Решение по дело №2/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 40
Дата: 27 февруари 2020 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20204300500002
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            гр. Ловеч,27.02.2020  г.

 

      Ловешкият  окръжен съд                  гражданска   колегия       в        

  публично  заседание на двадесет и осми януари  двехиляди и двадесета   година    в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

                                                                              2. ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

   при секретаря  ХРИСТИНА ХРИСТОВА           и в присъствието на

   прокурора                                            като разгледа докладваното от

   съдията П.ДАНКОВА                                                    в.гр.д. N 2 описа

   за 2020 година и за да се произнесе, съобрази :

 

         Подадена е  въззивна жалба вх. №13303/02.12.2019 г. от Х.А.Х. против съдебно решение №496/07.11.2019 г. по гр.д. 327/2019 г. на Ловешки районен съд, което моли да бъде отменено като неправилно ,необосновано и незаконосъобразно. Лаконично е посочено от жалбоподателя ,че съдът не се съобразил с доказателствата по делото и не е отговорил на основния въпрос, защо в Затвора –гр.Плевен се пуши, след като е забранено в цяла България. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго , с което да уважи исковата претенция.

В  законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от въззиваемия.

В съдебно заседание Х.Х. се явява лично и заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Подробно аргументира позицията си за неправилност на атакуваното съдебно решение и счита,че следва да бъде отменено, а искът му - уважен.

Въззиваемият редовно призован, се представлява от юр. Г., която заявява ,че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че не е налице неравностойно третиране на въззиваемия спрямо други лица при сходни обстоятелства.

От представените доказателства по гр.д327/2019 г. на ЛРС, от становището на страните и техните представители, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

             Постановено е съдебно решение №496/07.11.2019 г. по гр.д. 327/2019 г. на Ловешки районен съд , с което е отхвърлен  като неоснователен и недоказан, предявеният от Х.А.Х. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“- София, иск с правно основание чл. 71 ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация, за установяване на дискриминационно третиране на основата на признак „лично положение“ в Затвора – гр. Плевен, за периода от 15.03.2013 г. до 15.01.2014 г., изразяващо се в настаняването му в спално помещение № 307, пета група, в което достигал цигарен дим от отделеното с неостъклена решетка помещение на надзорно-охранителния състав на Затвора-Плевени  и са присъдени 100.00 лв. съдебни разноски в полза на ГДИН-София- представляваща юрисконсултско възнаграждение.

           Съдебният акт 07.11.2019 г. по гр.д. 327/2019 г. на Ловешки районен съд е валиден, допустим, а след оценка на фактите по делото и представените доказателства, въззивния съд счита, че е и правилен.

            Издадена е Заповед № ЛС-04-1628/15.12.2009 г. на Министъра на правосъдието, с която е забранено тютюнопушенето в закритите обществени места на МП и второстепенните разпоредители с бюджетни средства към него. По силата на Заповед № 108/21.04.2010 г. на Началника на Затвора-Плевен е конкретизирано, че мястото за тютюнопушене в обекта се намира пред входа на сграда „деловодство”, забранено тютюнопушенето във всички общи и служебни помещения на Затвора-Плевен и е разпоредено поставяне на тези места на знаци по БДС 12.04.009-83 и Наредба №4/1995 г.

            Х.А.Х. е осъден на доживотен затвор без замяна на основание чл. 196,чл. 339, чл. 116,чл. 216 във връзка с чл. 23 и чл. 25 от НК,като започнал изтърпяване на наказанието при специален режим от 08.09.2008 г. и за периода от 2000г. до 2013 г. пребивавал в различни поделения на местата за лишаване от свобода-Затвора-Ловеч, Затвора-Варна-справка №17954/03.11.2014 г. на МП-ГДИН-София. На 15.03.2013 г. е приведен в Затвора-Плевен от Затвора-Ловеч-справка № 5138/26.10.2014 г. на Затвора-Плевен.    От писмените данни е видно,че  в Затвора-Плевен има обособена зона за повишена сигурност ,в която са оборудвани осем спални помещения. В тези помещения били настанени осъдените на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ и към цитираната дата по справката от 26.10.2013г. са пребивавали  шест осъдени лица, вкл. въззивника Х.А.Х..По делото не са представени доказателства за какъв период е пребивавал в Затвора – Плевен Х.Х. , но предвид цитираните данни се касае за времето от 15.03.2013 г. до датата на изготвяне на справката 03.11.2014г., в която е посочено, че към онзи момент Х. се намира в там. Твърдението на въззивника,че е изтърпявал наказанието си в 5-та група, 307-мо спално помещение на Затвора – Плевен не е оспорено от въззиваемия.

         Настоящата инстанция преценява св.показания на  Х.Т.А.като обективни и съобразява фактическите си изводи с тях, тъй като показанията са конкретни и непосредствени. От тях се установява, че в процесния период Хр.А. също е изтърпявал наказание доживотен затвор в Затвора-Плевен,в едно общо помещение с въззивника, което е било разделено на клетки. Помещението имало обикновена решетка, неостъклена,без обособени зони за пушачи и непушачи и  от помещението на надзирателите цигарения дим идвал в спалното помещение на лишените от свобода. Действително е имало поставени табели с предупреждение, че не трябва да се пуши, но забраната не била спазвана. Свидетелят посочва,че имало коридор и отделна врата, която нямало как да се отвори. Хр. А. посочва, че в Софийския затвор помещенията за пушачи и непушачи са обособени, при плътни стени и свободно отварящи се прозорци.  

Ловешки окръжен съд счита, че  правната квалификация на иска е по чл. 71,ал.1,,т.2 от Закона за защита от дискриминация - за установяване,че е осъществена дискриминация чрез настаняване на Х.Х. в помещение до което достига цигарен дим,с което твърди,че  въззиваемият е нарушил забраната на чл. 4,ал.1 от ЗЗД и бъде осъден да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението. Предявеният установителен иск по чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр е  допустим, предвид Тълкувателно постановление №1 / 16.01.2019 г. по т.д. №1 / 2016 г. на ОССК на ВАС и ОСГК на ВКС. Ловешки окръжен съд направи самостоятелен анализ на доказателствата по делото и счита, че иска по чл. 71,ал.1,т.2 от КТ е неоснователен и недоказан  и следва  да бъдат отхвърлен. Х.Х. е бил преведен в Затвора –Плевен на 15.03.2013 г. до 2014 г.  и настанен в общо помещение,разделено на осем самостоятелни по-малки с решетки. В чл. 4 от ЗЗДискр са конкретизирани видовете дискриминация-пряка и непряка дискриминация, като са изброени примерно, но не и изчерпателно признаците, на които е основана.  Съобразно въведеното основание на иска-твърдяните факти по исковата молба №13.10.2014 г. на СРС по гр.д. №54978/13.10.2014 г. от Х.Х. се навеждат доводи за дискриминация на основание „лично положение”,доколкото не се посочват други от основанията за дискриминация. В параграф 1,т.7 от ЗЗДискр  е визирано, че "Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Х.Х. не представи доказателства, че е третиран от въззиваемия по – неблагоприятно спрямо останалите лица при сходни обстоятелства. В делото няма доказателства за пряка или непряка дискриминация, доколкото ограниченията за въззивника са свързани с качеството му на осъден на лишаване от свобода и се отнасят до всички лица, пребивавали в Затвора-Плевен с такива присъди и режим на изтърпяване на наказанието. При действие на  чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС наказанието "доживотен затвор без замяна" и "доживотен затвор" се изтърпява в отделни затвори или в обособени зони към другите затвори с повишена сигурност. Осъдените лица пребивават в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана и  са въведени  различни условия, при които да се изтърпяват тези две наказания в сравнение с останалите осъдени на лишаване от свобода.  Непряката  дискриминация по смисъла на чл. 4,ал.3 от ЗЗДискр. е поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение сравнимо с други лица, каквито факти не съдът не извежда от гласните доказателства – св.показания на Хр.А.. Дори напротив, св. А. и останалите осъдени на лишаване от свобода без право на замяна в Затвора- Плевен са се намирали при същите условия като въззивника. Цитирането на условията в Затвора-София съдът счита, че не променят извода за неоснователност на иска, тъй като се касае до друг Затвор и всяко от местата за лишаване от свобода има различни материални условия и организация при настаняване на осъдените лица, т.е. не са налице сходни обстоятелства. В такава насока е и съдебната практика, която съдът споделя- решение № 244 от 14.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС.

               В разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр е предвидено, че доказателствената тежест относно фактите на дискриминация е за въззивника и едва след представянето им съществува задължение на въззиваемия да установи ,че принципа на равно третиране не е нарушен. В казуса Х.Х. не представи надлежни доказателства относно осъществена дискриминация спрямо него от въззиваемия за процесния период и иска е неоснователен и недоказан.

   При изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение №496/07.11.2019 г. по гр.д. 327/2019 г. на Ловешки районен съд е законосъобразно. Изводите на двете инстанции по казуса са идентични и  съдебният акт следва да бъде потвърден.

     Предвид този изход от процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 120 лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78 от ГПК.

     Водим от изложеното съдът

 

 

                            Р  Е  Ш  И  :

 

    ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно съдебно решение №496/07.11.2019 г. по гр.д. 327/2019 г. на Ловешки районен съд.

               ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр. Ловеч, да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, сумата 120.00 лв. /сто и двадесет лева/-съдебно –деловодни разноски за настоящата инстанция.

            Решението е обжалваемо в едномесечен срок от съобщение на страните, че е изготвено,ведно с мотивите пред ВКС.

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                    2.