Р Е Ш Е Н И Е
№ 780
гр. Пловдив, 26.04.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание
на двадесети април, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Даниела Стоянова, като
разгледа докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 675 по описа за
2023 год. на Административен съд- Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
ТД на НАП Пловдив, чрез гл. юрисконсулт С.П.срещу Решение № 149/27.01.2023 г. по АНД
20225330207227/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив, с което е отменено
Наказателно постановление № 577511 - F608759/ 14.05.2021 г., издадено от
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на „КБ -
КИП" ООД ЕИК ********* на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл.
125, ал. 1 ЗДДС.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява в съдебно заседание. С касационната жалба се иска отмяна на
решението на РС Пловдив, потвърждаване на наказателното постановление и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В становище по делото се излагат
аргументи за потвърждаване на НП и се иска отмяна на решението на РС Пловдив,
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната страна – „КБ-КИП“ ООД, редовно призована се
представлява в съдебно заседание от управителя К. К., който иска потвърждаване
решението на РС Пловдив.
Прокурорът сочи в становището си, че следва да се
потвърди решението на РС Пловдив като законосъобразно и правилно.
Пловдивски административен съд, като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната
фактическа обстановка :
При извършена
служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 16.02.2021
г. се установи, че „КБ - КИП“ ООД с БУЛСТАТ *********, регистрирано
по ЗДДС лице, не е спазило установения
от Закона срок за подаване на справка - декларация по
смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.01.2021 г. - 31.01.2021 г. до 15.02.2021
г. включително.
Справка - декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС е подадена
на 24.03.2021 г. в ТД на НАП -
Пловдив по електронен път с
Вх. № 16004616733/ 24.03.2021 г.
Описаната фактическа
обстановка съдът е приел за установена от безсъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства.
Районният съд е приел,
че в случая при анализа на посочената разпоредба следва да се вземе предвид, че
нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е едно единно и неподаването на
който и да е от документите, визирани в него, ще представлява неизпълнение на
задължението към държавата.
Посочено е, че
нарушението по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е на просто/формално извършване, като
съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се
изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в
правната норма данъчни документи -т. е. справка декларация и отчетни регистри.
Съдът е приел, че в процесния случай задълженията за
подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен
период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално
предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред
приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на
данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период (ДДС за внасяне или
ДДС за възстановяване).
Посочено е също така, че на съдът е служебно известно
за наличието на друго издадено НП по отношение на същия данъчен период и със
същото правно основание, поради което е приел, че в конкретния случай е нарушен
принципът non bis in idem и е отменил процесното НП.
Решението на
първоинстанционният съд е правилно, но не по мотивите, изложени в него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС,
посочена като основание за издаване на процесното НП, лице, което е длъжно, но
не подаде СД по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните
регистри по чл. 124 (дневник за покупките, дневник за продажбите) или не ги
подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба за физическите лица, които не
са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични
търговци, в размер от 500 до 10000 лв. Според разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, заедно със справка- декларация по ал. 1 регистрираното лице подава и
отчетните регистри по чл. 124 за съответния данъчен период. Според разпоредбата
на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат
подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който
се отнасят. А според разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от ЗДДС, декларациите по
ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при
условията и по реда на ДОПК, освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и
8.
Според настоящия
касационен състав на съда, формулирана по посочения начин, разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС очертава множество
състави на отделни административни нарушения, като за всяко съставомерно
деяние, представляващо неизпълнение на което и да е от посочените задължения на
задължено лице, както и изпълнението на което и да е от тези задължения след
изтичане на установения от закона срок (какъвто е настоящият случай, като
справка - декларация за месец 01.2021 г. е била подадена след 15.02.2021 г, а
именно на 24.03.2021 г., което е преди момента на съставяне на АУАН), е
предвидена санкция. Следователно, всяко едно бездействие съставлява
самостоятелно административно нарушение, което е наказуемо със самостоятелно
административно наказание и не е налице нарушение на чл. 18 ЗАНН.
На следващо
място, относно съставомерните обстоятелства, че ответното търговско дружество е
регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на
разглежданото нарушение и в това си качество е длъжно да подаде отчетните
регистри и СД за периода месец 01. 2021 г. най-късно до 14.02.2021 г., което
обаче не е направено, спор между страните не същестува. Съответно, налице е от
обективна страна изпълнително деяние на административното нарушение, изразено
чрез конкретно бездействие, за чието извършване е наказано ответното дружество.
В тази връзка се констатира, че административнонаказателното производство,
приключило с издаването на процесното НП, е проведено от компетентни за целта
органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Същевременно обаче, са налице основания, които квалифицират деянието като
маловажен случай. Съгласно легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021 г.), "маловажен случай" е този, при
който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение
от съответния вид. В конкретният случай процесните обстоятелства, че СД и
отчетните регистри за периода месец 01. 2021 г. не са подадени в необходимият
срок, а в следващия данъчен период и по- специално преди момента на съставянето
на процесния АУАН- на 24.03.2021 г., сами по себе си не касаят съществено
нарушение на данъчното законодателства, което да засяга съществено охраняваните
обществени правоотношения. Напротив, налице са редица смекчаващи отговорността
обстоятелства, които с оглед незначителността на вредните последици, не
обуславят деянието като такова с по- висока степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. Установеното и в хода на първоинстанционното
съдебно производство, че нарушението е извършено за първи път и от същото не са
настъпили реални вреди, позволяват формирането на извод за наличието на
"маловажен случай" на административно нарушение. Още повече, не са
проведени активни действия от съответните органи, за да се установят причините,
поради които не е подадена съответната СД, след като в постъпилото възражение е
посочено, че причина за това се явяват прекратени отношения с обслужващият счетоводител.
Съставянето на АУАН не е просто една формална предпоставка за издаване на НП и
налагане на санкция, а той следва да е резултат, приключване на една активна
проверовъчна процесуална дейност по установяване на факта на извършване на
нарушението, неговия автор и вината му, респ. обективно отговорното му
поведение, което следва да намери отражение в съставения акт. Последното като
необходимост не е съобразено от административнонаказващия орган, който е приел
АУАН като формална предпоставка за издаване на НП и налагане на санкция, поради
което издаването на процесното НП е направено при неправилно прилагане на
закона. От своя страна, като отменя неправилното НП, макар и по различни
съображения, районният съд постановява правилно решение. Също така, решението
на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в
сила.
С оглед очерталия
се изход на делото разноски не се дължат на ответника по касационната жалба,
тъй като не се претендирани и доказани такива, а не се дължат на касационния
жалбоподател с оглед неоснователността на жалбата.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 149/27.01.2023 г. по АНД 20225330207227/2022 г. по описа на РС
- гр. Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:......................................
ЧЛЕНОВЕ : 1........................................
2........................................