№ 119
гр. Перник, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720200042 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0004183 от
30.11.2022г., издадено от и.д.директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” (РД „АА”), гр. София, с което на П. К. Е., ЕГН **********
на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв (две хиляди
лева) за нарушение на чл. 9, ал.5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят П. К. Е. моли НП да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство.
Представлява се от пълномощника си адв. С.И. от ПАК, която доразвива
изложените съображения за отмяна на процесното НП. Твърди, че при
неговото издаване е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, свързано с приложената санкционна норма на чл. 93, ал.1, т.1 от
ЗАвтПр. Иска присъждане на направени по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган - директор на РД „АА”-София–
редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното
производство. В придружителното писмо, с което
административнонаказателната преписка е изпратена на съда е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателна.
От фактическа страна:
На 14.10.2022г., около 11:30 часа на ул. „Железничарска” в гр. Перник
жалбоподателят П. К. Е., като водач на автобус марка „Мерцедес” с рег. №
********* извършвал обществен превоз на пътници с Пътен лист № 453697
от 14.10.2022г. и маршрутно разписание по автобусна линия № 10. При
извършената му проверка от свидетелите К. Г. В. и Й. Ц. П. – инспектори в
ИА „АА” е констатирано, че водачът не носи заверено извлечение от графика
му за работа. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.9, ал.5 от Наредба
№ Н-3 от 07.04.2009г., за което е съставена АУАН Серия А-2012 № 330625 от
14.10.2022г.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не представил пред
контролния орган допълнителни писмени възражения.
Издадено е обжалваното НП, с което е прието за извършено описаното
в АУАН нарушение, на което е дадена аналогична правна квалификация, като
е наложена санкция на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.
Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 14.12.2022г.
От правна страна:
Не се спори между страните, че към момента на проверката, извършена
от контролния орган, жалбоподателят е изпълнявал служебните си
задължения, като шофьор на процесното пътно превозно средство, с което е
извършвал обществен превоз на пътници с маршрутно разписание по
автобусна линия № 10.
Съгласно императивната разпоредба на чл.9, ал.5 от Наредба № Н-3 от
07.04.2009г. водачите носят заверено извлечение от графика за работа, който
се представя на контролните органи.
От показанията на актосъставителя К. Г. В. и Й. Ц. П.–свидетел на
нарушението се установи, че АУАН е съставен за не представяне на
процесното извлечение от графика за работа. В АУАН и в НП
изпълнителното деяние е описано именно като не носене на документа –
заверено извлечение от графика за работа на водача и е посочена като
нарушена нормата на чл. 9, ал.5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ. При
тези факти съдът приема, че извършеното от жалбоподателя деяние е за не
носене и не представяне на контролните органи по време на проверката на
2
заверено извлечение от графика за работа, което не се и оспорва от
санкционираното лице.
В хода на съдебното производство пълномощника на жалбоподателят е
представил месечен график за месец октомври 2022г. за работата на
служителите в дружеството-превозвач и дневен график за 14.10.2022г. за
работата по линия № 10 на П. К. Е., които са приети като писмени
доказателства. Същите кореспондират с показанията св. Ю.Л.Д. - управител
на фирмата-превозвач.
В своята съвкупност посочения доказателствен материал установява по
категоричен начин, че процесния документ е бил издаден към момента на
проверката, но не е представен от водача в хода на същата. Именно на
последния е вменено задължение да извърши проверка на всички необходими
документи, преди да предприеме обществен превоз на пътници, поради което
и е негова лична отговорност, ако не представи даден конкретен документ.
Твърдението на св. Ю.Д., че извлечението от графика за работа на
жалбоподателя е бил изгубен преди Е. да предприеме действия по
привеждане в движение на автобуса, не оневинява водачът, който преди да
започне курса следва да провери изправността на цялата документация,
свързана с движението на превозното средство, което управлява. В
конкретния случай съдът счита, че нарушението е извършено по
непредпазливост, при форма на вината небрежност. Жалбоподателят не е
съзнавал, че не носи със себе си процесния документ, но е бил длъжен и е
могъл да провери и да установи неговата липса.
Така установеното поведение на Е. категорично попада в хипотезата на
чл. 93, ал.2 от ЗАвтПр, а не на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, на което основание
жалбоподателят е санкциониран.
Разпоредбите на чл. 93, ал.1 и ал.2 от ЗАвтПр ясно разграничават
случаите, в които административните нарушения осъществени от водачите, се
изразяват в извършване на обществени превози или превози за собствена
сметка без изискуемите документи, от случаите в които нарушенията се
изразяват в невъзможност за представяне в момента на проверката на
съответните документи.
Следва да се отбележи, обаче, че нарушението на материалния закон
от АНО при посочване на санкционната норма не води до отмяна на
издаденото НП като незаконосъобразно, за каквато последица претендира
жалбоподателя.
Според чл. 63, ал.7, т.1 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.) съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да се приложи
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В тази насока е и
постановеното преди влизане в сила на горепосочената разпоредба,
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по т. дело № 1/2020г. на ВАС,
ОСС от І и ІІ колегия, което съдържа задължителни указания, че при липса на
3
съществено изменение на съставомерни факти в НП първоинстанционния съд
може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение.
В конкретния случай от съдържанието на обжалваното НП може да се
направи еднозначен извод, че административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че „извършва обществен превоз на
пътници…, като не носи извлечение от графика за работа”. Доказа се, че той е
извършил вмененото му нарушение и доколкото липсва изменение на
фактическите обстоятелства на административнонаказателното обвинение,
които са релевантни към санкционната норма на чл. 93, ал.2 от ЗАтПр, то са
налице предпоставките за изменение на НП в тази му част. Разпоредбата на
чл. 93, ал.2 от ЗАтПр се явява закон за по-леко наказуемо нарушение, тъй
като фиксираното в нея административно наказание глоба е в абсолютен
размер, който е значително по-нисък - 100лв.
Предвид тези съображения съдът счита, че следва да измени
обжалваното НП, като преквалифицира основанието, на което е наложено
административното наказание от 93, ал.1, т.1 от ЗАвтПр на чл.93, т.2 от
същия закон, като наложената глоба бъде намалена от 2000 лв на 100 лв.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е
осъществено, като е намален само размера на административното наказание,
съдът дължи произнасяне съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и ал.2 от
ГПК по направеното искане от пълномощника на жалбоподателя за
присъждане на сторените по делото разноски.
От съдържанието на приложения на л.35 договор за правна защита и
съдействие от 13.02.2023г. се установява, че жалбоподателят П. К. Е. е
възложил на адв. С.И. от ПАК оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Перник по
настоящето съдебно производство. Договореното адвокатско възнаграждение
е в размер на 400 лева (съобразно чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и
е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен
съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело №
6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Направеното възражение от АНО в придружителното писмо, с което
административнонаказателната преписка е изпратена на съда, за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намери за
неоснователно, предвид минимално установения размер в чл. 18, ал.2, вр. чл.
7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., което изключва необходимостта от
неговото коригиране.
При положение, че в конкретния случай санкцията наложена на
жалбоподателя се намалява от 2000 лв на 100 лв следва пропорционално на
изменения размер на глобата да бъдат намалени исканите разноски за
4
защитник, поради което и на жалбоподателят следва да се присъди сумата от
20лв (двадесет лева), представляваща съдебни разноски по АНД №
00042/2023г. по описа на Районен съд Перник. Тъй като АНО не е
самостоятелно юридическо лице, тези разноски следва да се възложат на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, гр. София, с адрес: гр.
София, ул. Витиня № 1, в структурата на която е наказващия орган.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.7, т.1 и т.2, вр. ал.2, т.4 от
ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0004183 от 30.11.2022г.,
издадено от и.д.директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация”, гр. София, с което на П. К. Е., ЕГН ********** на
основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв (две хиляди лева) за
нарушение на чл. 9, ал.5 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, като за
същото нарушение ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на
административно наказание на чл. 93, ал.2 от Закона за автомобилните
превози и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
на 100 лв (сто лева).
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, гр.
София, с адрес: гр. София, ул. Витиня № 1 да заплати на П. К. Е., ЕГН
********** сума в размер на 20лв (двадесет лева), представляваща съдебни
разноски по АНД № 00042/2023г. по описа на Районен съд Перник.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5