Решение по дело №190/2025 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 122
Дата: 5 юни 2025 г. (в сила от 5 юни 2025 г.)
Съдия: Евгения Павлова
Дело: 20254300500190
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Ловеч, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА А.
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20254300500190 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
С решение №2/03.01.25 г. постановено по гр.д.№223/24 г. по описа на РС-Троян е
признато за установено в отношенията между страните, че И. Г. И., ЕГН **********, адрес:
*** не дължи на „Електроразпределителни мрежи - Запад" АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-он „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159 Бенчмарк
бизнес център, представители двама членове от УС дължи заплащане на сумата 3 032,28
лева, представляваща коригирана сметка за електроенергия за периода 16.11.2023 г. до
15.02.2024 г., за която е издадена фактура № 3521987 от 20.02.2024 г. осъдено е
„Електроразпределителни мрежи - Запад" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-он „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159 Бенчмарк бизнес
център, представители двама членове от УС да заплатят на И. Г. И., ЕГН **********, адрес:
*** сумата от 1 595,49 – хиляда петстотин деветдесет и пет лева и 49 стотинки разноски по
делото.
Против това решение е подадена въззивна жалба с вх.№887/14.02.25 г. от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес и
седалище на управление в град София 1113, район Изгрев, бул. „Цариградско шосе" 28,
Изток Плаза, чрез юрисконсулт В. А..
Считаа същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено
1
изцяло, и да бъде постановено друго с което да бъдат отхвърлени исковете като
неоснователни, поради грешните изводи на първоинстанционният съд, който е кредитирал
съдебно-техническата експертиза на инж. К. И. като е счел, че същата изцяло компрометира
съдебно-техническата експертиза и изводите на инж. Б.. Прави сравнителен анализ между
двете експертизи и извод, че в по-голямата си степен същите съвпадат като разлика между
двете се открива главно в един от разглежданите въпроси, а именно въпросът засягащ
правилността на извършеното преизчисление.
Сочи, че на следващо място първоинстанционния съд първоначално кредитира
експертизата на инж. К. И., в която същият потвърждава, че се касае за промяна на схемата
на свързване на измервателната система, на следващо място РС Троян в своето решение
излага, че наличието на промяна в схемата на свързване било твърдение, а не факт и тук се
поражда съществено противоречие в първоинстанционното решение, а изводите на съда не
кореспондират със събраните по делото доказателства и факти по делото, а именно, че за
извършване на процесната проверка е уведомено МВР на тел. 112, както е предвидено в чл.
58 от ПИКЕЕ. Сочи, че присъствието на представител на МВР по време на проверката не се
изисква съгласно новите ПИКЕЕ като въпреки това на проверката е присъствал служител на
МВР -Ц. С. Г., като в О.С.З се установи, че изготвеният от служителите на ЕРМ Запад ЕАД
констативен протокол № 3036343/15.02.2024 г. отразяващ фактическата обстановка по време
на проверката е подписан от представител на МВР от РУ Троян, което обстоятелство не е
оспорено от страните. Цитра практика на ВКС досежно официалният характер на така
съставения в присъствието на представител на полицията Констативен протокол. Счита, че
проверката, обективирана в КП № 3036343/15.02.2024 г. установява по категоричен и
безпристрастен начин извършването на промяна в схемата на свързване на ел.
измервателната система и факта, че процесният електромер не е отчитал изцяло
потребяваната електрическа енергия.
Изтъква, че ТРС при постановяване на съдебното решение не се е съобразил и е
пренебрегнал материалната доказателствена сила на изготвения констативен протокол,
както и свидетелиските показания в тази насока, както и не се е съобразил с изготвените две
съдебно-технически експертизи, които са единодушни по отношение наличието на
извършената промяна в схемата на свързване.
Относно въпросът дали уредът, с който е извършено измерването е бил калибриран,
изтъква, че при изслушването на свидетелските показания, свидетеля П. Р., един от
съставителите на процесния констативен протокол в О.С.З заявил, че уредите с които се
работи редовно минават на проверка и същите са калибрирани, като моли да се има предвид,
че ако информацията за калибриране на уредите не е попълнена в протокола не означава
автоматично, че уредите не са калибрирани, като моли да се обърне внимание на стажа и
професионалният опит на П. Р., който в О.С.З. обяснил че от поне 17 години се занимава с
разкрИ.е на нерегламентирано ползване на ел. Енергия и дори да се предположи, че уредът,
с който е извършено замерването не е бил калибриран то той е щял да мери по-голямо или
по-малко токово натоварване от действителното, но няма как да измери, че по кабел по-
2
който изобщо не протича ток, протичат 12 А ток и твърденията на процесуалният
представител на ищеца са абсурдни в тази връзка. Смят, че е без значение е големината на
тока, важен е факта, че към момента на процесната проверка през нерегламентираното
присъединение е протичала ел. енергия и има установено нарушение.
