възлиза на
сумата от 2714, 31 лв. с ДДС.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на припадащата
се част от разноските, заявени в депозирания списък по чл. 80 от ГПК с оглед
отхвърлената част от исковете, която възлиза на 372 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 2 773, 16 лв. – дължима ДТ и разноски платени
от бюджета на съда.
Въз
основа на изложените съображения, СГС, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на М.К.Е., ЕГН **********,*** – адв. Е.П. сумата от 60
000 /шестдесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 22.01.2016 г. на път І-ІV, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.01.2016 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв. като
неоснователен и недоказан, както и сумата от 5 579 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в закупена заключваща плака, кортикален винд и права плака,
заплатени медицински услуги, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.01.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. Е.П., съдебен адрес:*** сумата 2714, 31 лв. с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.К.Е., ЕГН **********,*** – адв. Е.П. да заплати
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗД „Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:*** сумата 372 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 2 773, 16 лв. –
дължима ДТ и разноски платени от бюджета на съда.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ответника – ЗАД „Б.В.И.Г.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: