РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Благоевград, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20231210102741 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В. Л. К., ЕГН **********, чрез адв.
М. М., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********.
Навежда се в молбата, че между В., Л. К., с ЕГН **********, в качеството й на
кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, в качеството на кредитор, е
сключен Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година. Навежда се,
че последният е сключен при условията на закона за електронния документи електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор, кредиторът е следвало да
предостави заемни средства в размер на BGN 417.93 /четиристотин и седемнадесет лева и
деветдесет и три стотинки/ на ищеца. Съгласно приложение № 1 към договора за кредит -
годишният лихвен процент по заема е в размер на 40% /четиридесет процента/, а годишният
процент на разходите е 48.21% /четиридесет и осем цяло и двадесет и един процента/. Във
връзка с Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година и на
основание глава II, чл. 4 от последния, се твърди, че ищеца е сключил и договор за
поръчителство с втория ответник „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК *********, с цел обезпечение
на вече подписвания договор за потребителски кредит. С договорът за поръчителство се
уговаря, че ищеца дължи възнаграждение на ответника „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК
********* за това, че става гарант по кредитното правоотношение. Същото възнаграждение
се заплаща от г-жа А. директно по сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********
ежемесечно, заедно с първоначално уговорената погасителната вноска по кредита.
Твърди се, че въпреки тези факти, касаещи договорът за поръчителство, ответникът
„КРЕДИСИМО“ ЕАД не е отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и
не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е трябвало.
1
Твърди се, че ищеца е заплатила доброволно и извънсъдебно заемът, като сумата
която е внесла във връзка с процесния договор за кредит и договорът за поръчителство е в
общ размер на BGN 616,26 /шестстотин и шестнадесет лева и двадесет и шест стотинки/.
Всички парични средства са внесени по сметка на ответника КРЕДИСМО ЕАД. Прави се
довод, че платената сума значително надхвърля посоченото в приложение № 1 към Договор
за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година.
Твърди се, че на 16.12.2022 година В. Л. К., ЕГН **********, в качеството си на
кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, в качеството на кредитор,
сключват втори договор за заем. Последният договор за потребителски кредит е с № CN
2690826. Съглашението отново е сключено при условията на закона за електронния
документи електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор,
последният е следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 2174.96 / две хиляди
сто седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/ на ищеца. Съгласно приложение
№ 1 към договора за кредит - годишният лихвен процент по заема отново е в размер на 40%
/четиридесет процента/, а годишният процент на разходите е 48.21% /четиридесет и осем
цяло и двадесет и един процента/.
Твърди се, че както при Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от
07.03.2022 година, в чл. 4 от Договор за потребителски кредит № CN 2690826 от 16.12.2022
година за ищеца е поставено условие да предостави поръчител по правоотношението. В тази
връзка тя сключва договор за поръчителство с АЙ ТРЪСТ ЕООД с ЕИК ********* отново с
цел обезпечение на вече подписвания договор за потребителски кредит. Договорът се
подписва в същият ден, както и при първия договор за кредит. С договора за поръчителство
се уговаря, че г-жа К. дължи възнаграждение на АЙ ТРЪСТ ЕООД с ЕИК ********* за това,
че става гарант по договора. Договореното възнаграждение тя отново следва да заплаща по
сметките на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, като последното се кумулира към
ежемесечната му вноска по кредита. Твърди се, че към днешна дата процесния договор е
изцяло погасен.
Твърди се, че и по при този договор ищеца е заплатила доброволно и извънсъдебно
заема, като сумата която е внесла във връзка с процесния договор за кредит и договорът за
поръчителство е в общ размер на BGN 2850 /две хиляди осемстотин и петдесет лева/.
Всички парични средства са внесени по сметка на ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК
*********.
Прави се довод, че процесиите договори за кредит са недействителни на основание
чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя е
изискал и е събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит,
които не са предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Макар да са
посочени в договорите лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е
пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР.
Навежда се, че в договорите не са включени такси, комисионни и други видове
плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът няма право да
2
Формира Г11Р в размер на 48.21% /четиридесет и осем пяло и двадесет и един процента/.
Поддържа се, че освен възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и
възнаграждението за поръчителство. Поради некоректно посочения размер на годишния
процент на разходите е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата
от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за
нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка се прави довод, че това
нарушение има за правна последица недействителност на договорите за заем и дължимост
единствено на чистата стойност по кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22
ЗПК.
Навежда се, че ако сумата за поръчителство по двата договора за кредит е била
включена в годишните проценти на разходите по правоотношенията, то същите биха били
многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на таксата „поръчител“ в
разходите по заема цели единствено въвеждане в заблуждение на ищеца относно стойността
на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредита.
Поддържа се, че предвидените суми в договорите за поръчителство са скрити разходи
по заемите и като такива е следвало да бъдат включени в годишните проценти на разходите,
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това е така, защото годишният процент на разходите по
кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Навежда се, че твърдяното от
ищеца се подкрепя и от факта, че съгласно чл. 4, от договора за потребителски кредит,
ищеца е следвало да предостави в срок от 48 /четиридесет осем/ часа поръчител, но
въпросният поръчител по всички договори винаги е „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК *********,
като същевременно договорът за поръчителство, се сключва непосредствено след
подписване на основния договор. Същевременно в договора за поръчителство се предвижда
възнаграждение, а това възнаграждение се дължи пропорционално на възнаградителната
лихва и погасителните вноски по основания договор. /Решение № 332 от 25.04.2023 г. на PC
- Сливен по гр. д. № 3739/2022 г.; Решение № 1402 от 3.08.2021 г. на PC - Пловдив по гр. д.
№ 3464/2021 г.; Решение № 70 от 11.02.2022 г. на PC - Стара Загора по гр. д. № 3847/2021 г;
Решение № 63 от 14.03.2022 г. на PC - Д.град по гр. д. № 1442/2021 г./
Прави се довод, че е направен опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този
начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна
лихва. Сочи се, че този факт се потвърждава и от приложената справка от Търговския
регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с БИК
********* е „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, като печалбата на първото дружество
за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на
едноличния собственик на капитала „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********.
3
Поддържа се, че с цел заблуда на потребителя никъде в основаните договори за заем
не се посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, и че това поръчителство ще бъде възмездно.
Основната причина за сключването акцесорния договор е чрез нелоялна търговска практика,
да се опита да се заобиколят ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се постигне
свръхпечалба за ответника, което от своя страна води и до недействителност на договора за
кредит.
Поддържа се, че завишаването на разходите по заема без да е изрично посочено
такова, представлява и нелоялна търговска практика. Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП дава
легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използва в настоящия
случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към
потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и
професионална компетентност и е възможно да промени съществено икономическото
поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща е такава
търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне,
заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговската практика. Така в процесиите договори за потребителски кредит, е уговорено
размерът на оскъпяването по кредитите да е в един размер, а в действителност е друг, като
по този начин се е целяло неоснователно обогатяване.
Поддържа се, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди
сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от
Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители
в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този
смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на
4
СЕС. В продължение на изложеното, клауза, която предвижда, че следва да се предостави
поръчител след подписване на основания договор е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в
случай че е уговорено възмездно поръчителство. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като обезпечението
вместо да облекчи условията по договора и да спомогне редовното обслужване на заема,
води до нарастване на дълга и вероятността от просрочие по последния. Тоест с такива
нелоялни търговски практики се създава предпоставка за свърхзадлъжнялост на длъжника.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл. 16 от Закона за потребителския кредит /в тази връзка са н решения по дела С-106/89
Marleasing н 14/83 Von Colson/. Всичко изложено именно обосновава факта, че
поръчителството е предварително предвиден разход по заема и следва да бъде калкулирано
в годишния процент на разходите по заема.
Навежда се, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което
може да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените
съображения, касаещи нищожността на кредитните сделки и твърдението, че последните не
са произвели правен ефект, се прави довод, че и уговорката за заплащане на възнаграждение
на гаранта „АЙ ТРЪСТ” ЕООД с ЕИК ********* за учредяване от негова страна на лично
обезпечение също са нищожни.
Сочи се, че конкретният договор е недействителен и на самостоятелно основание.
Договорът за поръчителство е уреден в чл. 138 ЗЗД и представлява съглашение между
кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е трето, не участващо лице. Договорът
е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното
неизпълнение на задълженията на длъжника. Сключеният договор за поръчителство с
длъжника, а не с кредитора на практика лишава от основание самия договор. Освен това,
поставянето на изискване към потребителя да заплати възнаграждение за покриване на
риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за предварителна оценка на
платежоспособността, води до допълнително увеличение на задълженията и противоречи на
Директива 2008/48, за което обстоятелство бяха изложени мотиви по-горе.
Прави се довод, че приложената по договорите възнаградителна лихва, в размер на 40
%, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, лихви
могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл. 9 от същия
закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва
да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите
нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна парична
5
лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да компенсира
заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума,
предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му
обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се
прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими
обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния
касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната
лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на
законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС/. В процесния
случай задълженията по договора за кредит са необезпечени, но договорената лихва
надхвърля трикратния размер на законната лихва за двата претендирани периода, с което
прави клаузата, уговаряща размер й нищожна. В тази насока: Решение № 906/30.12,2004 г.
по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС. 2 г. о.: Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на
ВКС. 2 г. о.: Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС. 2 г. о.:
Определение № 901/10.07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г, на ВКС. 4 г. о.. както и практиката на
ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение №
1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г. Решение № 943 от
5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г. Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС
- Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г.
С оглед гореизложеното се прави довод от ищеца, че е заплатила, въпреки липсата на
основание по Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, сумата
от BGN 200 /двеста/ лева, както и е заплатила, въпреки липсата на основание по Договор за
потребителски кредит № CN 2690826 от 16.12.2022 година, сумата от BGN 675,04
/шестстотин седемдесет и пет лева и четири стотинки/.
Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните В. Л. К.,
ЕГН **********, и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК: *********, сключеният между тях Договор за
потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите чл. 22 от ЗПК.
Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните В. Л. К.,
ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, е сключеният между тях договор
за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от
07.03.2022 година, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните В. Л. К.,
ЕГН **********, и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК: *********, сключеният между тях Договор за
потребителски кредит № CN 2690826 от 16.12.2022 година, е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите чл. 22 от ЗПК.
Прави искане пред съда, да се признае, че в отношенията между страните В. Л. К.,
6
ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, е сключеният между тях договор
за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN 2690826 от
16.12.2022 година, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
При евентуалност, се прави искане пред съда, да се прогласи за нищожни следните
клаузи по сключения между "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК ********* и В. Л. К., ЕГН:
**********, Договор за потребителски кредит№ CN 2531491 от 07.03.2022 година, а
именно: - т. 7 от Приложение № 1 - Условия на Кредита, което е неразделна част от Договор
за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, съгласно която се дължи
възнаградителна лихва в размер от 40,00 % /четиридесет/ процента върху главницата; - Чл. 4
от Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, съгласно който в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване
на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
При евентуалност, се прави искане пред съда, да се прогласи за нищожни следните
клаузи по сключения между "КРЕДИСИМО" ЕАД, с ЕИК ********* и В. Л. К., ЕГН:
**********, Договор за потребителски кредит № CN 2690826 от 16.12.2022 година, а
именно: - т. 7 от Приложение № 1 - Условия на Кредита, което е неразделна част от Договор
за потребителски кредит № CN 2690826 от 16.12.2022 година, съгласно която се дължи
възнаградителна лихва в размер от 40,00 % /четиридесет/ процента върху главницата; - Чл. 4
от Договор за потребителски кредит № CN 2690826 от 16.12.2022 година, съгласно който в
случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, то последния следва да представи банкова гаранция в 10 дневен срок от подаване
на заявлението или да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитополучателя
юридическо лице "Поръчител" в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК
*********, да заплати на ищеца сумата в размер на 198,33 /сто деветдесет и осем лева и
тридесет и три стотинки/, във връзка с Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от
07.03.2022 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN
2531491 от 07.03.2022 година.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК
*********, да заплати на ищеца сумата в размер на 675,04 /шестстотин седемдесет и пет
лева и четири стотинки/, във връзка с Договор за потребителски кредит № CN 2690826 от
16.12.2022 година и договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN
2690826 от 16.12.2022 година.
Претендира сторените по делото разноски.
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 08.05.2024 г.,
съдът е допуснал изменение на иска против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********,
досежно размера на 675,04 /шестстотин седемдесет и пет лева и четири стотинки/, във
7
връзка с Договор за потребителски кредит № CN 2690826 от 16.12.2022 година и
договор за поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN 2690826 от
16.12.2022 година, като е увеличил същия на 859.68 лева.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е
подал такъв, в който оспорва иска.
Навежда се, че се оспорва обстоятелството, че Договор за кредит №
2531491/07.03.2022 г. предвижда годишен лихвен процент на заема 40,00% (четиридесет
процента) и ГПР в размер на 48,21%. Сочи се, че уговореният годишен лихвен процент е
много по-малък (34,00%, а не 40,0 %), както и че уговореният ГПР е много по-малък
(39,83%, а не 48,21%). Сочи се, че в исковата молба се твърдят неверни факти, които
противоречат на обективната действителност.
Оспорва ответника, че Кредисимо ЕАД е получило сумата от 198,33 лева за лихви по
посочения Договор за кредит № 2531491/07.03.2022 г., като се твърди, че Кредисимо ЕАД е
получило само 20,84 лева лихва, не и горницата до 198,33 лева, която се претендира с
петитума на исковата молба.
Ответникът оспорва, че договорът за предоставяне на поръчителство с Ай Тръст от
07.03.2022 г. е бил задължителен, за да се включи възнаграждението на Ай Тръст в ГПР на
кредита, като сочи, че фактите по случая са напълно противоположни на твърденията в
исковата молба. Съгласно чл. 19 от ГПК, за да е включен в ГПР, договорът за предоставяне
на поръчителство с Ай Тръст трябва да е „задължително условие за получаване на кредита'
(по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК). Твърди се, че в случая договорът с Ай Тръст не
е задължителен, за което има ясна изрична писмена уговорка. Поддържа се, че Договор за
кредит № 2531491/07.03.2022 г. (чл. 3, ал. 1) изрично предвижда, че „сключването на
договор за застраховка или договор за предоставяне на поръчителство не е задължително
условие за сключване на Договор за Кредит. При подаване на Заявлението за Кредит
Кредитополучатепят не е длъжен да избере да предостави обезпечение на КРЕДИСИМО". В
допълнение, видно от чл. 4, ал.3 на Договора за кредит сключването на договора с Ай Тръст
е само 1 (една) от 3 (три) възможности за всеки кредитополучател, а не „вменено
задължение" по Договора за кредит. В Договора за кредит има изричната възможност (чл. 4,
ал. 3) кредитополучателят да избере необезпечен кредит.
Навежда се, че произволни са доводите в Исковата молба, че възнаграждението на Ай
Тръст било „неотменимо изискване" и прикривало действителния размер на ГПР на
договора за кредит с Кредисимо и следвало да се включи в ГПР на основание чл. 19 от ЗПК.
Напротив, изричната уговорка в 3 на Договора за кредит е, че договорът с Ай Тръст не е
задължителен, т.е. може да има и необезпечен кредит. Кредисимо не е задължавало ищеца
да сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит. Договорът за кредит не е обвързан със
задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство (т.н. „необходимо
условие" според Исковата молба).
Твърди се, че Кредисимо не задължава клиентите да сключват договор с Ай Тръст,
8
поради което това не е разход по кредита по чл. 19 от ЗПК и не влиза в ГПР (по
дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК). Ищецът сам е избрала да вземе обезпечен, вместо
необезпечен кредит и сама е сключила договор с Ай Тръст, вместо да избере необезпечен
кредит с Кредисимо. Твърденията за „на практика невъзможно" и „неотменимо условие в
Исковата молба са абсолютно голословни и целят да подведат съда - в случая се касае за
самостоятелен избор измежду една от три възможни опции, една от които е договорът за
кредит да няма обезпечение, а друга е да се избере незадължително сключване на договор с
Ай Тръст.
Ответникът оспорва изцяло по основание и размер исковете за прогласяване на
нищожност на договор за потребителски кредит № 2690826/16.12.2022 г. („Договор за
кредит № 2690826/16.12.2022 г."), сключен от В. Л. К. с кредитора Кредисимо ЕАД
(„Кредисимо"), както и на договор за предоставяне на поръчителство между В. Л. К. и
ответника Ай Тръст ЕООД (Ай Тръст) от същата дата.
Оспорва обстоятелството, че Договор за кредит № 2690826/16.12.2022 г. предвижда
годишен лихвен процент на заема 40,00% (четиридесет процента) и ГПР в размер на 48,21%.
Поддържа се, че уговореният годишен лихвен процент е по-малък (39,29%, а не 40,0
%). Второ, уговореният ГПР е много по-малък (47,20%, а не 48,21%), като сочи, че очевидно
в исковата молба се твърдят неверни факти, които противоречат на обективната
действителност. Оспорва се обстоятелството, че Кредисимо ЕАД е получило сумата от
675,04 лева за лихви посочения Договор за кредит № 2690826/16.12.2022 г. Кредисимо ЕАД
е получило само 211,63 лева лихва, не и горницата до 675,04 лева, която се претендира с
петитума на исковата молба. Оспорва се, че договорът за предоставяне на поръчителство с
Ай Тръст от 16.12.2022 г. е бил задължителен, за да се включи възнаграждението на Ай
Тръст в ГПР на кредита, като фактите по случая са напълно противоположни на
твърденията в исковата молба.
Навежда се, че съгласно чл. 19 от ГПК, за да е включен в ГПР, договорът за
предоставяне на поръчителство с Ай Тръст трябва да е „задължително условие за
получаване на кредита' (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК). В случая договорът с
Ай Тръст не е задължителен, за което има ясна изрична писмена уговорка.
Твърди се, че Договор за кредит № 2690826/16.12.2022 г. (чл. 3, ал. 1) изрично
предвижда, че „сключването на договор за застраховка или договор за предоставяне на
поръчителство не е задължително условие за сключване на Договор за Кредит. При подаване
на Заявлението за Кредит Кредитополучатепят не е длъжен да избере да предостави
обезпечение на КРЕДИСИМО". В допълнение, видно от чл. 4, ал.3 на Договора за кредит
сключването на договора с Ай Тръст е само 1 (една) от 3 (три) възможности за всеки
кредитополучател, а не „вменено задължение" по Договора за кредит. В Договора за кредит
има изричната възможност (чл. 4, ал. 3) кредитополучателят да избере необезпечен кредит.
Сочи се, че са произволни доводите в Исковата молба, че възнаграждението на Ай
Тръст било „неотменимо изискване" и прикривало действителния размер на ГПР на
9
договора за кредит с Кредисимо и следвало да се включи в ГПР на основание чл. 19 от ЗПК.
Напротив, изричната уговорка в 3 на Договора за кредит е, че договорът с Ай Тръст не е
задължителен, т.е. може да има и необезпечен кредит. Кредисимо не е задължавало ищеца
да сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит. Договорът за кредит не е обвързан със
задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство (т.н. „необходимо
условие" според Исковата молба). Твърди се, че кредисимо не задължава клиентите да
сключват договор с Ай Тръст, поради което това не е разход по кредита по чл. 19 от ЗПК и
не влиза в ГПР (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК). Ищецът сам е избрала да вземе
обезпечен, вместо необезпечен кредит и сама е сключила договор с Ай Тръст, вместо да
избере необезпечен кредит с Кредисимо. Оспорват се твърденията за „на практика
невъзможно" и „неотменимо условие в Исковата молба, като абсолютно голословни и целят
да подведат съда - в случая се касае за самостоятелен избор измежду една от три възможни
опции, една от които е договорът за кредит да няма обезпечение, а друга е да се избере
незадължително сключване на договор с Ай Тръст.
Твърди се, че договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и Ай Тръст е
договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.
По силата на договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст се задължава да
извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от нея действия, а именно да
отговаря пред кредитора Кредисимо солидарно с ищеца за изпълнението на всички негови
задължения по Договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията му. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство възникват само в полза на Ай Тръст, а не в полза на кредитодателя
Кредисимо, както се сочи в Исковата молба. Твърди се, че Кредисимо дори не е страна по
договора между ищеца и Ай Тръст и не „начислява" чужди вземания. Задълженията по
договора за кредит с Кредисимо и задълженията по договора за предоставяне на
поръчителство с Ай Тръст са две самостоятелни задължения към две различни юридически
лица на две различни основания. Всеки от договорите съдържа данни за месечната
погасителна вноска и какво тя съдържа.
Оспорват се като неоснователни твърденията за заблуждаваща търговска практика,
нарушение на изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на
страните и на добрите нрави при договора за предоставяне на поръчителство.
Прави се довод, че свързаност между Кредисимо и Ай Тръст не води сама по себе си
до „скрито оскъпяване на кредита". Навежда се, че Кредисимо е едноличен собственик на
капитала на Ай Тръст, видно от публичния регистър на ТРРЮЛНЦ, но Ай Тръст е отделно
юридическо лице със собствена правосубектност, собствен лиценз от БНБ и различен
предмет на дейност. Няма правна пречка едно юридическо лице да бъде едноличен
собственик на капитала на друго юридическо лице.
Претендира сторените по делото разноски.
10
Ответникът „Ай тръст“ ЕООД, в срока за отговор на исковата молба, е подал такъв, в
който оспорва исковете.
Навежда се, че исковете са неоснователни.
Оспорва се, че Договор за кредит № 2531491/07.03.2022 г. предвижда годишен лихвен
процент на заема 40,00% (четиридесет процента) и ГПР в размер на 48,21%, тъй като
уговореният годишен лихвен процент е много по-малък (34,00%, а не 40,0 %), а
уговореният ГПР е много по-малък (39,83%, а не 48,21%), като очевидно в исковата молба
се твърдят неверни факти, които противоречат на обективната действителност.
Оспорва се от ответника „Ай тръст“ ЕООД, че Кредисимо ЕАД е получило сумата от
198,33 лева за лихви посочения Договор за кредит № 2531491/07.03.2022 г. Кредисимо ЕАД
е получило само 20,84 лева лихва, не и горницата до 198,33 лева, която се претендира с
петитума на исковата молба.
Оспорва се от ответника „Ай тръст“ ЕООД, че договорът за предоставяне на
поръчителство с Ай Тръст от 07.03.2022 г. е бил задължителен, за да се включи
възнаграждението на Ай Тръст в ГПР на кредита, като се сочи, че „сключването на договор
за застраховка или договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за
сключване на Договор за Кредит. При подаване на Заявлението за Кредит
Кредитополучателят не е длъжен да избере да предостави обезпечение на КРЕДИСИМО“.
Поддържа се, че видно от чл. 4, ал. 3 на Договора за кредит, в него има изричната
възможност кредитополучателят да избере необезпечен кредит. Сключването на договора с
Ай Тръст е само 1 (една) от 3 (три) възможности за всеки кредитополучател (чл. 4, ал.3), а не
„вменено задължение" по Договора за кредит. Сочи се, че ищецът признава в Исковата
молба, че е можел, т.е. имал е право да избере необезпечен кредит, но вместо това е сключил
договор с Ай Тръст. Поддържа се, че Кредисимо не задължава клиентите да сключват
договор с Ай Тръст, като за да се включи в ГПР договорът за предоставяне на
поръчителство с Ай Тръст трябва да е „задължително условие за получаване на кредита“
(по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК), съгласно чл. 19 от ГПК.
Оспорват се като напълно произволни доводите в Исковата молба, че
възнаграждението на Ай Тръст било „неотменимо изискване“ и прикривало действителния
размер на ГПР на договора за кредит с Кредисимо и следвало да се включи в ГПР на
основание чл. 19 от ЗПК. Изричната уговорка в 3 на Договора за кредит е, че може да има и
необезпечен кредит. Кредисимо не е задължавало ищеца да сключи обезпечен, вместо
необезпечен кредит. Договорът за кредит не е обвързан със задължително сключване на
договор за предоставяне на поръчителство (т.н. „необходимо условие“ според Исковата
молба). В процесния случай договорът с Ай Тръст не е задължителен (по изрична уговорка),
респективно не е разход по кредита по чл. 19 от ЗПК и не влиза в ГПР (по дефиницията на §
1 т. 1 от ДР на ЗПК). Ищецът сам е избрал да вземе обезпечен, вместо необезпечен кредит и
сам е сключил договор с Ай Тръст, вместо да избере необезпечен кредит с Кредисимо.
Твърденията за „на практика невъзможно" и „неотменимо условие" в Исковата молба са
абсолютно голословни и целят да подведат съда - в случая се касае за самостоятелен избор
11
измежду една от три възможни опции, една от които е договорът за кредит да няма
обезпечение.
Оспорва се от ответника „Ай тръст“ ЕООД, изцяло по основание и размер исковете за
прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № 2690826/16.12.2022 г.
(„Договор за кредит № 2690826/16.12.2022 г.“), сключен от В. Л. К. с кредитора Кредисимо
ЕАД ( „Кредисимо“), както и на договор за предоставяне на поръчителство между В. Л. К. и
ответника Ай Тръст ЕООД (Ай Тръст) от същата дата.
Оспорва се от ответника „Ай тръст“ ЕООД, че Договор за кредит №
2690826/16.12.2022 г. предвижда годишен лихвен процент на заема 40,00% (четиридесет
процента) и ГПР в размер на 48,21%, тъй като уговореният годишен лихвен процент е по-
малък (39,29%, а не 40,0 %), а уговореният ГПР е също по-малък (47,20%, а не 48,21%), като
очевидно в исковата молба се твърдят неверни факти, които противоречат на обективната
действителност.
Оспорва се от ответника „Ай тръст“ ЕООД, че Кредисимо ЕАД е получило сумата от
675,04 лева за лихви посочения Договор за кредит № 2690826/16.12.2022 г. Кредисимо ЕАД
е получило само 211,63 лева лихва, не и горницата до 675,04 лева, която се претендира с
петитума на исковата молба.
Оспорва се от ответника „Ай тръст“ ЕООД, че договорът за предоставяне на
поръчителство с Ай Тръст от 16.12.2022 г. е бил задължителен, за да се включи
възнаграждението на Ай Тръст в ГПР на кредита
Сочи се, че в исковата молба многократно са изложени неверни факти,
противоположни на писмената уговорка на страните: - Договорът за кредит (чл. 3,ал. 1)
изрично предвижда, че: „сключването на договор за застраховка или договор за
предоставяне на поръчителство не е задължително условие за сключване на Договор за
Кредит. При подаване на Заявлението за Кредит Кредитополучателят не е длъжен да избере
да предостави обезпечение на КРЕДИСИМО“. На следващо място, видно от чл. 4, ал. 3на
Договора за кредит, в него има изричната възможност кредитополучателят да избере
необезпечен кредит. Сключването на договора с Ай Тръст е само 1 (една) от 3 (три)
възможности за всеки кредитополучател (чл. 4, ал.3), а не „вменено задължение" по
Договора за кредит. Ищецът сам признава в Исковата молба, че е можел, т.е. имал е право да
избере необезпечен кредит, но вместо това е сключил договор с Ай Тръст.
Оспорва се от ответника „Ай тръст“ ЕООД, че Кредисимо не задължава клиентите да
сключват договор с Ай Тръст, поради което за да се включи в ГПР договорът за
предоставяне на поръчителство с Ай Тръст трябва да е „задължително условие за
получаване на кредита“ (по дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК), съгласно чл. 19 от
ГПК.
Оспорва се от ответника „Ай тръст“ ЕООД, като напълно произволни доводите в
Исковата молба, че възнаграждението на Ай Тръст било „неотменимо изискване“ и
прикривало действителния размер на ГПР на договора за кредит с Кредисимо и следвало да
12
се включи в ГПР на основание чл. 19 от ЗПК. Напротив, изричната уговорка в 3 на Договора
за кредит е, че може да има и необезпечен кредит. Кредисимо не е задължавало ищеца да
сключи обезпечен, вместо необезпечен кредит. Договорът за кредит не е обвързан със
задължително сключване на договор за предоставяне на поръчителство (т.н. „необходимо
условие“ според Исковата молба).
В процесния случай договорът с Ай Тръст не е задължителен (по изрична уговорка),
респективно не е разход по кредита по чл. 19 от ЗПК и не влиза в ГПР (по дефиницията на §
1 т. 1 от ДР на ЗПК). Ищецът сам е избрал да вземе обезпечен, вместо необезпечен кредит и
сам е сключил договор с Ай Тръст, вместо да избере необезпечен кредит с Кредисимо.
Твърденията за „на практика невъзможно" и „неотменимо условие" в Исковата молба са
абсолютно голословни и целят да подведат съда - в случая се касае за самостоятелен избор
измежду една от три възможни опции, една от които е договорът за кредит да няма
обезпечение.
Твърди се от ответника, че договорите за предоставяне на поръчителство между
ищеца и Ай Тръст са договори за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното
по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По силата на
договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст се задължава даизвърши за сметка на
доверителя (ищеца) възложените от нея действия, а именно да отговаря пред кредитора
Кредисимо солидарно с нея за изпълнението на всички нейни задължения по конкретни
договори за кредит. Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство възникват само в полза на Ай Тръст, а не в полза на кредитодателя
Кредисимо, както се сочи в Исковата молба. Кредисимо дори не е страна по договора между
ищеца и Ай Тръст и не „начислява" чужди вземания.
Оспорва се от ответника „Ай тръст“ ЕООД, като напълно необосновани твърденията
за заблуждаваща търговска практика, нарушение на изискванията за добросъвестност,
справедливост, неравновесие в правата на страните и на добрите нрави при договора за
предоставяне на поръчителство.
Оспорва се от ответника „Ай тръст“ ЕООД, че свързаност между Кредисимо и Ай
Тръст води сама по себе си до „скрито оскъпяване на кредита". Навежда се, че Кредисимо е
едноличен собственик на капитала на Ай Тръст, видно от публичния регистър на
ТРРЮЛНЦ, но Ай Тръст е отделно юридическо лице със собствена правосубектност,
собствен лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. Няма правна пречка едно
юридическо лице да бъде едноличен собственик на капитала на друго юридическо лице.
Претендира сторените по делото разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не представляват.
От процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища, в
които се правят искане за уважаване, съответно отхвърляне на предявените претенции.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
13
фактическа страна:
Страните не спорят, че е сключен Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от
07.03.2022 година с първия ответник „Кредисимо" ЕАД. Страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 417.93 лева, видътС на вноската е месечна, броят на
погасителните вноски е 9, а размерът на лихвент процент е 34.00 % и ГПР е в размер на
39.83 %. В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че
страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция
съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на
кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без
поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/
дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на
датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ответника А., последния и
втория ответник са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който
„АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* е поело задълженията да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо" ЕАД по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД
солидарно с ПОТРЕРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод
договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на
поръчителство, Бориков се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 320.76 лв. Възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на
„Кредисимо" ЕАД като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за
кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща
обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 801.27 лв.
Видно от приложение № 1 от договор за потребителски кредит № 2531491/ 07,03,2022
г., срока на кредита е 9 месеца, на 9 вноски, като размера на погасителната вноска е 88 лв.,
лихвен процент по кредита 34.00 %, годишен процент на разходите по кредита 39.83 %, като
общ размер на всички плащания е 801.27 лв..
Съгласно договора за поръчителство, А. е следвало да предостави дължимите
парични думи на „Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е
упълномощено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния
договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство./
Страните не спорят, че е сключен Договор за потребителски кредит № CN 2690826 от
16.12.2022 година с първия ответник „Кредисимо" АД. Страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 2174.96 лева, видът на вноската е месечна, броят на
погасителните вноски е 18, а размерът на лихвент процент е 39.29 % и ГПР е в размер на
47.20 %. В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че
страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция
14
съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от
КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на
кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без
поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/
дни. /а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни/.
По делото не е спорно, а това се установява и от писмените доказателства, че на
датата на сключване на договора между „Кредисимо" ЕАД и ответника А., последния и
втория ответник са сключили договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който
„АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* е поело задълженията да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо" ЕАД по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД
солидарно с ПОТРЕРЕБИТЕЛЯ за всички задължения на потребителя, възникнали по повод
договор за потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на
поръчителство, Бориков се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в
размер на 2179.71 лв. Възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на
„Кредисимо" ЕАД като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за
кредит, за което след сключване на договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща
обединен погасителен план, съгласно който общото задължение е в размер на 4354.67 лв.
Видно от приложение № 1 от договор за потребителски кредит № CN 2690826 от
16.12.2022, срока на кредита е 18 месеца, на 18 вноски, като размера на погасителната
вноска е 168 в., лихвен процент по кредита 39.29 %, годишен процент на разходите по
кредита 47.20 %, като общ размер на всички плащания е 2929.41 лв..
Съгласно договора за поръчителство, А. е следвало да предостави дължимите
парични думи на „Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е
упълномощено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния
договор./Съгласно чл. 8 ал. 5 от Договор за поръчителство./
По делото не е спорно, че „Кредисимо" ЕАД е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.
От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът „Кредисимо" ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно
измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния
договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).
По делото не се спори, че ищеца е погасил предсрочно задълженията си по
процесните договори за кредит и договори за поръчителство, като е заплатил сума в общ
размер на 3082,36 лева на ответното дружество „Кредисимо" ЕАД.
В Общите условия на „Кредисимо" ЕАД към Договор за потребителски кредит,
представляващи неразделна част и приложими по отношение на всички договори за
15
потребителски кредити, следователно относими и към настоящия казус, се посочват какъв е
начина за сключване и отпускане на кредит по ДПК, правата и задълженията на всяка една
от страните по договора за кредит, санкциите и кога настъпва предсрочната изискуемост, по
какъв начин се връчва известието до кредитополучателя и реда и начина за изменение на
Общите условия. Договорено е между страните, че за ползвания кредит кредитополучател
дължи на кредитора годишна лихва, чийто процент е определен в индивидуалния договор.
Видно е от общите условия че кредитополучателят се задължава да върне на кредитора
така предоставените парични средства, заедно с ДВЗ и дължимото възнаграждение при
закупена допълнителна услуга, в размер и срок съгласно посоченото в договора и според
погасителен план, неразделна част от ДПК.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че действителният
размер на ГПР по Договор за паричен заем № CN2531491 от 07.03.2022 г. с размер на
главница 417.93 лв., годишен лихвен процент 34,00 %, със срок за погасяване 9 месеца и с
включени към месечните вноски вноските по Договор за поръчителство, изчислен по
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, е 458.94 %.
Установява се, че направените плащания от ищеца на обща стойност 514,65 лв..
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че действителният
размер на ГПР по Договор за паричен заем № CN 2690826 от 16.12.2022 г. с размер на
главница 2174.96 лв., годишен лихвен процент 39.29 %, със срок за погасяване 18 месеца и с
включени към месечните вноски вноските по Договор за поръчителство, изчислен по
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, е 250.99 %.
Установява се, че направените плащания от ищеца на обща стойност 3025,64 лв..
Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно-
счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор на всички поставени
по делото въпроси.
Всички останали приложени от страните писмени доказателствени средства съдържат
информация относно факти и обстоятелства, които са ирелевантни за конкретния спор,
поради което са неотносими и съда няма да ги обсъжда при формиране на правните изводи
относно основателността на исковите претенции.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът
намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са
няколко предмета на делото, при обективно евентуално съединяване на искове - по първия
иск е правото да се иска прогласяване на нищожност на договор за кредит поради
противоречие със закона, която правна квалификация е чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във
връзка с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК; по втория иск е правото да се иска
прогласяване на нищожност на договор за поръчителство поради противоречие с добрите
нрави, която правна квалификация е чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД; по третия иск е правото да
се иска прогласяване на нищожност на клауза от договор за кредит поради противоречие
16
със закона, която правна квалификация е чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; по четвъртия иск е
спорното материално право да се иска връщане на вземане от трето лице, което го е
получило при липса на основание, поради нищожност на договор за поръчителство поради
противоречие на добрите нрави, която правна квалификация е чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им,
тъй като ответника оспорва претенцията му, което обуславя спорност на вземането, няма
постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане
спора по същество.
По иска за недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство,
съдът намира следното:
За да е налице нищожност на която и да е договорна клауза тя трябва да има толкова
съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора.
Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като
между страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на
потребителски кредит.
Даже при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата
на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
В настоящият случай съдът намира, че процесният договор за Паричен заем №
2060004, сключен между страните по делото, е недействителен на няколко основания.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя.
При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22
от ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК следва да се съобрази и разпоредбата на на § 2 от
ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
17
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното
следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва
да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО.
Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите
да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна
информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да
обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на
предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално
годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин
навсякъде в Общността.
В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на
потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за
кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или
не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да
познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа
цялата необходима информация по ясен и кратък начин.
С оглед горецитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен
и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото потребителят
се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което
право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.
В конкретния случай не е посочен начина на определяне на ГПР, но е налице и спор
дали посоченият в договора годишен процент на разходите в размер на 50.00 % отговаря на
действително приложимия между страните ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит;
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при
покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в
брой или чрез кредит; за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски
18
кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и
разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в
друг договор, сключен с потребителя.
В конкретния случай се установи от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, че при посочване на ГПР в размер на 50.00 % в договора, не са включени
разходите, извършени от Кредитополучателя представляващи възнаграждения за
поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК:
*********. При включване на тези разходи, както установява вещото лице, то ГПР е в
размер над 200 %.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от
посоченото в чл. 32, ал. 4 е нищожна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
– за определяне на ГПР. Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като
нищожна не поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Възнаграждението в полза на поръчителя-гарант е разход, свързан с предмета на
договора за паричен заем, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
Съдът намира, че клаузата, въз основа на която е сключен процесният договор за
предоставяне на гаранция е неравноправна, защото изискването за предоставяне на
обезпечение, чрез поръчителство на одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което
предоставя гаранционни сделки, което с оглед установените данни за свързаност с
кредитополучателя и обстоятелствата около избора на поръчителя в деня на сключване на
19
договора за кредит, включване на възнаграждението в погасителния план по договора за
кредит и събиране на сумата от заемодателя (едноличен собственик на капитала на
дружеството – поръчител) води до единствен извод, че с предвиждане на избор за сключване
на възмездно поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител - не се цели
обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед изпълнение
на задължението по договора за заем в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител, което освен това и следва да е
одобрено от кредитодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не
подкрепят извод за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става
ясно, че потребителят, за да не заплаща разходи за неизпълнение на задължения по договора,
следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо
лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
предоставяне на гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото
в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за паричен заем и този за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора
следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за
неустойки от неизпълнение на договора, при възможност за сключване на договора за
поръчителство в тридневен срок от сключване на договора за паричен заем, сключване на
договор за гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-
поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен
договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 3, ал. 3 от Договор за предоставяне на гаранция.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита.
С оглед констатацията, че ако възнаграждението по договор за поръчителство се
включи при изчисление на ГПР, то стойността нараства на над 50 %, то така уговореното
възнаграждение има значението на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в
оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на
това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това
вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за
20
обезпечаване вземанията на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: ********* по процесния договор за
потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита. Това възнаграждение представлява разход, който е пряко свързан с
договора, известен на кредитора и следва същият да се включи при изчисляване
формирането на ГПР. Умишленото невключване цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което обуславя санкцията не по чл. 19, ал. 5 ЗПК, а по чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, а именно недействителност на целия обезпечен договор, като последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на
договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на правоотношенията, поради
което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.
С оглед всичко изложено е налице недействителност на договора за кредит и договора
за гаранция.
Уважаването на двата иска за недействителност на договорите, обуславя липса на
задължение на съда да се произнесе по евентуалния иск за недействителност на отделна
клауза в договор.
При извод за недействителност (нищожност) на договора, съобразно чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита. Платеното от ищеца над
чистата сума на кредита е платено при начална липса на основание. Следователно на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът дължи връщане на това, което ищеца му
е престирал при такава начална липса на основание.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
предпоставя ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на
договор за кредит, наличието на основания за нищожност, плащане на процесната сума. В
тежест на ответника е да докаже, че процесната сума е платена на годно правно основание.
С оглед приетото по делото за безспорно, че ищеца е заплатил възнаграждението по
договора за гаранция, който с оглед изхода от обуславящото възражение по-горе е нищожно
правно основание, то искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен. Оттук
съдът приема, че ответникът не е доказал наличие на валидно основание за получаване на
сумата, а искът се явява изцяло основателен.
В случая според заключението по съдебно-счетоводната експертиза ищеца е заплатил
сумата от 198,33 /сто деветдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, във връзка с
Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година и договор за
поръчителство към Договор за потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година.
Така разликата между платеното от ищеца и това което същата трябва да върне на ответника
е 198,33 лева, каквато е претенцията на ищеца, поради което искът следва да се уважи в
размера, в който е предявен.
В случая според заключението по съдебно-счетоводната експертиза ищеца е заплатил
сумата от 859,68 /осемстотин петдесет и девет лева и 68 стотинки/, във връзка с Договор за
потребителски кредит № CN 2690826 от 16.12.2022 година и договор за поръчителство към
21
Договор за потребителски кредит № CN 2690826 от 16.12.2022 година. Така разликата
между платеното от ищеца и това което същата трябва да върне на ответника е 859,68 лева,
каквато е претенцията на ищеца, поради което искът следва да се уважи в размера, в който е
предявен.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на
ищеца – адв. М. М., следва да се определи възнаграждение за осъществената правна услуга.
Съобразявайки, че делото не се отличава с фактическата сложност, а с по-висока от
обичайната правна сложност, съобразявайки извършените процесуални действия от
процесуалния представител – изготвяне на искова молба и писмено становище по делото,
без явяване на същото, съдът намира, че следва да се заплати възнаграждение в размер на
300 лв. с ДДС за всеки иск. Това е така, тъй като при присъждането на възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, определеното възнаграждение следва да включва ДДС.
По изложените съображения и на основание чл. 235 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, поради противоречие със закона, Договор за
потребителски кредит № CN 2531491 от 07.03.2022 година, сключен между В. Л. К., ЕГН
********** в качеството на Кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК: *********, в
качеството му на Кредитодател.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, поради противоречие със закона, договор за
предоставяне на поръчителство от 07.03.2022 г. към Договор за потребителски кредит № CN
2531491 от 07.03.2022 година, сключен между В. Л. К., ЕГН ********** в качеството на
потребител и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, в качеството му на поръчител.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, поради противоречие със закона, Договор за
потребителски кредит № CN 2690826 от 16.12.2022 година, сключен между В. Л. К., ЕГН
********** в качеството на Кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД с ЕИК: *********, в
качеството му на Кредитодател.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен, поради противоречие със закона, договор за
предоставяне на поръчителство от 16.12.2022 г. към Договор за потребителски кредит № CN
2690826 от 16.12.2022 година, сключен между В. Л. К., ЕГН ********** в качеството на
потребител и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: *********, в качеството му на поръчител.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на В. Л. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 198,33 /сто деветдесет и осем лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща недължимо платена.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на В. Л. К., ЕГН
**********, сумата в размер на 859,68 лева /осемстотин петдесет и девет лева и 68
стотинки/, представляваща недължимо платена.
22
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК ********* да заплати по сметка на
Районен съд – Благоевград, сумата в размер на 300.00 лв., представляваща държавна такса
по исковете.
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат М. В. М.,
сумата в размер на 600.00 (шесттонин лева) лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокат
по двата осъдителни иска – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв..
ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на адвокат М. В. М.,
сумата в размер на 1200.00 (хиляда и двеста лева) лв. с ДДС, представляваща разноски за
адвокат по четирите установителни иска – на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2
ЗАдв..
ОСЪЖДА Кредисимо" ЕАД с ЕИК: ********* да заплати по сметка на Районен съд
- Благоевград, сумата в размер на 550.00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
23