Решение по дело №229/2020 на Районен съд - Несебър

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260173                                             28.07.2021г.                                         гр.Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                              ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и осми април                                 две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в състав:

          Председател: Мария Берберова-Георгиева

секретар: Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №229/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******“ с ЕИК ******, с адрес: ******, чрез управителя си „С.В.Х.“ ООД, представлявано от И.В.П. против Г.Н.И. с ЕИК ******, с адрес в РБългария: ******. В исковата молба се сочи, че ответницата И. е собственик на Апартамент № ***, с обща разгърната площ от 63,34 кв.м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******, находящ се в Сграда № 2, в комплекс „******“. Твърди се, че с протоколно решение на Общо събрание на етажните собственици в процесната Етажна собственост, проведено на 16.08.2016г. е определен размер на дължимите такси за управление и поддръжка на сградите в комплекса, както и начина на изчисляване и формиране на тези такси. Сочи се, че съгласно цитираното решение, считано от календарната 2016г. таксата за управление и поддръжка се отчита на годишна база, за периода от 01-ви септември на текущата година до 30-ти август на следващата година, а размера й се формира по 9,6 евро на кв.м спрямо застроената площ на всеки отделен самостоятелен обект. Така определената сума трябвало да се заплати от собственика в срок до началото на съответния отчетен период. Твърди се, че ответницата И., като собственик на Апартамент № *** в процесния комплекс, следвало да заплати такса за управление и поддръжка в размери, както следва:

-За периода от 01.09.2016г. до 30.08.2017г. – сумата от 608,06 евро, равняваща се на 1186,94 лева, с падеж на задължението на 01.09.2016г.;

-За периода от 01.09.2017г. до 30.08.2018г. – сумата от 608,06 евро, равняваща се на 1186,94 лева, с падеж на задължението на 01.09.2017г.;

-За периода от 01.09.2018г. до 30.08.2019г. – сумата от 608,06 евро, равняваща се на 1186,94 лева, с падеж на задължението на 01.09.2018г.,

ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на вземанията.

Твърди се, че горепосочените суми останали незаплатени, както към датите на падежите им, така и до настоящият момент, което обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на искове срещу ответницата И. за осъждане на същата да заплати на ищеца горепосочените суми.

Поради забава за заплащане на дължимите такси за управление и поддръжка за посочените по-горе периоди, ищецът претендира и лихва за забава, начислена за времето от падежа на конкретното парично задължение до датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2020г., както следва:

сумата от 424,01 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 1186,94 лева, за периода от 01.09.2016г. до 09.03.2020г.;

сумата от 303,66 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 1186,94 лева, за периода от 01.09.2017г. до 09.03.2020г.;

сумата от 183,31 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 1186,94 лева, за периода от 01.09.2018г. до 09.03.2020г.

Представят писмени доказателства. Правят искане за  присъждане на заплатените по делото разноски.

Предявени са искове с правно основание чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата И. особен представител – адв.Е.Ф. ***, с който изразява становище за недопустимост на исковата молба поради липса на надлежни доказателства за активната процсуална легитимация в лицето на „С.В.Х.“ ООД, сочено за управител на процесната Етажна собственост.  В тази връзка се сочи, че качеството управител на Етажната собственост се установява с удостоверение, издадено от Община Несебър, а не от извлечението от регистър Булстат. Независимо от това, особеният представител на ответницата И. прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявеното вземане за такса поддръжка и управление за периода от 01.09.2016г. до 30.08.2017г., тъй като същото има характер на периодично плащане, погасителната дата, за което е настъпила на 01.09.2019г. На следващо място се сочи, че лихва за периода от настъпването на падежа на съответните вноски не се дължи, тъй като вземанията за поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост не са лихвоносни. В тази връзка моли да не се приемат представените от ищеца калкулации относно натрупани лихви за процесния период. С оглед гореизложеното се моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като недопустими, а при условията на евентуалност да се отхвърли претенцията за заплащане на такса поддръжка и управление за периода от 01.09.2016г. до 30.08.2017г. поради изтекла погасителна давност за събирането й, както и всички претенции за мораторни лихви, като неоснователни.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове, ведно с приложените писмени доказателства. В изпълнение указанията на съда представя нови писмени доказателства, включително и относно активната процесуална легитимация на „С.В.Х.“ ООД, като управител на процесната етажна собственост. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Назначеният на ответника особен представител в съдебно заседание поддържа подадения отговор на исковата молба. Не сочи доказателства.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

По делото не се спори, а и от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, рег.№ ****, дело № *** от 18.06.2014г. на Нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие – Районен съд – гр.Несебър /л.6-7 вкл./, се установява, че ответницата И. е собственик на самостоятелен обект в процесната Етажна собственост на комплекс „******”, изграден в поземлен имот с идентификатор 51500.507.357, по плана на КК Слънчев бряг – запад, представляващ: АПАРТАМЕНТ № *** с идентификатор ******, на площ от 63,34 кв.м, ведно с 8,53 кв.м. идеални части от общите части на сградата.

Видно от представената справка от регистър Булстат /л.17/, както и от допълнително представения в хода на съдебното производство – протокол от проведено на 25.11.2019г. ОС на ЕС, управител на процесната Етажна собственост е „С.В.Х.” ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя И.В.П., за следващ двугодишен мандат, считано от 26.11.2019г.. С оглед на това, съдът приема, че „С.В.Х.” ООД, в качеството му на управляващо процесната етажна собственост е активно легитимирано да предявява искове срещу етажните собственици, както и да упълномощава процесуални представители по делата срещу същите. Гореизложеното налага извода, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и че с решения взети от Общото събрание на Етажната собственост е определен размера на дължимите от собствениците вноски за таксата за управление и поддържане на общите части на процесния комплекс, че е настъпила изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да заплати претендираните от ищеца суми, съответно, че е отпаднала отговорността му за това. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение от 04.12.2020г., постановено по настоящото дело.

По иска с правно основание чл.38, ал. 1 ЗУЕС, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответницата И. е собственик на самостоятелен обект в процесния комплекс, който се намира в режим на етажна собственост.

Съгласно чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части в сградата. На основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.

От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че на проведеното на 16.08.2016г. Общото събрание на Етажна собственост на комплекс „******”, са взети решения за размера на дължимите от всеки от етажните собственици парични вноски за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в размер на 9,60 евро на квадратен метър, изчислени на база разгърната застроена площ на самостоятелните обекти в сградата. Прието е таксата да се заплаща авансово за съответния отчетен годишен период, в срок до 01-ви септември на текущата година /л.11/. С оглед на това, общо дължимата от ответника такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС възлизала в размер на 608,06 евро годишно. Видно от представените по делото писмени доказателства /л.74-75 вкл./, на 23.08.2016г. е било залепено уведомление на централния вход на комплекса за изготвянето на протокола от проведеното на 16.08.2016г. Общо събрание на ЕС. По делото липсват данни, взетите решения на проведеното Общо събрание на ЕС да са били предмет на обжалване по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение. По делото няма представени доказателства, че ответницата И. е изпълнила своите задължения.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици включително и за тези, които са гласували против. Мотивиран от изложеното, настоящият състав счита, че ответницата И., като собственик на недвижим обект в процесната ЕС – Апартамент № ***, дължи такса за управление и поддръжка за 2017г. и 2018г., възлизащи общо в размер на 1216,12 евро.

По отношение дължимостта на претендираната такса за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост за 2016г., съдът като взе предвид направеното от особения представител на ответницата И. възражение за изтекла погасителна давност, за да се произнесе съобрази:

Задълженията за плащане на разходите за управление и поддържане на общите части са периодични вземания, които се начисляват ежегодно. За да определи характера на вземанията като периодични вземания съдът изследва правопораждащият им факт – решенията на Общото събрание на етажните собственици, по силата на които сумите се определят по основание и размер. Видно от протокола от проведеното на 16.08.2016г. общо събрание на етажната собственост вноските за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост се определят, като повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени периоди. Поради това съдът приема, че процесните задължения отговарят на критериите, определени от ВКС в ТР № 3 от 18.05.2012 г. и представляват периодични вземания, които по силата на чл.111, б.”б” ЗЗД се погасяват с кратката 3-годишна давност. Доколкото задълженията са годишни и представляват периодично вземане, съдът приема, че стават изискуеми с настъпването на падежа. За 2016г. задължението за заплащане на дължимата такса към ЕС е станала изискуема на 01.09.2016г., от когато е започнала да тече и тригодишната погасителна давност и е изтекъл на 01.09.2019г. Искът е предявен на 09.03.2020г., поради което 01.09.2016г. до 30.08.2017г. следва да се отхвърли, като погасено по давност.

Предвид гореизложеното, съдът намира за основателен предявеният от ищеца иск за осъждане на ответницата И. да заплати на процесната етажна собственост сумата общо в размер на 1216,12 евро, представляваща такса за управление и поддръжка за общите части на ЕС за 2017г. и 2018г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаването на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на сумите.

 Що се отнася до претендираната от ищеца лихва за забава върху всяка една от главниците, считано от датата на настъпване на изискуемостта, до датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020г., за да се произнесе, съдът съобрази:

Както бе отбелязано по-горе, след влизането в сила на решенията на етажната собственост, същите стават задължителни. Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, за да настъпи изискуемостта спрямо ответницата И., ищецът следва да отправи покана до същата, уведомяваща я за това задължение. Тъй като по делото липсват доказателства ответницата И. да е била надлежно уведомена преди подаването на исковата молба за наличието възникнало в нейна тежест задължение за заплащане на дължимите към ищцовата етажна собственост вноски съгласно процесното решение на  ОС на ЕС от 16.08.2016г., същата не е поставена в забава, поради което иска за дължимост на изтекла преди подаване на исковата молба мораторна лихва върху дължимите вноски, се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата И. следва да се възложат заплатените от ищеца разноски по делото, възлизащи общо в размер на 398,30 лева /триста деветдесет и осем лева и тридесет стотинки/, съразмерно на уважената част от предявените искове.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 ОСЪЖДА Г.Н.И. с ЕИК ******, с адрес в РБългария: ******, със съдебен адрес:*** /чрез назначения й особен представител – адв.Е.Ф. ***/ да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******“ с ЕИК ******, с адрес: ******, чрез управителя си „С.В.Х.“ ООД, представлявано от И.В.П., сумите, както следва:

– сумата от 608,06 евро /шестстотин и осем евро и шест евроцента/, представляваща годишна такса за управление и поддръжка за общите части на етажната собственост за периода от 01.09.2017г. до 30.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането;

– сумата от 608,06 евро /шестстотин и осем евро и шест евроцента/, представляваща годишна такса за управление и поддръжка за общите части на етажната собственост за периода от 01.09.2018г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******“ с ЕИК ******, с адрес: ******, чрез управителя си „С.В.Х.“ ООД, представлявано от И.В.П. против Г.Н.И. с ЕИК ******, с адрес в РБългария: ******, със съдебен адрес:*** /чрез назначения й особен представител – адв.Е.Ф. ***/, с правно основание чл.38, ал.2 от ЗУЕС, за осъждане на ответницата И. да заплати на ищцовата етажна собственост, сумата от 608,06 евро /шестстотин и осем евро и шест евроцента/, представляваща годишна такса за управление и поддръжка за общите части на етажната собственост за периода от 01.09.2016г. до 30.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на вземането, като погасена по давност.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******“ с ЕИК ******, с адрес: ******, чрез управителя си „С.В.Х.“ ООД, представлявано от И.В.П. против Г.Н.И. с ЕИК ******, с адрес в РБългария: ******, със съдебен адрес:*** /чрез назначения й особен представител – адв.Е.Ф. ***/, с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответницата И. да заплати на ищцовата етажна собственост лихва за забава, начислена за времето от падежа на конкретното парично задължение до датата на предявяване на исковата молба – 09.03.2020г., както следва:

-         сумата от 424,01 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 1186,94 лева, за периода от 01.09.2016г. до 09.03.2020г.;

-         сумата от 303,66 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 1186,94 лева, за периода от 01.09.2017г. до 09.03.2020г.;

-         сумата от 183,31 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 1186,94 лева, за периода от 01.09.2018г. до 09.03.2020г, като неоснователна.

ОСЪЖДА Г.Н.И. с ЕИК ******, с адрес в РБългария: ******, със съдебен адрес:*** /чрез назначения й особен представител – адв.Е.Ф. ***/ да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******“ с ЕИК ******, с адрес: ******, чрез управителя си „С.В.Х.“ ООД, представлявано от И.В.П., сумата общо в размер на 398,30 лева /триста деветдесет и осем лева и тридесет стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски, съразмерно на уважената част от предявените искове.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.                

 

                                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: