РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Перник, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание проведено на двадесети декември през две хиляди двадесети и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е..В.**, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 371 /
2022 по описа на АС -Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 124 във
вр. чл. 121 вр. с чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.,
образувано по жалба подадена
ОТ: В.Е.Ц. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***,
ЧРЕЗ адвокат П.А.В., член на САК,
със съдебен адрес:***«Генерал Щерю А.» №5,
тел. 0884 117 169
ПРОТИВ:
Заповед № РД-15-247/29.07.2022 г. на Министъра на земеделието.
С ИСКАНЕ: Да
се отмени Заповед РД-15-247/ 29.07.2022 г. на Министъра на земеделието, като
незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с
целта на закона.
В жалбата се навеждат оплаквания, че в оспорената
заповед не било посочено, каква е обективна невъзможност жалбоподателя да
изпълнява служебните си задължения, не било уточнено в какво точно се
изразявала тази обективна невъзможност. Ако имало някаква промяна на
изискванията за заемане на длъжността на жалбоподателя, то тя била по изричното
разпореждане на органа по назначаването и не представлявала обективна причина,
обуславяща невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Фактът на въвеждането на нови изисквания за
длъжността характеристика, ако такива били налице очевидно не стоял извън
волята на органа по назначаването, напротив - това било извършено по негово
изрично волеизявление, материализирано в утвърдена длъжностна характеристика. Жалбоподателя притежавал необходимата законово
изискуема образователен степен за заемане на длъжността – имал завършено висше
образование с образователна степен «магистър» по специалността «Индустриален
мениджмънт» и професионална квалификация «Магистър по Индустриален мениджмънт»,
придобито в Технически университет - С.**, както и «магистър» по специалността
«Агробизнес и предприемачество», с професионална квалификация «Агроном»
придобита в Аграрен университет - Пловдив видно от дипломите му за висше
образование, находящи се в служебното му досие. От досието му се установявало и
че той притежава и изискуемите ранг и професионален опит.
Ето защо, в настоящия случай хипотезата на обективна невъзможност по
чл.107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл не била налице, както бил постановил оспорваната
заповед органът по назначаването нарушил закона и в отклонение от неговата
цел уволнил служителя, без наличие на
каквито и да било законни основания за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, чрез
процесуалният си представител, подържа предявената искова претенция, моли да бъде
отменена обжалваната заповед за прекратяване на служебното правоотношение по
съображенията изложени в жалбата, в хода на процеса административния орган се
опитал да изправи нередовността на заповедта, представяйки нова длъжностна
характеристика с нови изисквания за заемане на длъжността, което било
недопустимо в хода на висящ процес. Даже и да се приемели тези нови
обстоятелства, тези действия стояли извън волята на страните. Жалбоподателят
отговарял на изискванията за заема на длъжността съгласно т. 63 от
класификатора на длъжностите в администрацията.
Претендира за
присъждане на сторените разноски съгласно представения списък по чл. 143 от АПК
в размер на 1000.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответника – Министъра на земеделието, редовно
призован, чрез процесуалния си представител, моли да се постанови решение, с
което да се остави в сила оспорената от жалбоподателя заповед, като издадена от
компетентен орган в законноизискуемата форма. С оглед събраните доказателства
било доказано наличието на обективна невъзможност на жалбоподателя да изпълнява
служебните си задължение, с оглед измененото в структурата на министерството на
земеделието и изменение на длъжността на жалбоподателя съответно с новите
изисквания за изпълнение на служебните задължения, което било извън контрола на
страните
Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателят.
Съдът, след като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между жалбоподателят и Министерство на
земеделието е съществувало валидно служебно правоотношение, прекратено със Заповед № РД-15-247/29.07.2022 г. на Министъра на земеделието,
с посочено правно основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108 от ЗДСл и
причина за прекратяване на служебното правоотношение: обективна невъзможност на
държавния служител да изпълнява служебните си задължения.
Със заповед № РД-15-1696/30.12.2021 г. на Министъра на земеделието
жалбоподателят е бил преназначен в структурата на Министерство на земеделието
на длъжност: Началник отдел, в отдел „Инвестиционна стартова подкрепа за
бизнеса“, Дирекция „Развитие на селските райони“ с ранг IV старши, считано от
04.01.2022 г., с ниво на основан месечна заплата: 9, степен на основна месечна
заплата : 4 и основна месечна заплата: 3830.00 лв.
Съгласно представената по делото длъжностна характеристика
утвърдена на 21.10.2020 г. за Началник отдел, в отдел „Инвестиционна стартова
подкрепа за бизнеса“, Дирекция „Развитие на селските райони“, в Министерството
на земеделието, изискванията за заемане
на длъжността са: образователна степен –магистър; професионална област –
социални, стопански, правни науки; аграрни науки и ветеринарна медицина;
професионален опит – 5 години; допълнителна квалификация: езикова квалификация
– ниво на владеене на поне един от работните езици на ЕК, което съответства на
европейско ниво В2 за самооценка на езикови умения; компютърни умения – MS
Word, MS Excel, MS Power Point.
Съгласно представената по делото длъжностна характеристика
утвърдена на 10.06.2020 г. за Началник отдел, в отдел „Инвестиционна стартова
подкрепа за бизнеса“, Дирекция „Развитие на селските райони“, в Министерството
на земеделието, изискванията за заемане
на длъжността са: образователна степен –магистър; професионална област –
социални, стопански, правни науки; аграрни науки и ветеринарна медицина;
професионален опит – 5 години; допълнителна квалификация: езикова квалификация
– ниво на владеене на поне един от работните езици на ЕК, което съответства на
европейско ниво В2 за самооценка на езикови умения; компютърни умения – MS
Word, MS Excel, MS Power Point.
Страните не спорят, че към момента на заемане на длъжността Началник отдел, в отдел „Инвестиционна
стартова подкрепа за бизнеса“, Дирекция „Развитие на селските райони“, в
Министерството на земеделието - считано от 04.01.2022 г., жалбоподателят е
отговарял на изискванията за заемане на длъжността.
Видно от представения към изисканата и приложена по делото
административна преписка формуляр за оценка изпълнението на длъжността от висши
държавни служители, заемащи ръководни длъжности с аналитични и/или контролиращи
функции на В.Е.Ц. заемащ длъжността Началник отдел „Инвестиционна стартова
подкрепа за бизнеса“, Дирекция „Развитие на селските райони“ за периода от
01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. не е дадена оценка; за периода от 01.01.2020 до
31.12.2020 г. е дадена годишна оценка на изпълнение на длъжността от последното
оценяване: изпълнението надвишава очакванията.
Заповедта е връчена на оспорващия на дата 29.07.2022 г.
Жалбата срещу същата е подадена пред Административен съд – С.** -
Град на 10.08.2022 г., видно от поставения й входящ номер.
По делото са приложени всички събрани в хода на административното
производство доказателства, както и заверено копие на личното служебно досие на
оспорващия.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването в предвидения
от закона преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред надлежен съд съгласно
чл. 124, ал. 1 от ЗДСл по постоянният
адрес на посочения в акта адресат.
Оспореният с жалбата административен акт
е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, вр. чл.
154, ал. 2, т. 1 от АПК подлежащ на
съдебен контрол за законосъобразност.
Съгласно
чл. 108, ал. 1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба.
Оспорената
заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган -
министърът е орган по назначаване на държавните служители в министерството,
като при упражняването на правомощията си като такъв издава заповеди / чл.42
ал.5 от Закона за администрацията връзка чл.25 ал.4 от ЗА; чл.5 ал.2 от
Устройствения правилник на МЗХГ /Приет с ПМС № 260 от
14.10.2019 г. Обн. ДВ. бр. 82 от 18 Октомври 2019 г., изм. ДВ. бр. 103 от 4
Декември 2020 г., изм. ДВ. бр. 34 от 3 Май 2022г./
Разпоредбата
на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл постановява, че органът по назначаването може
да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител,
когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 (при
невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания
въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването
в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на
държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я
заеме).
Легално
определение на понятието "държавен служител" е дадено в разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл, според която държавен служител е лице, което по силата
на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната
администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на
неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон
предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон.
Съгласно чл. 6 от ЗДСл, държавният служител изпълнява държавната служба въз
основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт. Длъжностите,
които се заемат от държавните служители, се определят в Единен класификатор на
длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се
обнародва в "Държавен вестник". Легална дефиниция на понятието
"длъжност в администрацията" е дадено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за
прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, според която
"длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която
се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по
правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на
вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България, на Закона за изпълнение на наказанията или на Закона за
дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана
е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от
функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От
своя страна, ЗДСл не дава определение на понятието "държавна служба".
Такова определение няма и в действащото българско законодателство и то се
извежда от теорията, според която държавната служба е трайно изградена
институция, осигуряваща постоянното и непрекъснато функциониране на държавния
апарат за реализиране на държавни цели и задачи.
Разпоредбата
на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл постановява, че задълженията на държавния служител се
определят в неговата длъжностна характеристика, а по силата на чл. 2 от
Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, за всяка
длъжност от длъжностните разписания се разработва и утвърждава длъжностна
характеристика по установените в наредбата ред и начин.
В
нормата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е предоставено право на органа по
назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение на служител,
който е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си извън случаите по
чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл.
В
предл. 2 на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл изрично се предвижда, че в
случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, какъвто е настоящият, актът следва да
съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за
изпълнение на служебните задължения, като съблюдаването на това изискване е
абсолютно условие за законосъобразност на административния акт. В случая
оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган -
органа по назначаването и в предвидената писмена форма. Няма обаче изложени
фактически обстоятелства, които да сочат за хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5
ЗДСл за наличието на "обективната невъзможност" за изпълнение на
служебните правоотношения. В случая липсват конкретни мотиви в какво се
изразява "обективната невъзможност" държавният служител да изпълнява
служебните си задължения. / В този смисъл и Решение № 8676 от 10.06.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 15075/2018 г. V
о. /
В
конкретния случай, оспорващият е заемал длъжността Началник отдел, в отдел
„Инвестиционна стартова подкрепа за бизнеса“, Дирекция „Развитие на селските
райони“, в Министерството на земеделието, считано от 04.01.2022 г. Със Заповед
№ РД-15-247/29.07.2022 г. на Министъра на Земеделието служебното му
правоотношение е прекратено, считано от 29.07.2022 г., с посочена причина за
прекратяване на служебното правоотношение: обективна невъзможност държавния
служител да изпълнява служебните си задължения. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че в разпоредбите на ЗДСл не се съдържа нормативно определение на
понятието "обективна невъзможност", прието като материалноправна
предпоставка за упражненото от органа субективно право. В съдебната практика
константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на
чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е необходимо да са изпълнени три кумулативни
условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до
невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна
характеристика и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на
страните в правоотношението.
Следва
да се посочи, че при преобразуването на Министерството на земеделието и храните
в Министерство на земеделието се запазва структурата на министерството. Видно
от чл. 28, т. 10 от Устройствения правилник на Министерството на земеделието,
храните и горите - специализирана администрация в министерството Дирекция "Развитие
на селските райони", каквато е била структурата му и преди
преобразуването. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Устройствения правилник на
Министерството на земеделието, храните и горите се запазват и основните функции
на Дирекция "Развитие на селските райони", такива каквито са били и в
Дирекция "Развитие на селските
райони" на Министерството на земеделието и храните.
При
съпоставка в изисквания за заемане на длъжността в длъжностните характеристики
от 21.10.2020 г.
и 10.06.2020 г., не се
установяват разлики, които да сочат за обективна невъзможност по смисъла на
закона.
Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за отмяна
по чл. 146, т. 3 от АПК поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на специалната разпоредба на чл. 108,
ал. 1, предл. 2 от ЗДСл, изразяващи се в липсата на фактическо основание за
издаване на заповедта, което затруднява жалбоподателя при упражняване на право
на съдебна защита и извършване на проверка за законосъобразност от страна на
съда.
С
оглед изхода на делото на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК по препр. от чл.144 от АПК разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Жалбоподателят претендира и
доказва сторени разноски за заплатен адвокатски хонорара в размер на 1 000 лв.
съгласно договор за правена защита от 02.08.2022 г. Неоснователно
е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, обема извършена работа от
пълномощника, както и предвид обстоятелството, че възнаграждението не надвишава
значително минималния размер, определен в чл. 8, ал. (3) (Нова - ДВ, бр. 84 от
2016 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) За процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Поради
което в полза на жалбоподателят следва да бъдат присъдена изцяло сумата от 1
000.00 лв. представляваща заплатено от ищеца възнаграждението за един адвокат.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-15-247/29.07.2022 г. на Министъра на земеделието, с
която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение на В.Е.Ц. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
ОСЪЖДА Министерство
на земеделието с адрес гр. С.**, бул. „***“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на В.Е.Ц. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: *** направените по делото разноски в размер
на 1 000.00 лв. / хиляда лева/ представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/