Р Е Ш Е Н И Е
№ 2243
гр. Пловдив, 07
ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно
дело №2630 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за
водите (ЗВ).
“Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти
септември” №250, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.Г.Г.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) №156 от 25.07.2019г., издаден от директора на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район (БДУВИБР), гр. Пловдив, при Министерството на околната среда и водите
(МОСВ), с който на дружеството жалбоподател са установени такси за водовземане от подземни води по Разрешително за водовземане №31510126 от 18.12.2008г., издадено от
директора на БДУВИБР- Пловдив, за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2017г., в общ размер от 904,20 лв. и са начислени законни лихви върху
посочената сума в общ размер от 253,88 лв.
Претендира
се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност. Алтернативно се поддържа
искане за изменение на акта, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- директор на
БДУВИБР- Пловдив, чрез юрисконсулт Н.Г.- пълномощник (лист 116), изразява
становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки с Вх.№19697
от 30.10.2019г. (листи 135-141) с подробно изложени съображения в тази връзка.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Иван Спиров, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
следното:
Оспореният АУПДВ (листи 10-15,
38-43) е съобщен и предявен на жалбоподателя като приложение към покана за
доброволно плащане (ПДП) с Изх.№ПО-02-365(2) от 26.07.2019г. (лист 9, 37), получена
на 26.07.2019г., според поставения Вх.№24-00-4978 в деловодството на жалбоподателя
върху посочената покана. От своя страна, жалбата (листи 4-8) е подадена чрез
ответника на 05.08.2019г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това,
жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
На жалбоподателя е
издадено Разрешително за водовземане №31510126 от 18.12.2008г.
(листи 17-23) за ползване води от водно тяло с код BG3G00000Pt046 Пукнатинни води – Централно
Родопски комплекс, Протерозойски водоносен хоризонт, чрез
водовземни съоръжения- два броя каптирани естествени
извори “Вирът“ и “Читачко-2“, разположени на територията на имоти №023098 и
№000021 в землището на село Извор, община Родопи, област Пловдив; с цел на водоползването- “питейно-битово водоснабдяване“ за водоснабдяване
на село Извор, община Родопи, област Пловдив; с разрешено водно количество- до 60,00
м3/денонощно; с лимит на ползваната вода- до 22 075,00 м3/год.;
срок на действие на разрешителното- 25 години, считано от датата на влизането
му в сила.
Според условията в
разрешителното, в срок до 1 месец,
считано от влизане в сила на разрешителното, трябва да се монтира на водопроводите
преди и след резервоарите с обем 60м3 и 50м3 водомерни устройства
за добитите и използвани водни количества… В случай, че бъде установена
неизправност на водомерно устройство, се заплаща такса за водовземане
на базата на разрешен воден обем, за периода на неизправност или ако този
период не може да бъде установен- от последната проверка на БДУВИБР- Пловдив до
момента на възстановяване на изправността на водомерното устройство. Заплащането на
ползваните водни обеми се извършва по Тарифата за таксите, съгласно чл.194 от
ЗВ. Респективно, заплаща се такса по реда на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (Тарифа-2000г.,
отм.) за периода на действие на тарифата- 18.12.2008г. – 31.12.2011г. Съответно,
заплаща се такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2011г., отм.), за периода
на действие на тарифата- 01.01.2012г. – 31.12.2016г.;
както и такса по реда на Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа-2017г.) за времето след 01.01.2017г.
Процесното разрешително за водовземане е изпратено до жалбоподателя като приложение
към писмо с Изх.№ПВ-684 от 18.12.2008г. (лист 16), като по делото не са
ангажирани доказателства за датата на получаването му. По делото обаче няма
формиран спор между страните, че процесното разрешително
е влязло в сила, нито пък са ангажирани доказателства за противното, поради
което съдът приема за установено, че процесното разрешително
за водовземане е влязло в сила.
По делото не са ангажирани доказателства за
направено монтиране на водомерни съоръжения (водомери) на каптираните естествени
извори “Вирът“
и “Читачко-2“.
Според легалното
определение на §1, т.14 от ДР на ЗВ, “извори“ са естественото възходящо или низходящо, безнапорно или напорно изтичане на подземни води на земната повърхност. А според
легалното определение на §1, т.24 от ДР на ЗВ, “подземни води“ са всички води, намиращи се под повърхността на
земята във водонаситената зона, в пряк контакт със
земните пластове. В нормите на ЗВ няма легално определение за “каптаж“.
Според Речник на чуждите думи в българския език,
изд. “Наука и изкуство“ 1964г., “каптаж“ (фр. captage от лат. capio „хващам“) 1. Хващане на вода при извор в тръба, за да се избегне загубата
ѝ чрез просмуквне. 2. Специално съоръжение при
извора.
А според тълковен
речник, базиран в интернет на адрес:
http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%82%D0%B0%D0%B6,
каптаж е съоръжение за улавяне на
подземни или изворни води или за изваждане на газ от земята при запазване на
качествата им.
Предвид посоченото до
тук, настоящият състав на съда приема за установено, че жалбоподателят ползва
подземни води за питейно-битово водоснабдяване, за което се дължи такса за водовземане, противно на направеното възражение от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя, че осъществяваното водовземане чрез “каптирани естествени извори“ не
представлява водовземане от подземни води.
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-05-1199 от 30.01.2015г. (Изх.№24-00-308 от
28.01.2015г.) от управителя на дружеството жалбоподател (лист 82), към което е
приложен списък с добитите водни количества през цялата 2014г. (листи 83-86) на
водоизточници с разрешителни за водовземане за
питейно-битово водоснабдяване, между които и процесното
разрешително (лист 83), по което са добити водни количества от 10 800,00 м3
за годината.
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-05-946 от 26.01.2016г. (Изх.№03-00-315 от
25.01.2016г.) на управителя на дружеството жалбоподател (лист 74), към което е
приложен списък с добитите водни количества през цялата 2015г. (листи 75-80) на
водоизточници с разрешителни за водовземане за
питейно-битово водоснабдяване, между които и процесното
разрешително (лист 75), по което са добити водни количества от 10 770,00 м3
за годината на цена от 215,40 лв. (10 770,00 м3 х 0,02 лв./м3).
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ от 29.01.2016г. (листи 72-73) от
управителя на дружеството жалбоподател, според която декларация за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. е иззето количество вода за “питейно-битово
водоснабдяване“ в общ обем от 81 563 696,00 м3, за която
се дължи такса за водовземане от общо
1 631 273,92 лв. (81 563 696,00 м3 х 0,02 лв./м3),
съгласно Тарифа-2011г., отм.
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ от 25.01.2017г. (листи 63-64) от
управителя на дружеството жалбоподател, според която декларация за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. е иззето количество вода за “питейно-битово
водоснабдяване“ в общ обем от 86 074 543,00 м3, съгласно
списък (листи 65-70), за която се дължи такса за водовземане
в общ размер от 1 721 490,86 лв. (86 074 543,00 м3
х 0,02 лв./м3). Според списък на водоизточниците (листи 60-65),
вероятно представен като приложение към посочената декларация, по процесното разрешително (лист 65) са добити 11 620,00
м3 вода на стойност 232,40 лв. (11 620,00 м3 х 0,02
лв./м3).
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-04-1505 от 31.01.2018г. (Изх.№24-00-512 от
30.01.2018г.) на управителя на дружеството жалбоподател (лист 57), към което е
приложен списък с добитите водни количества през цялата 2017г. (листи 59-60), в
който списък няма данни за процесното разрешително.
По делото е прието
заверено копие на писмо с Вх.№КД-05-700 от 10.05.2018г. (Изх.№24-00-2540 от
09.05.2018г.) на управителя на дружеството жалбоподател (лист 61), към което са
приложени коригирани данни за 2017г. (лист 62), в които коригирани данни няма
информация за процесното разрешително.
На 08.08.2017г. е съставен Констативен протокол №ПВ1-211 (листи
97-99) от служители на БДУВИБР- Пловдив, според съдържанието на който протокол
по процесното разрешително се дължи такса за водовземане, по декларирани от жалбоподателя данни, както
следва: за 2014г.- 216,00 лв. (10 800,00 м3 х 0,02 лв./м3);
за 2015г.- 215,40 лв. (10 770,00 м3 х 0,02 лв./м3); за
2016г.- 232,40 лв. (11 620,00 м3 х 0,02 лв./м3). Дължимата
такса не е заплатена по сметката на БД ИБР.
На 18.09.2017г.
е изготвена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) с Изх.№ПО-02-58 (листи 88-95)
от директора на БДУВИБР- Пловдив, с която жалбоподателят се поканва да заплати
незаплатени такси за водовземане по общо 5 броя разрешителни,
между които и процесното (точка 3. от ПДИ). За
периода 01.01.2011г. – 31.12.2016г. се дължи такса за
водовземане в общ размер от 1 247,00 лв. и
дължимата лихва върху посочената сума. На жалбоподателя се указва, че следва да
изпълни задължението си в 7-дневен срок от получаване на поканата, като в
случай на неизпълнение в указания срок ще бъде открито административно
производство по издаване на АУПДВ. Изрично в поканата се посочва, че същата има
характер на уведомление по смисъла на чл.26 от АПК. Според приетото по делото
заверено копие на известие за доставяне (лист 96), пощенска пратка, съдържаща
посочената ПДИ, е получена от жалбоподателя на 18.09.2017г.
По делото не са
ангажирани доказателства за направено заплащане на сумата от 1 247,00 лв.
и дължимата лихва върху нея в указания 7-дневен срок, нито пък дори се твърди
такова нещо от жалбоподателя.
На 16.05.2018г. е
съставен Констативен протокол №ПВ1-090 (листи 100-102) от служители на БДУВИБР-
Пловдив, според съдържанието на който протокол по процесното
разрешително се дължи такса за водовземане, по
декларирани от жалбоподателя данни, за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г., в размер от 240,40 лв. (12 020,00 м3 х 0,02 лв./м3).
Дължимата такса към момента на проверката (16.05.2018г.) не е заплатена по
сметката на БД ИБР.
Като приложение към
писмо с Изх.№КД-04-1505 от 29.05.2018г. (листи 52-56) на жалбоподателя са
изпратени множество констативни протоколи, между които и Констативен протокол
№ПВ1-090 от 11.05.2018г. (лист 54).
Според приетото по
делото заверено копие на обратна разписка (лист 57), писмо с Изх.№КД-04-1505 от
29.05.2018г. е получено от жалбоподателя на 31.05.2018г.
На 07.06.2019г.
е изготвена ПДИ с Изх.№ПО-02-365 (листи 46-51) от директора на БДУВИБР- Пловдив,
с която жалбоподателят се поканва да заплати незаплатени такси за водовземане по общо 5 броя разрешителни, между които и процесното (точка 3. от ПДИ). За периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. се дължи такса за водовземане в общ размер от 904,20 лв. и законните лихви
върху посочената сума (точка 3. от ПДИ). На жалбоподателя се указва, че следва
да изпълни задължението си в 7-дневен срок от получаване на поканата, като в
случай на неизпълнение в указания срок ще бъде открито административно
производство по издаване на АУПДВ. Изрично в поканата се посочва, че същата има
характер на уведомление по смисъла на чл.26 от АПК. Според поставения
Вх.№24-00-3327 (лист 46), посочената ПДИ е получена от жалбоподателя на 07.06.2019г.
По делото не са
ангажирани доказателства за направено заплащане на сумата от 904,20 лв. и дължимата
лихва върху нея в указания 7-дневен срок, нито пък дори се твърди такова нещо
от жалбоподателя.
Изготвено е Уведомление
за започване на производство по издаване на АУПДВ с Изх.№ПО-02-365(1) от 25.06.2019г.
(листи 44-45) от директора на БДУВИБР- Пловдив, с което, на основание чл.26,
ал.1, във връзка с чл.34, ал.1 от АПК, се уведомява жалбоподателят, че започва
производство по издаване на АУПДВ за дължима такса за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. по общо 5 броя разрешителни, между
които и разрешително №31510126 от 18.12.2008г. Посочва се, че в 5-дневен срок
от получаване на уведомлението може да бъде представен документ в БДУВИБР-
Пловдив, удостоверяващ плащанията, които да са основания за намаляване на
посочената в ПДИ сума. Производството ще приключи с издаването на АУПДВ, съгласно
чл.195б, ал.ал.1 и 2 от ЗВ и по реда на чл.166 от ДОПК. Актът ще бъде издаден в 14-дневен срок от получаване на уведомлението.
Според
поставения Вх.№24-00-3908 (лист 44), посоченото уведомление е получено от жалбоподателя
на 26.06.2019г.
По
делото не са ангажирани доказателства за направено доброволно плащане на сумата
от общо 904,20 лв., представляваща общия размер на дължимата такса за водовземане по процесното разрешително
за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г., както и законните
лихви върху посочената сума, нито пък дори се твърди да е направено плащане,
след което е издаден оспореният в настоящето производство АУПДВ.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставяща издаването на АУПДВ от наличието на писмени
доказателства, подробно изброени в 4 точки, между които и покана за доброволно
изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от ЗВ). Съответно, направеното възражение от
страна на жалбоподателя в противен смисъл е неоснователно.
Оспореният по делото АУПДВ е издаден от
компетентен орган, по отношение на което обстоятелство между страните няма
формиран спор и предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, според която норма вземанията за
незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт
за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.
Според чл.194, ал.1,
т.1, б.”б” от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води.
Според чл.194, ал.2 от
ЗВ, таксата по ал.1, т.1, буква “б“ се определя на базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени в
наредбата по чл.117а (Наредба за нормите за водопотребление,
неотносима към настоящия случай).
А според чл.194, ал.6 от
ЗВ, размерът на таксите по ал.1, т.1 – 3, начинът за тяхното изчисляване и
заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет, каквито в случая се
явяват посочените вече Тарифа-2011г.,
отм и Тарифа-2017г.
Според чл.8, ал.1 от Тарифа-2011г., отм, таксата за водовземане от
подземни води се определя по следната формула: Т = Е x W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса - в лв.; Е - единичният размер
на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода,
съгласно таблиците по чл.10 - лв./куб. м; W
- за подземни води е размерът на ползвания годишен воден обем - куб. м.
Според чл.10, ал.2, т.1 от Тарифа-2011г., отм.,
единичният размер на таксата за водовземане от подземни
води за “питейно-битово водоснабдяване“ е 0,02 лв./м3.
Според чл.15, ал.1 от
Тарифа-2011г., отм., таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
Според чл.11, ал.1 от
Тарифа-2017г. (приложима редакция), таксата за водовземане от подземни води се определя по следната формула:
Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса
– в лв.; Е – единичният размер на
таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода,
съгласно таблиците по чл.12 – в лв./куб. м; W – размерът на отнетия годишен воден обем подземни води, в куб. м.
Според
чл.12, ал.2, т.2 от Тарифа-2017г., единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за “обществено питейно-битово
водоснабдяване“ е 0,02 лв./м3.
А според чл.21, ал.1 от
Тарифа-2017г., таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване са
годишни и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година.
Също така, според легалното определение на §1, т.1
от ДР на Тарифа-2011г, отм., “питейно-битово водоснабдяване“ е когато черпената вода се използва за пиене, приготвяне на храна и други
битови цели или за производство на хранителни, лекарствени или козметични
продукти или вещества, предназначени за консумация от човека, в случай че качеството
на водата може да окаже влияние върху качеството на крайните продукти. А според
легалните определения на §1, т.1 от ДР на Тарифа-2017г., б.“а“ “питейно-битово водоснабдяване“ е когато отнетата вода се използва за пиене,
приготвяне на храна и други битови цели или за производство на хранителни,
лекарствени или козметични продукти или вещества, предназначени за консумация
от човека, в случай че качеството на водата може да окаже влияние върху
качеството на крайните продукти; б.“з“ “обществено водоснабдяване“ е когато отнетата вода се ползва от оператор на
водоснабдителна или напоителна система за доставяне до различни потребители (абонати),
какъвто безспорно е настоящият случай.
За нуждите на съдебното производство бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), със задачи, подробно формулирани в жалбата
(листи 7-8) и вещо лице М.Р.Ш..
Според заключението на вещото лице Ш. (листи 126-132),
прието неоспорено от страните и което съдът кредитира напълно, като компетентно
изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства, размерите на
годишните такси за водовземане по процесното
разрешително за водоползване (водовземане)
са правилно определени от страна на ответника, посредством приложимите норми на
двете тарифи и въз основа на декларираните от жалбоподателя иззети водни количества
за съответния период. Също така, правилно са определени и размерите на
следващите се законни лихви, за чието изчисляване вещото лице ползва уеббазиран лихвен калкулатор на адрес в интернет: http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp, респективно в портала
за електронни услуги на Националната агенция за приходите (НАП).
Тук е мястото да се
посочи, че съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ), неплатените
в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в
срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират със законната лихва. А размерът на
законната лихва се определя съгласно Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения.
Пак според заключението
на вещото лице, представените от страна на жалбоподателя общо 25 броя (листи 24-36)
преводно нареждане/вносна бележка удостоверяват направени заплащания на такси
за водоползване (водовземане)
от жалбоподателя по банкова сметка ***- Пловдив в общ размер от 3 842 237,10
лв., от които 1 575 347,02 лв. за 2011г.; 1 636 890,08 лв.
за 2012г. и 630 000,00 лв. за 2013г.
По делото обаче няма
доказателства, нито пък дори се твърди от страна на жалбоподателя, че по процесното разрешително са заплатени дължимите такси за водовземане за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2017г.
Предвид последно
изложеното, настоящият състав на съда намира, че оспореният АУПДВ се явява
издаден при наличието на фактическо основание за целта- установени вземания за
такси за водовземане, които не са заплатени в
размерите и в сроковете, установени от нормите на ЗВ и на двете тарифи, и съответно
без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Оспореният в настоящето
производство акт се явява издаден в съответствие с изискването за форма на
административните актове по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от
ДР на ДОПК и чл.195б, ал.1 от ЗВ, предвид посочването в същия на фактическите и
правни основания, послужили за издаването му, както и редът за неговото оспорване.
Съответно, направеното възражение от страна на жалбоподателя, че актът не е
мотивиран, е неоснователно.
Вярно е, че в акта има отразени
констатации, касаещи такси за водовземане за 2011г.,
2012г. и 2013г., които са неотносими към настоящия спор. Посоченото, макар и да
представлява нарушение на изискването за форма на административния акт, не е
съществено нарушение, тъй като не препятства възможността на адресата на акта да разбере смисъла на обективираното
в акта волеизявление на издателя на акта, с което се засягат неговите права и
законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Също така, законната
лихва върху сумата от 240,40 лв. за периода 01.04.2018г. – 25.07.2019г. не е посочената
в оспорения АУПДВ сума от 31,12 лв.,
а е сумата от 32,12 лв., определена
от експерта Ш., но пък общият размер на законните лихви е именно посочената в
оспорения АУПДВ сума от 253,88 лв.
Най-сетне, настоящият
състав на съда намира оспореният акт за издаден и в съответствие с целта на
закона, а именно да бъде осигурено достатъчно количество и добро качество на подземни
води за устойчиво, балансирано и справедливо възмездно водоползване.
Ето защо, като издаден
от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с
целта на закона и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспореният в
настоящето производство АУПДВ е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който
акт е неоснователна и не следва да бъде уважена. Предвид изложените
съображения, неоснователно се явява и алтернативно заявеното искане за изменение
на оспорения АУПДВ.
А предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “6-ти септември” №250, ЕИК *********, против
Акт за установяване на публично държавно вземане №156 от 25.07.2019г., издаден
от директора на Басейнова дирекция за управление на водите
Източнобеломорски район- Пловдив, при Министерството на околната среда и водите,
с който на дружеството жалбоподател са установени такси за водовземане
от подземни води по Разрешително за водовземане №31510126
от 18.12.2008г., издадено от директора на Басейнова
дирекция за управление на водите Източнобеломорски район- Пловдив, за периода
01.01.2014г. – 31.12.2017г., в общ размер от 904,20 лв.
и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 253,88 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/