МОТИВИ ПО
НОХД№ 2210/2020г.
по описа на Русенския Районен съд,
четвърти наказателен състав
Русенската
Районна прокуратура е обвинила М.С.И. в това ,че през периода от
неустановена дата през месец юли 2017г. до 07.09.2018г. в к.к.Слънчев бряг,
общ.Несебър, обл.Бургас, и гр.Русе, обл.Русе, в условията на продължавано
престъпление – на осем пъти, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудила у Й.И.К. ***, заблуждение – че ще „изчисти“ от „лоша енергия“,
„негативно влияние“ и „зли сили“ златните ú накити: 2 бр. обеци от жълто
злато, 14 карата, с общо тегло 2 грама, 1 бр. дамски пръстен от жълто злато, 14
карата, с три бели камъчета отгоре, с тегло 3 грама, и 1 бр. дамска гривна от
жълто злато, 14 карата, с тегло 4 грама, всички на обща стойност 466,92 лева;
че ще „работи“ за нея – за облагодетелстване на личния ú живот, да не се
случват лоши неща с нея и с близките ú, да бъде щастлива и да ú
се случват хубави неща; че ще „изчисти“ златото ú; че са необходими
пари, за да отиде до гр.Несебър, за да ú върне златото; че изпратените
по пощата амулети ще ú донесат голямо щастие; че ще работи за
„премахване на негативната енергия“ около майка ú, и с това ú
причинила имотна вреда общо в размер на 2 640,47 лева – престъпление по чл.209,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Производството по делото е по общия
ред.
След преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата М.С.И. е родена на ***г***,
българско гражданство, основно образование, неомъжена, безработна, неосъждана,
ЕГН **********.
През месец юли 2017г. св.Й.И.К. работела като
администратор на рецепция в хотел „Корал сити“, находящ се к.к.Слънчев бряг,
общ.Несебър, обл.Бургас.
През месец юли 2017г. подс.М.И. имала нужда от парични
средства и решила да си набавя такива, като заблуди случайно лице, че със
способностите си да „гледа на кафе“, „бае против уроки“ и „разваля магии“ може
да подобри живота му и да предпази него и семейството му от лоши неща.
На неустановена дата през месец юли 2017г. в хотел
„Корал сити“ в к.к.Слънчев бряг влязла подс.М.И., заедно със св.Н.З.М. и внучето
им. Подс.И. се запознала и се заприказвала със св.Й.К., която в този момент
била на работа в хотела и ú обяснила, че „гледа на кафе“, „бае против
уроки“ и „разваля магии“. Св.К. носила златни накити: 2 бр. обеци от жълто злато,
14 карата, с общо тегло 2 грама, 1 бр. дамски пръстен от жълто злато, 14
карата, с три бели камъчета отгоре, с тегло 3 грама, и 1 бр. дамска гривна от
жълто злато, 14 карата, с тегло 4 грама. Подс.М.И. забелязала златните накити
на св.К. и ú предложила да ú „гледа на кафе“, при което
последната се съгласила. Двете излезли от хотела и по искане на подсъдимата,
св.Й.К. си взела кафе от намиращ се в близост кафе автомат. Св.К. изпила кафето
си, което било в картонена чашка, след което дала чашката на подс.М.И., за да
ú „гледа“. В близост до двете нямало други хора. Подсъдимата започнала
да обяснява на св.Й.К., че по чашката има знаци, които означават, че ще има
късмет и че ще ú се случат много хубави неща. Подс.И. забелязала, че св.К.
е лековерна и ú вярва, поради което решила я измами и да ú вземе
златните накити. Подс.М.И. обяснила на св.Й.К., че трябва да ú предаде
златните си накити, за да ги „изчисти“ от „лоша енергия“, „негативно влияние“ и
„зли сили“. Св.К. поварявала на подсъдимата и ú предала златните си
накити: 2 бр. обеци от жълто злато, 14 карата, с общо тегло 2 грама, 1 бр.
дамски пръстен от жълто злато, 14 карата, с три бели камъчета отгоре, с тегло 3
грама, и 1 бр. дамска гривна от жълто злато, 14 карата, с тегло 4 грама. Подс.И.
обещала да върне накитите, когато ги „изчисти“. Двете си разменили телефонните
номера и се разбрали да се видят на 15.08.2017г. в гр.Несебър и тогава подсъдимата
да върне накитите на св.К..
Подс.М.И. и св.Й.К. редовно се чували по телефона, като подс.И.
постоянно обяснявала на св.К., че ще ú случат хубави неща и ще бъде
щастлива.
В началото на месец август 2017г. подс.М.И. и св.Й.К.
провели пореден телефонен разговор. Подс.И. вече знаела, че св.К. е лековерна и
ú вярва, поради което решила да я измами и в резултат на това да получи
парична сума от последната. По време на телефонния разговор подс.М.И. заявила
на св.Й.К., че трябва да ú изпрати 700 лева, за да „изчисти“ златото
ú и за това, че „ще работи“ за нея – за облагодетелстване на личния
ú живот и да не се случват лоши неща с нея и с близките ú. Св.К.
отново повярвала на подсъдимата и ú обяснила, че ще ú изпрати
само 400 лева, тъй като толкова имала. На 05.08.2017г., в 18:11 часа, св.Й.К.
изпратила чрез системата на „Изипей“АД паричен
превод в размер на 393,55 лева на подс.М.И.. В 18:26 часа на 05.08.2017г. в
офис на „Изипей“АД в гр.Русе подсъдимата
получила паричния превод.
По-късно през месец август 2017г. подс.М.И. и св.Й.К.
провели пореден телефонен разговор. Подс.И. вече знаела, че св.К. е лековерна и
ú вярва, поради което решила да я измами и в резултат на това да получи
парична сума от последната. По време на телефонния разговор подс.М.И. заявила
на св.Й.К., че са ú необходими пари, за да отиде до гр.Несебър, за да
ú върне златото. Св.К. отново повярвала на подсъдимата и ú
обяснила, че в момента няма пари. Тогава подс.И. ú казала да закупи
мобилен телефон на изплащане, след което да го заложи и да ú изпрати
парите. Тъй като св.Й.К. вярвала на подсъдимата, изпълнила предложеното от
последната и на 14.08.2017г., в 18:08 часа, чрез системата на „Изипей“АД изпратила паричен превод в размер на 600
лева на подс.М.И.. В 18:34 часа на 14.08.2017г. в офис на „Изипей“АД в гр.Русе подсъдимата получила паричния
превод.
На 15.08.2017г. подс.М.И. не отишла в гр.Несебър и не
върнала златните накити, както се била уговорила със св.Й.К.. Поради това св.К.
се свързала по телефона с подсъдимата. По време на разговора подс.И. заявила,
че не е успяла да отиде в гр.Несебър, тъй като е претърпяла катастрофа и
трябвало да лежи в болницата.
Впоследствие подс.М.И. и св.Й.К. продължили да се чуват
по телефона, като подс.И. обяснявала на св.К., че ще ú случат хубави
неща и всичко с времето ще се оправи. По време на разговорите св.Й.К. питала
кога ще си получи златните накити, при което подсъдимата ú заявила, че
нещата са „много черни“ и ако ú ги върне, щяло да се случи нещо лошо с
майка ú. При един от следващите разговори подс.М.И. казала на св.К., че
ще срещне момче, което много ще хареса и с което ще има силна връзка и ще
създаде семейство.
В началото на месец януари 2018г. подс.М.И. и св.Й.К.
провели пореден телефонен разговор. Подс.И. вече знаела, че св.К. е лековерна и
ú вярва, поради което решила да я измами и в резултат на това да получи
парична сума от последната. По време на телефонния разговор подс.М.И. заявила
на св.Й.К., че е подготвила два амулета за нея, които ще ú донесат
голямо щастие, но за да ги получи, трябвало да ú изпрати сумата от 400
лева. Св.К. отново повярвала на подсъдимата и на 09.01.2018г. изпратила
пощенски паричен превод в размер на 400 лева на подс.М.И.. Още на същия ден в
пощенска станция в гр.Русе на подсъдимата бил изплатен горепосочения паричен
превод.
По-късно през месец януари 2018г. подс.М.И. и св.Й.К.
провели пореден телефонен разговор. По време на разговора св.К. разказала на подсъдимата,
че се е запознала с едно момче. Чувайки това и знаейки, че св.К. е лековерна и
ú вярва, подс.И. решила да я измами и в резултат на това да получи
парична сума от нея. По време на телефонния разговор подс.М.И., заявила на св.Й.К.,
че запознанството ú с момчето е в резултат на това, че „работи“ за нея –
да бъде щастлива и да ú се случват хубави неща, поради което трябвало да
ú изпрати сумата от 360 лева. По време на разговора св.К. за пореден път
попитала подс.И. какво става със златото ú и кога ще ú го върне.
Тогава подсъдимата ú обяснила, че златните ú накити са били
заровени в една кутия, но когато отишла да ги взема, била нападната от някакъв
човек, който я ударил и взел кутията с накитите. Подс.И. заявила и че за
случилото се води дело срещу човека. Св.К. отново повярвала на подсъдимата и на
25.01.2018г., в 13:13 часа, чрез системата на „Изипей“АД
изпратила паричен превод в размер на 360 лева на подс.М.И.. В 13:44 часа на
25.01.2018г. в офис на „Изипей“АД в гр.Русе подсъдимата
получила паричния превод.
Св.Й.К. получила по пощата двата амулета, за които през
месец януари 2018г. изпратила на подс.М.И. сумата от 400 лева. Всеки от двата
амулета представлявал малко парче бяла на цвят хартия, увита в тиксо. В единия
„амулет“ имало кафеникава на цвят суха тревна маса и две бели камъчета, в
другия „амулет“ имало кафеникава на цвят суха тревна маса. Св.К. не знаела
какво има в „амулетите“, изпратени ú от подс.И..
През месец май 2018г. подс.М.И. и св.Й.К. провели
пореден телефонен разговор. Подс.И. вече знаела, че св.К. е лековерна и
ú вярва, поради което решила да я измами и в резултат на това да получи
парична сума от последната. По време на телефонния разговор подс.М.И. заявила
на св.Й.К., че изпратените по пощата амулети ще ú донесат голямо щастие,
поради което трябва да ú изпрати 120 лева. Св.К. отново повярвала на подсъдимата
и на 11.05.2018г., в 15:24 часа, св.Й.К. изпратила чрез системата на „Изипей“АД паричен превод в размер на 120 лева на подс.М.И..
В 18:48 часа на 11.05.2018г. в офис на „Изипей“АД
в гр.Русе подсъдимата получила паричния превод.
Подс.М.И. и св.Й.К. продължавали да се чуват по
телефона. По време на един от разговорите св.К. споделила с подс.М.И., че се е
разделила с приятеля си. Тогава подс.И. ú казала, че ще си намери нова
работа, в близост до родния си край, както и че ще срещне момче, с което ще има
връзка.
През месец юни 2018г. подс.М.И. и св.Й.К. провели пореден
телефонен разговор. По време на разговора св.К. разказала на подсъдимата, че
вече работи на рецепция в хотел в к.к.Златни пясъци, както и че е срещнала ново
момче, както ú била „предсказала“. Чувайки това и знаейки, че св.Й.К. е
лековерна и ú вярва, подс.И. решила да я измами и в резултат на това да
получи парична сума от нея. По време на телефонния разговор подс.М.И., заявила
на св.К., че започването на тази работа и запознанството ú с момчето е в
резултат на това, че „работи“ за нея – да бъде щастлива и да ú се
случват хубави неща, поради което трябвало да ú изпрати сумата от 100
лева. Подс.И. обяснила на св.Й.К., че този път парите трябва да ги изпрати на
името на дъщеря ú – св.Евдокия Николова Златанова, която щяла да
ú ги предаде. Св.К. отново повярвала на подсъдимата и на 09.06.2018г., в
11:53 часа, чрез системата на „Изипей“АД
изпратила паричен превод в размер на 100 лева на св.Е.З.. В 14:07 часа на
09.06.2018г. в офис на „Изипей“АД в гр.Русе
св.Златанова получила паричния превод, след което предала парите на майка си.
