Р
Е Ш Е Н И Е
№………………………. / 13.05.2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, I – ви касационен
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Ангелина Георгиева и
прокурор Силвиян Иванов, след като разгледа докладваното от съдия В. Пушевски КНАХД
№ 686 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „То – Ни – 3“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Аксаково, обл. Варна, ***, депозирана чрез неговия
процесуален представител адв. И.Г. от АК – Шумен срещу Решение № 260302 от
04.03.2021 г., постановено в производството по НАХД № 4906 по описа за 2020 г.
на Варненския районен съд, 13 състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 23 – 0000874 от 21.10.2020 г., издадено от Началника на отдел „Контрол“
в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на дружеството „То – Ни – 3“
ЕООД, на основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
200 лева (двеста лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 4,
т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари,
издадена от Министъра на транспорта.
Касаторът
„То – Ни – 3“ ООД – гр. Аксаково намира решението на Районен съд – Варна за
незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни аргументи в защита на
своето становище. На първо място посочва, че административно – наказателната отговорност
на дружеството е ангажирана за деяние, което не осъществява състав на
административно нарушение, конкретно нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал.
4, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и
товари, издадена от Министъра на транспорта, обосновавайки се, че не е предвидено
задължение за превозвачите да организират правилното и точно попълване на
пътните листи и ведомостите към тях. Акцентира, че е налице противоречие в
описанието на нарушението от фактическа страна, доколкото се приема
едновременно от административно – наказващия орган, че превоза е извършен, без
попълнена от превозвача пътническа ведомост, а от друга страна се приема, че не
са вписани име и фамилия на пътниците в пътническата ведомост. Излага своите
аргументи в защита на позицията, че в случая е приложима разпоредбата на чл.
28, буква „а“ от ЗАНН, доколкото процесния случай е изолиран в дейността на
транспортното предприятие и от него не са настъпили някакви вредни последици.
Поради гореизложените съображения, дружеството „То – Ни – 3“ ООД моли за отмяна
на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на съдебен акт, с който
да бъде отменено процесното наказателно постановление и да му бъдат присъдени
сторените съдебно – деловодни разноски.
Ответната
страна РД „Автомобилна администрация“ – гр. Варна е депозирала писмен отговор
на касационната жалба, в който изразява позиция за нейната неоснователност,
подчертавайки, че в случая е безспорно установено, че превоза е бил извършен,
без попълнена от превозвача пътническа ведомост – приложение № 11а, доколкото в
нея напълно са липсвали имената и фамилията на пътниците. Поради гореизложените
съображения, ответната страна РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна моли за
потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява позиция за
неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила решението
на Районен съд – Варна.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано въз основа на въззивна жалба на „То – Ни – 3“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 23 –
0000874 от 21.10.2020 г., издадено от Началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, с което на дружеството, на основание
разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лева (двеста
лева) за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 4, т. 2 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари, издадена от
Министъра на транспорта.
С
Решение № 260302 от 04.03.2021 г.,
постановено в производството по НАХД № 4906 по описа за 2020 г. на Варненския
районен съд, процесното наказателно постановление е било потвърдено, като от
фактическа страна е било установено следното:
На
16.11.2019 г. дружеството – превозвач „То – Ни – 3“ ЕООД извършило случаен
превоз на пътници по маршрут гр. Варна – гр. Елена – гр. Варна с автобус марка „Мерцедес“
с рег. № В 1000 НР, кат. М3, собственост на превозвача, като превозното
средство тръгнало от гр. Варна в 06:40 часа и съответно пристигнало в гр. Елена
в 11:05 часа, а по – късно отпътувало от гр. Елена в 15:05 часа и съответно
пристигнало в гр. Варна в 19:05 часа.
Същевременно
обаче дружеството – превозвач не попълнило пътническа ведомост (приложение № 11а) към
пътен лист сер. „В“ № 003/ 16.11.2019 г., като не било вписано нито малкото име,
нито фамилията на нито един от пътниците, които били превозени по маршрута
гр. Варна – гр. Елена – гр. Варна.
На
21.07.2020 г. Бранимир Г.Г. – гл. инспектор в РД „Автомобилна администрация“
гр. Варна извършил проверка на документацията, свързана с транспортната дейност
на дружеството „То – Ни – 3“ ЕООД за периода 01.11.2019 г. до 31.01.2020 г.,
като констатирал, че дружеството не е попълнило
пътническа ведомост (приложение № 11а) към пътен лист сер. „В“ № 003/
16.11.2019 г., като не било вписано нито малкото име, нито фамилията на нито
един от пътниците.
Преценявайки,
че с това свое поведение, в частност бездействие, дружеството „То – Ни – 3“
ЕООД е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 4, т. 2 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари, издадена от
Министъра на транспорта, на същият ден 21.07.2020 г. гл. инспектор Г. съставил
акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал
дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 21.10.2020 Г. Началникът на отдел „Контрол“
в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, наложил на дружеството административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 200 лева (двеста лева) за извършено нарушение
на чл. 68, ал. 4, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта
За
да потвърди наказателното постановление, Районен съд – Варна е приел, че в
случая нарушението на материалния закон е безспорно установено, както и, че в
хода на административно – наказателното производство не са били допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила.
Тези
изводи на първоинстанционния съд са правилни и следва да бъдат подкрепени.
Императивната
разпоредба на чл. 68, ал. 4, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта предвижда, че
изпълнението на случаен превоз на пътници започва задължително при попълнена от
превозвача пътническа ведомост (приложение №11а).
В
случая процесната пътническа ведомост е приложена към административно – наказателната
преписка и от нейното съдържание ясно се вижда, че не е вписано нито малкото
име, нито фамилията, нито какъвто и да е било друг идентификационен белег на нито
един от пътниците в превозното средство, поради което и съдът намира, че със
своето бездействие дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 68, ал. 4, т. 2
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари,
издадена от Министъра на транспорта.
Самата
норма на чл. 68, ал. 4, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта ясно определя
лицето, което има задължение за попълване на пътническата ведомост, а именно
това е самото дружество – превозвач, което съответно се явява субект на
нарушението на цитираната подзаконова разпоредба.
Възражението
на дружеството, че няма законово изискване превозвачът да организира правилното
попълване на пътническата ведомост би имало смисъл и резон, в случай, че се
установи, че част от данните на пътниците са неправилно вписани във ведомостта,
обаче в случая следва да се подчертае, че е установено, че не е вписан нито
един пътник, поради което и е законосъобразно да се приеме, че ведомостта
въобще не е била попълнена.
Не
е налице някакво противоречие в обстоятелствената част на наказателното
постановление, доколкото не се твърди, а и в хода на цялото административно –
наказателно производство никога не се е твърдяло от страна на актосъставителя и
административно – наказващия орган, че превоза е извършен без пътническа
ведомост. Напротив ясно са изложени обстоятелствата, че процесната пътническа
ведомост е била налична като бланка към пътния лист, но не е била попълнена с
имената на пътниците.
Съдът
не може да приеме за основателно възражението за приложимостта на чл. 28, буква
„А“ от ЗАНН в конкретния случай. Следва да се отбележи, че извършения случаен
превоз на пътници е на сравнително дълго разстояние гр. Варна – гр. Елена – гр.
Варна (повече от 400 км), което обстоятелство неминуемо повишава обществената
опасност на деянието.
Наложеното
административно наказание „имуществена санкция“ е строго фиксирано като размер,
административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с него в процеса по
индивидуализация на наказанието, поради което и пред съда не е поставен въпроса
за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Гореизложените
съображения обуславят извода на касационния съд, че решението на въззивната
инстанция е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните
правила. Правилно Районен съд – Варна е анализирал събраните доказателства,
както поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е формирал кореспондиращ с
доказателствата извод по делото, поради което и решението му следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответната страна РД
„Автомобилна администрация“ – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд Варна, I – ви касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260302 от 04.03.2021 г., постановено в производството по НАХД
№ 4906 по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, 13 състав, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 23 – 0000874 от 21.10.2020 г., издадено
от Началника на отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна.
ОСЪЖДА „То – Ни – 3“ ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, обл. Варна, *** ДА ЗАПЛАТИ на
РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна парична сума в размер на 80 лева (осемдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: