№ 249
гр. С.З., 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Гражданско дело №
20245500100224 по описа за 2024 година
Производството е образувано и се води по предявени от М. Б. Е.,
действащ чрез адв. М. Р., против Прокуратурата на Република България
кумулативно обективно съединени искове, с които се претендира
присъждането на сумите от 40000 лв. и от 1000 лв., представляващи
обезщетения за причинени на ищеца неимуществени от незаконно обвинение
и от незаконно задържане.
Ищецът твърди, че на 06.05.2017 г. е бил привлечен като обвиняем по ДП
№ 327 зм – 123/2017 г. по описа на РУ – Р., пр.пр. № 1235/2017 г. на Окръжна
прокуратура – С.З., за извършено престъпление по чл.116, ал.1 т.3 вр. чл.115
от НК за това, че умишлено е умъртвил своята майка М. М. Й.. На същата дата
бил задържан за срок от 72 часа, а в съда било внесено искане за вземане
спрямо него на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Искането за
налагане на мярка за неотклонение било разгледано в производството по ч.н.д.
№ 243/2017 г. на Окръжен съд - С.З., в което бил постановен съдебен акт, с
който на ищеца не е била наложена поисканата от прокурора мярка за
неотклонение и той е бил освободен. Междувременно обаче покойната му
майка била погребана, а поради задържането си М. Б. Е. бил лишен от
възможността да присъства на погребението й и да отдаде присъщата за
подобни случаи почит. Несправедливото обвинение в такъв за него тежък
1
момент и негативното отношение на съселяните му след като се прибрал у
дома си в с.К. като към майцеубиец му повлияли изключително негативно на
психиката, довели го до отчаяние, затворил се в себе си.
Впоследствие на 22.08.2017 г. ищецът отново бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл.122 от НК – причиняване на
смъртта на своята майка по непредпазливост, като по това обвинение бил
предаден на съд. Производството по образуваното след предаването му на съд
н.о.х.д. № 316/2017 г. на Районен съд – Р. било прекратено на 23.11.2017 г., но
съдебният акт бил протестиран от прокурора, като с определение от
02.01.2018 г. по в.ч.н.д.№ 1284/2017 г. на Окръжен съд –С.З. той бил
потвърден.
След прекратяване на съдебното производство делото било върнато на
прокурора, като на 07.02.2018 г. било извършено ново предявяване на
материалите по ДП на обвиняемия и той отново бил предаден на съд. В
образуваното въз основа на обвинителния акт н.о.х.д.№ 43/2018 г. на Районен
съд – Р. с присъда от 28.05.2018 г. М. Б. Е. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.122, ал.1 от НК и осъден с “лишаване от
свобода” за срок от 3 години, чието изтърпяване било отложено за изпитателен
срок от 5 години, с приспадане на срока на задържането му от 72 часа. С
решение № 117/09.10.2018 г. по в.н.о.х.д.№ 1168/2018 г. на Окръжен съд - С.З.
тази присъда била отменена, а делото върнато на първоинстанционния съд за
ново разглеждане от друг състав. Образувано било н.о.х.д.№ 373/2018 г. на
Районен съд –Р., в производството по което с присъда от 21.02.2019 г. ищецът
бил признат за невиновен и оправдан. Тази присъда била протестирана от
прокурора, но потвърдена с окончателно решение № 108/17.07.2019 г. по
в.н.о.х.д.№ 1081/2018 г. на Окръжен съд –С.З..
Твърди, че през времето от три години и два месеца, докато срещу него се
водело наказателно производство изживял огромен стрес, непоносим страх и
унижение, неописуеми болка и обида. Страдал от загубата на своята майка, но
и от отправяния към него упрек, че той я е убил; загубил съня си и не можел
да се покаже пред хората в село; почти не се хранел, като понякога с дни стоял
гладен, измъчван от спомените за своята майка и мислите, че съселяните му го
приемат за неин убиец. Въпреки оправдаването му в извършването на
вмененото му престъпление все още не можел да се съвземе напълно и рядко
2
напускал дома си , само по необходимост.
Твърди, че воденото срещу него наказателно производство и
извършването на отделните процесуално-следствени действия с негово
участие в досъдебната фаза и съдебната фаза на процеса са му причинили
множество негативни емоционални изживявания и психични травми,
влошило се психичното и здравословното му състояние, станало му по-трудно
да си намери работа. Ограничили се социалните му контакти, т.к. се срамувал
да се среща със съселяните си, а липсата на контакти и невъзможността му да
започне работа влошили начина му на съществуване, като и до ден днешен
живеел в мизерия и нищета, чувствал се безперспективен. Наказателното
преследване предизвикало у ищеца чувства на тревожност и напрежение,
достигащи до депресивно състояние, загубил нормалния си сън, станал
подтиснат , раздразнителен, с непрекъснато чувство на тревожност, депресия,
гняв, избухливост, вътрешно напрежение, промяна в апетита, невъзможност за
сън, нарушения в комуникативните способности, фобийни изживявания,
болезнена самокритичност, самообвиняване, унижение. Най-тежко изживял
невъзможността да присъства на погребението на своята майка и да я изпрати
в сетния й път, е всички негативни емоционални изживявания довели до
влошаване на здравословното му състояние.
Претендира за уважаване на предявените искове и присъждането на
обезщетения за причинените му неимуществени съответно от 40 000 лв. и от
1000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от влизане в сила
на съдебният акт, с който е бил оправдан - 15.07.2019 г., до окончателното им
изплащане, както и на направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответната страна, с
който исковете са оспорени като неоснователни по основание и размер.
Възразява се, че ищецът не е ангажирал доказателства, които да
установяват, че действително е търпял вреди - пряк и непосредствен резултат
от действията на Прокуратурата по задържането му за 72 часа и от
конкретното обвинение. В тази връзка се сочи, че ищецът твърди да търпял
вреди за период, който надвишава продължителността на воденото срещу него
наказателно производство.
Исковете се оспорват и по размер, като се възразява, че претенциите на
ищеца са изключително завишени и не съответстват, както на утвърдената
3
съдебна практика относно принципа за справедливост при обезвредата на
вреди, така и на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика
по аналогични случаи. В тази връзка се сочи, че наказателното производство е
приключило в разумен срок; взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение
„подписка“ е била със съответстващ на закона срок; налице са основания за
ограничаване на отговорността на Прокуратурата предвид наличието на
осъдителна първоинстанционна присъда; липсват доказателства за действия
на Прокуратурата, свързани с медийното огласяване на случая.
По отношение на претендираните обезщетения за забава се прави
възражение за погасяване по давност на вземанията за периода от 15.07.2019 г.
до 15.04.2021 г.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник-адвокат,
чрез когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им в
предявените им размери, както и за присъждането на направените в
производството разноски.
Ответникът се представлява в съдебно заседание от прокурор при
Окръжна прокуратура – С.З., чрез когото оспорва исковете и пледира за
отхвърлянето им изцяло, а евентуално-частично. Възразява за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След преценка на твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от материалите по ДП № 327зм 123/2017 г. на ОД на МВР – РУ Р.,
досъдебното производство е започнало на 05.05.2017 г. срещу неизвестен
извършител извършването на оглед на местопроизшествие.
На 06.05.20017 г. М. Б. Е. е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.116, ал.1 т.3, пр. 1-во от НК вр. с чл.115 от НК за
умишлено умъртвяване на своята майка. Извършен му е разпит.
С постановление от 06.05.2017 г. на прокурор при Окръжна прокуратура –
С.З. М. Б. Е. е бил задържан за срок от 72 часа, считано от 15:30 ч., с оглед
осигуряването му за производство пред Окръжен съд – С.З. във връзка с
искане по реда на чл.64, ал.1 от НК.
С определение от 09.05.2017 г., влязло в сила на 13.05.2017 г.,
4
постановено по ч.н.д.№ 243/2017 г. на Окръжен съд – С.З., е оставено без
уважение искането за вземане на мярка за неотклонение по отношение на М.
Б. Е..
Междувременно с постановление от 06.05.2017 г. на прокурор при
Окръжна прокуратура – С.З. е разрешено извършването на трупа на покойната
майка на М. Б. Е..
На 22.08.2017 г. на М. Б. Е. е повдигнато ново обвинение за извършено
престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по непредпазливост на
смъртта на своята майка. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“ и му е
извършен разпит.
На 30.08.2017 г. е извършено предявяване на разследването, на което
ищецът е присъствал заедно със своя защитник.
С обвинителен акт от 29.09.2017 г. М. Б. Е. е предаден на съд за
извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по
непредпазливост на смъртта на своята майка.
Въз основа на внесеният в съда обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№
316/2017 г. по описа на Районен съд – Р., по което е проведено открито
съдебно заседание на 23.11.2017 г., в което М. Б. Е. е участвал. В това
заседание н.о.х.д.№ 316/2017 г. по описа на Районен съд – Р. е било
прекратено, а делото върнато на прокурора.
Съдебният акт е бил протестиран от прокурора, и въз основа на
подаденият протест е било образувано в.ч.н.д. № 1284/2017 г. по описа на
Окръжен съд – С.З.. С определение № 39/22.01.2018 г. протестираното
прекратително определение, постановено от Районен съд –Р., е било
потвърдено.
На 01.02.2018 г. е извършено ново предявяване на разследването, на което
ищецът е присъствал заедно със своя защитник.
С обвинителен акт от 14.02.2018 г. М. Б. Е. отново е предаден на съд за
извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по
непредпазливост на смъртта на своята майка.
Въз основа на внесеният в съда обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№
43/2018 г. по описа на Районен съд – Р., по което са проведени три открити
съдебни заседания – разпоредително заседание на 10.04.2018 г., и две открити
5
заседания на 24.04.2018 г. и 28.05.2018 г., във всяко от които М. Б. Е. е
участвал. Отлагането на заседанието от 24.04.2018 г. за 28.05.2018 г. е било с
оглед събиране на доказателства – разпит на неявили се призовани свидетели
и вещи лица. С присъда № 9/28.05.2018 г. М. Б. Е. е признат за виновен в
извършването на престъплението, за което е бил обвинен.
Срещу тази присъда ищецът е подал въззивна жалба, въз основа на която
е било образувано в.н.о.х.д.№ 1168/2018 г. по описа на Окръжен съд –С.З.. По
делото е проведено открито съдебно заседание на 03.10.2018 г., в което М. Б.
Е. е участвал. С решение от 09.10.2018 г. обжалваната първоинстанционна
присъда е била отменена и делото върнато на съда за ново разглеждане от друг
състав.
Образувано е н.о.х.д.№ 309/2018 г. по описа на Районен съд – Р., по което
е проведено едно открито съдебно заседание – разпоредително заседание на
01.11.2018 г., в което М. Б. Е. е участвал. С протоколно определение делото е
било прекратено и върнато на прокурора за отстраняване на съществено
процесуално нарушение.
С обвинителен акт от 10.12.2018 г. М. Б. Е. за трети път е предаден на съд
за извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК за причиняване по
непредпазливост на смъртта на своята майка.
Въз основа на внесеният в съда обвинителен акт е образувано н.о.х.д.№
373/2018 г. по описа на Районен съд – Р., по което са проведени две открити
съдебни заседания – разпоредително заседание на 31.01.2019 г. и открито
заседание на 21.02.2019 г., в които М. Б. Е. е участвал. С присъда №
1/21.02.2019 г. М. Б. Е. е признат за невиновен в извършването на
престъплението, за което е бил обвинен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Съдебният акт е бил протестиран от прокурора, и въз основа на
подаденият протест е било образувано в.н.о.х.д. № 1081/2019 г. по описа на
Окръжен съд –С.З., по което е проведено открито съдебно заседание на
12.06.2019 г., в което ищецът е участвал. С решение № 108/15.07.2019 г.
Протестираната оправдателна присъда, постановена от Районен съд –Р., е била
потвърдена. Решението е влязло в сила на същата дата поради
необжалваемостта му.
От показанията на свидетелката З.П.Г. се установява, че заема длъжността
6
„кмет“ на с. К., където живее ищецът. Свидетелката твърди, че познава М. Е.
през целия си съзнателен живот и го характеризира към настоящия момент
като не много общителен и трудолюбив. Сочи, че преди да бъде обвинен в
убийството на своята майка е бил по-общителен, имал е повече приятели и е
работел в строителството, а след това е настъпила промяна, т.к. е станал по-
затворен, не е комуникативен, отблъснат е от обществото, живее сам и никой
не го посещава. Обвинението срещу ищеца станало достояние на всичките му
съселяни, а в резултат на това част от приятелите му започнали да го избягват,
вече никой не го викал за ремонтни дейности в къщи. След обвинението
ищецът станал по-затворен, почти липсвали контакти с хората от селото. М. Е.
съжалявал и се срамувал затова, че бил обвинен в такова престъпление, т.к.
хората шушукали за това и го били отблъснали, контактите му с другите хора
почти се преустановили.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза, което съдът
кредитира, се установява, че преди привличането му като обвиняем ищецът е
функционирал адекватно съобразно своите личностни качества и потребности.
Бил е по-затворен, живеел сам, но поддържал социални контакти, работел,
ходел за риба, не създавал проблеми с поведението си. След привличането му
като обвиняем за това, че умишлено е умъртвил своята майка, настъпила
промяна в неговото психично състояние и цялостното му личностово и
социално функциониране. Тази житейска промяна предизвикала у него
тревожност, безпокойство, безсъние, социална изолация, чувство на
унижение, срам и болка. Настъпилата промяна се дължи на негативните
емоционални преживявания, свързани с воденото срещу него наказателно
производство и предприети мерки на процесуална принуда. Според вещото
лице тези негативни емоционални изживявания са психотравмиращи и се
дължат на продължителната фрустрация, на която ищецът е бил подложен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с правни основания по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от Закон
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Съдът ги намира за процесуално допустими, тъй като са предявени от и
срещу процесуално легитимирани страни, при наличието на правен интерес и
при липсата на отрицателни предпоставки за надлежното упражняване
7
правото на иск на ищеца.
Съдът приема, че се касае за два самостоятелни иска и в случая не следва
да намерят приложение указанията в т.13 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС,
съгласно които искът за обезщетение за неимуществени вреди обхваща и
претенцията, касаеща задържането на ищеца под стража.
Тази хипотеза е приложима, когато незаконното задържане се претендира
като последица от взета в рамките на наказателното производство мярка за
неотклонение „задържане под стража“, като в този случай незаконността на
задържането произтича косвено от незаконността на самото обвинение.
В случая задържането на М. Б. Е. представлява различна мярка на
процесуална принуда, т.к. е взета с оглед осигуряване явяването му пред съда
в производството по вземане на мярка за неотклонение.
Това задържане се явява незаконно, т.к. се явява лишено от основание,
доколкото спрямо ищецът не е била взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“ или „домашен арест“.
Неимоверно задържането на ищеца, причинило невъзможността му да се
придвижва свободно, да определя сам поведението си, в т.ч. и да участва в
ритуала по погребението на своята майка, му е причинило неимуществени
вреди под формата на емоционални и душевни страдания, които според съда
са били значителни по интензитет.
Този свой извод съдът обосновава с правилата на житейската логика,
съобразно които правото на свобода и правото на някого да участва в
погребението на свой родител представляват лични права от най-висш
порядък и неоснователното им ограничаване или препятстване да бъдат
упражнени следва да бъдат разглеждани като сериозни нарушения на правото
на лична свобода и неприкосновеност, закрепено в чл.30 от Конституцията на
Република България, и на правото на личен и семеен живот по чл.8 от
Европейската конвенция за правата и основните свободи и чл. 32 от
Конституцията на Република България.
С оглед на това съдът преценява иска за обезщетяването на вреди от
незаконно задържане за основателен в пълния му предявен размер от 1000 лв.,
т.к. счита, че тази сума представлява справедливо обезщетяване на посочените
по-горе вреди.
8
Искът с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ съдът също намира
за частично основателен, а съображенията са това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
В случая наказателното производство срещу М. Б. Е. е приключило с
оправдаването му, поради което са налице основанията за ангажиране на
отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ в лицето на
Прокуратурата на Република България, независимо, че в хода на съдебната
фаза на досъдебното производство е налице осъдителна присъда, която
обективно се явява причина за по-голямата продължителност на
наказателното преследване срещу ищеца.
В хипотезата на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, надлежният процесуален
субституент, действащ от името на държавата е Прокуратурата на Република
България, т.к. това е компетентният държавен орган за повдигане и
поддържане на обвинения за извършени престъпления от общ характер. /в
тази насока са задължителните указания по приложението на закона,
обективирани в ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк.д.№ 5/2013 г. на ОСГК на ВКС/.
Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
В случая на общо основание следва да се сподели разбирането,
обективирано в редица решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК, че при наличието на оневиняване на ищеца по воденото срещу него
наказателно производство, приравнено по силата на законовата норма на
незаконно обвинение, без съмнение е налице обстоятелството, че за него са
9
произтекли неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани.
Освен това по делото са налице доказателства, които установяват, че
незаконното обвинение е повлияло негативно на емоционалното и душевно
състояние на М. Е.; довело е до известно ограничаване на социалните му
контакти и с оглед на специфичният характер на обвинението – причиняване
на смърт на родител, е станало причина за социалната му изолация, дала
отражение и върху трудовата му заетост.
В аспекта на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението се определя след
преценката на конкретни обстоятелства от обективната действителност –
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено то, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение.
С оглед особеностите на конкретния казус дължимото на увреденото
лице справедливо обезщетение се обуславя от изживените от него негативни
чувства от факта на воденото наказателно производство, неговата
продължителност и извършваните с участието на ищеца процесуални
действия, от продължителността и интензитета на упражнената спрямо него
мярка на процесуална принуда -„подписка“.
Предвид установените по делото релевантни обстоятелства, че
наказателното производство срещу М. Е. от момента на привличането му като
обвиняем до оправдаването му е продължило две години, два месеца и девет
дни, т.е. в рамките на разумния срок, предвид трикратното разглеждане на
делото в съдебна фаза; че първоначално повдигнатото на ищеца обвинение е
било за извършването на тежко умишлено престъпление, наказуемо с
наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен
затвор или доживотен затвор без замяна, но впоследствие му е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода
до пет години, за което е и бил предаден на съд; че спрямо него е била взета
най-леката мярка за процесуална принуда „подписка“; че с негово участие на
досъдебното производство са осъществени процесуално-следствени действия
на четири пъти, а в съдебната фаза е участвал седем пъти в проведените
открити съдебни заседания, като негово или на защитника му процесуално
поведение не е ставало причина за отлагане на делото, то настоящият съдебен
състав намира, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се
10
определи в размер на 20000 лв., а искът за разликата до претендираните 40000
лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
При определяне на обезщетението на ищеца съдът приема за
неоснователно възражението на ответната прокуратура за
съпричиняване.Такова не е налице, т.к. ищецът с поведението си не е дал
повод за повдигането и поддържането на незаконното обвинение.
Относно обезщетението за забава:
Вземанията на пострадалото лице за обезщетяване на вредите от
незаконното задържане и от незаконното обвинение възникват от датата на
влизане на оправдателната присъда в сила, т.е. лихва за забава следва да се
дължи, считано от 15.07.2019 г.
За основателно съдът преценява възражението на ответната прокуратура
за погасяване по давност на лихвата за забава върху двете обезщетения за
периода от 15.07.2019 г. до 15.04.2021 г.
Исковете си за обезщетяване на вредите от незаконното задържане и от
незаконното обвинение М. Б. Е. е предявил на 15.04.2024 г.
Вземането за лихви, в т.ч. и за забава, възниква от момента на
изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното
вземане.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, който в настоящия случай е 15.07.2019 г.
След изпадане на длъжника в забава лихви се дължат за всеки изминал
ден, а когато искът е предявен след като са изтекли три години от възникване
на вземането за лихви, по давност се погасяват дължимите преди
тригодишния срок от предявяване на иска лихви.
В настоящият случай дължимите лихви за забава върху двете
обезщетения за периода от 15.07.2019 г. до 14.04.2021 г. включително се явяват
погасени по давност, поради което лихвата за забава следва да бъде присъдена
считано от 15.04.2021 г., когато теченето на давността е било прекъснато чрез
предявяването на исковете.
Относно разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски –10 лв. – предварително
11
внесена държавна такса и разноски за платено адвокатско възнаграждение по
съразмерност на уважената част от исковете.
В конкретният случай, видно от представеният договор за правна защита
и съдействие ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 9000
лв., като нито в договора, нито в представения списък за разноските са
посочени размери на заплатеното възнаграждение за всеки един от двата иска.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира за основателно по следните
съображения:
Налице е постановено решение на Съда на Европейския съюз по дело №
С-438/22, което се явява задължителна за националните юрисдикции на
държавите-членки съдебна практика.
С цитираното решение е прието тълкуване на общностното право, в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер,
по-нисък от минималния определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, ал.3 от
ДЕС . В този случай националният съд е длъжен да откаже да приложи
въпросната национална уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските
услуги.
С оглед на това при преценката на въпроса за отговорността на
разноските българският съд не следва да прилага НМРАВ, а следва да изходи
единствено от действителната фактическа и правна сложност на делото.
В настоящият случай делото е със средна фактическа сложност, т.к.
между страните е налице спор по част от фактите, но по правопораждащите
претендираните от ищеца права факти не е имало спор.
Делото не се отличава с висока правна сложност, т.к. по отношение на
решаваните от съда правни въпроси е налице обилна практика по идентични
спорове на националните съдилища, в т.ч. съдебни решения на ВКС, по които
12
са дадени казуални тълкувания на закона.
При определяне на действителната правна сложност на делото следва да
се има предвид, че са разгледани два иска, а извършените от адв. М. Р. в
качеството й на пълномощник на М. Б. Е. процесуални действия се заключават
в изготвяне и подаване на искова молба и участие в две открити съдебни
заседания, в които са събирани доказателства.
Според съда определените с Наредбата за заплащането на правната
помощ /НЗПП/ размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като
ориентир за възприетите от законодателя за справедливи минимални размери
на възнаграждението на адвоката, осъществяващ процесуално
представителство по граждански дела, определено на база предмет на спора и
цена на иска.
Чл.25 от НЗПП предвижда за защитата по дела с определен материален
интерес възнаграждението да е от 100 до 360 лв., а при материален интерес
над 10 000 лв. възнаграждението да може да бъде увеличено с до 50 % от
максималния размер от 360 лв.
Отчитайки фактическата и правна сложност на настоящото дело съдът
счита, че справедливите минимални размери на възнагражденията по двата
иска следва да бъдат съответно 150 лв. и 560 лв.
При отчитане на факторите предмет на спора и цена на труда, който
следва да се положи за защита на съответното право, според съдът тези
минимални размери следва да бъдат завишени трикратно, за да се определи
справедливия размер на обичайното адвокатско възнаграждение.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че справедливото
възнаграждение за осъществената от адв. М. Р. правна защита и съдействие на
ищеца следва да е в размери съответно на 450 лв. по иска с правно основание
чл.2, ал.1 т.1 от ЗОДОВ и 1620 лв. по иска с правно основание чл.2, ал.1 т.3 от
ЗОДОВ, които съответстват на понятията разумност и пропорционалност на
разноските за адвокатско възнаграждение, изведени като критерий в решение
на СЕС по дело С – 57/15.
Поради частичното отхвърляне на иска с правно основание чл.2, ал.1 т.3
от ЗОДОВ подлежащите на присъждане разноски за адвокатско
13
възнаграждение следва да бъдат в размер на 810 лв.
Общата сума за платено адвокатско възнаграждение, след намаляването й
като прекомерна по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, която следва да се присъди
като разноски в полза на М. Б. Е. е в размер на 1260 лв. /хиляда двеста и
шестдесет лева/.
Относно разноските, направени от съдебния бюджет:
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България следва да възстанови по сметката на Окръжен съд –С.З. направените
от бюджета на съда разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 554
лв. /петстотин петдесет и четири лева/./реш.№ 113/02.05.2017 г. по гр.д.№
3483/2016 г. на ІV-то г.о. на ВКС/
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. С., бул. *****, представлявана от временно
изпълняващият длъжността Главен прокурор Б.С. да заплати на М. Б. Е., ЕГН
– **********, с адрес: с. К., общ. Р., обл. С.З., ул. ******, сумата от 1000 лв.
/хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинени му от незаконно
задържане за 72 часа, постановено във връзка с водено срещу него
наказателно производство по ДП № 327зм 123/2017 г. на ОД на МВР – РУ Р.
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от
15.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. С., бул. *****, представлявана от временно
изпълняващият длъжността Главен прокурор Б.С. да заплати на М. Б. Е., ЕГН
– **********, с адрес: с. К., общ. Р., обл. С.З., ул. ******, сумата от 20000 лв.
/двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени му от
незаконно обвинение, по водено срещу него наказателно производство по ДП
№ 327зм 123/2017 г. на ОД на МВР – РУ Р. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 15.04.2021 г. до окончателното й
изплащане, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за разликата над 20000
лв. /двадесет хиляди лева/ до предявения размер от 40000 лв. / четиридесет
14
хиляди лева /.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. С., бул. *****, представлявана от временно
изпълняващият длъжността Главен прокурор Б.С. да заплати на М. Б. Е., ЕГН
– **********, с адрес: с. К., общ. Р., обл. С.З., ул. ****** направените по
делото разноски от 10 лв. /десет лева/ – платена държавна такса и 1260 лв.
/хиляда двеста и шестдесет лева/, определено от съда след уважено
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК чрез намаляването поради прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 9000 лв./ девет хиляди
лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. С., бул. *****, представлявана от временно
изпълняващият длъжността Главен прокурор Б.С. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – С.З. направените от
бюджета на съда разноски в производството в размер на 554 лв. /петстотин
петдесет и четири лева/ – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд
- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
15