Р Е Ш Е Н И Е
№…………
20.05.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на двадесет и четвърти април две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
Прокурор: ……………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
Т.Д. № 18 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск
с правно осн. чл.79 от ЗЗД вр. с
чл.430 и сл. от ТЗ.
Пред
Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба, подадена от „Ю****“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от Д.Ш. и П.Д., чрез адвокатско дружество „М. и Р.“,
представлявано от адв. Д.М., упълномощен представител
и съдебен
адреса*** офис 9 против С.Б.И. ЕГН
********** с адрес: *** по иск с
правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.430 и сл. от ТЗ за следните суми: 72284 CHF –
непогасена част от главница по договор за банков кредит; 89.47 CHF част от
дължимите застраховки от общо 777.75 CHF за периода 20.09.2017г. –
27.01.2019г., както и 893.27 лв.
разноски за периода 26.10.2016г. до 27.01.2019г. Претендира се и присъждането
на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Претенцията на ищеца се основава на следните фактически твърдения,
изложени в исковата молба: По силата на договор за потребителски кредит HL 42443/10.09.2008 г., сключен между „Ю*****“ АД, със
седалище гр. София, от една страна и от друга страна С.Б.И. ***, като
кредитополучател, банката е предоставила
на кредитополучателя кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 122400 евро по курс „купува“ на
банката за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита.
Крайният срок за погасяване на отпуснатия кредит е 420 месеца, считано от
датата на усвояване на отпуснатите по договора суми - 17.09.2008 г. Твърди се,
че по силата на чл.19 ал.2 от договора при неплащане на три месечни вноски
изцяло или частично целият остатък по кредита се превръща в предсрочно
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта
настъпва без да е необходимо каквото и да било волеизявление от страните, а по
силата на чл.20 от договора пи настъпването й банката има право да се снабди с
изпълнителен лист и да пристъпи към принудително събиране на вземането си. С
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 16.10.2008 г. „Ю*****“
АД прехвърля на „Б****“ АД и вземането си по договор за банков кредит HL 42443/10.09.2008г., като банката е уведомила
кредитополучателя за извършеното прехвърляне при сключване на допълнително
споразумение от 29.07.2011 г. С него
страните по кредита в този момент „Б****“ АД и С.Б.И. са предоговорили
съществуващите между тях кредитни отношения, като се конкретизирали
допълнителни клаузи относно дължимата лихва и такси. Анексът е неразделна част
от договора, по силата на който страните са се съгласили съществуващите и
непогасени просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да
бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница.
Вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението по
кредита е възлизал на 229.05 CHF – просрочена главница; 2505.25 CHF- просрочена лихва; 195.17 CHF – просрочени плащания по застраховки и 194790.41 CHF – редовна главница , като са извършени съответните
усвоявания на така реструктурираните суми. С допълнителното споразумение
страните са се съгласили да бъде въведен 6-месечен период на облекчено
погасяване по сделката, като през този период кредитополучателят погасява кредита
на равни месечни погасителни вноски, а след изтичането на периода на облекчено
погасяване на общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни
анюитетни вноски, като размера им се определя с погасителен план. Отделно от
това, с чл. 3, ал. 1 от договора за банков кредит е предвидено, че
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на
действащия базов лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове БЛП,
плюс договорна надбавка от 1.7 пункта. При просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс наказателна
надбавка от 10 пункта, по силата на чл. 3, ал. 3 от договора. Съгласно клаузите
на договора кредитополучателят дължи на банката комисионна за управление на
кредита и разноските, свързани с организиране и провеждане на принудително
изпълнение по предоставеното обезпечение.
Считано от 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирмата на банката-кредитор,
като наименованието се променя от „Ю*****“ АД на „Ю****“ АД. С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 27.05.2015г. „Б****“ АД
прехвърля на „Ю****“ АД и вземанията си към С.Б.И., произтичащи от договор за
банков кредит HL 42443/10.09.2008г. и сключеното
към него допълнително споразумение, заедно с всички обезпечения и други
принадлежности. Поради неиздължаване на три поредни погасителни вноски с начало
10.03.2012г. /общо 83 към датата на подаване на исковата молба/, на основание
чл. 20 от договора за потребителски банков кредит, сключен между страните, и
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, банката е обявила цялото
задължение за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на
договора. С покана, връчена чрез ЧСИ Н.В. на 09.10.2018г. длъжникът е уведомен,
че вземанията по договор за банков кредит HL 42443/10.09.2008г. са прехвърлени от „Б****“ АД на „Ю****“ АД. С покана,
връчена чрез ЧСИ Н.В. на 09.10.2018г. длъжникът е уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на кредита поради непогасяване на формираните просрочия
и неизпълнение на условията на договора, като му е даден седемдневен срок за
доброволно изпълнение. Заявява, че към датата на подаване на исковата молба в полза
на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание, произтичащо от
договора за кредит HL 42443/10.09.2008г., което е в
размер: главница 197858.60 CHF; договорна възнаградителна лихва
101596.61 CHF; наказателна лихва за просрочие
за периода 10.04.2012г. до 27.01.2019г. – 11475.66 CHF, банкови такси 3730.04 CHF за периода 12.03.2012 до
27.01.2019г., застраховки 777.75 CHF и 893.27 лв. разноски за периода
26.10.2016г. до 27.01.2019г., като заявената от ищеца осъдителна претенция е за
част от това вземане, в размер на 72373.47 CHF, от които 72284 CHF – непогасена част от главницата
и 89.47 CHF част от дължимите застраховки 777.75
CHF за периода 20.09.2017г. – 27.01.2019г., както
и 893.27 лв. разноски за периода
26.10.2016г. до 27.01.2019г.
В
подкрепа на изложените в исковата молба твърдения ищецът е представил
документи, които са приети по делото като писмени доказателства.
За
установяване на вземането си в претендирания размер ищецът е поискал и назначаване на
съдебно-икономическа експертиза по делото.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалните представители на
ищцовото дружество – адв. Д.М. от САК.
Ответникът С.Б.И. не е депозирал отговор на
исковата молба в указания законов срок и не е направил фактически или правни
възражения по нея. В съдебно заседание същият не прави изрично признание на
иска, но заявява, че описаното в исковата молба отговаря на истината и той не е
извършвал плащания по кредита от дълго време.
Окръжният
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и
след като обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
С оглед направеното от ответника изявление
в първото по делото заседание, че описаното в исковата молба отговаря на
действителното фактическо положение и липсата на възражения в тази насока,
съдът приема, че от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит HL 42443/10.09.2008 г. По силата на този договор, банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 122400 евро по курс „купува“ на
банката за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита.
Крайният срок за погасяване на отпуснатия кредит е 420 месеца, считано от
датата на усвояване на отпуснатите по договора суми - 17.09.2008 г.
Установява
се също, че с договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
16.10.2008 г. „Ю*****“ АД прехвърля на „Б****“ АД и вземането си по договор за
банков кредит HL 42443/10.09.2008г., като банката е уведомила кредитополучателя за
извършеното прехвърляне при сключване на допълнително споразумение от
29.07.2011 г. С него страните по кредита
в този момент „Б****“ АД и С.Б.И. са предоговорили съществуващите между тях
кредитни отношения, като се конкретизирали допълнителни клаузи относно
дължимата лихва и такси. Анексът е неразделна част от договора, по силата на
който страните са се съгласили съществуващите и непогасени просрочия и
начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани
към размера на редовната и непогасена главница. Вследствие на така извършените
капитализации размерът на задължението по кредита е възлизал на 229.05 CHF –
просрочена главница; 2505.25 CHF- просрочена лихва; 195.17 CHF –
просрочени плащания по застраховки и 194790.41 CHF –
редовна главница, като са извършени съответните усвоявания на така
реструктурираните суми. Видно от допълнителното споразумение страните са се
съгласили да бъде въведен 6-месечен период на облекчено погасяване по сделката,
като през този период кредитополучателят погасява кредита на равни месечни
погасителни вноски, а след изтичането на периода на облекчено погасяване на
общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни анюитетни
вноски, като размера им се определя с погасителен план.
След
подписване на това допълнително споразумение отвътникът е направил няколко
плащания, но считано от 10.03.2012г. е преустановил изпълнението на
задълженията по договора.
Позовавайки
се на чл.19 ал.2 от договора, който предвижда, че при неплащане на три месечни вноски изцяло или
частично целият остатък по кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано
от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е
необходимо каквото и да било волеизявление от страните, а по силата на чл.20 от
договора при настъпването й банката има право да се снабди с изпълнителен лист
и да пристъпи към принудително събиране на вземането си.
Считано
от 11.01.2013 г. е вписана промяна във фирмата на банката-кредитор, като
наименованието се променя от „Ю*****“ АД на „Ю****“ АД. С договор за
прехвърляне на вземания по договори за кредит от 27.05.2015г. „Б****“ АД
прехвърля на „Ю****“ АД и вземанията си към С.Б.И., произтичащи от договор за
банков кредит HL 42443/10.09.2008г. и сключеното към него допълнително споразумение, заедно
с всички обезпечения и други принадлежности. Поради неиздължаване на три
поредни погасителни вноски с начало 10.03.2012г. /общо 83 към датата на
подаване на исковата молба/, на основание чл. 20 от договора за потребителски
банков кредит, сключен между страните, и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, банката е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и
дължимо, без да се прекратява действието на договора. С покана, връчена чрез
ЧСИ Н.В. на 09.10.2018г. длъжникът е уведомен, че вземанията по договор за
банков кредит HL 42443/10.09.2008г. са прехвърлени от „Б****“ АД на „Ю****“ АД. С покана,
връчена чрез ЧСИ Н.В. на 09.10.2018г. длъжникът е уведомен за обявената
предсрочна изискуемост на кредита поради непогасяване на формираните просрочия
и неизпълнение на условията на договора, като му е даден седемдневен срок за
доброволно изпълнение.
Съгласно
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза,
докладвано от в.л.Т.И., което не е оспорено от страните и съдът приема за
обективно и компетентно се установява, че общо дължимата главница по договора е
в размер на 197858.60 швейцарски франка, като от тях се претендират 72284 CHF; възнаградителната лихва е 101596.61 CHF за периода 10.03.2012г. – 10.09.2018г.; наказателната
лихва е 11475.66 CHF за периода 10.04.2012г. –
27.01.2019г.; банкови такси 3730.04 CHF за
периода 12.03.2012г. – 27.01.2019г.; застраховки 777.75 CHF за периода 21.11.2012г. – 27.01.2019г., от които се
претендира сумата от 89.47 CHF и нотариални такси в общ размер
893.27лв. за подновяване на ипотека, вписване и нотариални покани, които се
претендират изцяло. Вещото лице е установило също така, че датата на последно
плащане по договора е на 29.02.2012г. по касов път, като е платена последна
пълна вноска с падеж 10.02.2012г., а предсрочната изискуемост е обявена на
09.10.2018г. Лихвата по кредита е била първоначално 6.7% на база БЛП + 1.7%.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на
гореизложените фактически констатации, основани на събрания по делото
доказателствен материал, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е доказан по своето
основание. Страните са сключили договор за банков кредит по смисъла на чл. 430
от ТЗ, който е търговска сделка, извършвана от ищеца по занятие, но не се явява
такава за ответника, който е физическо лице /потребител по смисъла на пар.13,
т. 1 от ДР на ЗЗП/, поискал в заем парична сума за потребление, поради което в
отношенията с него не се прилагат правилата за търговски сделки. Договорът за
кредит е вид реален договор за заем. Уговорената сума, представляваща равностойността
в швейцарски франкове на сумата от 122400 евро по курс купува за CHF на банката-кредитор, която е в
размер на 197858.60 CHF, е
реално предадена на кредитополучателя по посочената в договора банкова сметка, ***.
По отношение на този договор за потребителски кредит не се прилагат
разпоредбите на ЗПК, предвид неговия размер и императивната норма на чл.4 ал.1
т.1 от ЗПК.
Съдът намира, че въпросът относно надлежното уведомяване на ответника
за извършените цесии на вземането по договора за кредит, респективно
произвеждат ли същите действие по отношение на длъжника, не е спорен, а и не е
от решаващо значение за изхода на настоящия спор, доколкото след първоначалното
му цедиране в полза на „Б****“ АД вземането по процесния договор за кредит е
цедирано обратно на банката, която е заявила исковата си претенция в качеството
си на кредитор по същото. В тази
връзка следва да бъде посочено, че
съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД има значение единствено
за противопоставимостта й на длъжника, но не и за действието на самия договор
между цедента и цесионера, т.е.
съобщаването на цесията на длъжника има за правна последица консолидиране правото на цесионера. В случая
права на първия цесионер не са предявени, а са предявени права на втория
цесионер, който се явява и първоначален кредитор на вземането. Отделно от това,
ответникът е подписал допълнително споразумение с цесионера „Б****“ АД, при
което се налага извод, че е знаел за цесията, след като е договарял с
цесионера.
Доколкото искът е предявен само по отношение на
главницата и то частично съдът няма
основание да проверява валидността на клаузите от договора за банков кредит,
касаещи определянето на дължимата възнаградителна лихва и лихвата при
просрочие, а от там и за правилното определяне на дължимите лихви по кредита.
Що се касае до самата главница, макар и да не се прави
възражение от ответника за нищожност на клаузи от договора, съдът счита за
относимо към предмета на спора да отбележи, че клаузата от допълнителното
споразумение към договора за кредит, сключено между ответника и цесионера „Б****“
АД от 29.07.2011г., а именно чл.4, с която е предвидено просрочената лихва да
бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по кредита е нищожна. С
това предоговаряне, от неолихвяем компонент на кредита, разпределен в
погасителните вноски, лихвата става олихвяем такъв, а това по съществото си
представлява анатоцизъм, който увеличава задължението на кредитополучателя в
повече от уговореното с договора за кредит.
Анатоцизмът в гражданските отношения не е разрешен –
чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, а уговорка, която го допуска, е недействителна. В
случая клаузата от допълнителното
споразумение, с която е предвидено капитализиране на лихви с настъпил падеж
чрез прибавянето им към размера на
редовната главница и оттук увеличаването да дълга, която обща сума е заложена в
новите погасителни планове като главница, върху която се начислява договорна и
наказателна лихва, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
10, ал. 2 от ЗЗД. Договорът за банков
кредит е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2, вр. с чл. 1,
ал. 1 от ТЗ, но в случаите, когато страна по договора е физическо лице,
забраната за анатоцизъм важи – арг. чл. 294 от ТЗ, който разрешава да се
уговарят лихви върху лихви само между търговци, т.е. само по двустранно
търговски сделки.
Този въпрос се
повдига от съда, тъй като според чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като в т. 1 до 19 се съдържа неизчерпателен списък на видовете
неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка и други подобни условия (чл. 143, т. 5 и т.19 ЗЗП). Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като тази нищожност,
се явява основание за отхвърляне на иска. За тази нищожност съдът следи
служебно. Неравноправните клаузи се намират в пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо
отношение страна.
Съгласно чл. 633 ГПК
и чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския
съюз /ДФЕС/ решенията на Съда на ЕС
имат задължителен характер относно тълкуването на нормите на общностното право.
С Решение на Съда от 14.06.2012 г. по дело C-618/10 е дадено задължително тълкуване на реципираната в
националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО, според което същата не допуска правна уредба на държава – членка,
която не дава възможност на съда, в който и да е етап на производството, макар
да е установил всички необходими за това правни и фактически обстоятелства, да
преценява служебно неравноправния характер на клауза в договор, ако
потребителят не е подал възражение – в този смисъл са и решенията по дела С-473/00,
С-137/08 и С-415/11.
Следователно, съдът е длъжен дори и без да е налице възражение от длъжника -
потребител да извърши служебно проверка за това дали предявеното със
заявлението вземане не произтича от неравноправна клауза и ако такава клауза
бъде констатирана следва да отхвърли искането.
В конкретния
случай съдът счита, че клаузата на чл.4 от допълнителното споразумение е
нищожна по изложените съображения, но тази нищожност не може да се отрази на
изхода на спора, тъй като с иска се претендира частично вземане от главницата в
размер на 72284 CHF, която още в
първоначалния момент на подписване на договора, преди въвеждането на тази
клауза е била в размер на 198332 CHF. Т.е. дори и
с допълнителното споразумение главницата да се е увеличила, претендираната с
иска сума е значително по-малка от първоначално заетата и поради това следва да
се присъди изцяло.
Релевантен за преценката относно
размера на изискуемото вземане на банката за главница по договора за кредит е и въпросът
настъпила ли е предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита. За да е
настъпила предсрочна изискуемост на целия размер на дълга следва да са налице
предвидените в договора предпоставки за това и да е налице упражняване от
страна на банката на потестативното й право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, за което длъжникът трябва да е уведомен /в този смисъл са и
разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013
г./. Съгласно цитираното тълкувателно решение моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В случая кредиторът е
избрал да връчи изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
по реда на чл. 592 от ГПК – чрез нотариална покана.
Видно от приложената по делото нотариална покана, връчена чрез ЧСИ Н.В. на
09.10.2018г. длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на
кредита поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на
условията на договора, като му е даден седемдневен срок за доброволно
изпълнение. Поканата е връчена чрез съпругата му, със задължение да я предаде. В този смисъл предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 09.10.2018 г., когато волеизявлението на банката-кредитор, с което
е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника, чрез надлежно връчената му нотариална покана, при наличието на
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока към този
момент.
Тъй като исковата претенция е заявена като частична – 72284 CHF – непогасена част от главница по
договор за банков кредит; 89.47 CHF част от дължимите застраховки от
общо 777.75 CHF за периода 20.09.2017г. –
27.01.2019г., както и 893.27 лв. разноски
за периода 26.10.2016г. до 27.01.2019г., то
предявеният осъдителен иск се явява доказан, както по своето основание, така и
по своя размер и следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора ответникът С.Б.И. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Ю****“ АД
сторените по делото разноски в общ размер от 10303,07 лв., съобразно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и приложените по делото
документи, удостоверяващи същите.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ С.Б.И. ЕГН ********** с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Ю****“ АД ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Д.Ш. и П.Д., чрез
адвокатско дружество „М. и Р.“, представлявано от адв. Д.М., упълномощен представител
и съдебен адреса*** офис 9 следите
суми произтичащи от договор за банков кредит HL 42443/10.09.2008 г. - 72284 CHF /седемдесет и две хиляди двеста
осемдесет и четири швейцарски франка/ – непогасена част от главница по договор
за банков кредит; 89.47 CHF /осемдесет и девет цяло и четиридесет и седем
швейцарски франка/ част от дължимите застраховки от общо 777.75 CHF за периода 20.09.2017г. – 27.01.2019г., както
и 893.27
лв. /осемстотин деветдесет и три цяло и двадесет и седем лева/ разноски за
периода 26.10.2016г. до 27.01.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Б.И. ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ю****“ АД ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *****, представлявано от Д.Ш. и П.Д., чрез адвокатско дружество „М.
и Р.“, представлявано от адв. Д.М., упълномощен представител
и съдебен адреса*** офис 9, сумата от 10303,07 лв., представляваща направените в
настоящото производство деловодни разноски, съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК присъдените с
решението суми могат да бъдат заплатени на ищеца „Ю****“ АД по следната банкова
сметка: ***: ***, BIC:
***.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ ОКРЪЖЕН СЪД: