О П Р Е Д Е Л
Е Н
И Е
№
…………….02.10.2020 г.
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ХХХІІІ
състав, в закрито заседание на
02.10.2020 г. като разгледа докладваното от съдия Мария Ганева частно адм.д. №
2053/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 34, ал. 5 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК)
Образувано е по
жалба на М. Н.Д. , гражданин на Руската федерация, роден на *** г. , със
съдебен адрес ***, офис 1 , подадена чрез пълномощник- адв. П.П., срещу заповед №
П-03000320016640-023-001/31.08.2020 г. на
началник сектор при ТД на НАП-Варна .
В жалбата се
изразява несъгласие с позиция на органите по приходи , че М.Д. е местно лице . Твърди се , че в хода на проверката са събрани
достатъчно доказателства и не е необходимо нейното „протакане“ със запитване до властите на Руската федерация.
Изплащане на запитване по чл. 26 от СИДДО
с номер ER0341RU0820 е „ недопустимо, не е необходимо и не е
целесъобразно“. Същото няма преюдициален характер за проверката.
Отправеното към
съда искане е за отмяна на заповедта за
спиране на проверката.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и прецени приложените към жалбата и преписката
писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Потестативното
право на жалба е упражнено от надлежна страна – адресат на издадената заповед
за спиране на производството. Този административен акт подлежи на съдебен
контрол предвид чл. 34, ал. 5 от ДОПК. Жалбата е подадена в срок, тъй като
заповедта е връчена на 31.08.2020 г., а
жалбата до териториално компетентния адм. съд е подадена по пощата
на 03.09.2020 г.
В обобщение жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна предвид
следното:
С атакуваната по
съдебен ред заповед от 31.08.2020 г. на
началник сектор при ТД на НАП – Варна е
постановено спиране на проверка срещу
М. Н.Д. за срок от 31.08.2020 г.
до 30.04.2021 г. Заявеното правно основание на това произнасяне е чл. 34, ал.1
, т. 2 ДОПК. Посоченото фактическо основание на заповедта е висящо административно производство по чл. 26 от СИДДО между България и Руската
федерация по запитване с номер
ER0341RU0820.
По повод дадено от
съда указание на ответника за
доказателствена тежест с разпореждане № 10202/17.09.2020 г. се представя
писмо от 27.08.2020 г. на директора на
дирекция „СИДДО“ при НАП , в което се посочва , че на основание чл. 26 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между
България и Руската федерация е отправено
запитване с номер ER0341RU0820 за
установяване на факти и обстоятелства от значение за проверка на М. Н. Д.
с ЛНЧ **********.
Няма спор между
страните, че органите по приходи са образували данъчна проверка спрямо М.Н.Д., който е руски гражданин,
пребиваващ в Република България .
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
По аргумент на чл.
12 , ал.1 т.1 от ДОПК видовете данъчни производства са проверки
и ревизии.
Съгласно чл. 34, ал.1 т. 2от ДОПК производството
се спира при образувано административно,
наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му -
след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано.
Новелата на
алинея трита на същата разпоредба гласи, че при наличие на основание по ал. 1
или 2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при
административно обжалване - от решаващия орган. Производството се спира със
заповед, която се връчва на заинтересованите лица.
Посочената правна
уредба навежда на извод за нормативна обоснованост на решението на органа по
приходи да спре данъчното производство. Събраните доказателствени източници
сочат за съществуването на юридическия факт, посочен в хипотезиса на цитирания
в заповедта чл. 34, ал.1 ,т.2 от ДОПК, тъй като директорът на дирекция „СИДДО“
при НАП надлежно удостоверява отправено запитване по чл. 26 от СИДДО към
Руската федерация с номер ER0341RU0820 относно М. Н. Д. , спрямо когото е образувана данъчна проверка.
След като насрещната
страна по проверката е руски граждани, пребиваващ в Република България ,
събирането на данни за неговите доходи е от значение не само за облагането му с
данъци в България, но способства за избягване на неговото двойно данъчно
облагане .
Между Република
България и Руската федерация има подписана спогодба за избягване на двойното
данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, ратифицирана със закон,
приет от 36-то Народно събрание на 23.03.1994 г. - ДВ, бр. 29 от 1994 г.
Издадена от Министерство на финансите, обн., ДВ, бр. 3 от 9.01.1996 г., в сила
от 8.12.1995 г.
Съгласно чл. 23 от Спогодбата ако местно
лице на едната договаряща държава получава доходи или владее имущество в
другата договаряща държава, които в съответствие с разпоредбите на тази
спогодба могат да се облагат с данък в другата държава, размерът на данъка
върху този доход или имущество, който се плаща в тази друга държава, може да
бъде приспаднат от данъка, събиран от това лице за такива доходи или имущество
в първата посочена държава.
Събирането на сведения от Руската федерация за доходи и данъци на М.Д. , който
е руски гражданин, има значение за образуваната
данъчна проверка от българската приходна администрация и поради тази
причина има преюдициален характер за висящото данъчно производство .
Оплакването на жалбоподателя , че няма
статут на местно лице има отношение към евентуално произнасяне на приходната
администрация по установяване на негови данъчни задължения, но няма касателство
към предмета на настоящото дело, който е
заповедта по спиране на данъчна проверка.
В обобщение оспорената заповед за
спиране на производството е законосъобразен административен акт, поради което
подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
изложените съображения Административен съд гр. Варна
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на М. Н.Д. , гражданин на Руската федерация, роден на *** г. , със съдебен
адрес ***, офис 1 , срещу заповед № П-03000320016640-023-001/31.08.2020 г.
на началник сектор при ТД на НАП-Варна .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: