Решение по дело №8230/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3538
Дата: 13 юни 2024 г. (в сила от 13 юни 2024 г.)
Съдия: Станимира Иванова
Дело: 20231100508230
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3538
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова

Петър Милев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20231100508230 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 6108/19.04.2023г. по гр.д. № 31695 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 75-ти състав ЗАД Д.Б.:Ж. и З.”АД, ЕИК **** е осъдено
да заплати на ЗАД”А.Б.”АД, ЕИК **** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 14122,09
лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-03.09.2021 г. до
изплащането й, представляващи непогасена част от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил Тойота”
рег. № СВ ****ВТ , настъпили при ПТП от 20.01.2019г.; сумата от 2742,04лв.
представляващи обезщетение за забава на плащането на сумата за периода от
05.10.2019г. до 03.09.2021г. на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски в размер на 2127,67лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
124208/04.05.2023г. по регистъра на СРС , изпратена по пощата на 03.5.2023г. от
ответника по исковете ЗАД Д.Б.:Ж. и З.”АД, ЕИК **** в частта, в която исковете
са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило
1
е, че неправилно бил възприет механизма на настъпване на ПТП от СРС,
неправилно не било възприето като незаконосъобразно поведението на водача на
автомобила „Тойота”, преминаващ през „остров”, с което в равна степен бил
виновен за реализиране на процесното ПТП. Принос на последният за
настъпването на вредите бил не по-малък от 50%. Не бил съгласен присъдения
размер на сумите за главница, за обезщетение за забава и за разноски, защото
горепосочения недостатък на решението го правило неправилно. Претендирало е
разноски. Оспорило е претенцията за въззиваемия за разноски поради
прекомерност
Въззиваемият-ищец ЗАД”А.Б.”АД, ЕИК **** е оспорил жалбата. Изложило
е съображения, че решението е правилно. Посочило е , че събраните
доказателства установявали виновното противоправно поведение на водача на „
Джип Гранд Чероки”, срещу него било постановено наказателно постановление,
влязло в сила за извършените нарушения на правилата на Закона за движение по
пътищата, с това постановление се установявал механизъм на ПТП. Не били
събрани доказателства за твърденията на възизвника за поведението на водача на
автомобил „Тойота”, на него не бил съставен АУАН и наказателно постановление
за извършено нарушение на правилата на ЗДвП. Установени били всички факти,
които обосновавали извод за отговорност на ответника пред ищеца за заплащане
на процесните суми. Претендирало е разноски. Оспорило е претенцията за
разноски на насрещната страна поради прекомерност.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 50330/03.09.2021г.
на ЗАД”А.Б.”АД, ЕИК **** срещу ЗАД Д.Б.:Ж. и З.”АД, ЕИК ****, с която е
поискало от съда да осъди ответника да му заплати на основание на чл. 411 и чл.
497 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 14122,09 лв., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба-03.09.2021г. до изплащането й, представляващи
непогасена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за отстраняване на вреди по лек автомобил Тойота” рег.
№ СВ ****ВТ застрахован при ЗАД „А.Б.”АД по застраховка „Каско“ полица №
18-0300/411/5002102, настъпили при ПТП на 20.01.2019г. на пътя между гр.
Перник и гр. София в областта на с. Драгичево от виновно противоправно
поведение на застрахован при ЗАД „Д.Б.:Ж. и З.”АД по застраховка Гражданска
отговорност“ водач на автомобил „Джип Гранд Чероки”, рег. № РК****ВР; .;
сумата от 2742,04лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
2
сумата за периода от 05.10.2019г. до 03.09.2021г. Навело е твърдения, че на
20.01.2019г. бил обвързан от застраховка „Каско” за лек автомобил Тойота”, към
него момент ответникът бил обвързан от застраховка „Гражданска отговорност”
за водач Джип Гранд Чероки” между двете МПС настъпило ПТП на пътя между
гр. Перник и гр. София в областта на с. Драгичево, за отстраняване на вредите по
Тойота” ищецът платил 28259,18лв., направил ликвидационни разноски от 15лв.,
поканил ответника да му ги възстанови, но му била платена само 14137,09лв.
Претендирал е разноски.
Ответникът ЗАД Д.Б.:Ж. и З.”АД , ЕИК ****в предоставения срок е оспорил
исковете. Заявило е, че действително към дата на ПТП бил обвързан от
застраховка „Гражданска отговорност” с водач на автомобил „Джип Гранд
Чероки“ рег. № РК****ВР, но този водач не бил отговорен за настъпването на
процесните вреди. Не можело обаче да се говори за ПТП, защото такова на
посочено място и време от ищеца не било настъпило, протокол за ПТП бил
неверен, той не бил официален документ, вината на водача на Джип Гранд Чероки
не била установена с влязъл в сила съдебен акт. Процесните вреди не били в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Претендирания размер на
обезщетението бил прекомерен. С платената сума напълно се покривала
стойността на същите. Водачът на автомобила Тойота допринесъл в значителна
степен за настъпването на вредите, нарушил правилата на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП
свързани със скоростта на движението. Този водач без да съобрази скоростта си с
условията на пътя и с ограниченията в участъка предприел маневра изпреварване
без включен ляв пътепоказател, навлязъл в лента за движение на Джип Гранд
Чероки” В случая имало тотална щета, заявената цена на иска надхвърляла 70% от
пазарната цена на Тойота към дата на ПТП, запазените части следвало да се
приспаднат от обезщетението. Претендирало е разноски.
По делото са приети неоспорени от страните застрахователна полица по
застраховка „Каско” полица № 18-0300/411/5002102/09.10.2018г., допълнение ,
Специални условия, талон за регистрация, преписка по щета №
0300/19/777/500368, съгласно които ЗАД „А.Б.”АД е сключило с Е.Б.В. договор за
застраховка „Каско” за период от 1 година считано от 19.10.2018г. . за лек
автомобил „Тойота” рег. № СВ ****ВТ произведен 2016г. за територия на
Република България при застрахователна сума от 58950лв. , на 21.01.2019г по
искане на застрахования е образувана щета за обезщетяване на вреди по това
МПС, настъпили на пътя от гр. Перник към гр. София в района на с. Драгичево на
20.01.2019г. , които вреди били по десни врати предна и дясна, леви врати предна
3
и дясна. В описанието на ПТП е посочено, че по време на движение движещия се
пред нея автомобил намалил скоростта и застигайки го дала сигнал, че ще го
изпреварва с ляв мигач, в този момент предния автомобил рязко завил на ляво,
водач на Тойота се опитала да спре и също завъртяла волана на ляво, но
разстоянието било малко и се ударила в предния автомобил, от удара Тойота
подскочила и се ударила в бетонни блокове от лява страна на автомобила; ищецът
огледал автомобил оценил вреди на 28244,18лв и платил тази сума на ТМ-
Ауто”ЕООД за отстраняването им, начислил ликвидационни разноски от 15лв.,
поканил ответника да му ги възстанови на 27.08.2019г., на 04.10.2019г.
ответникът платил на ищеца 14137лв.


По делото е приет Протокол за ПТП № 1679512/20.01.2019г. носещ подписи за
водачи на МПС, участвали в него и за служители на КАТ, посетили
местопроизшествие , съгласно който на 20.01.2019г. около 10,15ч. на пътя от гр.
Перник към гр. София в района на с.Драгичево е настъпило ПТП с участие на
автомобил Тойота, рег. № СВ ****ВР управляван от Е.В. и Джип Гранд Чероки ,
рег. № РК **** ВР управляван от Р.С. , при което двата автомобила се движели в
една и съща посока, Джип Гранд Чероки бил д дясна лента, а Тойота в лява лента,
в Джип Гранд Чероки предприел маневра завой наляво при знак М15 с цел
навлизане в крайпътна територия – бензиностанция, като не пропуснал и
реализирал удар с движения се от лявата му страна Тойота., по последния били
нанесени вреди по предна броня, предна решетка, преден десен калник, дясно
огледало, предна дясна врата и др., предно окачване, предна лява гума и джанта.
На схема на протокола е показано, че ПТП е настъпило непосредствено преди
лява лента да премине в участък с маркировка М15
Приети са неоспорени от страните АУАН от 20.01.2019г. и Наказателно
постановление № 19-1158-000155/25.02.2019г. съгласно които с влязло в сила на
30.04.2019г. наказателно постановление на водача на Джирп Градн Чероки- Р.С., е
наложено административно наказание за нарушение на правила на Закона за
движение по пътищата при ПТП от 20.01.2019г. – чл. 37, ал. 2 от ЗДвП-предприел
и извършил маневра ляв завой при наличие на маркировка м15 с цел навлизане в
крайпътна територия-бензиностанция, като не пропуска и реализира ПТП с
попътно движещия му се от лявата страна автомобил Тойота”.
Разпитан по делото св. Р.С. е посочил, че през януари 2019г. в района на с.
4
Драгичево участвал в ПТП. Заявил е, че на кръстовището със светофар преди св.
Драгичево, около 200м. , дал ляв мигач, за да завие към с. Драгичево, минавайки
към лява лента усетил удар в преден ляв калник и врата. Посочил е, че пътят бил с
две ленти в неговата посока-към гр- София, ПТП настъпило при пристрояването
му от дясна лента в лява лента, точно там нямало разрешен ляв завой, такъв бил
разрешен към кръстовището. Движел се със скорост 50-60 км/ч., другата кола
била зад него, може и да не я бил видял, нямали спор с другия водач, дошла
полиция и му съставили акт, не го бил обжалвал. Там от едната страна имало
много авто-къщи.
Разпитан по делото св. Е.В. е заявила, че през януари 2019г. участвала в ПТП
пътувайки от гр. Перник към гр.София, управлявала собствения си автомобил
Тойота. Преди светофара за с. Драгичево пред нея имало Джип Чероки,
първоначално тя била в дясна лента, но колата пред нея започнала да намалява и
тя се преместила в лява лента, предната кола почти спряла, вероятно водачът
гледал авто-къщите. В момента в който тя стигнала задната част на Джип Чероки
неговият водач почти спирал, като изведнъж на 90 градуса се обърнал към нея,
натиснала спирачката, извила волана, но не могла да избегне удара, след като
слязла другият водач й казал, че не я видял. Удар настъпил в лява лента.
С приетото по делото заключение по съдебно-авто-техническата експертиза,
вещото лице след запознаване с документи по делото и свидетелските показания
на св. Станове е посочило, че пазарната стойност на работи за отстраняване на
процесните вреди по автомобил „Тойота “ към дата на ПТП е 28244,18лв.,
действителната стойност на автомобила била 42327лв. към дата на подаването на
исковата молба описаните в застрахователната щета такива могат да настъпят от
ПТП с механизма посочен в протокола за ПТП, обичайният размер на
ликвидационните разноски бил 15лв. Съгласно протокола за ПТП то настъпило на
път І—1, Е79 при 285 км +900, с. Драгичево, но описаното в протокола за ПТП -
пътно платно било с три ленти, две от които в посока към гр. София, едно към гр.
Перник отговаряло на път І-1, Е79, км. 287 + 300 с хоризонтална маркировка М
15 в ленти за движение към София. ПТП настъпило на около 3,65м. вляво от
десния край на пътното платно на път І-1, Е-79 в посока към гр. София, считано
по посока на движение на двата автомобила, там разрешена скорост била 50 км/ч.,
защото било в населено място, нямало данни за скорост на двете МПС. По
данните в протокола за ПТП същото настъпило при ляв завой на Джип Чероки,
неспазил маркировката М15, реализирал удар с движения се попътно в лява лента
Тойота. Удар можело да се предотврати от водач на джип Гранд Чероки, а водач
5
на Тойота би могъл да го предотврати, ако не бил предприел маневра
изпреварване. Показало е място на удар непосредствено преди „пътен остров”,
като е посочило че лява лента преминавала през този пътен остров с
хоризонтална маркировка М 15, че дясна и лява лента за движение в посока към
гр. София били разделени с единична прекъсната линия.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната
част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното събитие е настъпило през 2019г., то съдът
приема, че приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за
застраховането (в сила от 01.01.2016г.)
Предявените искове са с правно основание чл . 411 вр. с чл. 497 от КЗ и чл. 86
от ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка
„Гражданска отговорност” до размера на изплатеното обезщетение и на
обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя
по „Гражданска отговорност”.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата,
съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност”, след плащането на
застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като
основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на
плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка
и произтичащото от закона право на регрес – чл. 411от КЗ. Именно с оглед на
това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица.
Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи
повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и
застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да
направи третото лице на застрахования.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена
6
застраховка е необходимо кумулативно наличие на предпоставките: деликтна
отговорност на ІІІ-то лице по отношение на увредения-застрахован по смисъла на
чл. 45, 49, чл. 50 и сл. от ЗЗД, поради причиняване на застрахователно събитие и
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя, като в хипотезата на
чл. 411 от КЗ следва да се установи и наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО” на деликвента, за които предпоставки
ищецът следва да проведе главно и пълно доказване.
Плащането на застрахователно обезщетение може да бъде извършено чрез
изплащане на сума в размер на пазарната стойност на действително претърпените
вреди, изчислени към момента на настъпване на събитието или натура или чрез
прихващане, включително и с дължимите вноски при разсрочено заплащане на
застрахователната премия.
Съдът приема за установено по делото , че застрахован по имуществена
застраховка „Каско” при ищеца автомобил. Тойота, рег. № СВ****ВТ на
20.01.2019г. на път гр. Перник към гр. София – Е-79 /І-1/ в района на с. Драгичево
е бил увреден и е понесъл вредите, описани в преписката по приетата по делото
застрахователна щета, пазарната стойност на автомобила към него момент е била
не по-малка от 42327лв., стойността на работи и материали за отстраняване на
вредите е била в размер на 28244,18лв., такава сума ищецът платил за
отстраняването им, обичайните ликвидационни разноски са 15лв., вреди са
причинени от виновно противоправно поведение на водач на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на „ Джип Гранд
Чероки”, рег. № РК ****ВР, ищецът е поканил е ответникът да му ги възстанови ,
ответникът му е платил сумата от14137,09лв. Тези обстоятелства не са спорни по
въззивното дело, те се установяват и от приети по делото неоспорени от страните
писмени доказателства, заключение по автотехническата експертиза, което съдът
кредитира изцяло като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите
доказателства по делото, неоспорено от страните.
Спорен въпрос е дали водачът на автомобил „Тойота” е провел провел
противоправно поведение допринесло за настъпването му с участие от 50% - такъв
процент от обезщетението ответникът е отказал да плати доброволно и за такава
сума е предявен иска, при съобразяване на начилените 15лв. ликвидационни
разноски.
Съдът приема за установено по делото, че за настъпване процесното ПТП и
процесните вреди водачът на застрахования при и ищеца автомобил „Тойота” не е
7
допринесъл . С отговора на исковата молба твърденията на ответника по исковете
са били , че този водач се движел с несъобразена с участъка и условията скорост,
изпреварвал без да даде ляв мигач и навлязъл в лента за движение на Джип
Гранд Чероки. С въззивната жалба не наведени твърдения за съпричиняване
обосновани с тези обстоятелства . За пълнота следва да се посочи , че
доказателства, че такова поведение е проведено от водача на автомобил „Тойота“ ,
което да е в нарушение на правилата за движение по пътищата, по делото не са
ангажирани. Протокола за ПТП, АУАН, наказателното постановление сочат, че
водач на Джип Гранд Чероки е следвало да изчака и пропусне движещия се в лява
лента автомобил „Тойота. На скица на този протокол и в текста не се сочат
нарушения на правилата за движение от водача на автомобила Тойота“. Вещото
лице е посочило, че няма данни за скоростта на движение на двата автомобила, че
ограничението е до 50 км/ч., не е установило водач на Тойота да е навлязъл в
лента за движение на Джип Гранд Чероки. Свидетелите не са дали показания за
скорост на движение на автомобил „Тойота“ над 50 км/ч., не е установено да е
било наложително движението да е с по-ниска скорост, която водач на автомобил
„Тойота“ да е превишил. Вещото лице е посочило, че пътния участък на ПТП
двете ленти за движение били разделени с прекъсната единична линия, поради
което съдът приема, че не е имало забрана Тойота да предприеме изпреварване на
Джип Чероки, като навлезе в лявата лента за движение. Не е установено удар да е
настъпил в лента за движение на джип Чероки и доводите на ответника по
исковете в тази насока са неоснователни. Свидетелят С. е посочил, че е възможно
да не е видял Тойота, независимо че се бил огледал, че минавал в лявата лента и
там настъпил удара. Свидетелят В. е посочила, че изпреварвала Джип Чероки като
се била изнесла в лява лента и там настъпил удар. Така събраните доказателства
не доказват по несъмнен начин да е проведено твърдяното от ответника поведение
на водача на Тойота, поради което и възражението за съпричиняване е
неоснователно.
С въззивната жалба е посочено друго поведение на водача на автомобила „
Тойота, възприето от въззивника като противоправно- преминаване „през остров”.
Такова възражение не е било въведено пред първата инстанция, включително и
след приемане на заключението по автотехническата експертиза, с което вещото
лице ясно е посочило, че в участъка на ПТП лява лента за движение преминавала
през „пътен остров”. Така съдът приема, че това възражение, въведено едва с
въззивната жалба е преклудирано. Пред СРС ответникът по исковете е имал
възможност да направи това възражение в заседанието, в което е прието
8
заключението по автотехническата експертиза. След това заседание е проведено
още едно съдебно заседание пред СРС, но в нито един момент в производство
пред СРС ответникът по исковете не е навел твърдение за съпричиняване от
водача на „Тойота, представляващо преминаване през „пътен остров” . Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че от приетото по делото
заключение по авто-техническата експертиза и от приетия по делото протокол за
ПТП се установява, че удар е настъпил непосредствено преди навлизане на
автомобила „Тойота” в „пътен остров”, поради което и на това допълнително
основание съдът приема, че няма основание да се намали отговорността на
ответника пред ищеца за заплащане на обезщетението за вредите, причинени по
автомобил Тойота при процесното ПТП.
С въззивната жалба не са въведени конкретни оплаквания срещу извода на
СРС за изпадането в забава на ответника за плащането на главницата и за размера
на това обезщетение, при обосноваване на тези изводи СРС не е допуснал
нарушение на императивна правно норма, поради което и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът приема за установено, че на 05.01.2019г.
ответникът по исковете е изпаднал в забава на плащане на процесната сума, като
размер на обезщетението за същото до подаване на исковата молба е 2742,04лв
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и като такова следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски следва да
се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия съдебни разноски за въззивно производство в размер на 2301,32лв. с
ДДС, представляващи разноски за адвокат. Това възнаграждение е в рамките на
минималното по Наредба № 1/2004г., а само за горница над него е направено
възражение за съпричиняване, поради което и същото е неоснователно.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6108/19.04.2023г. по гр.д. № 31695 по описа
за 2021г. на Софийски районен съд, 75-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.:Ж. и З.”АД, ЕИК **** да заплати на ЗАД”А.Б.”АД,
ЕИК **** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2301,32лв. / две
9
хиляди триста и един лева и 0,32лв/, представляващи съдебни разноски по делото
пред СГС.
Решение е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10