Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260018
Гр. Н., 17.03.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новопазарският
районен съд, 4 състав, в публично съдебно заседание от 18.02.2021 г., в състав: районен съдия Петина
Николова, при секретар Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Петина Николова АНД № 30 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба,
подадена от „***“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „***“ № **, представляван от
адв. И.Г. от ВАК, срещу Наказателно постановление № 23-0001090 от 30.11.2020 г. на
Началника на Отдел „Контрол” в РД „Автомобилна администрация“ гр. В.. В жалбата е наведено
твърдение, че е издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй
като неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен
материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Мотиви обаче се
сочат единствено относно последното възражение като се твърди, че АУАН и самото
НП са връчени на лице, което не разполага с представителна власт, тъй като в
пълномощното му няма изрично предвидено правомощие да представлява дружеството
пред ИААА по повод издаване на АУАН и НП. Счита, че по този начин е нарушено
правото на защита на жалбоподателя и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от двама адвокати. В хода по същество адв. Г. поддържа изложените
в жалбата твърдения. Освен това твърди, че предвиденото в закона задължение на
транспортното предприятие е да осигури лице с посочената в чл. 5б, ал. 1 от
Наредба № 11 професионална компетентност, което да ръководи същото. Счита, че законодателят не е
предвидил изискване това лице да е назначено като служител на предприятието.
Процесуалният представител на жалбоподателя счита, че чрез упълномощаването на
Х. Т. с посочените в пълномощното широк кръг пълномощия, изискването на закона
е спазено. Обръща внимание, че тази законова разпоредба е в съответствие с
текста на чл. 4, § 7 от Регламент № 1071, където също няма изискване лицето с
професионална компетентност да е служител на транспортното предприятие, а да е
такова което ръководи постоянно и ефективно дейността му, има реална връзка с
него и се намира в Общността. Счита, че тези изисквания са налице чрез
упълномощаването на Х. Т.. Предвид това моли за отмяна на наказателното
постановление.
Административно-наказващият орган
редовно призован, не изпраща представител. Представено е писмено становище, с
което се защитава спазването на процедурата при съставяне на АУАН и НП, както и
доказаността на нарушението.
Съдът, като се запозна с
приложените по делото доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност и по
отделно, установи следното от фактическа страна:
На 18.09.2020 г. в административната сграда на РД „АА“
гр. В. била извършена комплексна проверка
на превозвача „***“ ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „***“ № **. При проверката се
установило, че на 12.02.2020 г. превозвачът е извършил транспортна дейност чрез
автомобил с рег. № *** и водач А.Р.. Същевременно обаче се установява, че на
тази дата дружеството не е имало назначено лице, притежаващо удостоверение за
професионална компетентност. С такова удостоверение разполагал пълномощника на
управителя Х.П.Т., който до 20-18 г. е бил служител на превозвача, но от
12.07.2018 г. трудовите правоотношения с него са прекратени.
Видно от представените по делото писмени доказателства се
установява, че същият към дата 14.09.2020 г. отново е назначен като служител на
превозвача.
За констатираното нарушение на превозвачът е съставен
АУАН Серия А-2019 с бл. № 277066 от 18.09.2020 г. АУАН бил издаден на
18.09.2020 г. в присъствието на Х.Т., пълномощник на управителя на дружеството.
Видно от представеното пълномощно същият има правото да представлява „***“
ЕООД пред общински, държавни, административни органи и агенции – част от които
са поименно изброени, но изрично е посочено, че изброяването не е изчерпателно.
Той има правото да получава и предава суми, вещи и документи, свързани с
дейността на дружеството от и на физически лица, юридически лица, организации,
учреждения в страната и чужбина. Има правото да представлява дружеството пред
Министерството на транспорта, АЕБТРИ, КАТ и ИААА. Изрично в края на
пълномощното е посочено, че изброените права не са изчерпателно посочени и
всички останали правни действия следва да се тълкуват в полза на правото на
упълномощения да представлява управителя на дружеството. АУАН е подписан от
пълномощника без възражения.
В предоставения по закон срок от „***“ ЕООД също не са постъпвали
възражения срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № 23-0001090 от 30.11.2020 г. на Началника на Отдел „Контрол” в РД
„Автомобилна администрация“ гр. В.. С цитираното наказателно постановление на превозвача е
наложено наказание за неизпълнение на чл. 5б, ал. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС – не е имал назначено лице, притежаващо удостоверение за
професионална квалификация, за което на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП му е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е в законовия срок до
компетентния съд и от лице, което има право да я атакува.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
На първо място, съдът счита, че при съставяне на АУАН и
НП са спазени всички процесуални изисквания.
Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано,
посочени са време и място, както и обстоятелствата по извършването му.
Съдът не споделя изложеното в жалбата твърдение, че
лицето, присъствало при съставяне на АУАН и подписало го, не е било
упълномощено с правата за това. Видно от текста на пълномощно, Х. Т. е имал
правата да получава документи от всякакви „учреждения в страната и извън нея“,
изрично му е възложено правото да организира защитата на дружеството по
административен и съдебен ред, като е посочено, че пълномощното следва да се
тълкува разширително в полза на упълномощения. Предвид това категоричен е
изводът, че подписалият АУАН Х. Т. е сторил това в кръга на своите правомощия,
както са му възложени с пълномощното, което е представено по делото.
Предвид липсата на процесуални нарушения съдът разгледа
приложението на материалния закон. Описаното в АУАН и НП нарушение се доказва с
категоричност.
Разпоредбата на чл. 5б, ал. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари поставя
изискването транспортната дейност на превозвачът да бъде ръководена постоянно и
ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност. В
конкретния случай относно превозвача „***“ ЕООД липсва лице, натоварено с
ръководни функции, което да ръководи и управлява транспортната дейност
на дружеството. Аналогичен е текстът на чл. 4, § 7 от Регламент № 1071/2009,
който поставя следните изисквания към това лице: а) да ръководи действително и
постоянно транспортната дейност на предприятието; б) да има реална връзка с
предприятието, например в качеството си на служител, директор, собственик,
съдружник или акционер, или ръководи предприятието, или ако предприятието е
физическо лице — е същото това лице; и в) да пребивава в Общността. Съдът не
споделя твърденията изложени от процесуалния представител на жалбоподателя, че
с упълномощаването на Х.Т., който разполага с такова удостоверение за
професионална компетентност, са спазени изискванията на Наредбата и Регламента,
тъй като никъде в тях не е посочено, че това лице трябва да е служител на
транспортното предприятие. Докато последният извод е правилен, то първият все
пак остава неверен. Наистина, нито в Наредба № 11/2002 г. на МТС, нито в чл. 4
от Регламент № 1071/2009 е поставено изискването това лице да е служител на
транспортното предприятие. Същевременно обаче е поставено изискването това лице
да ръководи „действително и постоянно транспортната дейност на предприятието“
(според регламента) или „постоянно и ефективно“ (според Наредбата). Ръководните
функции по дефиниция изискват правомощието да се вземат самостоятелно решения
във връзка с дейността и управлението на дейността на дружеството. Тези функции
по дефиниция са нераривно свързани с отговорността, която ръководителя носи при
вземането на тези решения, което по същество изключва възможността ръководни
функции да се възлагат с пълномощно. Упълномощителната сделка по дефиниция е
едностранна такава. При нея се възлагат права, но за упълномощеното лице не
възникват задължения да се упражняват тези права активно. Именно затова няма
как с пълномощно да се възложат ръководни функции- тъй като няма кой да носи
отговорност, а ръководите функции са свързани именно с отговорността. С
пълномощно не може да се възложи управление на дейност. Това трябва да стане по
начин, който възлага на лицето не само правото да изпълнява определени функции,
но и задължението да ги изпълнява и то добре. А това може да стане само на
базата на двустранен договор (трудов договор, граждански договор – напр.
договор за прокура, договор за поръчка или др. подобен), чрез който лицето, на
което се възлагат определени права, поема и задължението да ги изпълнява и да
носи отговорността за това.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното Наказателно
постановление се явява изцяло законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от което, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 23-0001090 от 30.11.2020 г. на Началника на Отдел „Контрол” в РД „Автомобилна
администрация“ гр. В..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в
четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова