РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. София , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000504151 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 4665/31.07.2020г, постановено по гр.д.№ 13791/2019г по описа на СГС,
ГО, I-17 с-в, е осъден на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционен фонд да заплати на
Р. С. М. с ЕГН **********, сумата от 63 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на майка й В. А. В., в резултат на ПТП на 07.02.2017 г.,
ведно със законната лихва от 19.09.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
иска за горницата до 84 000 лева, частичен иск от сумата от 150 000 лева; обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 366 лева, изразяващи се в сторени от В. В. разходи за
лечение на увреждания, получени от същото ПТП, частичен иск от 3 380 лева, ведно със
законната лихва от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК – 727.50 лева разноски за производството. Осъден е Гаранционен фонд на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на Адвокатско дружество „Г. и
партньори“, ЕИК ********* сумата от 3 083.35 лева за адвокатско възнаграждение за
производството. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. С. М. с ЕГН ********** да
заплати на Гаранционен фонд сумата от 175 лева разноски за производството. Осъден е
Гаранционен фонд на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати сумата от 2 564.64лв. за
държавна такса.
Решението е обжалвано от Гаранционен фонд, представляван от юрисконсулт К.Я., в
частта му, с която е уважена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 63 000лв. при приложено 30% съпричиняване. Сочи, че решението е постановено
при нарушение на материалния закон и е необосновано. Не е доказано, че ПТП е настъпило
по вина на водача на неизвестно МПС, като от изготвената САТЕ и показанията на
свидетеля-очевидец е установено, че вина за ПТП има единствено пострадалата, която е
1
предприела пресичане на място, където не е имало пешеходна пътека. Алтернативно
поддържа, че определеният размер е завишен, като следва да се намали същият и да се
определи съпричиняване в по-висок размер. Претендира да се отмени обжалваното решение.
Ответницата по жалбата-Р. С. М., представлявана от адв.Св.С., е оспорила същата
като неоснователна. Възразява срещу доводите, че вината на неизвестния водач не е
доказана по категоричен начин, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че
при всякакъв ход на пешеходката, при своевременно задействане на спирачна уредба, ударът
е бил предотвратим. Поддържа, че съдът е разгледал ненаведено възражение за
съпричиняване, тъй като ответникът е релевирал такова за нарушение на чл.108, ал.2 ЗДвП,
твърдейки, че пострадалата се е движила неправилно по пътното платно, а не, че е пресичала
неправилно същото. Възразява срещу изложеното, че определеното обезщетение е завишено
по размер.
Подадена е насрещна въззивна жалба от Р. С. М. срещу решението в частта му, с
която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 63 000лв. до 84 000лв. и е уважено
възражението за съпричиняване. Поддържа, че правилно е определен размер от 90 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди, но неправилно е прието съпричиняване от страна на
пострадалата, тъй като възражението за съпричиняване за неправилно пресичане не е
наведено с отговора на исковата молба, а е уточнено впоследствие. Претендира да се отмени
решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция до претендирания
размер.
Насрещната въззивна жалба е оспорена от процесуалния представител на
Гаранционен фонд като неоснователна.
Въззивните жалби са подадани в законоустановените срокове, от надлежни страни,
срещу обжалваем съдебен акт. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцата по делото- Р. С. М. е посочила в исковата молба, че на 7.02.2017г, около
19.25часа, на ул. „Д.Пешев”, около 80м след кръстовището, на бул.”Амстердам” и
бул.”Искърско шосе”, е настъпило ПТП между неустановен автомобил, управляван от
неизвестен водач и пешеходеца В. А. В.. За пътния инцидент е бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К 80/2017 по описа на ОПП при СДВР. Виновен да
настъпване на ПТП е водач на неизвестен лек автомобил, който е блъснал пешеходката В.
В., пресичала пътното платно от ляво надясно спрямо посоката на движение на лекия
автомобил. Вследствие на инцидента, пешеходката е претърпяла сериозни телесни увреди,
вследствие на които, въпреки проведеното болнично лечение, е починала. Било е образувано
ДП № 11045/2017г по описа на СДВР, съотв. пр.пр. №19525/2017г по описа на СГП.
Ищцата е посочила е, че е дъщеря на починалата, като отношенията им помежду им
били много близки, между тях имало привързаност, разбирателство, подкрепа и уважение.
На 29.08.2017 г. е предявила претенция пред Гаранционен фонд за заплащане на
обезщетение, но с писмо от 17.11.2017 г. ответникът постановил отказ.
Претендирала е да бъде осъден Гаранционен фонд да й заплати сумата от 84 000 лева
обезщетение за търпените болки и страдания от смъртта на майка й, частичен иск от сумата
от 150 000 лева., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
С определение от о.с.з. на 21.06.2019 г. по гр.д. № 61510/2018 г. сезираният състав на
СРС е присъединил гр.д. № 62551/2018г. по описа на СРС, 36 състав, образувано по
предявен от ищцата като наследник на В. А. В. иск за обезщетяване на имуществени вреди
2
от същото ПТП за сумата от 2 366 лева, изразяващи се в сторени от В. В. разходи за лечение
на увреждания, получени от същото ПТП, частичен иск от 3 380 лева, ведно със законната
лихва от 26.09.2018 г. до окончателното изплащане
Ответникът по делото-Гаранционен фонд, представляван от юрисконсулт К.Я., е
оспорил исковите претенции, като е изложил твърдения за неустановен механизъм на ПТП,
причини и обстоятелства, при които произшествието е настъпило. Навел е възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пресичала на
необозначено за целта място.
С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по
чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 63 000лв. за
претърпени болки и страдания от ищцата от смъртта на майка й В. А. В., ведно със
законната лихва от 19.09.2018г до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за
горницата до 84 000лв, частичен иск от сумата от 150 000лв., уважил е иска за обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в сторените от В. В. разходи за лечение на телесните
увреждания, получени от същото ПТП, частичен иск от 3 380лв., ведно със законната лихва
от 26.09.2018г до окончателното изплащане. Приел е, че пострадалата е допринесла с 30 %
за настъпване на ПТП, тъй като е пресичала на необозначено място пътното платно.
Решението е влязло в сила като необжалвано в частта му относно исковата претенция за
обезщетение за имуществени вреди.
Предмет на въззивна проверка е решението по предявен е иск с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания на ищцата от смъртта на нейната майка при ПТП на 07.02.2017г. на
територията на РБ, причинено от виновни действия на водач на неидентифицирано МПС.
Безспорно между страните е, че ищцата Р. С. М. е дъщеря на починалата в резултат
на ПТП на 07.02.2017 г. В. А. В., което се установява и от удостоверение за наследници изх.
№ РИС17-УГ01-2622/18.04.2017 г. на Столична община, район „Искър“.
На 29.08.2017 г. ищцата е сезирала Гаранционен фонд с искане да определи и изплати
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. А. В. в резултат на ПТП на
07.02.2017 г., като е бил постановен отказ за заплащане на обезщетението поради липса на
изискани доказателства.
За да се уважи исковата претенция следва да се установи, че произшествието е
настъпило на територията на Република България, да е причинено от управление на
неустановено моторно превозно средство и от него да са настъпили имуществени или
неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт.
От изслушаната и приета по делото авто-техническа експертиза се установява, че на
07.02.2017 г., около 19.25 часа, неизвестен автомобил се е движил по ул. „Димитър Пешев“,
в посока от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Искърско шосе“ и на около 80 м след
кръстовището с бул. „Амстердам“, е реализирал ПТП с пешеходката В. В., предприела
пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Вероятната скорост
на движение на превозното средство е била около 30 км/ч. При движение на къси светлини
и правилно регулирана и изправна осветителна система осветената вдясно част от
превозното средство е 70 м и на около 35-40 м пешеходецът е бил видим за водача на
автомобила. При това положение и при липса на данни за препятствия, ограничаващи
видимостта, независимо от скоростта на движение на В., ударът е бил предотвратим за
водача на превозното средство.
Възраженията във въззивната жалба, че не е доказано, че ПТП е настъпило по вина на
3
водача на неизвестно МПС са неоснователни, тъй като категорично от заключението на
вещото лице се установява, че при различни хипотези на движение на пешеходката по
пътното платно, ударът е бил предотвратим за водача на лекия автомобил, ако е реагирал
своевременно, могъл е да възприеме пешеходката и да не допусне настъпване на
произшествието. От това следва, че водачът на МПС е нарушил правилата за движение по
пътищата, несъобразявайки поведението си на пътя с уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците (чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП).
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението следва да се определи по справедливост, а
съгласно Постановление №4/1968г на ВС размерът зависи от възрастта на ищеца,
отношенията между починалото лице, болките и страданията. За определяне на
обезщетението за неимуществени вреди от значение са възрастта на пострадалия,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия и редица други
конкретни обстоятелства (ППВС № 4/1968г.), а според формираната по реда на чл. 290 ГПК
практика на ВКС и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието
на самото общество.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. М.,
съпруг на ищцата, от които се установява, че съпругата му приела тежко внезапната смърт
на майка си. Преди да пострада при ПТП на 07.02.2017 г. пострадалата се е оплаквала
единствено от високо кръвно налягане, но била подвижна, здравословното й състояние не й
е пречило да води активен живот и да помага на членове на семейството на ищцата, които
живеели при нея. В. В. се включвала в отглеждането на внуците си, като ги водела на
разходки, на училище и др. Приживе отношенията между ищцата и майка й били много
близки. Страданията на ищцата продължавали, особено като разглеждала снимки с майка
си.
Въз основа на ангажираните свидетелски показания се установяват преживените
негативни емоции от настъпилата смърт на майката на ищцата, от загубата на близък човек,
с когото са имали много топли отношения, подкрепа и е била нейна опора. Съществували са
отношенията на обич, разбирателство и привързаност. Възрастта на починалото лице- 80г.,
както и това, че е страдала от хронично заболяване, не са й пречили да бъде активна и да
помага на дъщеря си. При съобразяване на тези обстоятелства следва да се определи
обезщетение в размер на 90 000лв., ведно със законната лихва от 19.09.2018г до
окончателното изплащане.
С решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на I т. о. на ВКС, по реда на чл.
290 ГПК е постановено, че приносът на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния
съд. С решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на I т. о. на ВКС, а в последствие и
с решение № 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на I т. о. на ВКС, е прието, че надлежно
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното производство
може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице
хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава
възражението. Подчертано е, че приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно
обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал.
2 ЗЗД, също трябва да са конкретни. Ако застрахователят не е могъл да узнае за тях преди
изтичане на срока за отговор на исковата молба, те могат да бъдат наведени в
първоинстанционното производство и след изтичането на този срок, тъй като съгласно чл.
147, т. 1 ГПК до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, страните могат
да твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства, ако не са могли
4
да ги узнаят, посочат и представят своевременно. След като възражението за принос на
пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната не
може да го направи преди да е могла да узнае за тях. В тази насока е и даденото разяснение в
мотивационната част на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклузия по чл. 133 вр. чл. 131, ал. 2,
т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася само за възражения,
основани на факти, съществуващи и узнати към този момент. /Така Решение № 134 от
18.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1422/2019 г., II т. о., ТК./
По отношение на възражението за съпричиняване, въззивният съд съобрази, че
първоначално ответното дружество е било формулирало същото като нарушение на чл.108,
ал.2 ЗДвП за неправилно придвижване по платното за движение, което впоследствие, след
изискване на допълнителни доказателства по делото, е било уточнено, че се изразява в
неправилно пресичане на пътното платно. Поради цитираната по-горе съдебна практика
следва да се приеме, че уточнението на направеното възражение е било допустимо и следва
да се разгледа същото.
При отчитане, че пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено за целта място, което е установено от заключението на вещото лице по САТЕ,
следва да се приеме, че същата е допринесла за настъпване на ПТП, като е навлязла на
платното за движение без да вземе мерки за безопасността си. Нарушението на
задължението да пресече пътното платно на пешеходна пътека е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат, поради което приносът съдът определя на 30%. Обезщетението
следва да се намали с 27 000 лева, или искът е основателен за сумата от 63 000 лева.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъден Гаранционен фонд да заплати на
Адвокатско дружество „Г. и партньори” с ЕИК ********* сумата от 3 083.35лв. за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да бъде осъдена Р. С. М. с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд
сумата от 200лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4665/31.07.2020г, постановено по гр.д.№ 13791/2019г по
описа на СГС, ГО, I-17 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъден на основание чл. 557, ал. 1, т. 1
от КЗ Гаранционен фонд да заплати на Р. С. М. с ЕГН **********, сумата от 63 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка й В. А. В., в
резултат на ПТП на 07.02.2017 г., ведно със законната лихва от 19.09.2018 г. до
окончателното изплащане, като отхвърлен иска за горницата до 84 000 лева, частичен иск от
сумата от 150 000 лева; и в която са присъдени разноски: на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК –
727.50 лева разноски за производството, осъден е Гаранционен фонд на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на Адвокатско дружество „Г. и
партньори“, ЕИК ********* сумата от 3 083.35 лева адвокатско възнаграждение за
производството, осъдена е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. С. М. с ЕГН ********** да
заплати на Гаранционен фонд сумата от 175 лева разноски за производството, осъден е
Гаранционен фонд на основание чл 78, ал.6 ГПК да заплати сумата от 2 564.64лв. за
държавна такса
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
5
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 ГПК Гаранционен фонд да заплати на Адвокатско
дружество „Г. и партньори” с ЕИК ********* сумата от 3 083.35лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Р. С. М. с ЕГН ********** да заплати на
Гаранционен фонд сумата от 200лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6