№ 48
гр. София, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ол. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601296 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК.
Постъпило е искане от осъдения А. С. Г. по реда на чл.422, ал.1, т.5
НПК за възобновяване на ВНОХД №178/2021г. на ОС-Благоевград,
3 въззивен наказателен състав и НОХД №532/2019г. на РС-Сандански, НО,
2 състав.
В искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяването на присъдата на първата инстанция и
решението на въззивния съд, както и за противоречие на присъдата и
решението с материалния закон. Иска се възобновяване на делото и
оправдаване на осъдения, алтернативно - за връщане за ново разглеждане по
същество.
В съдебното заседание на Апелативния съд представителят на
прокуратурата изразява становище за неоснователност на направеното
искане, като мотивира правилност и обоснованост на актовете на РС-
Сандански и на въззивния съд, позовавайки се на показанията на
1
пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители.
Упълномощеният защитник на осъдения А. С. Г. - адв.Е. Й. иска
възобновяване на наказателното производство и уважаване на направените
искания. Подробно излага твърдения за допуснати процесуални нарушения
при обсъждането на доказателствата и формирането на вътрешното
убеждение от инстанционните съдилища. Оспорва приетата фактическа
обстановка, както и прилагането на материалния закон, като се позовава на
задължителна съдебна практика. Изтъква пропуски в доказателствената и в
аналитичната дейност на инстанционните съдилища и оспорва
добросъвестността на свидетелите-очевидци.
Осъденият А. С. Г. пред настоящия съдебен състав иска да бъде
възобновено наказателното производство.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в искането
за възобновяване, както и тезите, изложени в съдебно заседание, в пределите
на своята компетентност намери следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство по
делото, направено от осъдения А. С. Г. е допустимо по силата на чл.422, ал.1,
т.5 НПК. То е подадено от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок по чл.421, ал.3 НПК, като се иска възобновяване на
акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК. В искането се излагат доводи в
подкрепа на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2
НПК.
Разгледано по същество искането е напълно неоснователно.
С присъда от 30.07.2020г. по НОХД №532/2019г. по описа на РС-
Сандански, НО, 2 състав съдът е признал А. С. Г. за виновен за извършени на
01.07.2018г. престъпления по чл.343б, ал.1 НК, по чл.325, ал.1 НК и по чл.131,
ал.1, т.12 НК вр. чл.130, ал.2 НК, като съдът е оправдал А. С. Г. по
квалификацията по чл.325, ал.3 НК и за извършено престъпление по чл.216,
2
ал.1, пр.2 НК.
На основание чл.23, ал.1 НК на осъденото лице е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца и „глоба” в размер
на 200 лв.
На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на
наложеното наказание „лишаване от свобода” за изпитателен срок от три
години.
С присъдата е уважен гражданския иск на Б. А. К. срещу осъдения Г.
в размер на 1 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до пълния
предявен размер от 3 000 лв. Отхвърлен изцяло е предявеният от А. В. Т.
срещу осъдения Г. граждански иск за имуществени вреди в размер на
355,80 лв., както и за неимуществени вреди в размер на 200 лв.
Върху А. С. Г. са възложени част от направените по делото
разноски, като другите са оставени за сметка на държавата.
Присъдата е била протестирана от РП-Сандански и обжалвана от
защитата и осъдения пред ОС-Благоевград.
С решение от 12.10.2021г. по ВНОХД №178/2021г. по описа на ОС-
Благоевград, 3 въззивен наказателен състав присъдата на първата инстанция е
била изменена, като е наложено наказание от една година „лишаване от
свобода” и „глоба” в размер на 200 лв., към което е присъединено наказание
„обществено порицание”. С решението производството по гражданският иск
на А. В. Т. срещу А. С. Г. е прекратено. Присъдата на първата инстанция е
потвърдена в останалата част.
Пред настоящият състав на САС се поддържат основания по чл.422,
ал.1, т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК - неправилно приложение на
материалния закон и съществени процесуални нарушения при
постановяването на съдебните актове.
Същността на оплакванията се корени в това, че по делото не е
3
доказано извършването на престъпленията, за които е бил осъден А. С. Г.,
доколкото доказателственият материал е тълкуван едностранчиво. Оспорва се
доказателствената дейност на съдилищата, като се твърди, че не са отчетени
обясненията на подсъдимия и се подлагат на съмнение показанията на
свидетелите-очевидци, които били заинтересовани и лъжели.
Основната част от изложените съображения са свързани с твърдения
за необоснованост на фактическите положения, приети от съда.
Необосноваността не представлява касационно основание по чл.348 НПК,
респ. основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Все пак във връзка
с твърденията за превратен анализ на доказателствата по делото и неправилно
формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища, настоящия
съдебен състав намира, че трябва да разгледа тези доводи като твърдения за
съществени нарушения на процесуалните правила.
Оплакванията в искането за възобновяване, както и тези, изложени
от защитата пред настоящия съдебен състав, не намират опора в
доказателствата по делото.
Решаващите съдилища са положили необходимите усилия за
изясняване на обективната истина по делото, като са разпитани всички
възможни свидетели, изслушани са експертни заключения, приобщени са
писмени доказателства, събрани от органите на досъдебното производство
или представени пред съда. Първата инстанция е уважила доказателствените
искания на защитата, допуснала е до разпит свидетел, посочен от нея,
назначила е съдебномедицинска експертиза за изясняване на получените от
осъдения Г. наранявания и е изслушала негови частични обяснения с изричен
отказ Г. да отговаря на въпроси (л.129 от НОХД №532/2019г.), което е
ограничило възможността за проверка на тези обяснения чрез способите на
НПК.
Въззивният съд също е провел съдебно следствие, за да отстрани
някои неясноти, свързани със съдебно-оценителната експертиза по делото.
Първоинстанционният съд е направил подробен и задълбочен анализ
на доказателствената съвкупност, като е изложил в съответствие с
разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК своите съображения относно наличните по
4
делото противоречия в доказателствения материал, посочил е причините,
поради което не е приел за достоверни твърденията, направени от осъдения Г.
в неговите обяснения, като е мотивирал защо дава вяра на показанията на
останалите свидетели по делото.
Мотивите на първата инстанция са проверени от въззивния съд,
който в съответствие с правомощията си по чл.316 НПК вр. чл.314 НПК е
направил промени в приетата фактическа обстановка и е коригирал част от
доказателствения анализ на първата инстанция. В своето решение въззивният
съд е дал пълен и синтезиран отговор на направените от прокуратурата и
защитата възражения срещу присъдата на първата инстанция.
Неоснователни са твърденията пред настоящия съд, че не била
изяснена обективната истина по делото. Напротив - истината е установена
категорично и без съмнения, като изложените от защитата твърдения в
противна насока са опровергани напълно както от събраните доказателства,
така и от развитието на наказателното производство.
Веднага трябва да се отбележи, че настоящият съдебен състав е
напълно съгласен с изводите на проверяваните съдилища за това, че
обясненията на осъденото лице не допринасят по никакъв начин за
разкриване на обективната истина и са израз на защитна теза. Тези обяснения
са опровергани от показанията на 12 свидетели-очевидци на неговото
поведение в следобедните часове и вечерта на 01.07.2018г., като наличните
несъответствия или непълноти в показанията на свидетелите са напълно
обясними с оглед на динамичната ситуация и на възможностите на
различните свидетели да възприемат ставащото.
Всички свидетели са категорични относно причините за възникване
на инцидента, за поведението на осъденото лице, за това, че той е бил пиян
още при слизането от управлявания от него автомобил. Употребата на
алкохол е установена и от св.Я., при когото осъденото лице е консумирало
бира, преди да поеме управлението на автомобила си.
Няма основание да се поставят под съмнение показанията на
свидетелите Б. К., М. К., К. Г. и Б. Т., независимо от тяхната връзка с едно от
пострадалите лица, доколкото тези показания се подкрепят от независими
свидетели - св.И. Б., св.К. Щ., св.С. И. и св.Л. Ш., като последният свидетел,
който е успял да издърпа осъденото лице от пострадалия К., е категоричен, че
5
след преустановяването на атаката на осъдения към пострадалия, осъденият
Г. не е имал наранявания и тези наранявания са получени при
продължаващото буйстване в двора на обитаваната от него къща, което е
потвърдено и от полицейските служители - св.Н. П. и св.Б. Ц.. Св.Ш., който е
имал достатъчно дълго познанство с осъдения Г. също е категоричен, че той е
бил много пиян преди да отиде в обитаваната от него къща (л.73 от НОХД
№532/2019г.).
Всички свидетелски показания, както и заключенията на
съдебномедицинските експертизи по делото, потвърждават нанесените от
подсъдимия по пострадалия К. удари, като вещото лице Ч. пред съда е
обяснило причините, поради които част от ударите не са оставили видими
следи по тялото на пострадалия и изрично е посочило, че съществува и
възможност тези следи да не са били описани в медицинската документация
при прегледа на пострадалия в Спешна помощ (л.64 от НОХД №532/2019г.).
Твърденията на защитата, че инцидентът бил провокиран от
поведението на св.Б. К. са несериозни, доколкото отправените от свидетеля
към Г. думи „Не карай така, тук има деца, не си на „Монца”” са били реакция
към безразсъдното шофиране на осъдения Г., възприето преди това и от св.Б..
Св.Б. едва е успял да спаси децата си от наранявания при резкия завой на
автомобила на осъдения покрай двора на св.Б., като автомобилът е преминал
на около метър и половина от малките деца.
Агресивното поведение на осъдения Г. към св.К., към св.Б., а по-
късно и към свидетелите Щ. и И. е установено по безспорен начин от всички
свидетели, като тези свидетели възпроизвеждат нецензурните и обидни
изрази, употребявания от осъдения Г. както към св.К., така и към св.Б., а по-
късно и към дошлите на място полицаи П. и Ц..
Първата инстанция е постановила оправдателна присъда по
отношение на обвинението по чл.216, ал.1 НК, което също е било внесено в
съда срещу осъдения Г., но това не означава, че свидетелите лъжат (адв.Й. -
л.18 от НД №1296/2021г. на САС). Причините за постановяване на
оправдателната присъда са свързани с преценката на въззивния съд за
степента на засягане на увреденото имущество (л.91, гърба от ВНОХД
№178/2021г.), като съдът изрично е приел наличието на такива увреждания,
но е преценил, че вещта не е била увредена в такава степен, която да
6
позволява прилагането на наказателната репресия по чл.216 НК. Този извод
на въззивният съд се споделя и от този съд, като по никакъв начин
оправдателния диспозитив не дискредитира показанията на свидетелите К.,
К.а, Т. и Г. и не може да доведе до заключение, че тези свидетели лъжат с
користна цел.
Инстанционните съдилища са дали подробен и мотивиран отговор
на възраженията на защитата и по този начин са спазили изискванията на
чл.13 и чл.14 НПК, като са положили необходимите усилия за разкриване на
обективната истина, а при формирането на своето вътрешно убеждение са
спазили правилата на правната и на житейската логика и тази тяхна дейност
не търпи упрек. Самата защита не може да конкретизира кое от сторените
пред РС-Сандански и пред ОС-Благоевград възражения е останало
необсъдено. Недоволството от резултата от аналитичната дейност на
съдилищата не води до извод за непълнота на тази аналитична дейност.
Пред настоящия съд се излагат твърдения за невъзможност
нараняването по дясната предмишница на осъденото лице да бъде получено
при счупване на стъкло. Тези възражения са опровергани от заключението на
назначената от съда съдебномедицинска експертиза, която изрично сочи, че
тези наранявания могат да бъдат получени от счупено стъкло, а и по делото
никой не може да установи точния начин на счупване на стъклото от
осъдения Г., но за това, че именно тогава е получено нараняването са
категорични както св.Ш. и св.И., участвали в прекратяването на сбиването и
възприели последващото поведение на осъдения в неговия двор, така и
полицейските служители П. и Ц., които са възприели счупените стъкла в
двора на обитаваната от осъдения къща, както и връзката между
нараняванията на осъдения и тези счупени стъкла.
Невярно е твърдението на защита, че не са разследвани твърденията
на осъдения Г. по подадената цели 13 дни след инцидента жалба (л.114 от
ДП). Напротив - материалите по преписката са проверени от полицията и са
присъединени към наказателното производство, касаещо изясняване на
фактите относно случилото се на 01.07.2018г. в с.*** на ул.„Беласица”.
Установени са причините за нараняването и са опровергани твърденията на
осъдения Г. за някакво противоправно поведение на св.К. (в този смисъл
въобще няма как да се говори за „неизбежна отбрана” или „реторсия”).
7
Фактите по делото са установени по категоричен начин, без да са
допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да са
ограничили правото на защита на осъдения Г.. Тези факти сочат на престъпно
поведение на осъденото лице, като правната квалификация на това поведение
ще бъде обсъдена по-долу.
Поради тези причини настоящият съдебен състав не намира при
формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища и при
установяването на фактическата обстановка те да са допуснали някакви
процесуални нарушения, които да поставят под съмнение осъждането на А. С.
Г. по внесените срещу него обвинения. Присъдата не почива на
предположения, а на категорично установени от свидетели-очевидци, от
писмени доказателства и експертни заключения факти.
При правилно установена фактическа обстановка и липсата на
съществени процесуални нарушения при провеждането на досъдебното и на
съдебното производство, материалният закон също е приложен правилно към
установените факти:
По обвинението по чл.343б, ал.1 НК - категорично е установено, че
на 01.07.2018г. осъденият А. С. Г. е управлявал моторно превозно средство
след употреба на алкохол, като концентрацията на алкохол е била значително
над границата от 1,2‰ - установено е чрез техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510”, че тази концентрация е бил 1,96‰.
Управлението на моторното превозно средство от страна на
осъдения Г. е възприето от много хора, като не се и отрича от него.
Употребата на алкохол преди да започне това управление е
установена от св.Я. - собственик на заведението, където е консумиран част от
алкохола. Пияното състояние на осъдения е възприето от всички свидетели, с
които е контактувал преди идването на полицейските служители, като всички
свидетели са категорични, че в тяхно присъствие осъденият не е употребявал
алкохол, а е бил предварително силно алкохол повлиян. Твърденията на
осъдения, направени повече от две години след случая (в съдебното заседание
на РС-Сандански на 30.07.2020г. - л.129 от НОХД №532/2019г.), че при
8
промиването на ранната си ударил няколко глътки ракия, са очевидна
защитна версия (вж. и по-горе), а и се опровергават от наличната алкохолна
концентрация, установена с техническото средство.
Спазени са и изискванията на Наредба №1 от 19 юли 2017г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ. бр.61 от 28 юли 2017г.,
изм. и доп. бр.81 от 2 октомври 2018г.), като след извършване на проверката с
техническото средство (чл.3, ал.1 от Наредбата) на издишания въздух е
издаден Талон за изследване (чл.3, ал.2 от Наредбата). В този Талон
саморъчно и със собствения си подпис осъденият А. С. Г. е посочил, че
приема показанията на техническото средство (л.32 от ДП) и съгласно чл.3а,
т.2 от Наредбата в този случай не се извършва допълнително изследване с
доказателствен анализатор или чрез химико-токсикологично изследване, а се
приемат показанията на техническото средство (срв. и чл.6, ал.4, изр.2 от
Наредбата).
По обвинението по чл.325, ал.1 НК - всички действия, извършени от
осъдения Г. - употребените от него обидни и нецензурни думи, агресивното
му поведение към присъстващите на мястото свидетели, както и спрямо
пристигналите впоследствие полицейски служители, отправените заплахи и
упражненото насилие - тези обстоятелства представляват хулиганство по
смисъла на чл.325, ал.1 НК съобразно задължителното тълкуване на т.2 от
Раздел I на ППВС №2/29.06.1974г.
Действията на осъдения Г. са непристойни и непровокирани, като
показват пълното му пренебрежение към нормите на социално общуване и
общественоприемливо поведение. Със своите действия осъденият е изразил
брутално незачитане на тези норми, упражнил е насилие и агресия към
невинни хора на публично място и грубо е нарушил обществения ред. Макар
и да става дума за селска улица, мястото се явява публично, като няма как да
се споделят доводите на защитата, че става дума за междуселска кавга и
действията представлявали дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.
Стореното от осъдения Г. е със значителна обществена опасност, като
неговото поведение е възприето от десетки лица, вкл. деца, действията са
продължили сравнително дълго време и са били преустановени едва след
9
намесата на полицията и отправените от полицаите предупреждения за
използване на помощни средства (белезници).
Поради това настоящият съд не намира основания за някаква
преквалификация и възобновяване на наказателното производство с цел
замяна на наказателната отговорност с административнонаказателна
отговорност.
По обвинението по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 НК вр. чл.130, ал.2 НК - в
резултат на нанесените от осъдения А. С. Г. удари с ръце и метална кофа за
боклук по пострадалия Б. А. К., на последния са били причинени телесни
увреждания, които са му причинили лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.2 НК, като мотивите за причиняването на телесното увреждане са
именно хулигански - нетърпимостта към отправената от св.К. забележка, без
наличието на предходни отношения, които да мотивират някакво друго
заключение относно подбудите за причиняване на телесното увреждане.
Действително нанасянето на телесна повреда на св.К. е било част от по-
общите хулигански действия на осъдения (квалифицирани по чл.325, ал.1 НК)
и не може да се откъсне от това хулиганство, но съдебната практика приема
за възможно осъществяване на хулиганство по основния състав на чл.325, ал.1
НК (или по квалифицираните състави на този текст) и причиняване на телесна
повреда по чл.131, ал.1, т.12 НК (със съответните квалификации вр. чл.128
НК, вр. чл.129 НК или вр. чл.130 НК) в условията на идеална съвкупност,
както е в настоящия случай. Засегнати са различни обществени отношения
при наличието на една и съща субективна насоченост и обективна
обстановка, поради което осъждането на А. С. Г. и по двата текста (чл.325,
ал.1 НК и чл.131, ал.1, т.12, пр.1 НК вр. чл.130, ал.2 НК) е съобразено със
закона и практиката на ВКС и това осъждане не представлява нарушение по
чл.348, ал.2 вр. ал.1, т.1 НПК.
Агресивните действия и нанасянето на удари са започнати от
осъдения Г., като срещу тези действия пострадалият К. се е защитавал чрез
бутане и използване на попаднал предмет (дръжка на метла) и по отношение
на осъдения Г. не може да намерят приложение разпоредбите на чл.12 НК или
на чл.130, ал.3 НК, доколкото именно пострадалият К. се е защитавал срещу
противоправното нападение на осъдения Г..
10
Поради тези съображения настоящият съд приема, че липсват
основания за възобновяване на наказателното производство и по чл.422, ал.1,
т.5 НПК вр. чл.348, ал.1, т.1 НПК - неправилно приложение на закона.
Макар и в искането за възобновяване и пред съда да не се прави
позоваване на явна несправедливост на наложеното наказание, настоящият
съдебен състав намира, че няма основания за възобновяване на наказателното
производство и по смисъла на чл.348, ал.5 вр. ал.1, т.3 НПК.
Определеното от РС-Сандански наказание, което като цяло е
потвърдено от ОС-Благоевград с правилното присъединяване на наказанието
„обществено порицание”, е в минималния възможен размер и не се явява явно
несправедливо за осъдения А. С. Г.. Отчетен е превесът на смекчаващи
обстоятелства и са определени наказания в минималните размери. В случая не
са налице условията на чл.55 НК, доколкото няма някакво изключително
смекчаващо вината обстоятелство, а самите смекчаващи обстоятелства не са
многобройни. Определените наказания, особено при прилагането на чл.66 НК
по отношение на наказанието „лишаване от свобода”, отговарят на
извършените от осъденото лице престъпления и са съобразени с неговата
личност, като не се явяват несъразмерни тежки нито по отношение на
деянията, нито спрямо дееца. Наложеното в съвкупност общо наказание ще
позволи да се постигнат целите по чл.36 НК и така е спазено и изискването на
чл.57, ал.2 НК.
С оглед на всички изложени съждения съдебните актове . присъдата
на РС-Сандански, изменена с решението на ОС-Благоевград - в своята цялост
са правилни, обосновани, законосъобразни и справедливи. Липсват основания
за възобновяване на наказателното производство и искането за това следва да
се остави без уважение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.426 НПК вр. чл.354, ал.1, т.1
НПК‚ Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
11
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на НОХД
№532/2019г. на РС-Сандански, НО, 2 състав и ВНОХД №178/2021г. на ОС-
Благоевград, 3 въззивен наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12