По отношение на това колко точно пъти било направено замерване на токовото
напрежение, изтъква, че обстоятелствата, описани в първоинстанционното решение,
противоречат на действителната обстановка и показанията на свидетелите. Сочи, че докато в
съдебното решение е записано, че има противоречие при свидетелските показания, а именно
че съставителят на протокола не бил отговорил дали е извършвал контролно измерване, а
представителя на федерацията на потребителите бил заявил, че измерване е извършено 5-6
пъти, което според съда не се потвърждавало от никакви други факти по делото, но при
внимателен прочит на протокол № 400/11.09.2024 г. противно на описаната обстановка в
първоинстанционното решение свидетелят П. Р. - съставител на протокола след изясняване
какво точно се има предвид под "контролно замерване" дава отговор: „5-6 пъти го мерихме и
тика беше един и същ", доколкото се касае за показанията дадени от свидетеля представител
на федерация на потребителите, видно от протокола от О.С.З, той заявил: „Видях, че
измерват, там бях. Не един път мериха, повече замервания направиха" и н тази връзка
противно на всякаква логика първоинстанционният съд намира противоречия в показанията
на горепосочените свидетели.
Сочи, че атакуваното съдебно решение не отговаря на истината и не отразява
действителната обстановка по отношение на свидетелските показания относно изясняване
същността на промяната в схемата на свързване. Според съда „никой от свидетелите не
описва каква именно е промяната в схемата на свързване. Останалите изявления на
свидетелите са предположения", но видно от протокол № 400/ 11.09.2024 г. противно на
описаната обстановка в първоинстанционното решение свидетелят П. Р. обяснява точно,
ясно и недвусмислено в какво се изразява и представлява промяната в схемата на
свързване;а написаното, че свидетелите са заявили, че проверка на целостта на захранващия
кабел не е извършвана е в противоречие с отразеното в протокола от разпита на свидетелит:,
нито е задаван такъв въпрос нито същността на подобен въпрос има отношение към
установеното нарушение.
Отново подробно анализира и цитира написаното в първоинстанционното решение и
обективираното в протокола от О.С.З, в което са разпитани свидетелите и намира още
няколко противоречия, досежно протокол за монтаж/демонтаж, видно от протокола от О.С.З,
в което са разпитани свидетелите неколкократно е заявено, че при извършването на
проверката на 15.02.2024 г. не са демонтирали електромера и не твърдят, че са го
демонтирали, което обстоятелство е записано както в самия констативен протокол №
3036343 от същата дата, така и в отговора на исковата молба и във връзка с разпределената
доказателствена тежест, изначално не са имали задължението да доказват това обстоятелство
и доколкото се касае дали е представяно или не копие на протокол за монтаж и демонтаж на
СТИ на клиента, това няма никакво отношение за спора, тъй като, че електромерите са
3
собственост на електроразпределителното дружество и то има право да извършва дейности
по монтаж/демонтаж на електромери по всяко време, по причини, по които намери за добре,
без задължението да предоставя копия от тези документи на клиентите си. На следващо
място твърди, че към своята експертиза инж. М. Б., е приложила писмени документи за
обосноваване на своите изводи и заключение, като един от тях е констативен протокол за
монтаж на процесния електромер, а обстоятелството дали процесния електромер е
демонтиран след извършване на проверката на 15.02.2024 г. е ирелевантна за случая.
Сочи, че доколкото съдебното решение коментира функционалността на процесния
електромер и генерирането на месечни фактури за потребление на ел. Енергия моли съда да
вземе предвид следното: Обяснението на факта, че се генерират фактури при прекъснато
захранване, е че клиента сам включва СТИ към захранването и в тези случаи консумираната
електрическа енергия се измерва от СТИ, но в случаите в които той прекъсва самоволно
СТИ от захранването и включва нерегламентираното присъединение към СТИ, както е и в
настоящия случай чрез нерегламентиран проводник и захранва обекта с ел. енергия, в тези
случаи не се измерва протичащата през нерегламентирания проводник ел. енергия и
съответно не се заплаща.
Твърди, че между страните в производството е налице валидно облигационно
правоотношение за доставка на ел. енергия за процесния електроснабден имот, по силата на
което за ищеца е налице задължение за заплащане на доставената, но неотчетена ел. енергия.
Счита, че клиентите на ел. енергия дължат нейната цена съгласно чл. 82 и сл. от ЗЕ,
за които е достатъчно да са ползвали стоката и по делото са събрани доказателства, че
сумата по реда на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИКЕЕ е начислена напълно в
съответствие с установения случай по чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ при процесната проверка.
Счита, че в настоящия случай е предвидена обективна отговорност, при която не е
част от фактическия състав, съдът да установява дали неточното или непълното отчитане на
ел. енергия от СТИ се дължи на действия от страна на потребителя.
Във връзка с гореизложеното, цитира практика на ВКС.
Изтъква, че искът е неоснователен и поради съображения, показващи съответствието
на процедурата по ПИКЕЕ с общите облигационни принципи, тъй като ползването на
електрическа енергия с частично измерване или без измерване, води до обогатяване на
потребителя за сметка на енергийното дружество. Твърди, че съгласно чл. 59 от ЗЗД: „.който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването ", а извършената корекция представлява способ за
отстраняване на последиците от неоснователното обогатяване на клиента при използвана, но
незаплатена електрическа енергия и компенсиране на разпределителното дружество за
направените от него разходи в тази връзка. Цитира практика на ВКС в тази смисъл.
Счита, че стриктно е спазена цялата процедура по извършване на проверката и
преизчислението на количествената енергия и от гореизложеното се налага извода, че
съдебно решение №2/03.01.2025 г. по гр. д. № 223/2024 г. на РС - Троян е неправилно,
4
незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с обективната фактическа
обстановка и събрания доказателствен материал, поради което моли същото да бъде
отменено изцяло, и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете като
неоснователни, като при постановяване на решението, молят съда да има предвид и всички
изложени доводи пред първата инстанция относно настоящия спор, както и да се присъдят
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско
възнаграждение.
В срок е подаден отговор на въззивна жалба от И. Г. И., с постоянен адрес: ***, ЕГН
**********, адрес за призововане: чрез пълномощника чрез пълномощника К. Н. Н. – Д..
Оспорва въззивната жалба като неоснователна, като счита Решение №2/03.01.2025г.,
постановено по гр.д.№223/24 г. по описа на РСТроян за валидно, обосновано и правилно.
Сочи, че първоинстанционният съд е събрал и обсъдил надлежно всички писмени и
гласни доказателства и е постановил законосъобразно и правилно решение, като подробно
изложените мотиви логически кореспондират с правния резултат, обективиран в
диспозитива на решението.
Излага, че твърдението за неправилност на решението се отнася до тълкуването и
кредитирането на извършените две СТИ, като жалбоподателите избирателно цитират части,
изгодни за тяхната теза. Твърди, че в съдебно заседание вещото лице доц.инж.К. И.
подробно обяснило защо извършеното преизчисление е неправилно. Оспорват изцяло
наличието на основание за преизчисление, но и методиката е относима към спора, както и
резултатите от преизчислението, като се обосновават със заключението на вещото лице доц.
инж. К. И.. Счита, че доказателствената сила на констативния протокол не е абсолютна, а
може да бъде оборена с всички доказателствени средства, предвидени в ГПК, като
цитираното решение №104/16.08.2016г. по т.д.№1671/2015г. на ВКС се отнася за отменените
ПИКЕЕ и особеностите на отменената правна уредба, а действащите правила, приложими и
към настоящия случай, са обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. Сочи, че присъствието на служител
на МВР означава само, че са спазени част от правилата за съставяне на акта, но не и че
отразеното в него е вярно, като превратно се поднасят гласни доказателства в жалбата, които
от своя страна обсъждат, които от своя страна коментира. Изтъква,че промяната в
свързването следва да е описана със своето местоположение и характеристики, евентуално
функционално предназначение. Счита, че поведението на жалбоподателя и неговите
служители е незаконосъобразно и представлява злоупотреба с монополно положение, като
неправомерното поведение на монополиста опорочава изцяло процедурата по извършване
на констатации в настоящия спор. Сочи, че съгласно чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, в случаите,
когато констативният протокол е съставен в отсъствие на потребителя, в седемдневен срок
от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го
изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в
съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт и в настоящия случай, той е
получил всички документи на 13.03.2024 г., като му е отнета възможността да възрази по
така съставения протокол, преди извършване на преизчисление, като към момента на
5
съставяне на протокола и в предвидения 7-дневен срок, е било възможно да се извърши
последваща проверка и съответно експертиза, която да съобрази възраженията му, счита, че
операторът едностранно е начислил вземане, без да изпълни законовите изисквания за
уведомяване на потребителя и осигуряване на неговите права.
Коментира въпроса за годността на измервателния уред, амперклещи, като цитира
чл.23 и сл. във вр. чл.5 от Закона за измерванията. Счита, че жалбоподателят си противоречи
и непрекъснато се позовава на доказателствената сила на протокола, а в самия констативен
протокол № 3036343/15.02.2024 г., в таблица 3.2. „Относно функционалността на средство за
търговско измерване", графа „Свидетелство за калибриране №", не са отразени данни за
надлежно калибриране на уреда за измерване, като в жалбата се твърди, че липсата на данни
не означава автоматично, че уредът не е калибриран, а насрещната страна е разполагала с
достатъчно време и средствата предвидени в ГПК, за да докаже факта на правомерно
измерване с годен измервателен уред.
Относно броя на извършените измервания изтъква, че в протокола е отразено едно
измерване, а свидетелите твърдят различни неща за този брой, затова първоинстанционният
съд намира противоречие в доказателствата, а в точки 5 и 6, жалбоподателят отново се
опитва да обоснове твърдението „промяна в схемата на свързване", и отново без да се
позовава на никакви факти. Счита, че целостта на захранващия кабел е от основно значение
за установяване на такава промяна и самата промяна би представлявала нарушаване на
целостта на захранващия кабел и отклоняване на електроенергията, като такова нарушение
има своето място върху този захранващ кабел и параметри, както и всяко друго свързване.
Излага, че никакви подобни факти не са заявени или установени в процеса, като
служителите на жалбоподателя не са извършили необходимото, а освен това е налице голямо
и непреодолимо противоречие в техните твърдения, което сочи на невярно отразяване в
протокола. Твърди, че измерените 11,5 ампера се твърди че са измерени на захранващия
кабел преди електромера, към който е подвързан по-малкият кабел, но това няма как да е
вярно, ако има промяна в схемата на свързване, тъй като в този случай токът ще протича по
„шунтирания" кабел, а не към този, който отива към електромера.
Сочи, че в т.8 отново се прибягва до предположения, които будят недоумение и се
правят с презумпцията, че трябват специални знания по електротехника, за да бъдат
разбрани и оборени. Изтъква, че се предполага от насрещната страна, че потребителят
самоволно включва и изключва електромера. Цитира отразеното в констативния протокол:
стр.2, раздел 3.1., таблица „Пломби на", ред 2, „капачкана на клемния блок на СТИ",
налична, един брой, с номер, и бележка „здрава". Твърди, че никъде не се твърди, че има
устройство, което да въздейства на функционалността на електромера, а от друга страна,
електромерите имат софтуер, който показва тяхната функционалност в реално време, има
записи, които могат да покажат тази функционалност във всеки един момент, както и всяка
индикация за неправомерна намеса. Излага, че в случай, че насрещната страна е искала да
докаже подобна намеса във функционалността, е имала тази възможност още при
проверката и с цялото изложение в т.8 се прави опит да се заобиколи забраната, въведена в
6
чл.266 от ГПК.
По отношение на изложението относно характера на обективната отговорност на
стр.6, отбелязва, че отново цитираната практика - Решение №118 от 18.09.2017г. по т.д.
№961/2016г. на ВСК, се отнася до отменените ПИКЕЕ, а колкото до обективната
отговорност за заплащане от потребителя на коригирана сума за електроенергия, тя отчита
спецификите на качествата на страните на оператор и потребител, като при всяка обективна
отговорност, при настъпване на определени правнорелевантни факти, възниква задължение.
Счита, че в случая обаче, има предвидена императивна процедура за установяване на тези
правнорелевантни факти, защото то е оставено в правомощие на оператора – монополист,
като изпълнението на процедурата предопределя достоверността на съставения документ,
но в настоящия случай, в констативния протокол не са отразени факти, обосноваващи
основание за преизчисление. Твърди, че процедурата по уведомяване и приемане на
възражения е изцяло пренебрегната от оператора, като с това е отнета възможността на
ищеца да участва в удостоверяването и проверяването на факти, които имат значение за
неговата отговорност като потребител и по-нататък, със самото преизчисление, операторът
се стреми неоснователно да се обогати, като използва параметри, несъвместими с
физическата реалност на максимално допустимо токово натоварване и цялостното
поведение на оператора нарушава правата му и изисква от него да поеме задължение, което
не му се следва нито виновно, нито обективно.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да потвърди Решение
№ 2/03.01.2025г., постановено по гр.д. № 20244340100223 по описа на Районен съд -
гр.Троян, като валидно, обосновано и правилно и да му присъди разноските за въззивното
производство.
В съдебно заседание въззивника не изпраща представител, но представя писмена молба
с вх.№3210/7.05.25 г. в която се изразява подробно становище по съществото на спора. Моли
съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли иска, като му присъди и направените
разноски за двете инстанции по представен списък и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на противната страна в случай, че то надвишава минималните
размери на адвокатските възнаграждния по наредбата..
Въззиваемият се представлява от адв.Д., която оспорва въззивната жалба, поддържа
отговора, като счита, че решението на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Моли
съда да се присъдят и разноските за въззивната инстанция по представен списък.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.223/24 г. на РС-Троян и
становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
определението си по чл.267 от ГПК,като приема, че то е допустимо-въззивната жалба е
подадена е в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с
чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
7
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
Въззиваемият И. Г. И. от гр.Троян има качеството на потребител не електрическа
енергия за битови нужди по смисъла на §1,т.2а от ДР на ЗЕ, регистриран с клиентски
№53000237584 за обект–недвижим имот, находящ се в гр.***, а именно: ½ ид.част от ПИ с
идентификатор 73198.503.159., както и на следните сгради, находящи се в този имот:първи
етаж от сграда с идент. 73198.503.159.1 и ½ ид.част от сграда 73198.503.159.3 и сграда с
идент. 73198.503.159.4, а въззивникът “Електро разпределителни мрежи Запад“АД
представлява енергийно предприятие по смисъла на §1,т.24 от ДР на ЗЕ, като юридическо
лице, което осъществява разпределение на електрическа енергия съгласно представената на
л.56 от делото лицензия- №Л-135-07/13.08.2004г. на ДКЕВР. Нормативите, уреждащи
договорните отношения между страните са Закон за енергетиката, приетите Общи условия
на договорите за ползване на електроразпределителната мрежа /ОУДИЕРМ/ и Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на КЕВР
обн./ДВ бр.35/30.04.19 г. изм.с решение №10003/21.07.20 г. на ВАС ДВ бр.57/9.07.21 г. в
сила от 9.07.21 г./
По делото е представен Констативен протокол с №3036343 от 15.02.2024 г.,съставен
от служители на “Електро разпределителни мрежи Запад“АД П. И. Р. и А. С. Б., в
присъствието на свидетеля Г. Ц. Д. представител на Федерацията на потребителите. С него е
удостоверена извършена проверка на обект, представляващ къща, намираща се в ***.
Проверен е многофазен електромер с фабричен №**********, монтиран в електромерно
табло на входната врата. В протокола е посочено, че при проверка на електромер с фабр. №
********** е установено, че е монтиран в дървено табло над входната единична врата на
портата на имота, от към улицата. При измерване на тока на захранващия кабел за имота,
който влиза въздушно и минава по фасадата на къщата зад дървената порта, се установило,
че е с големина 11.5 А. Измереният ток, преминаващ през електромера е 0.00 А, в таблото.
Захранващият кабел за имота е тип ВЛУП 2x16 мм2 с подвързан към него кабел ПВВМБ1 -
2x4 мм2, захранващ електромерното табло. При установените измервания е установено, че е
извършена промяна в схемата на свързване и консумираната ел. енергия не се измерва и не
се заплаща. Протокола е подписан и от служител на МВР Ц. С. Г. - РУ-Троян.
При съставяне на констативен протокол № 3036343/15.02.2024 г., в т. 2 са отразени
показанията на електромера към момента на проверката: дневна 0017973, нощна 005645. На
11.03.2024 г. „Елекрохолд Продажби" ЕАД е издало фактура № **********, а от справката
към нея е видно, че за периода 06.02.2024 г.-16.02.2024 г. са отчетени: дневна старо
показание 17910, ново показание 17973, нощна старо показание 5635, ново показание 5645,
след това за периода 07.02.2024 г. - 07.03.2024 г. са отчетени: дневна старо показание 17973,
ново показание 18190, нощна старо показание 5645, ново показание 5695 и е посочена
8
стойността на снабдяване 45,25 лв., а общата стойност на сделката е 81,26 лв. Тези данни
водят до извода, че се използва същото СТИ, което е изместено.
Ищеца е получил на 13.03.2024 г. с обр.разписка писмо изх. № NTZ193041/16.02.2024
г. с приложен към него констативен протокол № 3036343/15.02.2024 г., както и писмо изх. №
**********/20.02.2024 г. с приложени към него фактури № 3521987/20.02.2024 г. и справка
за преизчислени количества електрическа енергия, с които той е уведомен, че следва да
заплати сумата от 3 032,28 лева с ДДС.
По искане на страните са допуснати до разпит и свидетели. Свидетелят К. К. е съсед
на ищеца и си спомня, че през пролетта на 2024 г. е видял двамата човека от Енергото, които
познава визулно да проверяват в електромера на комшията И., като единият е срязал кабел и
е оставил без ток къщата. Това разбрал от комшията И., който се оплаквал, че няма ток.
Свидетелят П. Р. е съставил констативният протокол и е участвал в проверката на
електромера на ищеца на 15.02.2024 г. заедно с колегите Г. А. и А. Б.. Твърди, че са
установили, че по кабела, който захранва ел.таблото, протича ток 12 ампера, но електромера
е бил с неподвижен диск т.е. с прекъснато ел.захранване. Пояснява, че това означава, че
имота се захранва с ток, но той не се отчита от електромера, обадили се в полицията, дошли
полицаи. Прави извод, че е променяна схемата на свързване и ел.енергията нито се отчита,
нито се заплаща, нито се измерва. Твърди, че други колеги са демонтирали електромера след
тяхната проверка.
Свидетелят Г. Д. е присъствал на проверката в качеството си на представител на
Федерацията на потребителите. Потвърждава, че по време на проверката техниците са
установили, че електромера не работи. По кабел мостовак, който влиза в таблото на
електромера текат 12 ампера ток. Правени са няколко замервания. Също заявява, че след
тяхната проверка са дошли други служители, които са сложили електромер отвънка на
таблото.
За правилно решаване на спора ТРС е назначил инж. М. Б. за вещо лице по допусната
съдебно-техническата експертиза, която е изготвила заключение по поставените задачи,
според което посочените констатации в КП от 15.02.24 г. представляват промяна на схемата
на свързване на измервателната система, което води до пълно неотчитане на потребената
ел.енергия, СТИ е с прекъснато електрозахранване, СТИ е шунтирано/заобиколено/,
извършено е присъединяване преди СТИ с мостов проводник тип ПВВМБ1 със сечение 2х4
мм и консумираната ел.енергия по него не се отчита. Според инж.Б. математически
справката за преизчислени количества ал.енергия от 20.02.24 г. е правилно изчислена, като е
спазена методиката по реда на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ за период от 92 дни назад, преди
проверката на 15.02.24 г. Посочва, че за тези 92 дни няма данни да е извършвана техническа
проверка на СТИ и електрозахранването е била преустановено на 9.04.24 г. заради неплатено
задължение. Вещото лице приема, че с амперклещи е измерен ток, захранващ
електромерното табло от 11,5 А от уличната мрежа НН, който не се отчита от СТИ, като
съобразно свидетелските показания това измерване е направено 5-6 пъти.
9
След оспорване на заключението от страна на ищеца, ТРС е допуснал повторна СТЕ с
вещо лице доц. д-р инж. К. И.. Експертът е установил, че при проверката на СТИ от
служителите на „ЕРМ Запад" АД е констатирано, че електромера не работи, има
неправомерно свързване към електроразпределителната мрежа. Присъединяването е
направено преди електромера, тъй като преди електромера е измерен ток 11,5А, а след него
0А. По този начин не се измерва преминаващата електроенергия по захранващия проводник.
Изчисленията на количеството на електроенергията са извършени съгласно предписанията
на ПИКЕЕ на КЕВР от 30.04.2019 г. за битови клиенти съгласно чл. 50, ал. 2 и 3, но е
използван неправилен допустим ток. Допустимото токово натоварване на проводник
ПВВМБ 1 2x4 mm2 с медни жила е 41 А. Неизмерената електрическа енергия се получава
равна на 3432,52 кВтч. Използвайки данните за утвърдените цени на електроенергия,
мрежови услуги и ДДС се получава, че дължимата сума е равна на 928,80 лева. Използвайки
цена на електрическата енергия на битови клиенти, присъединени към
електроразпределителните мрежи на ниско напрежение 0,14875 лв/кВтч, цена за пренос и
достъп през/до електропреносната мрежа 0,01623 лв/кВтч, цена за достъп за битови клиенти
- 0,00754 лв./kWh; цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителна
мрежа на средно напрежение - 0,01065 лв./kWh; цена за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителна мрежа на ниско напрежение - 0,04232 лв./kWh и ДДС цената за 1
kWh се получава равна на 0,270588 лв. Тези Цени на електрическата енергия утвърдени с
Решение № Ц-14 от 30.06.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в сила от
01.07.2023 г. Дължимата сума се получава равна на 928,80 лева. Ако се използват цените по
делото, то дължимата сума се получава 1322,20 лева. Експертът не е открил фиксирани в
системата на „ЕРМ Запад" АД предходни проверки на процесното СТИ. В с. з. инж. И.
подробно описва как протича ел. ток и как се измерва разходваното количество.
Съдът приема второто заключение за компетентно и безпристрастно и се позовавана
него при решаването на спора.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на “Електро разпределителни
мрежи Запад“АД, че И. Г. И., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на
„Електроразпределителни мрежи - Запад" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-он „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159 Бенчмарк бизнес
център, представители двама членове от УС заплащане на сумата 3 032,28 лева,
представляваща коригирана сметка за електроенергия за периода 16.11.2023 г. до 15.02.2024
г., за която е издадена фактура № 3521987 от 20.02.2024 г. Първоинстанционният съд е
разпределил правилно доказателствената тежест, указанията са съобразени от страните,
ангажирали доказателства в подкрепа на тезите си.
В случая спорът е налице ли са предпоставките за извършване на служебна корекция
от ответното дружество на сметките за електроенергия за минал период от време – 92 дни
преди проверката на 15.02.2024 г. и по конкретно дали това следва да е редът по чл.50 ал.2
10
във вр. с чл.56 от ПИКЕЕ, действащи към момента, който е приложен в случая. Във
въззивната жалба се съдържат оплаквания досежно несъобразяване от страна на ТРС на
обективните данни по делото, които според въззивника сочат на външно въздействие,
осъществено от човешка намеса в измервателната система на електромера посредством
спиране на СТИ и нерегламентирано присъединяване чрез нерегламентиран проводник, като
по този начин консумираната от него ел.енергия не се измерва и съответно не се заплаща.
От представените доказателства и съобразявайки актуалната нормативна база към
момента на извършване на проверката, съставът на съда намира, че се установява така
твърдяното „външно въздействие“ осъществено от човешка намеса в измервателната
система на електромера посредством извършено присъединяване преди СТИ с мостов
проводник тип ПВВМБ1 със сечение 2х4 мм и по този начин консумираната ел.енергия по
СТИ не се отчита. Тази намеса е отразена в КП № 3036343/15.02.2024 г., като и двете вещи
лица считат, че отразеното в протокола води до извода, че не се измерва преминаващата
електроенергия по захранващия проводник. Разликата в заключенията се отнася до начина
на преизчисляване на сметката от 20.02.2024 г. т.е. при отговора на въпроса дали той
съответства на предписанията на ПИКЕЕ на КЕВР от 30.04.2019 г. за битови клиенти
съгласно чл. 50, ал. 2 и 3. Според настоящата инстанция, заключението на вещо лице доц.д-р
инж. К. И. дава обективен отговор на този въпрос, тъй като той е съобразен с допустимото
токово натоварване на проводник ПВВМБ 1 2x4 mm2 с медни жила е 41 А. Неизмерената
електрическа енергия се получава равна на 3432,52 кВтч. Използвайки данните за
утвърдените цени на електроенергия, мрежови услуги и ДДС се получава, че дължимата
сума е равна на 928,80 лева.
Настоящата инстанция не споделя изводите на ТРС за недоказаност на конкретна
промяна на схемата на свързване. Те не почиват на конкретната фактическа обстановка и не
са съобразени с доказателствата по делото, включително и свидетелските показания.
Основополагащ принцип в правото е, че никой не може да черпи права от собственото си
недобросъвестно положение. В казуса потребителят лично или чрез трети лица е извършил
нерегламентирано присъединяване на кабел, по който е доставяне ел.енергия, която не се
отчита от електромера и това се установява, както от КП, имащ формална доказателствена
сила, така и от свидетелските показания на съставилия протокола Ръжевски и присъствалия
на проверката член на Федерацията на потребителите Г. Ц. Д.. Именно това
нерегламентирано присъединяване на кабел мостов проводник тип ПВВМБ1 със сечение 2х4
мм е довело до неотчитане на доставена електрическа енергия, от която се е възползвал
единствено ищеца. Както вече се посочи по-горе извършеното преизчисление по чл.50 ал.2
от ПИКЕЕ не е в съответствие с проверката на 15.02.2024 г., тъй като е използван
неправилен допустим ток. Допустимото токово натоварване на проводник ПВВМБ 1 2x4
mm2 с медни жила е 41 А, като неизмерената електрическа енергия се получава равна на
3432,52 кВтч. В този случай използвайки данните за утвърдените цени на електроенергия,
мрежови услуги и ДДС се получава, че дължимата сума е равна на 928,80 лева.
По тези съображения съдът приема, че исковата претенция е доказана за разликата
11
над 928,80 лв. до заявената стойност 3 032,28 лв. с ДДС, която ищецът не дължи на
ответника. За сумата до 928,80 лв, искът е неоснователен и недоказан, тъй като тя се дължи
на ответника и следва да се отхвърли.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат в цялост, поради което
първоинстанционното решение на основание чл.271 ал.1 изр.1 пр.2 от ГПК следва частично
да се отмени в частта, с която на основание чл.124 от ГПК се иска да бъде признато за
установено по отношение на “Електро разпределителни мрежи Запад“АД, че И. Г. И., ЕГН
**********, адрес: *** не дължи на „Електроразпределителни мрежи - Запад" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-он „Младост“, бул. „Цариградско
шосе” № 159 Бенчмарк бизнес център, представители двама членове от УС заплащане на
сумата до 928,80 лева, представляваща коригирана сметка за електроенергия за периода
16.11.2023 г. до 15.02.2024 г., за която е издадена фактура № 3521987 от 20.02.2024 г. като
неправилно и вместо него да се постанови друго, с което следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан искът за признаване за установено в отношенията между
страните, че И. Г. И., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на „Електроразпределителни
мрежи - Запад" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159 Бенчмарк бизнес център, представители двама
членове от УС заплащане на сумата 928,80 лева, представляваща коригирана сметка за
електроенергия за периода 16.11.2023 г. до 15.02.2024 г., за която е издадена фактура №
3521987 от 20.02.2024 г. В останалата обжалвана част над сумата 928,80 лв. до пълния
претендиран размер на сумата 3032,28 лв. решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Решението следва да се отмени и в частта за разноските и същите да се определят по
правилата на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК съобразно изхода от делото. В тежест на ответника
следва да се поставят сторените от ищеца разноски по делото за първата и въззивна
инстанция съобразно уважената част от иска. В този смисъл за първа инстанция дължими са
1 106,78 лв и над тази сума до присъдения размер от 1595,49 лв. решението следва да бъде
отменено, а за въззивна инстанция те възлизат на сумата 457,83 лв. съобразно уважената
част на иска по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. Направена е претенция по
реда на чл.78 ал.5 от ГПК от страна на въззивника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззиваемата в настоящето производство поради
прекомерност. Настоящата инстанция приема, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност-събрани са множество писмени доказателства, свидетелски показания и са
изготвени две експертизи, подаден е отговор на въззивната жалба и пълномощникът се е
явил в съдебно заседание, поради което заплатеното от въззиваемата адвокатско
възнаграждение в размер на 660 лв. не е прекомерно и не следва да се намалява.
В тежест на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за първа и втора инстанция
съобразно отхвърлената част на иска, а именно това е сумата 168,46 лв, в която е включено и
100 лв. юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция и 49,20 лв. за въззивна
12
инстанция, в която също е включено 100 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо за
двете инстанции сумата е 217,66 лв. по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно решение №2/03.01.25 г. постановено по гр.д.№223/24 г.
по описа на РС-Троян в частта, с която е признато за установено в отношенията между
страните, че И. Г. И., ЕГН **********, адрес: *** не дължи на „Електроразпределителни
мрежи - Запад" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-он
„Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159 Бенчмарк бизнес център, представители двама
членове от УС заплащане до сумата 928,80 лева, представляваща коригирана сметка за
електроенергия за периода 16.11.2023 г. до 15.02.2024 г., за която е издадена фактура №
3521987 от 20.02.2024 г. и е осъден „Електроразпределителни мрежи - Запад" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-он „Младост“, бул. „Цариградско
шосе” № 159 Бенчмарк бизнес център, представители двама членове от УС да заплати на И.
Г. И., ЕГН **********, адрес: *** и сумата над 1 106,78 лв. до присъдения размер от
1595,49 лв. разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от И. Г. И., ЕГН
**********, адрес: *** с правно основание чл.124 от ГПК отрицателен установителен иск,
че не дължи на „Електроразпределителни мрежи - Запад" АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159 Бенчмарк
бизнес център, представители двама членове от УС заплащане на сумата 928,80 лева,
представляваща коригирана сметка за електроенергия за периода 16.11.2023 г. до 15.02.2024
г., за която е издадена фактура № 3521987 от 20.02.2024 г
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №2/03.01.25 г. постановено по гр.д.
№223/24 г. по описа на РС-Троян в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София р-н“Младост“ бул“Цариградско шосе“ №159 бл.Бенч Марк Бизнес
Център да заплати на И. Г. И., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 457,83 лв. разноски във
въззивната инстанция по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА И. Г. И., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
„Електроразпределителни мрежи - Запад" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе” № 159 Бенчмарк бизнес
център, представители двама членове от УС сумата общо за двете инстанции 217,66 лв.
разноски по делото по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК съобразно
отхвърлената част на иска.
Решението не подлежи на касационно обжалване по арг.от чл.280, ал.2 от ГПК.
13


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14