Присъда по дело №1185/2023 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 35
Дата: 11 март 2024 г. (в сила от 26 март 2024 г.)
Съдия: Деян Господинов Илиев
Дело: 20235510201185
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 35
гр. к., 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – к., ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЯН Г. ИЛИЕВ
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ИВ. ГРОЗЕВА
и прокурора К. Д. К.
като разгледа докладваното от ДЕЯН Г. ИЛИЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20235510201185 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ М. Д. В. - роден на ***** г. в гр. к.,
български гражданин, живущ в гр. к., със средно образование, неженен,
неосъждан, ЕГН – **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.09.2022г. в гр.
к. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото с което е извършил
престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, а по първоначалното обвинение по
чл.325, ал.2, вр. с ал.1 от НК го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА.
На основание чл.78, ал.1 от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност подсъдимия М. Д. В. и му налага административно наказание
ГЛОБА в размер на 2 000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ лева.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – к.: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
към Присъда № 35 от 11.03.2024 г.
по НОХД № 1185/23 г.

Производството е по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК.
Обвинението срещу подс. М.Д.В. е по чл. 325, ал. 2 от НК за това, че на 29.09.2022г.
в гр. К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е било съпроводено със
съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред
и се отличава с изключителна дързост.
Подсъдимият в с.з. не се явява, като за него има данни, че се намира извън страната
на неизвестен адрес.
Защитникът му – адв. Р. К. в с.з. пледира за частично оправдаване.
Представителят на РП-С.З., ТО-К. в с.з. поддържа обвинението.
Граждански иск не е предявен.
От събраните по делото доказателства,установени с доказателствени средства по
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 29.09.2022 г. подс. В. бил в игрална зала „Р.Б.“, находяща се в гр. К. на пл. „С.“ №
**. Същият започнал да се държи агресивно към клиентите на залата и ги изгонил.
Служителите на залата – свидетелите Б.К. и М.Я. известили СОД и на място пристигнал св.
А.Т.. Той не успял да изведе подс. В. от залата и уведомил полицейските органи на тел. 112.
На място дошли свидетелите П.Ф. и Г.П.. Тогава подсъдимият започнал да ги нарича
палячовци, отказал им да им даде лична карта, тази която имал хвърлил нарочно на земята.
Полицейските служители задържали подсъдимия и го отвели в сградата на РУМВР-К.,
където подсъдимият им показал неприличен жест със среден пръст, наричал ги малумници,
казвал им да го духат, нерекъл св. Ф. „паток“, а св. С. „мишка“ и „копеле“.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.,
Янев, Терзиев, Ф., П. и С., акт по УБДХ, Заповед за задържане, които напълно
кореспондират помежду си.
Описаната фактическа обстановка не се оспорва в с.з.
Имайки предвид установената по безспорен начин фактическа обстановка съдът
намира, че подс. В. от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 325, ал. 1
от НК.
Безспорно поведението на подс. В. в залата е непристойно, като същия е извършил
действия, с които е изгонил клиентите на игралната зала, а последствие е използвал
неприлични думи и действия срещу полицейските служители.
По делото има данни за употреба на алкохол и вероятно на наркотици при
извършване на деянието, но предположенията по НП са забранени с чл. 303 от НПК, а
съгласно съдебната практика пияно състояние е със съдържание на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, което не е било установено.
В с.з. не се установи, че при задържането подсъдимият се е съпротивлявал или
деянието се е отличавало с особена дързост, поради което по първоначалното обвинение по
чл. 325, ал. 2 от НК подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
От обективиранитие действия на подсъдимия следва извода, че към момента на
извършване на деянието той е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият не е бил лишен от възможността правилно да възприемат фактите и е
1
извършил деянието като е съзнавал всички негови съставомерни елементи.
Имайки предвид изложените мотиви съдът намира, че подсъдимият В. следва да бъде
признат за виновен и наказан.
При определяне вида на наказанието съдът взе предвид, че подсъдимият не е осъждан
и не е бил освобождаван от наказателна отговорност, деянието е било умишлено, от него не
са произлезли имуществени вреди и се предвижда наказание до три години лишаване от
свобода.
Налице са условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на подсъдимия с налагане на административно наказание глоба.
Съдът като взе предвид имотното състояние на подсъдимия (работи в чужбина),
интензивността, вида и значението на употребените обидни изрази, както и към кого са
отправени, като отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство
следва да се приемат добрите характеристични данни.
На подс. В. следва да се наложи наказание глоба в размер на 2000 лв. като по този
начин целите на чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати в максимална степен.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
2