През месец август 2018г. подс.М.И. и св.Й.К. провели
пореден телефонен разговор. Подс.И. вече знаела, че св.К. е лековерна и
ú вярва, поради което решила да я измами и в резултат на това да получи
парична сума от последната. По време на телефонния разговор на св.Й.К. било
обяснено, че майка ú не е добре със здравето. Св.К. отговорила, че майка
ú е добре здравословно, при което подс.И. ú заявила, че това е
така, защото тя „работи“ за майка ú и че ще работи за „премахване на
негативната енергия“ около нея. Заради всичко това подсъдимата поискала да
ú бъде изпратена сумата от 200 лева. Св.К. отново повярвала на подс.И. и
ú обяснила, че сега няма пари, но когато има, ще ú ги изпрати. На
06.09.2018г., в 15:02 часа, св.Й.К. изпратила чрез системата на „Изипей“АД паричен превод в размер на 200 лева на подс.М.И..
В 09:51 часа на 07.09.2018г. в офис на „Изипей“АД
в гр.Русе подсъдимата получила паричния превод.
Впоследствие, при един от следващите разговори между подс.М.И.
и св.Й.К., последната попитала подс.И. кога ще ú бъде „изчистено“
златото и ще ú бъде ли върнато. Подсъдимата заявила, че има насрочено
дело за месец ноември и трябва да се изчака. В този момент св.К. разбрала, че
през цялото време е била мамена от подс.М.И. и подала жалба в Районна
прокуратура -гр.Русе. Впоследствие било образувано и
настоящото наказателно производство.
В хода на разследването била изготвена съдебно
ценова-икономическа експертиза. От заключението на експертизата се установява,
че стойността на златните накити на св.Й.К. е както следва: на двете обеци от
жълто злато, 14 карата, с общо тегло 2 грама – 103,76 лева; на дамския пръстен
от жълто злато, 14 карата, с три бели камъчета отгоре, с тегло 3 грама – 155,64
лева; на дамската гривна от жълто злато, 14 карата, с тегло 4 грама – 207,52
лева. Общата стойност на горепосочените вещи е 466,92 лева.
Гореизложеното
се установява от следните доказателствени материали: протоколи за разпит на св.П.Н.(л.92
и л.150), св.Е.З. (л.93), св.Й.К. (л.119, л.129-132, л.138-140, л.146 и л.149)
и св.Н.З.М. (л.213), протокол за доброволно предаване (л.151), протокол за
оглед на веществени доказателства (л.152-154), съдебно ценова-икономическа
експертиза (л.155-159), справка за съдимост (л.181-182), справки от „Изипей“АД
(л.41-54, л.56 и л.76), справки и заверени копия на документи от „Български
пощи“ЕАД (л.58-59 и л.78-79), справки от мобилен оператор (л.61 и л.90-91),
както и от останалите доказателства по делото.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че от обективна страна подс.М.И. е
извършила престъплението по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като през
периода от неустановена дата през месец юли 2017г. до 07.09.2018г. в
к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, обл.Бургас, и гр.Русе в
условията на продължавано престъпление – на осем пъти, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила у Й.И.К. *** заблуждение – че ще „изчисти“ от „лоша
енергия“, „негативно влияние“ и „зли сили“ златните ú накити: 2 бр.
обеци от жълто злато, 14 карата, с общо тегло 2 грама, 1 бр. дамски пръстен от
жълто злато, 14 карата, с три бели камъчета отгоре, с тегло 3 грама, и 1 бр.
дамска гривна от жълто злато, 14 карата, с тегло 4 грама, всички на обща
стойност 466,92 лева; че ще „работи“ за нея – за облагодетелстване на личния
ú живот, да не се случват лоши неща с нея и с близките ú, да бъде
щастлива и да ú се случват хубави неща; че ще „изчисти“ златото
ú; че са необходими пари, за да отиде до гр.Несебър, за да ú
върне златото; че изпратените по пощата амулети ще ú донесат голямо
щастие; че ще работи за „премахване на негативната енергия“ около майка
ú, и с това ú причинила имотна вреда общо в размер на 2 640,47
лева.
При обсъждане на
елементите от обективна страна едновременно съдът ще изложи и съображения, защо
намира за неоснователни множеството възражения на защитата.
На първо място съдът
намира ,че няма никаква причина, поради която да не кредитира показанията на
пострадалата Й.К., особено пък по причина, че е разпитвана пет пъти на
досъдебното производство най-малко, защото законът не определя минимални или
максимални лимити в тази насока. Това е очевидно така не само заради принципа
на дирине на обективната истина, залегнал в чл.13 ал.1 от НПК, но и предвид
спицификата на всяко разследване с оглед задачите, залегнали в чл.1 ал.1 от
с.к. От тази гл.точка съдът намира, че от разпитите на пострадалата, макар и
пет на брой не могат да се правят никакви изводи в полза на подсъдимита,
съответно същите не са от естество да разколебаят обвинението. Първите четири
разпити са извършвани по делегация, съответно по въпросен лист и от четирима
различни разследващи полицаи, като всеки от тях не е бил наясно с всички
събрани до момента доказателства по делото, което е наложило и последващи с
оглед изясняване обективната истина по делото, съответно преценка за наличие
или не на елементите от състава на престъплението. В този смисъл съдът изцяло
кредитира показанията на пострадалата, като логични последователни и
обосновани; най-съществената причина обаче за даването им на кредит е
обстоятелството, че същите се подкрепят от всички други събрани по делото
доказателства, вкл. и установените плащания по системата „Изипей“. Доколкото
съдът изцяло кредитира показанията на пострадалата относно преводите по
системата „Изипей“, намира за израз на защитна теза твърдението на подсъдимата,
че не е получавала и златните накити от пострадалата ; така още в първите си
показания от 04.04.2018г. (л.129 – л.132 от
дос.пр-во) пострадалата твърди, че е предала златните накити по
искане на подсъдимата с цел да ги изчисти от лоша енергия и негативно влияние,
тъй като били „черни“. Всъщност още в този разпит пострадалата прави описание
на тези накити, което се отличава на практика с голяма детайлност и специфика,
като е напълно нормално от житейска гледна точка същата да не е съвсем наясно с
точното им тегло и карати, тъй като същите са й подарък. Очевидно при
последващите разпити тя е разговаряла със свои близки, респ. лицето от което ги
е получила, като подарък, което е довело до индивидуализацията им в максимална
степен. Същественото във всички разпити на пострадалата, че се поддържа една и
съща линия и тези показания в максимална степен разкриват елемнетите от
обективна страна от състава напрестъплението, вкл. както бе посочено се
подкрепят от другите събрани по делото доказателства. Очевидно е, че
подсъдимата няма как да отрече и извършените седем плащания към нея, едно от
които чрез дъщеря и св.Е.З., защото
приложените по делото писмени доказателства – извлченията от „Изипей“ – изцяло
потвърждават това. Действията на подсъдимата към въвеждане в заблуждение на
пострадалата се доказват и от приложените по делото амулети (вещи без стойност), които са и предоставени срещу заплащане за сумата от
520 лв. именно с цел да помагат в различни аспекти на живота. Заплащането на
амулетите не се отрича и от подсъдимата в разпита й на досъдебното
производство, приобщен към доказателствените материали по делото на основание
чл.279 ал.1 т.4 пр.1 от НК. Всъщност самото признание за заплащането на амулетите
от самата подсъдима до голяма степен опревергава един от основните аспекти на
защитата, че седемте парични превода са били всъщност в резултат на
облигационни отношения и в частност договор за заем по чл.240 ал.1 от ЗЗД,
предвид финансовите затруднения на подсъдимата. Противно на възраженията на
защитата по делото няма абсолютно никакви доказателства, че тези заеми са били опростени, очевидно, ако
се има предвид хипотезата на чл.108 от ЗЗД. Тази теза няма как да бъде
обоснована с обясненията на подсъдимата в разпита й от дос.пр-во, защото се
опорвергава от разпитите на пострадалата, в които не се открива дори намек за
това; подобни възприятия в резултат на извършената проверка не се съдържат и в
показанията на св.Николов. Тезата за сключен
договор за заем всъщност си противоречи с друга основна теза на защита,а
именно, че всъщност подсъдимата е получила някакво възнаграждение за услугите,
които е извършила, „тъй като уговореното е извършено“, вероятно се има предвид
неформален договор за изработка, доколкото очевидно заплащане на услуга по
изчистване на негативна енергия не може да бъде окачествен, като договор за
поръчка или изобщо някакъв друг договор.
Няма как да бъде отречена и телефонната комуникация между двете, предвид
справките от мобилните оператори. Така съдът намира, че изцяло следва да се
кредитират и показанията на полицейския служител св.Пламен Николов, въпреки
изричните възражения на защитата в тази насока, че е било недопустимо същият да
бъде разпитван, като свидетел, тъй като в служебното си качество е „извършвал
проверовъчна дейност по ЗМВР“. В Решение № 76/2016г. по н.д. № 219/2106г. на
ВКС , I н.о. изрично е посочено, няма нарушение на забраната по чл.118 ал.2 от НПК
при разпит на полицейски служители, извършили проверка по случая, защото за лица, извършили дейност по разследването
следва да се считат лицата, упражняващи правомощията на орган по разследването,
съответно полицейски служители извън посочения по-горе кръг, възприели факти и
обстоятелства, касаещи предмета на доказване в наказателното производство не попадат в обхвата на ограничението по
чл.118 ал.2 от НПК и техния разпит, като относим към този предмет е напълно
допустим. От показанията на св.Николов се установява, че още в хода на
проверката пострадалата К. е обяснила цялостния механизъм на измамата, който
впоследствие детайлизира и доразвива в разпитите си, вече по реда и условията
на НПК. Разпитът на св. Николов също е основание за съда да кредитира
показанията на св.К.,тъй като е налице една непротиворечива линия отначало до
край относно механизма на измамата още от хода на предварителната проверка до
приключване на досъдебното производство. Съдът приема, че действително пострадалата
е с лековерен характер доколкото подс.И. е успяла в нейното съзнание да създаде
неверни представи и същата да й се предовери, което обаче по никакъв начин не
изисква по делото да се назначава психиатрична експертиза, тъй като не
съществува никакво, дори съвсем хипотетично, подозрение, че същата е с нарушени
психически годности да възприема
правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за
тях (чл.144 ал.2 т.5 вр.чл.118 ал.3 от НПК). В тази връзка следва да се посочи, че доколкото престъплението измама има
два предмета – измаменото лице и ощетеното имущество, и е очевидно, че всяко
измамено лице в някаква степен и форма е проявило лековерност с оглед допускане
ощетяване на имуществото му, но това по никакъв начин не води нито до абсолютна,
нито до относителна необходимост от назначаване на подобна експретиза освен,
ако не съществуват някакви други обективни данни за това, каквито по настоящото
производство категорично отсъстват. В Решение № 153 от 2.02.2021 г.
на ВКС по н.д. №
474/2020 г., I н. о., НК изрично се посочва, че „експлоатирането на
вярванията на пострадалите в окултното, тяхното създаване и насочване в
определена посока с користна цел е съставомерно деяние по НК“. Нещо повече в това свое Решение ВКС е приел, че няма
пречка измамата с оглед вярванията в окултното да бъде извършена и от лице,
което е изкарало курс по окултизъм и гадателство и за което има издадено
официално удостоверение, вкл. и на фона на това, че в Националния класификатор
на длъжностите са включени гадателите и окултистите. В абсолютно същия
смисъл са и Решение
№ 419 от 8.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 484/2009 г., I н. о., Решение № 107 от 10.07.2014 г. на ВКС по н.
д. № 226/2014 г., III н.о. и Решение №
563 от 6.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2188/2013 г., III н. о. Всъщност обвинението е следвало да включва и другото
изпълнително деяние на престъплението по чл.209 ал.1 от НК, а именно и
поддържане на заблуждение. Това е така, защото
подс. И. е проявявала активност с
цел утвърждаване на една невярна представа
и има определен принос за формираното вече в съзнанеието на пострадалата
заблуждение. Доколкото обаче не е налице и такова обвинение с обвинителния акт или по реда на чл.287 от НПК, съдът
намира, че не е необходимо в по-голяма степен да обсъжда този въпрос. Съдът не
кредитира покозанията на бившия съпруг на подс.И. – св.Н.М., че пострадалата не
е давала никакви златни накити на първата. Това е така, защото двамата, въпреки
развода си са в много добри отношения, вкл. и живеят на семейни начала и в този
смисъл очевидно същият е заинтересован от изхода на делото. Освен това в
разпитите на пострадалата се установява, че св.К. е предала златните си накити на
пострадалата когато са били само двете и в този смисъл съдът приема, че това не
е станало в присъствието на св.Маринов, от което се налага извода, че същият
няма как да знае подобно предаване дали се е случило или не.
Налице е и причинноследствена връзка между поведението на
подс.М.И. и настъпилия съставомерен резултат. Вследствие на заблуждението,
изградено от подсъдимата у св.Й.К. са се
формили неверни представи за обективната действителност, от значение за
осъществяване на имущественото разпореждане и вследствие на тези създадени
неверни представи пострадалата е осъществила актове на имуществено разпореждане
на осем пъти за своя сметка и като последица от него за нея е настъпила
имуществена вреда в размер на 2 640,47 лв.
Осемте деяния са били извършени в условията на
продължавано престъпление. Всяко от деянията осъществява поотделно един и същ
състав на престъплението измама, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна
страна престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата е
пълнолетно и психически здраво лице, както към
извършване на деянието, така
и към настоящия момент. Тя съзнавала обществено опасния характер на деянието, предвиждала
обществено опасните последици и искала настъпването на
тези последици. Напълно съзнателно,
с цел да набави за себе си имотна облага, въвела св. Й.К. в заблуждение, че „гледа на кафе“, „бае
против уроки“ и „разваля магии“ и „изчиства от черна енергия“.
Въз основа на изложеното съдът намира, че подсъдимата следва да бъде призната за виновна
в извършването на престъплението, в което е обвинена и да й бъде наложено
наказание.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението
по чл.209 ал.1 от НК по отношение на подс.М.И. съдът отчита
като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието и на двете форми на
изпълнителното дейние – както възбудила, така и поддържала заблуждението, макар
и за последното да няма повдигнато обвинение, а също и че се касае за извършени
осем отделни деяния в рамките на единното
продължавано престъпление.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита липсата
на минали осъждания. Въз основа на тези обстоятелства и на изложените по-горе
съображения, съдът определи за подс.М.И. наказание на основание чл.209 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК , при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на две години лишаване
от свобода. Изпълнението на така определеното наказание следва да се отложи за
изпитатален срок от четири години на основание чл.66 ал.1 от НК, тъй като съдът
намира, че са налице всички формални материалноправни предпоставки и не е
необходимо изтърпяването му с оглед преди всичко поправянето на подс.И. и по
този начин биха се постигнал целите по
чл.36 от НК.
Подсъдимата следва да заплати направените по делото
разноски.
Районен
съдия :