РЕШЕНИЕ
№ 167 25.09.2018
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърският
районен съд граждански
състав на единадесети септември през две
хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар
Красимира Любенова
като разгледа
докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 267
по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Н.Г.
М., ЕГН **********,***, в качеството й на майка и законен представител на
малолетния Г.И.П., ЕГН **********, против И.Г.П., ЕГН **********,***. Твърди
се, че страните са бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен през 2013 г., когато
на ищцата били предоставени родителските права върху роденото от брака дете- Г.И.П..
Ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за сина си в размер на 100
лв. месечно. От тогава до сега били изминали почти 5 години, през които се
променили социално- икономическите условия в страната. Повишила се минималната
работна заплата, както и инфлационния индекс. От това значително нараснали и
разходите, свързани с издръжката на детето, а именно нуждата от облекло,
обувки, режийни разходи, консумативни разходи за подготвителни форми на
предучилищно обучение, детска градина, помагала и други. Ищцата твърди, че
изпитвала сериозни материални и финансови затруднения, особено след като се
установило, че детето имало нужда от специални езикови терапии- посещение при
логопед, както и зачестилите му заболявания- ларингити и алергични пристъпи. Г.П.
посещавал редовно детска градина, за което таксите заплащала майката.
Цялостната издръжка и осигуряването на средствата за обучение, лечение, облекло
и изхранване, било поето от ищцата, която с наличните си доходи трябвало да
подсигурява издръжка и за себе си, да заплаща ежемесечните потребителски
разходи. Предвид на това се моли да бъде постановено решение, с което да бъде
увеличена така присъдената месечна издръжка от 100 лв. на 300 лв., считано от
01.04.2017 г. В съдебно заседание бе направен отказ от претенцията за периода
от 01.04.2017 г. до 23.03.2018 г., м която част производството бе прекратено.
В месечният срок постъпи писмен отговор от ответника, с който се оспорва
основателността на иска над сумата от 150 лв. Твърди се, че действително
нуждите на детето били нараснали от момента на първоначалното определяне на
издръжката. Оспорва се обстоятелството, че детето имало нужда от посещение на
логопед и боледувало често, като твърди, че такива факти не му били известни.
Заявява се, че представените медицински документи били от преди повече от
година, като някой от фактурите, с които се твърди, че са закупени лекарства за
детето, били за период, през който Г. бил при баща си. Заявява се, че ответника
работи и получава средно месечно трудово възнаграждение в размер на 790 лв.,
като два пъти месечно извършвал разходи за пътуване от гр. Самоков до гр.
Несебър за да вижда сина си. Заявява се, че ищцата работела към „Мтел” и
получавала по- висок доход, поради което нейните финансови възможности
надвишавали значително тези на ответника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, представеният по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.150 от СК.
Исковата молба е допустима- подадена е от лице, имащо право на това и
съдържа необходимите реквизити.
По делото не се спори, че страните са родители на Г.И.П., роден на *** г.,
по време на брака им. С решение по гр.д. № 195/2013 г. по описа на РС- Несебър,
бракът им е бил прекратен като родителските права върху детето са били
предоставени на майката, а бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка за
детето си в размер на 100 лв. По делото се представиха писмени доказателства,
от които се установява, че ищцата реализира среден месечен брутен доход в
размер на около 2123 лв., като в приложената служебна бележка не се сочи
нетното възнаграждение. Ответникът представя удостоверение, съгласно което
същият получава средно месечно трудово възнаграждение в размер на около 1010
лв., което е брутно такова, и нетно възнаграждение в среден размер от 790 лв.
Решението, с което е определено окончателно размера на първоначалната издръжка
за детето, е с дата 05.11.2013 г., като до настоящият момент са изминали
приблизително пет години. С нарастване на възрастта на детето растат и нуждите
му, съответно необходими са по- големи средства за задоволяване на
потребностите на малолетният син на страните. Така определената първоначална
издръжка противоречи на нормата на чл.142, ал.2 от Семейния кодекс, съгласно
която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, съдът взема предвид
и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Към днешна дата минималната работна заплата е в размер на 510 лв., т.е.
минималната предвидена в закона издръжка на малолетно дете съобразно цитираната
норма, възлиза на сумата от 127,50 лв. От представените по делото писмени
доказателства не се установява детето да страда от сериозни заболявания с
голяма продължителност или хронични такава, изискващи продължително заплащане
на средства, освен обичайните такива. Представена е фактура, от която е видно,
че детето е посещавало логопедична терапия. От показанията на св. П., както и
от факта, че фактурата е от 2017 г., се налага извода, че се касае за инцидентен
проблем, който е бил разрешен и понастоящем няма данни да съществува. Няма
спор, че Г. посещава детско заведение, за което също се заплаща.
С оглед на изложеното, като взе предвид икономическата обстановка в
страната, възрастта на детето, обстоятелството, че същото посещава детско
заведение, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за Г. следва да бъде
определена на 300 лв. месечно, от които 150 следва да се поемат от ответника.
Настоящата инстанция намира, че издръжката, дължима от бащата, в този размер е
съобразена с нуждите на детето и с възможностите на П.. За последният няма
данни да има задължения към други деца или лица. Обстоятелството, че ищцата е
поела задължения към банкови институции е право на неин личен избор, поради
което това не следва да рефлектира върху определяне размера на дължимата на
детето издръжка. Наред с това доходът на майката надвишава двукратно този на
бащата, като се отчита и факта, че Н. М. се грижи ежедневно и за възпитанието
на детето. От доказателствата по делото не се установи Г. да има специфични
нужди, налагащи по- голям размер на издръжка. В този смисъл съдът намира, че
присъдената издръжка следва да бъде увеличена от 100 лв. на 150 лв., като за
останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед резултата ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС- Несебър сумата от 72 лв., съставляваща държавна такса върху присъденото
увеличение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени на ищцата
сторените по делото съдебно- деловодни разноски съобразно уважената част,
възлизащи на сумата от 75 лв., представляващи част от заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответникът следва да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно- деловодни разноски съобразно отхвърлената част,
възлизащи на сумата от 225 лв., представляваща част от заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдената с решение №
195/05.11.2013 г., постановено по гр.д. № 894/2013 г. по описа на РС- Несебър,
месечна издръжка, дължима от И.Г.П., ЕГН **********,***, дължима за детето му Г.И.П.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Г. М., ЕГН **********,***, като УВЕЛИЧАВА размера на същата от 100 лв.
месечно на 150 лв. /сто и петдесет лева/ месечно, считано от датата на
завеждане на исковата молба- 23.03.2018 г., ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменяване
или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 150 лв.
месечно до претендираната 300 лв. месечно.
ОСЪЖДА И.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС-
Несебър сумата от 72 лв. /седемдесет и два лева/, представляващи държавна
такса.
ОСЪЖДА И.Г.П., ЕГН **********,***, да заплати на Н.Г. М., ЕГН **********,***,
сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляващи направени разноски
съобразно уважената част.
ОСЪЖДА Н.Г. М., ЕГН **********,***, да заплати на И.Г.П., ЕГН **********,***,,
сумата от 225 лв. /седемдесет и пет лева/, представляващи направени разноски
съобразно отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: