Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският
районен съд, V наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: СТЕЛА КОЛЧЕВА
при участието на секретаря Б.СТЕФАНОВА, като изслуша
докладваното от съдията н.а.х.д. № 988 по описа за
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.М.Г. *** против Наказателно постановление № 20-0967-001913/09.09.2020
г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „ПП”-Враца, с което на
основание чл.177, ал.6 ЗДвП, за нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. В жалбата и в съдебно
заседание се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
издаденото НП, поради допуснати множество нарушения на материалния и
процесуален закон, с молба за неговата отмяна.
Ответната
страна редовно уведомена, не се представлява и не ангажира становище.
Врачанският
районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото
доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата против
атакуваното НП е подадена в законово установеният 7-дневен срок, от лице имащо
право на обжалване и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е и основателна, при следните съображения:
На
27.08.20 г. настоящият жалбоподател се явил в сектор „ПП”-Враца с цел
пререгистрация на закупен от него л.а.”Мерцедес Б
След
връчване на фиша, жалбоподателят възразил срещу него, подавайки жалба до сектор
„ПП”-Враца, при което фишът е анулиран на 01.09.20 г. На същата дата, от страна
на друг полицейски служител на сектор „ПП”-Враца-св.П.Г. и в присъствието на
полицейските служители В.А. и Н.С. /в качеството на свидетели при съставяне на
акта/, срещу жалбоподателят бил съставен АУАН№783390/01.09.20 г. за
констатираното на 27.08.20 г. нарушение по чл.145, ал.2 ЗДвП.
Срещу
горепосочения АУАН, жалбоподателят отново подал писмено възражение с твърдения
за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. С мотивирано писмено
становище АНО е счел възраженията за неоснователни и е издал процесното НП, с
което на основание чл.177, ал.6 ЗДвП е
наложена глоба от 200.00 лв.
Изложените
до тук фактически положения не са спорни между страните и се установяват
безпротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства-
св.показания на актосъставителя П.Г., касаещи времето, мястото и повода за
съставяне на АУАН, фиш за глоба,
преписка във връзка с обжалването на фиша, възражение против АУАН и писмено
становище по него, справка за регистрацията на автомобила и др. материали от
преписката.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна, че обжалваното
НП е незаконосъобразно, при следните съображения:
На първо
място, процесните АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН изискващи точно, ясно и изчерпателно описание на нарушението със
съответните обективни и субективни признаци и на обстоятелствата, при които е
извършено.В случая в двата акта са посочени само дата и място на констатиране
на нарушението /27.08.20 г. в сградата на сектор „ПП”-Враца/ и дата на
придобиване на автомобила /с нот.договор №3074/17.07.20 г./, както и че
регистрацията е следвало да се извърши в срок до един месец от тази дата в
службата за регистрация по постоянен адрес. В случая се касае до нарушение
осъществявано чрез бездействие, при което едва с изтичането на законовия
едномесечен срок по чл.145, ал.2 ЗДвП и при неизпълнение на задължението за
пререгистрация, собственикът на същото вече ще е в нарушение, а това означава,
че датата на нарушението е денят следващ деня, в който изтича срока, и то
когато този ден е присъствен. Тази дата обаче по никакъв начин не е
обективирана нито в АУАН, нито в НП. Липсват и фактически констатации за това
къде е придобито МПС-то / в България или извън страната/ с цел преценка за
съответствие на приложената с АУАН и НП разпоредба именно на чл.145, ал.2 ЗДвП
или за приложимост на чл.145, ал.4 ЗДвП.
Така
констатираните пропуски в съдържанието на АУАН и НП освен, че нарушават правото
на защита на жалбоподателя, предпоставят и невъзможност за осъществяване на
съдебния контрол за законосъобразност на обжалваното НП, в това число и откъм конкретно приложима за случая
санкционна норма и за съответствие между дадените в АУАН и НП фактическо
описание на нарушението и цифровата му квалификация.
Така констатираното по-горе процесуално
нарушение представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на
обжалваното НП. Независимо от този извод и за пълнота на изложението, съдът
отбелязва и други констатирани налични нарушения:
Предвид
състоянието на ангажирания от АНО / в чиято тежест е това/ доказателствен
материал, по делото безспорно се установиха единствено фактите относно времето,
мястото и начина на констатиране на твърдяното нарушение по чл.145, ал.2 ЗДвП,
обусловило първоначално издаване на фиш за глоба, а в последствие и на АУАН и
НП, но не и фактите на самото нарушение. Както се посочи по -горе, нито
актосъставителят, нито двамата свидетели участвали при съставянето на АУАН са
свидетели очевидци на нарушението и на неговото констатиране, като първият
–св.П.Г. свидетелства единствено за това, кога, къде и за какво нарушение е
съставил АУАН. Наличният евентуален свидетел очевидец на самото нарушение-полицейския
служител, съставил първоначалния фиш за глоба не е ангажиран и не е взел участие
нито при съставяне на АУАН /между впрочем това е в нарушение на чл.40, ал.1 и
ал.3 ЗАНН/, нито е ангажиран в настоящето производство в подкрепа на
административното обвинение. По делото не е представен и посочения в АУАН и НП
нот.договор за придобиване на
автомобила, при което остават недоказани реалната дата и място на придобиване
на автомобила, съответно периода на бездействие; качеството на жалбоподателя
като приобретател по договора и субект на задължението за пререгистрация.
На
последно място, дори и да се приеме, че вмененото нарушение е доказано и
извършено от жалбоподателя, то според настоящият съдебен състав същото се явява
маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН. Преценката за „маловажност” следва да се прави на база
фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на
извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици,
степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на
административно-наказателната отговорност. В случая по делото се установи, че
жалбоподателят сам е предприел изпълнение на задължението си по чл.145, ал.2 ЗДвП и то при обявена в страната извънредна епидемична обстановка, в държавно
учреждение /служба по регистрация на МПС в гр. Враца/, за което е ноторно известна
обичайната голяма служебна натовареност, дори и без извънредни
обстоятелства.Освен това се касае до несъществено като време закъснение /от
18.08.20 г. до 27.08.20 г., т.е. от 8 работни дни/. Макар и формално,
нарушението не е от вид, касаещ безопасността на движението, нито е довело до
някакви вредни последици, свързани с отчета и регистрацията на автомобила,
доколкото съгласно приложената по делото справка „история-регистрация за ПС”,
КАТ-Враца са получили служебно по електронен път информация за сключения
нотариален договор от съответния нотариус на датата на сключването му и на
същата дата са направили служебна промяна на регистрацията. По делото няма и
никакви данни за предходно извършвани от жалбоподателя и санкционирани
нарушения по ЗДвП. Предвид горните обстоятелства, в конкретния случай са налице предпоставките
на чл.93, т.9 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН, за определяне на извършеното деяние,
като „маловажно” по смисъла на закона. Следвало е да не се налага веднага
административно наказание за него чл.145 ал.2 от ЗДвП, а жалбоподателят е
трябвало да бъде предупреден, че при следващо нарушение от същия вид, ще му
бъде наложено съответното адм.наказание – съгласно разпоредбата на чл.28 б.”а”
от ЗАНН.
Предвид изводите за налични основания
за отмяна на обжалваното НП, искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение на жалбоподателя се явява основателно. Същото следва да бъде
уважено съгласно чл.38, ал.2,вр.чл.36, ал.2 ЗА, вр. Наредба №1/04 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в пълния предявен и минимален по закон размер
от 300.00 лв.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №20-0967-001913/09.09.2020 г., издадено от Началник група
към ОДМВР – Враца, сектор „ПП”-Враца, с което на основание чл.177, ал.6 ЗДвП, за
нарушение на чл.145, ал.2 ЗДвП на С.М.Г. ***, с ЕГН:********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лв.
ОСЪЖДА
ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Г. ***, с ЕГН:********** направените по делото
разноски в размер на 300.00 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд–Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
неговото изготвяне от страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: