Р
Е Ш Е Н И Е №7
гр.Силистра, 16.02.2023 година
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при
секретаря Антония С. и с участието на Заместник окръжния прокурор при ОП-Силистра
С.Т.,като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД №88 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение
№70/25.10.2022г.,постановено по АНД №185/2021г., Дуловският
районен съд е изменил Наказателно
постановление №19-001306/08.09.2021г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ Силистра,с което на Г.В.Р., в качеството му на директор на ТП
„Държавно ловно стопанство „Каракуз“ Дулово, за нарушение на чл.52 ал.1 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (Обн.ДВ,бр.15/06г.,посл.доп.ДВ,бр.19/18г.) - занапред
Наредба, е било наложено административно наказание, по вид „глоба“, в размер на
1500.00 лева, на основание чл.413 ал.2 КТ във връзка с чл.55 ЗЗБУТ, като съдът
е намалил размера на глобата до законоустановения
минимум от 1000.00 лв. и потвърдил НП в останалата му част. Присъдил е разноски
в полза на административнонаказващия орган.
Производството
е образувано по касационна жалба на Г.В.Р. ***, подадена чрез представител
по пълномощие адв.Д.С. ***, с искане да бъде отменено обжалваното решение на ДРС,
като
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила,с поставен акцент върху довод за липса на мотиви по релевираните в
процеса пред ДРС възражения от жалбоподателя.Инвокирано
е и оплакване за неправилно приложение на материалния закон, защото процесната
административнонаказателна отговорност била възложена върху физическото лице касатор, за което изначално не е установявано - бил ли е
носител на задължението за застраховане на работниците за риска „трудова
злополука“ като длъжностно лице и субект на нарушението на чл.52 ал.1 ЗЗБУТ, в
контекста на чл.413 ал.2 КТ „[…]виновното длъжностно лице, ако[…]“.Поддържа се още и
довод,че било налице непреодолимо противоречие между мотивите на процесния пред
ДРС юрисдикционен акт и неговия диспозитив,каквото
оплакване е било въведено пред въззивната инстанция, но не е получило отговор,а
именно - след извършена документална проверка, контролният орган е установил „[…]
че „работодателят не е застраховал […]“,
който (работодател) несъмнено било ТП„Държавно ловно стопанство „Каракуз“
гр.Дулово по аргумент от §1 т.1 ДР КТ,а санкцията била наложена на физическото
лице - касатор, като директор и представляващ същия
този работодател,какъвто не бил разума на закона. Още повече, че физическата
проверка от инспектори в ДИТ-Силистра в ТП „ДЛС-Каракуз“ Дулово била извършена
в деня, в който касаторът е встъпил в длъжност като директор на проверявания
обект - 22.06.2021г. и било обективно невъзможно да му бъде вменявана лична
отговорност за деяния отпреди тази дата. Поради грубо погазване на
справедливостта със санкционирането на субект,за когото не е установено да е
извършил каквото и да е административно нарушение в сегмента на упражнения
контрол (на трудовото законодателство,вкл. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд), с жалбата се настоява да бъде отменено решението на
ДРС и съответно, отменено процесното пред него НП. Претендира се присъждане на
съдебни разноски
Ответникът по касация - Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Силистра, чрез упълномощен представител
ст.юрисконсулт , поддържа неоснователност на касационната жалба.Излага аргументи в
подкрепа на решаващите изводи на ДРС и настоява оспореният съдебен акт да бъде
оставен в сила.Твърди,че след справка с публичния Търговски регистър се
установявало,че юридическото лице (ЮЛ),което можело да отговаря по имуществени
претенции и санкции било Северноцентрално държавно
предприятие-ДП гр.Габрово, а провереното ТП ДЛС„Каракуз“-фактическият
работодател на незастрахованото наето лице, не било ЮЛ със самостоятелен
бюджет,поради което насочили процесната отговорност към неговия директор - отговорен
за цялостната организация на работата в стопанството.Поради това настоява,че съдебният
акт бил съответен на закона и моли за потвърждаването му. Претендира присъждане
на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че решението на ДРС е незаконосъобразно,
а касационната жалба - основателна. Поддържа, че повдигнатият въпрос от
ответника по касация за правно-организационната форма на работодателя в случая
е ирелевантен.Твърди,че няма установявания в рамките
на административнонаказателното,вкл. и в съдебното производство, за конкретна
вина на касатора, който е встъпил в длъжност два дни преди документалната
проверка,извършена в ДИТ (25.06.21г.) и, реално - в деня на физическата
проверка на инспекторите от ДИТ в ДЛС “Каракуз“ в гр.Дулово на 22.06.2021г.
Доколкото, по аргумент от чл.24 ал.1 ЗАНН процесната отговорност е лична, с
иманентно присъщ субективен елемент - вина, то е било обективно невъзможно в
деня на поемане на длъжността „директор на ДЛС“Каракуз“ касаторът да е наясно с
дейността на същото,вкл. имали ли са всички негови работници сключени
задължителни застраховки по чл.52 ал.1 ЗЗБУТ,за да се изследва субективното му
отношение към релевираното деяние.При отсъствие на елемент от фактическия
състав на административното нарушение (арг.чл.6 ЗАНН)
следва да се приеме, че такова няма извършено, поради което дава заключение за
отмяна както на въззивния съдебен акт, така и на наказателното постановление.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен
съд, след обсъждане на жалбата,доказателствата по делото и становищата на
страните,прие следното: Касационните
основания, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на закона,вследствие
на допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Последните се изразили в: необсъждане на възраженията
на жалбоподателя пред ДРС, което се родее с довод за липса на мотиви по
отношение на една съществена част от въведения в съдебния процес предмет; липса
на фактически установявания относно задължение на оспорващия да сключва
задължителните застраховки на наетите работници по чл.52 ал.1 ЗЗБУТ, с поставен
акцент върху оплакване, че въззивният съд не е преодолял релевираното пред него
(напротив, задълбочил го), тежко нарушение на административнонаказателните
производствени правила,а именно - в обстоятелствената част на НП е
констатирано, че работодателят не е застраховал за риска „трудова злополука“ Е.С.Е.,
считано от 12.05.2021г. до освобождаването му от работа,а е наложено наказание
„глоба“ на физическото лице жалбоподател - директор на предприятието от
22.06.2021г., което разколебава изводите на АНО относно авторството на
деянието, неговият субект и следователно, за правилността на възложената
отговорност на касатора.
Административно-наказателният
спор пред въззивната инстанция е бил съсредоточен върху спорния фактически въпрос
- кой е извършил установеното нарушение на чл.52 ал.1 ЗЗБУТ и чл.2 ал.1 от
Наредбата. В този контекст е релевирано главно възражение,че
обективно жалбоподателят пред ДРС не е могъл да бъде субект на процесната
отговорност,вкл. в хипотезата на „виновното длъжностно лице“ по смисъла на
чл.413 ал.2 пр.2 КТ във връзка с чл.24 ал.2 ЗАНН, тъй като е встъпил в длъжност
„директор на ТП ДЛС„Каракуз“ Дулово в дена на посещението на инспекторите от
ДИТ-Силистра и 2 дни преди извършената документална проверка от тях. В ракурса
на горния довод е въведено и оплакване за допуснато особено съществено
процесуално нарушение от административнонаказващия
орган изразило се в непреодолимо противоречие между мотиви и диспозитив (фактическо и юридическо обвинение) на процесния
пред ДРС юрисдикционен акт,тъй като в обстоятелствената
част на НП е констатирано,че работодателят не е застраховал наетото лице,а е
санкциониран жалбоподателят като физическо лице.В контекста на последното,
настоящият състав установи, че въззивният процес е бил конституиран неправилно
от районния съд гр.Дулово, защото като жалбоподател в протокола от съдебното
заседание по делото (л.59-л.61 АНД/ДРС) е посочено ТП „Държавно ловно
стопанство „Каракуз“ гр.Дулово, а решението е постановено по отношение на Г.В.Р.,
в качеството му на директор на същото.Неправилно конституираният процес,с
участието на ненадлежна страна (особено жалбоподател) е абсолютно основание за
отмяна на завършващия го съдебен акт с указания за правилно определяне на
страните в процеса.
Независимо от горното, настоящият
състав установи, че съдът е приел за безспорна следната фактическа
обстановка:На 22.06.2021г. инспектори при ДИТ Силистра - актосъставителят
М.С.Д., Р.М.И. и Р.П., посетили предприятието в гр.Дулово и извършили проверка
за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на ЗБУТ.Констатирали, че
развиваната дейност от ТП ДЛС“Каракуз“ Дулово е с КИД 02.20 по НКИД/2008 с 82
наети лица по трудов договор (Вж.Протокол №ПР 2120889/22.06.21г. на л.14-л.17 АНД/ДРС).
Съгласно Заповед №РД-01-61/22.10.2020г.
за определяне на коефициент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2021г. на министъра на МТСП (обн.ДВ,бр.96/10.11.20г.) съдът е установил,че дейността по
т.12 „Горско стопанство“ е с такъв коефициент от 1.47 при среден за страната
Ктт - 0.62, което обстоятелство е активирало задължението от чл.52 ал.1 и ал.2
ЗЗБУТ, както и от чл.2 ал.1 от Наредбата. В тази връзка е била представена
Застрахователна полица №711521241000042/ 25.04.21г., сключена между СЦДП-ТП
ДЛС“Каракуз“ Дулово и „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД с предмет - застраховка за
риска „трудова злополука“ за 83 работници и служители при застраховащия,
съгласно приложен списък (л.20-л.26 АНД/ДРС) Видно от последния е, че наетото
лице по трудов договор №8/07.05.21г.,постъпило на работа на 12.05.2021г. (л.27)
Е.С.Е., на длъжността „сезонен работник горско стопанство“, не е включен в
съпътстващия застрахователната полица списък,което означава,че за него не е
сключена процесната застраховка - задължителна,предвид несъмнено високия трудов
травматизъм в дейностите от горското стопанство.Същият
на основание чл.325 ал.1 т.4 КТ, е бил освободен от работа, считано от
01.07.2021г., което сочи, че за периода 12.05. 2021г. - 01.07.2021г. за него не
е била сключена задължителната застраховка от чл.52 ЗЗБУТ - нарушение,
наказуемо при условията на чл.55 ЗЗБУТ от ответния по касация орган по реда на
чл.413 и сл КТ.При тези фактически установявания,съдът е формирал правни
изводи, възпроизвеждайки относимите разпоредби от КТ и Заповедта на МТСП коментирайки
неправилност в разпоредителната част на оспореното пред него НП,с налагането на
„имуществена санкция“ на физическо лице,какъвто порок не се установява (с
диспозитива е наложена „глоба“ от 1500 лева), след което е изложил подробни
мотиви относно претендираните разноски от страните.
С
оглед на горното, настоящият състав установи, че атакуваният съдебен акт не
отговаря на изискванията от чл.339 НПК за неговото съдържание,приложим от
препращането на чл.84 ЗАНН, тъй като не съдържа изводи относно базовите въпроси
- кой е автор на релевираното деяние; виновно ли е извършено същото от
наказаното лице и при каква форма на вината.Основателно е възражението на
касатора,че по въведените от него възражения в производството пред ДРС няма
никакви мотиви, а още по-малко изводи за тяхната относимост
и основателност.Съдът не е обсъдил представения Договор за управление
№ДУ-03/22.06.2021г.,сключен с жалбоподателя,от който се установява, че същият е
назначен и встъпил в длъжност „директор на ТП ДЛС“Каракуз“ Дулово, най-рано на
22.06.2021г.,когато е и бил посетен от инспекторите на ДИТ Силистра,съгласно коментирания
по-горе Протокол за проверка.Това обективно обстоятелство е задължавало съда да
изложи мотиви, защо е приел, че касаторът е бил длъжен и е могъл да знае за
сключените или не задължителни застраховки с всичките 83 наети лица в
стопанството, както и, че е отговорен за несключената такава на 12.05.2021г. за
работника Е.. Отделно от това,не е изследван правнозначимия
факт - кой е работодател на незастрахования Е.,чието е нормативното задължение
да застрахова за своя сметка работещите в дейността с Ктт 1.47 (при среден за
страната - 0.62),в какъвто аспект е бил сезиран с жалбата.Неоснователни са
доводите на ответния по касация АНО, че СЦДП гр.Габрово като юридическо лице
може да носи последиците от наложени парични санкции,а ТП ДЛС“Каракуз“ Дулово, понеже
не било ЮЛ, не следвало да бъде привличано към процесната отговорност.
Трудовият
законодател не се е интересувал от въпроса, кой работодател е юридическо лице и
може да отговаря по имуществени претенции, а напротив, неотклонно е формулирал
задълженията на „работодателя“ с КТ, ЗЗБУТ и подзаконовите нормативни актове,
като еднозначно го е дефинирал с §1 т.1 ДР КТ.Нещо повече, нормативното
задължение (процесно по делото) по чл.52 ЗЗБУТ,респ.
чл.2 ал.1 от Наредбата, е за работодателя,а не за неговия законен
представител,а още по-малко се отнася до персоналния му субстрат.А щом това е
така, а работникът, който не е бил застрахован задължително за риска „трудова
злополука“, се е намирал в трудово правоотношение с ТП ДЛС“Каракуз“ Дулово,то
последното именно е негов работодател и носител на конфликтното задължение.С §1
т.2 ДРЗЗБУТ понятието„работодател“ е разширено включвайки освен определеното с
§1 т.1 ДР КТ още и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за
предприятието, кооперацията или организацията,в какъвто контекст не са изложили
съображения нито АНО, нито съдът.
Съгласно
чл.173 ал.1 от Закона за горите (ЗГ) държавните ловни стопанства са
териториални поделения на държавните предприятия по чл.163 ЗГ,а според
изброените в чл.174 ал.1 т.1-т.7 ЗГ техни правомощия е и това по т.6 ал.1
чл.174 ЗГ-„са работодатели по смисъла на §1 т.1 от Допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда“. Без значение в случая е дали са ЮЛ,щом по силата на горната
разпоредба от ЗГ, същите водят счетоводство; сключват от свое име договори; имат
банкови сметки и свой печат; водят от свое име и за своя сметка съдебни и
арбитражни дела, като се разчитат самостоятелно с общинските бюджети по повод
на местните данъци и такси.Още повече,че няма нормативна пречка всеки
работодател, който е нарушил разпоредби от трудовото законодателство, да бъде
санкциониран съгласно правилата от чл.412а и следващите от КТ. Като е възприел
неубедителната теза на административнонаказващия
орган относно субекта на процесното
нарушение, съдът е нарушил закона, постановявайки порочен акт, който следва да бъде отменен, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС,поради коментираните по-горе
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,вкл. воден
процес по отношение на ненадлежна страна и липса на мотиви за една съществена
част от въведения предмет на съдебния контрол.
При
повторното разглеждане на делото, Дуловският районен
съд трябва да изследва задълбочено спорния въпрос с извършителя на
деянието,вкл. в контекста на възражението на касатора, че е встъпил в длъжност
като директор на ТП ДЛС“Каракуз“ Дулово в деня на физическата проверка на
ДИТ-Силистра, както и - могъл ли е да знае кои и колко от наетите работници в
горскостопанската дейност са със сключени задължителни застраховки за риска
„трудова злополука“. В този ракурс следва да бъде поставен и изследван въпросът
със субективното му отношение към процесното нарушение,включително като се
обоснове вида и формата/степента на вина на извършителя. Съгласно чл.226 ал.3 АПК, съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред
настоящия съд, както и да конституира надлежните страни в процеса.
Упражнявайки потестативното
си право на жалба според чл.63в ЗАНН, касационният жалбоподател, е предявил
обосновано искане за отмяна на съдебния акт, като постановен при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.Налице е касационното основание по
чл.348 ал.1 т.2 НПК, поради което и съгласно чл.222 ал.2 т.1 АПК,във вр.с чл.63в ЗАНН, обжалваното съдебно решение следва да
бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС.Докато
не бъдат отстранени горепосочените процесуални нарушения, касационният съдебен
състав не може да извърши проверка за материалната законосъобразност на
обжалваното съдебно решение,поради което в тази насока няма да бъдат обсъждани
оплакванията в касационната жалба. Така мотивиран Административният съд
гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №70/25.10.2022г.,постановено по АНД №185/21г. на Дуловския
районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Предвид наложило се продължително отсъствие
на съдия Валери Раданов,
поради разрешен му отпуск по болест,на основание чл.236 ал.3 изр.2 ГПК,
във връзка с чл.144 АПК, настоящото решение се подписва от двама от съдиите,
участвали в неговото разглеждане и решаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: