РЕШЕНИЕ1844/6.6.2013г.

 

Номер.................                   Година 2013                            Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                       тридесет и втори състав

На тринадесети май                                    Година две хиляди и тринадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател: Албена Славова

Секретар В.Ч.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №  5883  по описа на съда за 2012г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на Искра Георгиева Генкова - Капаноглу, в качеството й на представляваща и управляваща „Д.М.”ООД против НП № 03-0302396/22.12.2009 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Варна, с което на основание чл. 414, ал.1 от КТ  на юридическото лице е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 10 000/десет хиляди / лева, за нарушение на чл.128, т.2, във вр. с чл. 270 ал. 2 и 3 от КТ.

            В подадената до съда жалба въззивникът  оспорва установената в АУАН и възприета в НП фактическа обстановка. Твърди, че дължимото трудово възнаграждение е било изплатено на Н.М., и че АНО не е доказал по безспорен начин извършеното нарушение. Излага доводи, че АУАН и НП са преждевременно съставени, тъй като същите са изготвени преди изтичането на срока за изпълнение на задължителните предписания, обективирани в Протокол №2106/11.12.2009 г. и отнасящи се до същото нарушение. Твърди, че АУАН не е редовно предявен на наказаното лице и че АНО не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Навежда доводи, че с издаденото НП се нарушава принципа non bis idem, тъй като за същото нарушене е наложено наказание на управителя на дружеството. Възразява, че не е бил участник в административното производство и при изготвянето на Протокол №2106/11.12.2009 г. не са представени доказателства за представителната власт на лицето- Величка Илиева, конститурано като участник в същото. Прави се искане съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

            В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно призована изпраща представител – юк. Димова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и правилно.Сочи, че видно от приложените и приобщения към материалите по делото доказателства безспорно се установява, че дружеството, в качеството му на работодател  не е изплатило възнаграждението на своя работник до края на месеца, следващ месеца, за който същото се дължи, както и че същият е следвало да докаже със законоустовените способи осъщественото плащане.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели – свидетелите по съставянето на акта– св. К.К. и св. Р.М..  Приобщени към материалите по делото са и материалите по административно-наказателната преписка.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

През мес.декември 2009 г. М.П. – старши инспектор при  ДИТ –Варна извършила проверка на фирма „Д.М” ООД, във връзка със стопанисван от същата търговски обект- ресторант „Малина” на хотел „Малина” – к.к. „Златни пясъци”.  В хода на проверката е установено, че работодателят не е изплатил трудовото възнаграждание на Н.М. за м. септември 2009 г., както на други лица, чиято констатация е обективирана и в т. 5 от Протокол № 2106/11.12.2009 г. Издадено е задължително предписание на „Д.М.”ООД, с управител и представляващ  Искра Генкова – Капаноглу, да изплати на работничката си Н.М. дължимото трудово възнаграждение за м. септември в срок до 23.12.2009 г. С оглед на изложеното, на 14.12.2009 г. на дружеството е съставен АУАН за нарушение на чл. 128 т.2, във вр. с чл. 270, ал.2 и 3 от КТ. С цитирания протокол към дружеството е адресирано предписание работодателя да изплати уговореното трудово възнаграждение за мес.септември 2009 г. с работещите в хотел „Малина” – кк „Златни пясъци” в срок до 23.12.2009 г. Впоследствие във връзка с неизпълнение на посоченото предписание, е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството на основание издадено НП № 03-0302317/25.02.2010 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна.  

Видно от приобщено към АНП заверено копие на разходен касов ордер № 419/30.09.2010 г., на посочената дата е изплатено трудовото възнаграждение за мес. септември 2009  г. на Н.Д.М., ангажирана по трудово правоотношение с работно място хотел „Малина” , кк „Златни пясъци”.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Същото е  образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление № 03-0302396/22.12.2009 г.  е издадено от компетентен орган- Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”- гр. Варна.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

В хода на съдебното производство не бе установено по несъмнен начин дали са били налице предпоставките визирани в чл. 416, ал.2 от КТ за неприсъствено връчване на АУАН, а именно – чрез вписване на същия в ревизионната книга. Посочената празнота в доказателствения материал бе обусловена поради отсъствие на гласни доказателства в тази посока на актосъставителя и свидетеля по акта, доколкото свидетелят не изложи конкретни възприятия относно факти предмет на делото поради липса на спомени за тях, а актосъставителя бе заличен от списъка на призованите лица по искане на процесуалния представител на АНО в тази посока. Доколкото тежестта на доказване в административно-наказателното производство, по отношение както на законосъобразността при осъществяването му, така и досежно  обстоятелствата касаещи осъщественото нарушение, лежи върху АНО, съдът счита за основателно възражението на въззивника, че АУАН се явява нередовно връчен, съотв. че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в този смисъл.

Неоснователни са доводите на въззивника за допуснат порок в хода на административно-наказателното производство, поради дерогиране разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Посочената разпоредба има диспозитивен характер, съотв. несъобразяването с предписанието й би повлияло единствено върхо обосноваността на изводите, визирани както в АУАН, така и в НП, но в никакъв случай не обуславя ограничаване правото на защита на наказаното лице, доколкото неговото право на защита не се ограничава с пасивното поведение на АНО.

На следващо място съдът, счита за неоснователно и възражението, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, са преждевременно съставени. Известно е, че задължителните предписания, дадени от контролните органи по своя характер представляват ПАМ. Те не са юрисдикционни актове, каквото е наказателното постановление. Реда за тяхното издаване, обжалване и изпълнение е различен от този на АУАН, респ. НП. Доколкото КТ изрично е предвидил в нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ, че когато такива задължителни предписания не се изпълнят от задължените лица, се възвежда отговорност по посочената разпоредба, като в случая отговорността на работодателя не е ангажирана по посочената разпоредба, а на основание чл. 414, ал. 1 от КТ затова, че е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, именно като не е изплатил в срок дължимото трудово възнаграждение.

 

Въпреки установените процесуални пороци обуславящи самостоятелно основание за отмяна на НП, съдът с оглед служебното начало разгледа делото по същество, като установи от правна страна следното:

Безспорно установено е от събраните в хода на съдебното производство доказателства, че към момента на извършване на проверката от контролните органи, която видно от протокол № 2106/11.12.2009 г. е осъществена на 27.11.2009 г. и 07.12.2009 г. санкционираното юридическо лице, в качеството на „работодател” не е било изпълнило задължението си да осигури своевременното  изплащане на дължимото трудово възнаграждение на Н.М. за мес. септември 2009 г. Видно от приобщеното по делото извлечение от Правилник, приет и действащ в процесното дружество, работните заплати на работниците и служителите в същото се изплащат от 20 до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. С оглед на изложеното, правилно АНО е констатирал, че нарушението е извършено в деня, следващ датата, посочена като краен срок за изпълнение задължението на дружеството в качеството му на работодател.

Неоснователен е доводът на въззивника, че дружеството е санкционирано два пъти за едно и също нещо, предвид издаденото срещу същото НП № 03-0302317/25.02.2010 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна. С посоченото НП е ангажирана отговорността на дружеството за различно от процесното нарушение, разграничено както по времето на осъществяването си, така и по обекта на посегателство, съотв. с различна правна квалификация.

За пълнота на изложеното съдът намира да обсъди възражението на въззивника, че за същото нарушение е наложено два пъти наказание. Същото не следва да бъде приемано за основателно, тъй като НП 03-0302317/25.02.2010 г. е наложено наказание „Глоба” в размер на 2500 лв., но в качеството и на виновно длъжностно лице, управляващо и представляващо „Д.М.” ООД, касае за два различни субекта на административно – наказателна отговорност, а разпоредбата на чл. 415 , ал. 1 КТ е основанието за налагане на същото.

С оглед на изложеното, съдът счита че АНО правилно е констатирал, че дружеството е осъществило  състав на нарушение по чл. 128, т.2 от КТ, според който работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Действително в хода на съдебното производство бе установено, че към датата на провеждане на съдебното заседание, въззивникът е отстранил противоправните последици от незаконосъобразното си бездействие, вменено му от закона като нарушение. Видно от материалите по АНП, по който е приложен РКО от 30.09.2010 г. процесното дружество е изплатило дължимото трудово възнаграждение в размер на 211.41 лева. Тъй като същото е следвало да се заплати до края на месеца, следващ месеца, за който е положен труда, а именно до края на мес. октомври 2009 г., съдът намира, че деянието не може да се квалифицира като маловажен случай, поради изтеклия дълъг период от време през който не е постъпило плащане – от около една година. Освен това датата на установяване на нарушението, обективирана в АУАН, е 14.12.2009 г., на която дата е и вписано в ревизионната книга, която работодателят има задължение да води, а последващото положително поведение на работодателя – изплащане на дължимото трудово възнаграждение, е осъществено на 30.09.2010 г., поради което се явява неприложима разпоредбата на чл. 415в от КТ, според която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв.   Освен това в хода на производството не са събрани доказателства, от които да е видно, че от неправомерното поведение на работодателя не са произтекли вредни последици за работничката Н.М..

Съдът установи и други обстоятелства обуславящи основателността на жалбата, съотв. изключващи наказателното преследване по отношение на извършителя във връзка с установеното нарушение, предвид изтеклия давностен срок към момента на разглеждане на делото. По отношение на давностните срокове разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към нормите на чл. 79 и сл. от НК. Разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК от своя страна сочи абсолютния давностен срок, след изтичането на който наказателното преследване се явява недопустимо, който съгласно разпоредбата на чл. 81, ал.3, във вр. с чл. 80,ал.1 т.5 от НК в настоящия случай се равнява на три години. Видно от приобщените по делото писмени доказателства, посоченият срок е изтекъл от датата на извършване на деянието –  26.10.2009 г. до настоящия момент, с оглед на което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Поради изложените съображения, съдът счита че издаденото НП е в противоречие с материалния закон, съотв. административно-наказателното производство е опорочено, паради което НП следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

           

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ НП № 03-0302396/22.12.2009 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Варна, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал.1 от КТ  на „Д.М.”ООД, предствлявано и управлвано от Искра Георгиева Генкова – Капаноглу, е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 10 000/десет хиляди / лева, за нарушение на чл.128, т.2, във вр. с чл. 270 ал. 2 и 3 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.

          След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                       

                                                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: